Решение № 1 от 11.02.2025, Районен съд - Ген. Тошево

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Г. Т., 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г. Т. в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен М. Стоянов при участието на секретаря Радостина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Росен М. Стоянов Административно наказателно дело № 20243220200186 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е образувано, по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, по жалба на В. Д. В. с ЕГН – **********, с адрес *******************, чрез адв. Й. А. от АК - В. срещу Наказателно постановление № ************ от 12.08.2024г., издадено от Началника на РУ – Г. Т. при ОД на МВР – Д..

С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б. В от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т.5 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца.

Жалбоподателят – редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от адв. А. и адв. К.. В съдебното заседание, процесуалния представител заявява, че поддържа изявленията направени в жалбата. Счита, че административнонаказващият орган в хода на производството не се е съобразил, че към момента на издаване на процесното наказателно постановление е имало висящо и неприключено досъдебно производство, касаещо същото произшествие, поради което същото следва да бъде отменено. Претендират се сторените в производството разноски.

Въззиваемата страна ОД на МВР – Д., редовно призована, не се представлява, прилага становище относно основателността на жалбата, в което се излагат подробни доводи, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва бъде потвърдено. Сочи се, че процесното НП е издадено в изпълнение на чл. 36, ал.2 от ЗАНН, за нарушение на чл. 123, ал.1,т.2, б. В от ЗДвП. Моли съдът да потвърди изцяло 1 наказателното постановление, тъй като посочва, че извършеното нарушение е доказано от приложените материали по обжалваната преписка и същите имат доказателствена сила до доказване на противното.

Актосъставителят поддържа направените констатации в съставения от него АУАН, че жалбоподателят е допуснал вмененото му нарушение.

Районният съд, след като провери изложените в жалбата оплаквания, съобрази становището и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От фактическа страна:

Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл.59,ал.2 ЗАНН, от връчването му на оспорваното НП.

В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран затова, че на 11.07.2024г. около 12:15 ч. в град Г. Т. по улица „Й. Й.“ на паркинга на магазин за хранителни стоки „Б.“, управлявайки МПС „Т. Я.“ с рег.№ **********, водача предприемайки маневра на заден ход не се убеждава, че не създава опасност за участниците в движението зад него и причинява ПТП. В. не взема мерки за осигуряване на безопасността на движението, и не оказва помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него, като напуска местопроизшествието. Спрямо водача е ангажирана административно наказателна отговорност по реда на чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл.123 ал. 1 т.2 б.

„В” от ЗДвП.

За така извършеното нарушение на жалбоподателят бил съставен АУАН АУАН с бланков номер серия № **********/11.07.2024г., в който е посочено, че са нарушени разпоредбите на чл.25, ал.1 от ЗДвП; чл. 123, ал.1, т.2, б. „В” от ЗДвП. Жалбоподателят подписал акта, като е записано, че има възражения по него.

На 12.08.2024г. е издадена мотивирана резолюция №*********, с която наказващият орган на основание чл. 54,ал.1,т. 9 от ЗАНН е образувано ДП №106/2024г. за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б. „Б“ във вр. с чл.

342, ал.1 от НК, прекратява Административно наказателно производство образувано по АУАН № **********/11.07.2024г. против В. Д. В. с ЕГН – ********** за описаното в акта нарушение.

На същата дата 12.08.2024г. е издадено Наказателно постановление № ************, където административнонаказващият органи е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка относно извършено нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал.1, т.2 б. „В” от ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложена „Глоба” в размер на 100 /сто/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.

С писмо с вх.№3489/10.12.2024г./л.94/ наказващият орган уведомява 2 съдебният състав, че поддържа мотивирана резолюция №********* от 12.08.2024г.

От материалите съдържащи се в кориците по делото става ясно, че към 12.08.2024г. е налице висящо – неприключило досъдебно производство №106/2024г. по описа на РУ - Г. Т. при ОД на МВР – Д.. Същото е образувано на 11.07.2024г. за това, че на същата дата в гр. Г. Т., при управление на МПС са нарушени правилата за движение и по непредпазливост е допуснато причиняване на средна телесна повреда на Д. К. Т. от гр. Г. Т..

От доказателствата съдържащи се в кориците по делото не става ясно дали процесното наказателно постановление е издадено преди или след прекратяване на административно наказателното производство от наказващия орган.

Доколкото административното нарушение е деяние, което е извършено виновно, то за да се вмени във вина на дадено лице съответно нарушение, то следва да са налице безспорни и категорични доказателства за това, както изисква разпоредбата на чл. 53, ал.1 от ЗАНН, а именно: „Наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на производството, за прилагането на чл. 28 или не е сключено споразумение с нарушителя“. В случая не става ясно по категоричен начин прекратено ли е от наказващият орган административно наказателното производство, за всички описани в акта нарушения или само за някое от тях, кога е прекратено – преди или след издаване на НП. Всички тези обстоятелства следва да се ясни, безсъмнени и категорични.

Ето защо съдът намира, че следва да отмени Наказателно постановление № ************ от 12.08.2024г. като незаконосъобразно.

По разноските:

С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени извършените разноски за адвокатско възнаграждение по делото. По същото са налице доказателства за сторени такива в размер на 480 /четиристотин и осемдесет/ лева, в съответствие с Наредбата, като съдът не счита, че е налице прекомерност, с оглед направеното възражение от въззиваемата страна, поради което следва същата да се осъди да заплати разноските в полза на жалбоподателя.

Предвид изложеното съдът

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ************ от 12.08.2024г., издадено от Началника на РУ – Г. Т. при ОД на МВР – Д., с което на В. Д. В. с ЕГН – **********, с адрес ******************, за извършено нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б. „В“ от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т.5 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР Д. да заплати на В. Д. В. с ЕГН – **********, с адрес ***************** сумата в размер на 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева /, представляваща сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Д..

Съдия при Районен съд – Г. Т.: _______________________ 4