Решение № 17671 от 16.09.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17671 гр. София, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от М. В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20241110135163 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба, подадена от Й. Д. Б., с ЕГН **********, с адрес:

[адрес], чрез адв. А. Т., заместена в хода на делото от дъщеря й М. Й. М. с ЕГН **********, с адрес: [адрес], като нейн наследник по закон, конституирана като ищец на осн. чл. 227 от ГПК, срещу Д. В. Ф., с адрес: [адрес], с която е предявен иск за следното:

Да се признае правото на собственост на ищцата върху 1/8 ид. ч. от недвижим имот, представляващ апартамент № 15, находящ се на адрес: [адрес], със застроената площ от 42 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, тоалетна с баня в едно помещение и с два балкона при съседи: от три страни двор и стълбище, отгоре – Х.К.С. и портиерско помещение, отдолу Б.С.С., заедно с прилежащото му избено помещение № 13, с площ от 9 кв.м., при съседи:

Б.С.С., коридор и от две страни двор, и с таванско помещение № 2, с площ от 6 кв.м., при съседи: Х.К.С., коридор, К.П.А. и двор, както и с припадащите се 15/460 ид. ч. от общите части на сградата и от дворното място, цялото с площ по нотариален акт от 435,75 кв. м., а по скица 429,49 кв. м., съставляващо поземлен имот № ІІ – 27 от квартал 449 по плана на гр.

С., местност „Ц.” и по актуални кадастрални данни съгласно Скица №15-***-05.07.2022г. по описа на СГКК С. – поземлен имот с идентификатор ***, с трайно предназначение на територията урбанизирана и начин на трайно ползване – високо застрояване (над 15 м) при съседи: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор *** и по данни от Схема №15-***-05.07.2022г. на самостоятелен обект в сграда на СГКК С. с идентификатор № ***.1.17, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, с площ 42 кв. м. с прилежащи части: избено помещение 13 - 9 кв. м.;

1 таванско помещение 2 - 6 кв.м. и 15/460 ид.ч. от общите части на сградата при съседи: на същия етаж самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.1.15, под обектасамостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.1.14 и над обекта - самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.1.20, както и да се обезсили Нотариален акт № **, том I, рег.

№ ****, дело № 45/2002 г. по описа на нотариус К.С..

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответницата Д. В. Ф., която в срока по чл. 131 ГПК е подала отговор чрез адв. Д. А., с който оспорва предявения иск.

Предявения положителен установителен иск е с правно основнаие чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване правото на собственост на ищцата спрямо ответницата, по наследство на 1/8 ид. ч. от описаните по – горе недвижими имоти.

Ищцата Й. Б., а в последствие и ищцата М. М. твърдят, че са собственици на 1/8 ид. ч. от процесния недвижим имот като наследници по закон – Й. Б. на Х.В.Б. като негова съпруга, а М. М. на Й. Б. като нейна дъщеря. Твърди се, че процесния имот е бил придобит от родителите на съпруга на Й. Б. - Х.В.Б., а именно: М.С.Б. и В.Х.Б., при условията на съпружеска имуществена общност. След смъртта на В.Х.Б. през 1984 г., ½ ид.ч. от имота била наследена от неговите деца - Х.В.Б. и сестра му Д. В. Ф.. В тази връзка сочи, че според действащата към датата на смъртта на В.Б. нормативна уредба, преживялата му съпруга не е имала право на наследствен дял, поради което делът му бил наследен единствено от двете му деца – съпругът на ищцата и ответницата. Твърди, че през 2002 г. М.С.Б. дарила на дъщеря си Д. В. Ф. целия апартамент, като според ищцата за 1/2 ид.ч. от имота договорът е нищожен поради невъзможен предмет, доколкото към датата на сключване на договора за дарение, дарителката не е била едноличен собственик на имота, а само на ½ ид.ч. от него.

Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Претендира направените по делото разноски.

Ответницата Д. В. Ф. е подала отговор чрез адв. Д. А.. Процесуалният представител оспорва предявения иск като недопустим, поради липса на процесуална легитимация на страните и правен интерес от водене на делото, евентуално – като неоснователен. Твърди, че с решение по гр. д. № 7848/2016 г. по описа на СГС, влязло в сила на 27.05.2021 г., е бил отхвърлен идентичен иск, предявен от А.Х.Е. срещу ответницата, като счита, че ищцата е обвързана от мотивите на същото. Оспорва ищцата да е придобила правото на собственост върху ид. ч. от процесния имот, както и че същата е наследник по закон на Х.В.Б.. Оспорва изцяло изложените в исковата молба твърдения, в това число: че към датата на сключване на договора за дарение от 2002 г., с който М.С.Б. е дарила на дъщеря си – ответницата Д. В. Ф. правото на собственост върху целия имот, дарителката не е била едноличен собственик на имота; че процесният имот е бил придобит от М.С.Б. и В.Х.Б. при условията на съпружеска имуществена общност; както и че преживялата съпруга М.С.Б. няма право на наследствен дял от наследството на починалия си съпруг В.Х.Б.. Твърди, че имотът е бил придобит в индивидуална собственост от М.С.Б. като излага подробни доводи в тази насока, а след това същата през 2002 г. го е прехвърлина на ответницата с договор за дарение. Оспорва доводите на ищцата за нищожност на договора за дарение, поради невъзможен предмет. Прави 2 възражение за изтекла погасителна давност за предявяване на настоящия иск. Позовава се на изтекла придобивна давност по отношение на целия имот, включително по отношение на претендираната 1/8 ид.ч. от него, като присъединява владението на праводателката си към своето. Сочи, че ищцата никога не е предявявала претенции във връзка със собствеността върху процесния имот.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи следното във фактическо отношение:

От представения по делото нотариален акт № 59/1940 г., съставен на 30.12.1940 г. се установява, че М.С.С. /по мъж Б./ и други лица са продали 339/460 идеални части от дворното място, представляващо парцел II, на [адрес]. Съгласно протокол по ч. гр. д. № 606/1940 г. на Софийски околийски съд, съставен на 30.12.1940 г., съсобствениците на това дворно място, между които и М.С.С. по мъж Б. са декларирали, че върху него са построили със свои средства общ съпритежателски дом на площ от 245 кв. м. и са се съгласили да си поделят жилищната сграда, посочили са отделните построени обекти на собственост, като М.С.С. по мъж Б. е получила „в пълна собственост и владение апартамент в петия етаж над приземието, застроен от 42 кв. м.“ Съдът е одобрил постигнатата между страните спогодба като е прието, че същата представлява по същността си доброволна делба на построения общо съпритежателски дом.

М.С. Б. и В.Х.Б. са съпрузи. В.Б. е починал преди съпругата си - на 26.11.1984 г. и като негови законни наследници са останали лицата: Д. /Т./ В. Ф. – дъщеря, Х.В.Б. – син. Х.В.Б. е съпруг на Й. Д. Б.. Той е починал на 03.10.1998 г. Съгласно удостоверение за наследници изх.

№ РОБ22-УГ51-1332 от 21.03.2022 г. негови наследници по закон са съпругата му Й. Д. Б. и дъщеря му А.Х.Е.. Й. Д. Б. е починала на 23.05.2023 г. и е оставила като нейн наследник по закон М. Й. М.. М.С.Б. е починала на 02.07.2005 г. и нейни наследници са дъщеря й Д. Ф. и внучка й А.Е..

На 25.04.2002 г. с нотариален акт № **, том I, рег. № ****, дело № 45/2002 г. М.С.Б. е дарила на дъщеря си Д. В. Ф. процесния недвижим имот.

От писмо на [институция],, Д. В. Ф. се установява, че се е декларирала като собственик на процесния ап. 15 с данъчна декларация № *** – 1062 от 16.05.2002 г.

От представените по делото четливи копия на приходни квитанции е видно, че Д. Ф. е плащала данък недвижими имоти и данък битови отпадъци за имота през 2016 г., 2017 г. и 2018 г.

А.Х.Е. е имала дела с Д. В. Ф. за собствеността на процесния имот, които са приключили с определение № 229/27.05.2021 г. по касационно дело № 1590/2021 по описа на ВКС, с което не е допуснато до касационно обжалване решение № 11887/20.08.2020 г. по в. гр. д. № 4550/2019 г. по описа на САС. С посоченото решение, влязло в сила на 27.05.2021 г., е отхвърлен иска на А.Х.Е., предявен на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК срещу Д. В. Ф. за признаване за установено, че А.Е. е собственик на 1/8 ид. ч. от процесния по делото апартамент № 15, находящ се на 5-ти етаж в жилищна сграда в [адрес], ведно с избено 3 помещение № 13 с площ от 9 кв. м. и таванско помещение № 2 от 6 кв. м., заедно с 15/460 ид. ч. от общите части и от дворното място, върху което е построена сградата. Със същото решение е прието, че в периода от 2002 година до 2011 г., датата на предявяване на иска по това дело, Д. Ф. е упражнявала фактическата власт върху цялото жилище – сама и чрез други лица, поради което и качеството й на добросъвестен владелец, по отношение на наследената от Е. 1/8 идеална част петгодишната придобивна давност по чл. 79, ал. 2 от ЗС е изтекла към 2011 г. и ответницата е придобила собствеността на целия имот.

Като свидетели по делото са разпитани А.Х.Е. - дъщеря на Х.В.Б. и внучка на М.С.Б. и В.М.К. - без дела и родство със страните по делото.

От показанията на свидетелката А.Е. се установи, че тя познава М. М., която е нейна доведена сестра. Знае за имуществения спор относно апартамент 15, находящ се на [адрес] в гр. С.. Тази свидетелка дава показания, че в този апартамент допреди 1 - 2 години е живеела тя. След като починала баба й през 2005 г., която живеела там, се нанесла свидетелката.

Преди 2005 г. свидетелката твърди, че постоянно ходела при баба си М. Б.. Потвърждава, че М. Б. е майка на Д. Ф. и знае, че жилището е нейно. Леля й Д. живеела в Щатите, докато свидетелката ходела при баба си, гледала я и носела храна. Свидетелката твърди, че след като се нанесла в жилището на баба си през 2005 година е извършила ремонтни дейности в него. Сменила почти цялата инсталация, В и К щранговете, отдолу прекарала електроинсталация, сменила е подовото покритие. Поставила е нова кухня и хладилници.

Всичко това останало в жилището, защото била изгонена от него с полиция. Свидетелката твърди, че постоянно е обитавала жилището, имала винетка за колата за това място и по лична карта също била регистрирана там. Сочи, че Д. Ф. не е живяла в процесното жилище, а е влизала един път през 2006 г. – 2007 г., после тя не я допускала в него. Свидетелката дава показания, че ответницата от 70 - та година е в Америка и не е живяла изобщо в България. За 15-16 години е идвала 3 - 4 пъти. Свидетелката твърди, че тя е плащала сметките за ток, данъците не ги е плащала. Не е плащала сметките за парно. Когато починала баба й, Д. Ф. оставила 200 лв. за смяна на дограмата, които стигнали само за единия прозорец, който е сменен. Това било 2006 г. - 2007 г. Според свидетелката, леля й - ответницата знаела, че тя и съпруга й са в лоши отношения и не веднъж са говорели, че може да живее в апартамента.

Свидетелката В.М.К. дава показания, че познава и Й. Б. и Д. Ф., последната от детските им години от 1962 г. - 1963 г. Тази свидетелка дава показания, че до смъртта на М. Б., в процесния имот е живяла само тя, а свидетелката се е грижела за нея. Дава показания, че свидетелката Е. не се грижела за баба си. Тя отивала там само когато леля й Д. пристигала в България. Знае, че М. Б. е починала на 02.07.2005 г. Според тази свидетелка, ответницата Д.

Ф. била съгласна племенницата й Е. да се нанесе в апартамента, но в последствие съжалила.

Твърди, че ответницата дала 3500 долара за ремонт на дограмата. Тя знае, че М. Б. е написала завещание за Д. през 2001 г. – 2002 г. като запазила право си на ползване. Знае, че от 2002 г. апартаментът е собственост на Д. Ф.. Свидетелката твърди, че след смъртта на Х.Б. през 1998 г. до смъртта на М. Б. никой не е предявявал претенции към апартамента, включително и А.Е.. Свидетелката знае още, че Д. Ф. е български гражданин, има двойно гражданство и 4 през 2000 г. си идвала често в България. След 2005 г. ответницата идвала в България на 1 - 2 години веднъж. Според свидетелката, А.Е. се нанесла и живеела в жилището през 2006 година и желява там непрекъснато допреди 2 години /2023 г./.