Решение № 256 от 07.02.2022, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. Варна, 07.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Николова при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20213110105683 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на от „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД, ЕИК: 103533691, адрес: гр. Варна, бул. „ВЛАДИСЛАВ ВАРНЕНЧИК“ № 258, представлявано от Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Д.а, Георги Коршия срещу Н. Т. ИЛЧ., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, бул. „ Генерал Колев“ 11, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД да бъде прието за установено със силата на присъдено нещо, че ответникът Н. Т.

ИЛЧ., ЕГН: ********** дължи на ищеца сумата от 247,07 лв. (двеста осемдесет и шест лв. 81 ст.) за обект на потребление, заведен с абонатен номер Аб. №0109209008, гр. В., представляваща цена на ел.енергия по фактура №0279752757, издадена на 07.05.2019 г. , ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.02.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 39.74 лв. (тридесет и девет лв. 74 ст.), представляваща мораторната лихва върху главницата за периода от 27.05.2019 г. до 22.01.2021 г., и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 261137/11.02.2021 г. по ч.гр.д. №1927/2021 г. на ВРС Претендират се и съдебноделоводни разноски.

В исковата молба се излага следната фактическа обстановка: Ответницата Н. Т. ИЛЧ. е клиент на "Енерго – Про Продажби" АД, с клиентски номер кл.

№:1100321957, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с 1 абонатен номер Аб. №0109209008, с адрес на потребление: гр. В.. Тези облигационни отношения се регламентират от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.ОН България Продажби АД и Общи условия за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби" АД, които са приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране(КЕВР към момента). За потеребената електрическа енергия в присъединения обект на потребление за периода от 21.03.2019 до 02.05.2019 г. на ищцата била начислена процесната сума по фактура № ФП *** от 07.05.2019 с падеж 27.05.2019 г. Тъй като сумата не била платена в срок, на клиента била начислена и мораторна лихва за забава.

Ответницата в срока за отговор оспорва предявения иск като неоснователен като излага, че считано от 22.03.2019 г. имотът, в който се твърди, че е доставено процесното количество електроенергия в периода 21.03.2019 г. - 02.05.2019 г. е възложен на трето за спора лица с влязло в сила Постановление за възлагане от 17.12.2018 г. по изп. дело № 20168080401047 по описа за 2016 г. на ЧСИ З.Д., район на действие Варненски окръжен съд, вписан с рег. № 808 в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България, адрес на кантора: гр. Варна, ***, ет.

1, ап. 1. Владението върху имота било предадено в деня на влизане на Постановлението за възлагане - 22.03.2019 г., поради което твърди, че считано от 22.03.2019 г. процесната сума за доставена и потребена електроенергия не следва да се претендира от Н.И.. Тя не е потребила същата, не е била собственик, владелец и/или ползвател на имота и на доставените услуги.

Отделно от горното излага, че за имота е учредено право на ползване на трето лице и ответницата не е владяла и ползвала имота дори и от по-ранен момент.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното към делото ч.гр.д.№ 1927/2021г. по описа на ВРС е видно, че по него е издадена Заповед за изпълнение № 261137/11.02.2021, с която е разпоредено длъжникът Н. Т. ИЛЧ., ЕГН **********, с адрес: ГР.В. да заплати на кредитора „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК: Сумата от 247.07 лв. (двеста четиридесет и седем лева и седем стотинки), представляваща главница за консумирана и незаплатена електрическа енергия за обект с клиентски № 1100321957 и абонатен № 0109209008, с адрес на потребление: гр. В., по фактура № ФП*** от 07.05.2019 г., с падеж 27.05.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.02.2021 г. до окончателното й изплащане, сумата от 39.74 лв.

/тридесет и девет лева и седемдесет и четири стотинки/ - мораторна лихва за забава 2 върху горните суми, считано от падежа на фактурата до 22.01.2021 г., както и сумата 75.00 /седемдесет и пет/ лв. - разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

На л. 6 от делото е представено извлечение от сметка към 22.01.2021 г. за клиент Н. Т. ИЛЧ., ЕГН **********, за имот на потребление: гр. В., аб. №0109209008, от която е видно, че на абоната е издадена фактура №0279752757 от 07.05.2019 г. на стойност 247,07 лв. с падеж 27.05.2019 г. и начислена лихва към 21.09.2021 г. 39,74 лв.

Представена е и фактура №0279752757 от 07.05.2019 г. за периода от 21.03.2019 г. до 02.05.2019 г. на стойност 247,07 лв.

Представено е и извлечение от фактури и плащания за период, от което е видно, че последната потребена и електрическа енергия за процесния обект преди процесния период е по фактура от 02705004947/13.09.2018 г., като от тогава до процесната фактура няма издавана друга фактура и показанията на обекта за потребление на електрическа енергия са нулеви за седем месеца (л. 9-10). Същото е видно и от Справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца на обект с абонатен №0109209008 на името на Н. Т. ИЛЧ..

Представена е справка от СВ – Варна, към АВ за имот ***, самостоятелен обект в сграда с площ по док. 86,6 кв.м, обл. Вана, общ. Варна, кв.

Свети Никола, №120, ет.1 в сграда №1 в ПИ №***, по документ за собственост, представляваща Етаж от къща със застроена площ от 86.95 кв.м. От същата е видно, че е направено вписване на учредяване на право на собственост върху ½ ид.части от имота от собственик: Н. Т. ИЛЧ. в полза на лицето С. Б. Ш., вписано на 17.07.2018 г. на 10.09.2018 г. е вписано придобиване чрез публичен търг от Ж. С. М. – длъжник А. Д. Д. – И. на ½ ид. част от имота. На 01.04.2019 г. е вписано придобиване чрез публичен търг на ½ ид. част от имота от купувача Ж. С. М. и длъжник Н. Т. ИЛЧ..

На л. 49 от делото се намира Постановление за възлагане на недвижим имот от 17.12.2018 г. по изп.д. №20168080401047 на ЧСИ З.Д. – ВОС, по силата на което е възложен върху Ж. С. М. следния недвижим имот: ½ идеална част от Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. В., ведно с ½ ид. част от изградената в него СГРАДА, представляваща ЖИЛИЩЕ с идентификатор ***, със застроена площ 86,6 кв.м, а по документ за собственост, представляваща ЕТАЖ ОТ КЪЩА, с административен адрес: гр. В., със застроена площ от 86,95 кв.м.

Постъпил е документ от ЧСИ З.Д. – ВОС, с дава поисканата му информация, че с постановление за възлагане от 17.12.2018 г. по изп.д. № 1047/2016 г. недвижим имот, собственост на Н. Т. ИЛЧ. е възложен върху Ж. С. М.. Постановлението за възлагане е влязло в законна сила на 22.03.2019 г. и е вписано в СВ – Варна към АВ, но въвод във 3 владение не е извършван от ЧСИ.

По делото са представени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор на „Водоснабдяване и канализация – Варна, ООД.

При тази установеност на фактите съдът възприе следните правни изводи:

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК, като по същество ищецът претендира установяване дължимостта на сума представляваща потребено и незаплатено количество електроенергия за процесните отчетни периоди, както и сума, представляваща обезщетение за забава върху незаплатените количества електроенеригия, въз основа на сключен договор при Общи условия.

Въз основа на общите правила на договорното право, в тежест на ищеца по делото е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е налице неизпъление на договорно задължение за заплащане на цената на предоставена стока/услуга, в случая – електрическа енергия и по Договора при Общи условия на ответника.

Съгласно чл.4, ал.1 от Общите условия „потребител на електрическа енергия за битови нужди“ е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи“ АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от „Енерго-Про Продажби“ АД.

В настоящия случай ищецът не успя при условията на пълно и главно доказване да установи, че ответницата има качеството на „потребител на електрическа енергия за битови нужди“, или „битов клиент“ по смисъла на Закона за енергетиката. Това е така, защото в производство не се установи по безспорен и категоричен начин, че ответницата е собственик на обекта на потребление. На първо не беше представен документ за собственост. На второ място обектът на потребление, така както е описан в базата данни на ищцовото дружество, не е идентичен с нито един от обектите, за които се отнасят останалите представени документи по делото. Във фактурата е описан имот, находящ се в гр. В.. Справката от СВ-Варна към АВ касае обаче имот с идентификатор ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с площ по док. 86,6 кв.м, обл. В., общ. В., гр. В. в сграда №1. В постановлението за възлагане на ЧСИ също е описан имот с идентификатор ***, гр. В..

Ако все пак се приеме, че обектът на потребление е именно имотът, по отношение на който е представена справката от СВ – Врана, то от събраните в производството косвени доказателства може да се направи изводът, че ответницата евентуално е била собственик през процесния период само на голата собственост върху ½ ид.част от обекта на потребление, тъй като е учредила право на ползване върху притежаваната от нея ½ ид.част от обекта, която собственост е била прекратена с влизане в сила на постановлението за възлагане на 22.03.2019 г.

4

Или, от изложеното до тук се установява, на първо място, че ищцата изобщо не е била собственик на целия имот, а само на ½ ид. част от него. На второ място още през юли 2018 г. е прехвърлила на лицето Светлана Шиманова правото на ползване върху обекта на потребление и на трето, че считано от 22.03.2019 г. ответницата не е собственик на имота. Процесната фактура обхваща периода: 21.03.2019 г. – 02.05.2019 г., или се застъпва само един ден от отчетния период, през който ответницата е била собственик, но нито един ден не е била ползвател на същия. Освен това видно от оставените доказателства е, че лицето Ж. С. М. е придобил правото на собственост над другата ½ ид. част от обекта на потребление още на 10.09.2018 г. Именно след тази дата в обекта не е регистрирано потребление на ел. енергия до процесния период. В тази връзка съдът намира за житейски обосновано, че купувачът на публичната продан, след окончателното придобиване на собствеността над целия имот на 22.03.2019 г. се е настанил в него, като е започнал да консумира електроенергия.

На основание изложеното по-горе, съдът намира, че ищецът не успя при условията на пълно и главно доказване да установи нито, че ответникът има качеството на битов потребител, нито е реално е потребил начисленото в обекта количество електрическа енергия, поради което искът се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Поради отхвърлянето на главния иск, следва да бъде отхвърлен и акцесорния иск за лихви.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год. и направеното от ответника искане, ищецът следва да бъде осъдена да заплати на ответника, направените от него разноски в настоящото производството и в производството по ч.гр.д.№ 1927/2021 г. на ВРС. По делото са представени доказателства за направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски в размер 300,00 лв. - възнаграждение за един адвокат. В производството по ч.гр.д.№ 1927/2021 г. на ВРС, длъжникът е направил разходи в размер също на 300,00 лв. възнаграждение за един адвокат. От ищеца е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, в случай, че е над определения с Наредба №1 от 2004 г. на ВАС минимум. Доколкото в случая адвокатското възнаграждение е точно,колкото се следва съгласно чл.7,ал.2, т.2, респ. чл.7, ал.7 от Наредба за дължимите минимални възнаграждения, то той не следва да бъде намален.