Определение № 795 от 01.10.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 795 гр. Пазарджик, 01.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20265200500633 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274 от ГПК, във вр. с чл.248, ал.3 от ГПК.

Същото е образувано по постъпила частна жалба от страна на Л. С. Р. В. чрез пълномощника й адв.Н. И. против Определение рег.№292/19.05.2026г., постановено по гр.д.№775/2025г. по описа на РС- Панагюрище.

В нея се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, като се изразява несъгласие с доводите на съда, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а изложените аргументи са еднотипни и по тази причина заплатеното адвокатско възнаграждение следва да остане в тежест на ищеца.

Приема се, че при определяне на цената на даден труд законодателят никога не се е водил първостепенно от фактическата и правна сложност.

Сочи се, че в производството ищецът е заплатил 1080 лв. /552,20 евро/, което представлява 77,14% от обичайното минимално възнаграждение.

Счита се, че неоснователното редуциране на заплатения от ищеца адвокатски хонорар всъщност постига един недопустимо от закона резултатуврежда потребителя за сметка на дружеството ответник. Визира се практика на СЕС.

Твърди се, че съдът обезкуражава и други „потърпевши“ да потърсят правата си, тъй като същите могат да загубят повече от едно съдебно производство.

1

Твърди се, че заплатеното възнаграждение от страна на ищеца не е необичайно завишено за дела със сходен материален интерес и отговаря, както на средното за страната, така и на критериите на Закона за адвокатурата и Наредба №1. След като няма установена злоупотреба с правата на ищеца или прекомерно уговорено възнаграждение от страна на адвоката, то редуцирайки заплатеното възнаграждение, съдът пряко нарушава принципите на правото на ЕС, като допуска част от разноските да бъдат косвено възложени в тежест на добросъвестния потребител.

Сочи се актуалната редакция на чл.78, ал.5 от ГПК, съгласно която съдът не може да присъжда по- нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. В този смисъл се приема, че по делото липсва представен списък с разноски по реда на чл.80 от ГПК и доказателства за заплатения от ответника хонорар, поради което фактическия състав на нормата не е изпълнен. При липса на всеки елемент от фактическия състав нормата не може да се приложи, поради което съдът не може практически по собствена преценка да определя по- ниско възнаграждение, въпреки, че е релевирано такова възнаграждение.

Искането е да се постанови съдебен акт, с който се отмени обжалваното определение и вместо него се постанови друго такова, с което се остави молбата по чл.248 от ГПК на ответника без уважение и с остави в сила диспозитива на първоинстанционното решение в частта му за разноските.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- „Стик- Кредит“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, пл.Оборище 13Б, чрез адв.Х. М. от САК.

Съдът като взе предвид постъпилата жалба и като прецени материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред РС- Панагюрище е било образувано въз основа на искова молба подадена от Л. С. Р. - В. срещу „Стик - Кредит“ АД, с искане да се прогласи за нищожен договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №1040453 от 17.01.2024г. сключен между страните по делото, а в евентуалност клаузите на чл.17 и чл.27, чл.1, т.3 и чл.10 от договора, сключен от страните, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.19, ал.3 и ал.4, чл.21, ал.1 ЗПК, 2 както и иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 100лв.- частична претенция от 1358,05лв.- сума платена неоснователно по недействителен договор за кредит.

С Решение №26 от 04.03.2026г., постановено по гр.д.№775/2026г. по описа на РС- Панагюрище е прогласен за нищожен, на основание чл.26, ал.1, във вр. чл.19, ал.3 и ал.4 от ЗПК, Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №1040453 от 17.01.2024г., сключен между Л. С. Р. В. и „Стик- Кредит“ АД.

Осъден е на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, „Стик- Кредит“ АД, да заплати на Л. С. Р. - В. сума в размер на 348,89 евро /684,33лв./ представляваща сума платена за погасяване на задължения по Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №1040453 от 17.01.2024г., която е платена без основание.

Осъден е, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „Стик- Кредит“ АД, да заплати на Л. С. Р. - В. сумата в размер на 710,18 евро /1389лв./- разноски направени по делото.

Видно Молба с вх. №2035 от 08.04.2026г. подадена от “Стик- Кредит” АД се установява, че с нея е направено искане за изменяне на постановеното по делото в частта за разноските. Посочено е, че не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение по двата кумулативно съединение иска, доколкото същите произтичат от едно право. Сочи се, че размерът на уговореното адвокатско възнаграждение е прекомерен. Моли се да се измени постановеното по делото решение в частта на разноските.

Констатира се, че препис от молбата е изпратена на насрещната страна, която в срока по чл.248, ал. 2 ГПК е взела становище, в което се излага, че молбата е недопустима, тъй като не е представен списък на разноските по чл.

80 ГПК. Сочи се, че молбата е неоснователна, тъй като по делото няма данни какво е заплатеното възнаграждение на ответната страна, респ. не може да се приложи разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК. Цитирана е съдебна практика според която се дължи присъждане и по двата кумулативни иска. Излага се, че дължимото възнаграждение определено съобразно минималните размери определени в наредбата е по- високо от присъденото в полза на ищеца. Моли се да се остави без уважение подадената молба.

Видно от Определение рег.№292/19.05.2026г. се установява, че е 3 изменено Решение №26 от 04.03.2026г., постановено по гр.д.№775/2025г. по описа на РС- Панагюрище в частта за разноските, като е намалено присъденото в полза на Л. С. Р. - В. адвокатско възнаграждение от 556,80 евро /1089лв./ на 357,90 евро /700лв./.

При тези данни, от правна страна съдът приема за установено следното:

Подадената частна жалба е допустима, но по съществото си е неоснователна.

За да постанови обжалвания съдебен акт първоинстанционния съд е приел, че молбата е подадена в срока по чл.248 ГПК, от процесуално легитимирано лице, поради което същата е допустима. Прието е в тази насока, че неоснователно се явява възражението на ищеца, че молбата се явява недопустима поради липса на списък на разноски по смисъла на чл.80 от ГПК, доколкото това твърдение би било вярно, ако ответника искаше изменение на разноските присъдени в негова полза. Тогава когато се иска изменение на разноските присъдени в полза на насрещната страна прилагането на списък на собствените разноски не е процесуална предпоставка за разглеждане на молбата.

Отчел е, че съобразно правилата на чл.78, ал.1 ГПК, съдът е присъдил адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца.

В законоустановения срок е заявено от ответника възражение за прекомерност на разноските направените от ищца по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК.

Визирал е разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК съгласно която се предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по- нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл.36, ал.4 от същия закон. Съдът не може да присъди по- нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. Доколкото в конкретния случай липсват данни за възнаграждението заплатено от насрещната страна 4 следва съдът да приложи критериите по чл.36, ал.3 ЗА.

Съответно е счел, че намира основание да измени постановеното по делото решение в частта за разноски. В този смисъл е посочил, че при определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се вземе предвид фактическата и правна сложност на делото и предприетите от страната процесуални действия. Следва да се вземе предвид, че в конкретния случай фактическата и правна сложност не се отличава от делата от този тип, като изложените правни доводи са еднотипни с тези по множество други дела от този вид, по които правни въпроси е налице практика на ВКС и СЕС. По делото са събрани единствено писмени доказателства, като предприетите от адв.И. действия се ограничават до подаване на еднотипни писмени становища.

Делото е приключило в две о.с.з., като са приети единствено писмени доказателства и е изслушана ССчЕ. Ето защото съдът е намерил, че следва да намали така определеното възнаграждение от 1089лв. в размер на 700лв. или 357,90 евро. Съдът намира, че по този начин възнаграждението е определено съобразно пазарните цени на адвокатските услуги, като се вземе предвид времето, през което адв.И. е бил ангажиран с работа по конкретното дело.

В конкретният казус настоящият въззивен състав няма основание да не сподели изведените съображения, като се присъединява изцяло към тях.

С оглед възраженията обективирани в подадената частна жалба следва да са посочи, че районният съд е взел предвид фактите, че делото е приключило само в две съдебни заседания, в което процесуалният представител дори не се е явил лично, за да пледира, съответно не е представил писмена защита, а само на бланкетни молби по хода на делото, съществото на спора и становище по разноските.

Следва да се отбележи, че с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2025г. по дело C438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят 5 възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по- нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС.

Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Не може да има спор, че Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което и съдът следва да направи своята преценка. В същия смисъл е и практиката на СЕС, цитирана от частния жалбоподател по другите две съединени дела.

Предприетите изменения в Наредбата за адвокатски възнаграждения са козметични и продължават да поставят редица въпроси. Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл.36, ал.1 от ЗА. Това възнаграждение следва да е справедливо и обосновано.

Въззивният съд няма основание да не споделя съдебната практика, според която правилата за минимални адвокатски възнаграждения имат отражение не само относно ограничение на конкуренцията и засягат не само положението на адвокатите, но и на потребителя на адвокатски услуга и насрещната страна в съдебното производството доколкото ако загуби делото, то в нейна тежест ще бъде възложен размерът на адвокатския хонорар под формата на подлежащи на възстановяване разноски в производство.