Решение № 707 от 17.05.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 707 гр. Русе, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил М. Петков при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Васил М. Петков Гражданско дело № 20224520101806 по описа за 2022 година

М. Б. М. твърди, че трудовото му правоотношение с ответника НАДЕЖДА ВИ И СИЕ ЕООД било прекратено със заповед от 01.08.2021г, като при прекратяването останали неплатени трудово възнаграждение за месец юли 2021 година в размер на 362,11 лева и обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск от 16 дни в размер на 487,04 лева, които суми се претендират в настоящото производство с лихви за забава и разноски.

Ответникът оспорва иска. Признава прекратяването на трудовото правоотношение със заповед от 01.08.2021г. Твърди, че за месец юли 2021 година дружеството е изплатило на ищеца аванс в размер на 470 лева при дължимо трудово възнаграждение в общ размер 406,07 лева. Счита иска за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за частично основателен до размера 362,11 лева. Твърди, че дължимите суми останали неизплатени, тъй като ищецът е напуснал работа на 28.07.2021г. и не се е явил да си получи дължимите суми.

Работодателят е изпратил писмена покана до работника да му изпрати удостоверение за актуална банкова сметка, по която да му изплати дължимите суми, но ищецът не е отговорил на тази покана. Счита, че е направил необходимото за да заплати дължимите суми и че не е отговорен за останалите неразплатени суми. Твърди, че през месец юни е изплатил на ищеца трудово възнаграждение, включително аванс в общ размер 1295 лева при дължимо трудово възнаграждение в размер на 519,92 лева, във връзка с което прави възражение за прихващане на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск със сумата подлежаща на възстановяване от ищеца, като недължимо получена, в общ размер на 600 лева.

Предявените искове са с правно основание както следва:

1

- искът за заплащане на трудови възнаграждения- по чл. 124 от КТ;

- искът за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е по чл. 224 ал.1 от КТ;

- искът за законна лихва е с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 01.12.2020г. е бил сключен трудов договор между страните по делото по силата на който М. Б. М. е бил назначен на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил“.

Безспорно е между страните, че това трудово правоотношение е прекратено на 01.08.2021г.

По делото е представен разходни касови ордери с които НАДЕЖДА ВИ И СИЕ ЕООД заплаща на М. Б. М. следните суми:

- 470 лева, в който като м.07.2021г.“ (л.14), основание за плащането е посочено „доплащане аванс

- 560 лева, в който като основание за плащането е посочено „заплата м.06.2021г.“ (л.15),

- 735 лева, в който като основание за плащането е посочено „аванс м.06.2021г.“ (л.16).

М. Б. М. чрез упълномощен представител оспорва подписите положени срещу неговото име в представените разходни касови ордери, като твърди, че не са положени от него. Във връзка с оспорването е назначена почеркова експертиза, по която вещото лице дава заключение, че подписите положени в РКО за сумите 470 лева, 560 лева и 735 лева са положени от М. Б. М..

Назначена е по делото и съдебно-счетоводна експертиза по която вещото лице дава заключение, че за месеците юни и юли 2021г. са начислени трудови възнаграждения в общ размер на 1247,70 лева в брутен размер и 968,20 лева в нетен размер, както и че същият е получил за месеците юни и юли 2021г. суми в общ размер 1765 лева. При прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е имал 14 дни неизползван платен годишен отпуск, като дължимото обезщетение по чл. 224 от КТ е в брутен размер 426,04 лева и нетен размер 383,43 лева.

Съдът кредитира заключенията и на двете вещи лица, тъй като те са аргументирани и по делото не са събрани доказателства, които да ги опровергават или поставят под съмнение.

Предвид изложеното предявеният иск за заплащане на трудово възнаграждение за месец юли 2021г. в размер на 362,11 лева е неоснователен, тъй като за месеците юни и юли 2021г. е изплатено общо нетно трудово възнаграждение в размер на 1765 лева при дължими 968,20 лева трудови възнаграждения в нетен размер за същия период- т.е. платени са в повече 796,80 лева.

Претенцията за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск също е неоснователна. Както бе посочено за месеците юни и юли 2021г. е изплатено общо нетно трудово възнаграждение в размер 796,80 лева в повече от дължимото, като тази сума подлежи на връщане от М. Б. М.. Ответникът прави възражение за прихващане на своето задължение да плати на М. Б. М. обезщетение по чл. 224 от КТ в брутен размер 426,04 лева с 2 насрещното задължение на М. да върне на дружеството недължимо получената сума 796,80 лева, което възражение е основателно.

Предвид изложеното и двама предявени иска следва да се отхвърлят.

Разноски:

С писмена молба постъпила в съда на 18.04.2023г. ответникът претендира разноски, които се изчерпват с адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, прилага доказателство за заплащането им, както и списък с разноските.

В Определение № 101 от 24.02.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 555/2010 г., IV г. о., ГК се приема:

Производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите независимо от тяхното процесуално качество - ищци или ответници по трудов спор /чл.

359 КТ/. Безплатността се отнася за всички държавни такси и други разноски по производството /за свидетели, вещи лица и пр./и обхваща всички видове производства, както редовните, така и извънредните, но касае задължението на работника или служителя към съда. Тя обаче не го освобождава от отговорността за заплащане на разноските, направени от другата страна по делото, когато тя го е спечелила и е била представлявана от адвокат или юрисконсулт. Заплащането на тези разноски при загубване на делото работникът или служителя дължи на работодателя на общо основание /чл. 78, ал. 3 ГПК/.

Предвид горното разрешение и неоснователността на исковете ищецът следва да заплати на ответника направените от него разноски за адвокат в размер на 300 лева. Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на М. Б. М. с адрес ***********, ЕГН ********** предявен срещу НАДЕЖДА ВИ И СИЕ ЕООД, ЕИК 200384147, със седалище и адрес на управление гр. София, район Възраждане, ул. „Позитано“ 15, офис 16 за заплащане на сумата 362,11 лева представляваща трудово възнаграждение за месец юли 2021г.

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на М. Б. М. с адрес ***********, ЕГН ********** предявен срещу НАДЕЖДА ВИ И СИЕ ЕООД, ЕИК 200384147, със седалище и адрес на управление гр. София, район Възраждане, ул. „Позитано“ 15, офис 16 за заплащане на сумата 487,04 лева представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск както следва: до размера 426,04 лева като погасен чрез прихващане с насрещно задължение на М. Б.

М. да върне на НАДЕЖДА ВИ И СИЕ ЕООД сума в размер на 796,80 лева, която сума е недължимо получена от М. като трудово възнаграждение за месеците юни и юли 2021 година; над размера 426,04 лева до пълния предявен размер от 487,04 лева- като неоснователен.

3

ОСЪЖДА М. Б. М. с адрес ***********, ЕГН ********** да заплати на НАДЕЖДА ВИ И СИЕ ЕООД, ЕИК 200384147, със седалище и адрес на управление гр. София, район Възраждане, ул. „Позитано“ 15, офис 16 разноски по делото в размер на 300 лева.

Решението може да се обжалва пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4