Решение № 236 от 16.06.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. Варна, 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20213100900316 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Г. АЛ. И., ЕГН ********** от *********************** и И. АЛ. И. с ЕГН ********** от с.Д., общ. С. срещу Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №2, иск с правно основание чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата от по 40000 лева, представляваща дължимо обезщетение за обезвреда на претърпените от ищцитe неимуществени вреди от смъртта на техния брат И.Х., починал на 11.07.2019г. вследствие на ПТП, причинено на същата дата по главен път 2040 в посока от с.Д. към гр.С., от неизвестен водач на неидентифицирано моторно превозно средство, ведно със законната лихва от датата на смъртта му - 11.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищците твърдят, че на 11.07.2019г. при движение по главен път 2040 в посока от с.Д. към гр.С. неизвестен водач на неидентифицирано МПС нарушил правилата за движение, като застигнал и блъснал попътно движещия се в същата пътна лента велосипедист И.Х. и причинил неговата смърт по непредпазливост. Образуваното по случая досъдебно производство е спряно. Ищците са поддържали изключително 1 топли отношения с починалия при инцидента свой брат, имали са ежедневни контакти и през целия си съзнателен живот живеели в обич, разбирателство и взаимна подкрепа. Те изживяват изключително тежко внезапната загуба, скръбта им е несравнима и неутешима. Развити са правни съображения за дължимостта и справедливия размер на обезщетението спрямо лицата от разширения семеен кръг, като е цитирана съдебна практика и европейско законодателство. Водачът на неидентифицирания автомобил попада в кръга лица, чиято отговорност се покрива от ГФ. По предявените от ищците извънсъдебни претенции ответникът се е произнесъл с отказ, което предпоставя сезиране на съда с настоящия осъдителен иск.

Ответникът оспорва основателността на претенцията в частта относно механизма на ПТП, противоправността на деянието на другия участник и неговата вина, причинно следствена връзка между ПТП и получените травматични увреждания, както и твърдяната „изключителност“ на отношенията между ищците и починалия. Твърди се, че отношенията им не са се различавали от нормалните между братя и сестра, както и че претърпените болки и страдания не надхвърлят обичайния интензитет и продължителност.

Размерът на претенциите се оспорва като прекомерен с твърдения, че същият е законово ограничен до 5000 лева. Репликира се позоваването на европейското законодателство и съдебна практика. Поддържа се, че починалият е съпричинил вредоносния резултат поради управляване на велосипеда в тежка степен на опиянение (3.6% в урината и 2.8% в кръвта) и неспазване на относимите към поведението на велосипедистите разпоредби на Закона за движение по пътищата (чл.5, чл.79, т. 3 и 5, чл.80 т. 1 и 2, чл.15, ал.5), включително тези касаещи движението на велосипедиста и оборудването на велосипеда със светлоотразителни знаци и ползването на светлоотразителна жилетка. Твърди се, че ПТП се явява случайно събитие спрямо водача на неизвестното МПС, тъй като велосипедистът, навлизайки внезапно на пътното платно и движейки се не в най-дясната му част, без да е изпълнил изискванията за светлоотразителни жилетки и елементи, се е явявал непредвидимо и непредотвратимо препятствие. Претендира се за определяне на съпричняване в размер на 90%. Поддържа се, че предвид преклузията по чл. 558 от КЗ ищците недобросъвестно са осъществили една бланкетна процедура пред Фонда, тъй като не са представили изисканите доказателства, обосноваващи нейната основателност. Оспорва се началният момент на 2 законната лихва, с твърдения, че забавата настъпва с изтичане на срока за произнасяне по претенцията, като се прави искане ГФ да се счита в забава считано от предявяване на иска.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е депозирана допълнителна искова молба, в която ищецът оспорва възражението за съпричиняване с твърдения, че евентуалното наличие на алкохол в кръвта е ирелевантно, тъй като велосипедът се е движил съобразно правилата за движение по пътищата, във възможно най-дясната част на пътното платно. Освен това ударът е настъпил в неговата лента за движение, поради което е без значение в коя част от нея се е движил.

В срока по чл.373, ал.1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на искова молба, в който се поддържат всички вече изложени оспорвания и възражения.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

От представените по делото удостоверения за родствени връзки се установява, че ищците Г. АЛ. И., ЕГН ********** и И. АЛ. И. с ЕГН **********, са съответно сестра и брат на починалия И. А.Х. с ЕГН **********.

От материалите към приобщеното по делото досъдебно производство №155/2019г. по описа на РУ-Девня при ОД на МВР Варна се установява, че същото е започнато за това, че около 17.00 ч. на 11.07.2019г. на главен път 2040 в посока от с.Д. за гр.С., неизвестен извършител при управление на МПС и при нарушение на правилата за движение, по непредпазливост е причинил смъртта на И. А.Х. с ЕГН **********. От огледния протокол е видно, че ударът е установен в светлата част на денонощието, трупът на пострадалия се е намирал в дясната лента за движение в посока гр.С., разположен перпендикулярно на осевата линия, на 5.2 м. преди началото на мантинелата и на 6.2 м. навътре в лентата за движение, с крайници на 0.3 м. от бордюра и глава към осевата линия. По дрехите в лявата част на гърба на пострадалия е забелязано зацапване със зеленикав оттенък. В дясно от платното на 0.7 м. в затревения банкет е установен велосипед, полегнал на дясната си страна, по който не са констатирани увреждания с изключение на счупена степенка в средата. С Постановление №047986180 от 17.02.2020г. на 3

ВОП досъдебното производство е спряно поради неустановяване на извършителя, на основание чл.244, ал.1, т. 2 от НПК.

Според заключението на допуснатата комплексна съдебноавтотехническа и медицинска експертиза произшествието е настъпило на 11.07.2019г., около 16.30 часа, на главен път 2040 между с.Д. и гр.С. на около 2.5 км преди гр.С., непосрeдcтвено след десен завой, където водач на неизвестен автомобил допуснал ПТП с велосипедиста И. А.Х.. Към момента на ПТП велосипедистът заемал дясната част от пътната лента посока гр.С., бил е застигнат от неизвестното МПС и блъснат в лява задна част на тялото, в резултат на което била причинена смъртта му, дължаща се на многофрагментарна фрактура на черепа. След настъпилия удар тялото на пострадалия полетяло напред и спряло в описаната в огледния протокол позиция. Велосипедът е бил отместен от пътното платно и поставен в дясно от трупа на пострадалия - подпрян в банкета в изправено положение. ПТП е настъпило в резултат на недостатъчна странична дистанция на неизвестното МПС и велосипедиста. Вероятната техническа скорост на движение на неизвестното МПС е била 33 км/ч към момента на ПТП. От момента на реакция на водача на МПС при движение с 33 км/ч, той е имал време да спре в конкретните пътни условия в рамките на 26.43 метра. Обичайното време за реакция на водач на МПС при възникнала внезапна опасност на пътя е около 1.2 секунди. Вероятната скорост на движение на велосипеда е била 4.5 км/ч, бутан от дясната страна на водача. При движение със скорост 4.5 км./ч и падане от велосипеда не е възможно да се получат описаните при аутопсията травми. Вещите лица изразяват обосновано предположение, че неизвестното МПС е било камион, превозващ дърва, базирано на ниската скорост на движение, установена от малката скорост, която са придобили вещите на пострадалия към местата, на които са отхвърлени, както и поради оставените следи от зелена маса по задна лява част на гърба на пострадалия. Установено е наличие на 2,8% летливи редуциращи вещества, в т.ч. и етилов алкохол в кръвта и 3,6% в урината. Установената концентрация на алкохол в организма на Х. съответства на тежка степен алкохолно опиване, която се характеризира с изразена промяна във всички функции на организма, с тежко потискане на централната нервна система, разстройство на вниманието, съобразителността, координацията и др., нарушено е равновесието и поради тази причина пострадалият е бутал велосипеда. Велосипедът и облеклото на пострадалия не 4 са имали светлоотразителни елементи, но това няма решаващо значение, тъй като инцидентът е настъпил в светлата част на денонощието. Велосипедистът е бутал велосипеда в рамките на около метър до 1.20 м. от дясната част на пътното платно, което е било нормално разпределение за стоежа му и за бутания велосипед вдясно от него.

За изясняване механизма на ПТП по искане на ответника е разпитан свид. Гюняй К. в качеството му на очевидец на обстоятелствата непосредствено след инцидента. От показанията му се установява, че тялото се е намирало приблизително в средата на пътното платно. Било разположено по-скоро успоредно на осевата линия на пътя между с.Д. и гр.С.. Главата сочела по посока гр.С.. Велосипедът бил подпрян на ската на скалата, други вещи на местопроизшествието свидетелят не е забелязал.

От показанията на свидетеля не се установява различна фактическа обстановка, която да разколебава изводите на вещите лице. Видно от снимковия материал към огледния протокол, изготвен в досъдебното производство, тялото на пострадалия е разположено Г-образно, като крайниците са успоредно, а торсът – перпендикупярно на осевата линия.

Следователно формалната разлика при описанието на позицията е по-скоро въпрос на субективно възприятие. Нещо повече, вещото лице М. изрично посочва в о.с.з., че местопроизшествието не е запазено единствено с оглед липсата на процесния автомобил, но е запазено по отношение на всички останали следи, включително трупа на пострадалия.

От заключението на допуснатата съдебно-психиатрична експертиза се установяват следните данни относно здравния и социалния статус на ищците: ищцата има високо кръвно налягане, претърпяла е скорошна операция на счупена тазобедрена става, оперирана е в онкология и урология по повод полипи в дебело черво и пикочен мехур, пенсионер поради трайно намалена работоспособност с Решение на ТЕЛК от около 15 години, има две пълнолетни деца; ищецът има диабет, високо кръвно налягане и съдови проблеми в долните крайници, последно контактувал с брат си по телефона две седмици преди инцидента. Относно психичния статус на ищците вещото лице дава заключение за настъпила след загубата „реакция на скръб” или „траурна реакция”, последваща психотравмено събитие – смъртта на много близък човек. Обичайната продължителност на това състояние е около 6 5 месеца и рядко надхвърля 12 месеца. Фактическите оплаквания могат да продължат и съществува силна уязвимост и към други загуби. В тези случаи се касае за патологична или продължителна реакция на скръб. В конкретния случай осв. И. АЛ. И. споделя за потиснато настроение, нарушен нощен сън, безсъние, увеличена консумация на алкохол, нежелание за социални контакти в периода след процесното ПТП и смъртта на брат му. Осв. Г. А. И. споделя за потиснато настроение, силно влошен нощен сън, повишено нервно напрежение, персистиращо главоболие, раздразнителност, продължително избягване на социални контакти в периода след процесното ПТП и смъртта на нейния брат. Описаните депресивни симптоми са в рамките на настъпилата и при двамата реакция на скръб. При ищците няма данни за тежък депресивен епизод. И. АЛ. И. не е търсил специализирана консултативна помощ и лечение за изживяванията си, ходил „да му леят куршум”. В желанието си да преодолее проблемите със съня И.И. е увеличил консумацията на алкохол във вечерните часове. Г. А. И. твърди, че е приемала и все още приема медикаменти, назначени и от невролог във връзка с психичното си състояние, които не може да назове, не представя медицинска документация. И. АЛ. И. споделя, че е излязъл в продължителен отпуск след смъртта на брат си.