Решение № 455 от 13.02.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 455 гр. Варна, 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20223110110181 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на предявени в условията на евентуалност установителни искове с правно основание чл. 146 във вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП, чл. 21, ал. 1 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Ищецът Т. А. В. твърди, че на 04.02.2022 г. е сключил договор за потребителски кредит с „Н.***“ ООД, въз основа на който му е отпусната сума в размер на 800 лева при годишен лихвен процент от 40.06 % и годишен процент на разходите от 48.29 %. Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора ищецът се задължил до края на деня, следващ деня на сключване на договора за кредит, да предостави гаранция, отговаряща на изисквания, описани в общите условия на договора. Съгласно клаузата на чл. 6 от договора в случай че не бъде предоставена предвидената в чл. 4, ал. 3 гаранция, кредитополучателят дължи заплащането на неустойка в размер на 1 104 лева. Неустойката се дължи за периоди, в които кредитът не е бил обезпечен, като се заплаща заедно с всяка погасителна вноска.

Ищецът поддържа, че клаузата на чл. 6 от договора за потребителски кредит е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и като такава се явява нищожна поради противоречието й със закона. В условията на евентуалност поддържа, че клаузата е нищожна поради заобикаляне на закона, на основание чл. 21 ал. 1 ЗПК, в условията на евентуалност – поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Навежда доводи, че чрез цитираната уговорка се нарушава принципът на добросъвестност и справедливост, поради което същата е неравноправна.

Наред с това счита, че предвиждайки необосновано висока неустойка, тя 1 попада в приложеното поле на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.

Излага, че ЗПК предвижда задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.

Счита, че чл. 6 от Договора прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

Позовава се на чл. 21, ал. 1 ЗПК, като поддържа, че чрез разглежданата клауза се заобикаля чл. 33, ал. 1 ЗПК, като в полза на кредитора се уговаря допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение по договора. Заявява, че чрез нея се заобикаля и чл. 19, ал. 4 ЗПК, като се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014 г.

Счита, че чрез посочената клауза от договора накърнява добрите нрави, тъй като чрез нея се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации на страните и злепоставяне интересите на кредитополучателя с цел извличане на собствена изгода от кредитора. Позовава се на ТР № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, съгласно което нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Поддържа, че неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя, като целта й е да доведе до неоснователното му обогатяване за сметка на кредитополучателя чрез увеличаване на подлежащата на връщане сума.

Отправя искане до съда за прогласяване нищожността на чл. 6 от Договор за потребителски кредит № ***********0005/04.02.2022 г. поради противоречие със закона /на основание чл. 146 във вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП/, в условията на евентуалност – поради заобикаляне на закона /на основание чл.

21, ал. 1 ЗПК/ и поради накърняване на добрите нрави /чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД/.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „Н.***“ ООД е депозирало писмен отговор, в който навежда доводи за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Потвърждава наличието на облигационно отношение между страните по посочения в исковата молба договор за потребителски кредит, както и че съгласно същия ищецът е бил задължен да предостави обезпечение чрез банкова гаранция, гаранция от небанкова финансова институция или двама поръчители.

Оспорва клаузата на чл. 6 от договора да нарушава добрите нрави, като поддържа, че се касае за неустойка за неизпълнение на съществено договорно задължение. Излага, че ищецът е получил информация за условията на договора и размера на евентуално дължимата неустойка още преди сключването му, като се е съгласил с тях. Навежда доводи, че 2 потребителските кредити на ниска стойност са трудно събираеми, поради което в предлаганите условия по тях е включено задължение за обезпечаване на отпуснатата сума. Неустойката, предвидена при неизпълнение на това задължение, има превантивна, обезщетителна и обезпечителна функция и не води до неоснователно обогатяване на кредитора.

Излага, че на кредитополучателя е предоставена необходимата информация за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит във формата на Стандартен европейски формуляр съгласно Приложение № 2 от ЗПК. Изрично в него е посочено задължението за осигуряване на обезпечение по договора за кредит, като са описани три вида възможни обезпечения, между които кредитополучателят може да избира. Счита, че сключвайки договора за кредит, ищецът е поел и задължението за осигуряване на обезпечение, а предвидената неустойка за изпълнение на това задължение е в негов интерес, защото определя горна граница на неговата отговорност за неизпълнение на поето договорно задължение.

Изтъква, че ищецът не се е възползвал от правото да се откаже от сключения договор за потребителски кредит. Поддържа, че същият е могъл да предложи обезпечение за предварително одобрение, за да провери дали е в състояние да предостави надлежно обезпечение.

Твърди, че необходимостта от обезпечение за кредитора се явява следствие на извършваната от него оценка на кредитоспособността на потребителя и има за цел да гарантира финансовия риск от възможното неизпълнение от страна на кредитополучателя.

Оспорва доводите на ищеца, че предвидената в чл. 6 от договора за кредит неустойка е добавък към възнаградителната лихва. Поддържа, че ГПР по договора отговаря на изискванията на ЗПК. Заявява, че лихвеният процент и ГПР са описани в предоставения на ищеца Стандартен европейски формуляр и възпроизведени в договора за кредит, като процесната неустойка не се включва в размера на ГПР на основание чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема следното от фактическа и правна страна:

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на предявения иск. За страната по договора винаги е налице правен интерес от предявяването на иск за нищожност на същия или на отделни клаузи от него. В случая между страните е безспорно наличието на облигационно отношение помежду им, възникнало въз основа на посочения в исковата молба договор за кредит, като е безспорно и че същият съдържа неустоечната клауза, действителността на която се оспорва от ищеца. Обстоятелството дали до момента ответникът е претендирал суми, начислени въз основа на тази клауза, е ирелевантно.

3

С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото наличието на облигационно отношение между тях по Договор за потребителски кредит № ***********0005/04.02.2022 г.

Процесният договор за кредит попада в предметния обхват на Закона защита на потребителите, поради което и ищецът се ползва със специалната закрила по този закон. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договор, сключен с потребител, са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 143 ЗЗП, неравноправна клауза е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В посочената разпоредба неизчерпателно са изброени отделни проявни форми на неравноправност на клаузите в потребителския договор.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от процесния договор за кредит в случай че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 от този договор /банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция/ в установения срок и съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора, той дължи неустойка в размер на 1104 лева. Неустойката се начислява на месец, считано от изтичането на срока за представяне на гаранцията /ал. 2/.

Посочената неустойка не обезпечава същинско задължение по договора за кредит. Начисляването й не е свързано в претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на кредитополучателя за връщане на заетата сума. Същевременно, размерът на неустойката надвишава сбора от дължимите главница и възнаградителна лихва по кредита, поради което следва да се приеме, че е необосновано висока и в този смисъл клаузата, която я предвижда, се явява неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Отделно от това, по съществото си тази договорна клауза прехвърля риска от неизпълнение на задължението на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника, вменено му с нормата на чл. 16 ЗПК, върху длъжника. Не на последно място, съдът намира, че краткият срок за осигуряване на обезпечението и утежнените условия, на които същото следва да отговаря, цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката и допълнително да увеличи размера на задълженията по кредита.

Макар клаузата, предвиждаща задължението за осигуряване на обезпечение, да е включена в индивидуалния договор, сключен с потребителя, съдът намира, че същата не отразява индивидуалните нужди на потребителя. Тъкмо напротив – тя е включена в частта от договора, имаща характер на бланка, на която кредитополучателят не може да влияе.

Посочената уговорка не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и икономически по-слабата страна по правоотношението, поради което същата е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

Поради така изложените съображения настоящият съдебен състав 4 намира за основателен предявения иск за прогласяване нищожността на чл. 6 от процесния договор за кредит поради противоречието му със закона, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП във вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Предвид извода за основателност на този иск не следва да бъдат разглеждани предявените в условията на евентуалност искове.

По разноските:

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за държавна такса в размер на 50 лева.

Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 410.40 лева, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА като неравноправна клаузата на чл.

6 от Договор за потребителски кредит № ***********0005/04.02.2022 г. , на основание чл. 146, ал. 1 във вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП, по иска на Т. А. В., ЕГН **********, от гр. ***********, срещу „Н.***“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. ***********.

ОСЪЖДА „Н.***“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. ***********, ДА ЗАПЛАТИ на Т. А. В., ЕГН **********, от гр. ***********, СУМАТА ОТ 50 /петдесет/ лева , представляваща извършени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.