Решение № 4272 от 01.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4272 гр. Пловдив, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20235330113560 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от Изи Финанс ЕООД против Л.

С. Г., с която иска от съда да признае за установени по реда на чл. 422 от ГПК вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за главница в размер на 700 лв., за договорна лихва в размер на 138,60 лв. за периода 01.08.2022 г. – 29.03.2023 г. , ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда на 25.05.2023 г., до окончателното й изплащане, произтичащи от Договор за предоставяне на кредит № *****01.08.2022 г., за които суми е издадена Заповед № 3462 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 7369/2023 г. по описа на РС – Пловдив.

Твърди се, че страните са сключили договор за кредит, като ищецът реално е предал сумата на ответника, а последният не е платил нито една погасителна вноска. Сочи се, че поради неплащане на задълженията главницата е обявена за предсрочно изискуема на 19.04.2023 г. с изпращане на имейл на ответника.

Отправено е искане за присъждане на направените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба, въпреки надлежното връчване на препис от същата.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от 1

ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 във връзка с чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е разпределено да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на сключен между страните договор за потребителски кредит, условията за издължаване на главницата и нейния размер, реално предаване на заемните средства на ответника, уговорка за договорна лихва – нейния размер и падеж, условията и надлежното обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, в това число и уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост, т. е. както по основание, така и по размер дължимостта на процесните вземания за исковия период.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, а при установяване на горните предпоставки от ищеца – ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията.

Налице е правен интерес за ищеца от предявяване на положителни установителни искове по чл. 422 от ГПК с оглед връчването на заповедта за изпълнение на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.

По фактите:

Доказано е по делото, че между ответника и кредитодателя „Изи Финанс“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на кредит № *****01.08.2022 г. Кредитодателят е предоставил на кредитополучателя в заем сума в размер на 700 лв., която е получена от последния. В договора е уговорена възнаградителна лихва в размер на 40,15%, а ГПР е посочен като 48,44%. Цялата сума за плащане по кредита възлиза на 873,25 лв. Настъпил е крайният падеж на задълженията на 25.09.2023 г., като задълженията не са изцяло погасени. Ответникът не е платил нито една погасителна вноска.

В чл. 3, ал. 2 от договора е уговорена неустойка, която се дължи при неизпълнение на задължението на заемателя да представи обезпечение по заема в тридневен срок от сключването му – банкова гаранция или поръчители. Неустойката е в размер на 310,50 лв., като същата се заплаща разсрочено с погасителните вноски. С включване на неустойката в крайния размер на дължимата сума последната възлиза на 1 183,75 лв.

Към датата на приключване на съдебното дирене крайният падеж на задълженията е настъпил, поради което е безпредметно да се обсъжда обявяването на предсрочната изискуемост на вземанията.

По правото:

Макар и да не е подаден отговор на исковата молба, съдът е задължен да прилага задължителната тълкувателна практика на върховния съд. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. по описа на ВКС, ОСГТК „съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства“. Съгласно мотивите на решението „при липса на правоизключващи възражения от ответника, съдът не е обвързан да зачете правните последици на правната сделка – потребителският договор. Съдът трябва да се ръководи от принципа на законността и да приложи закона точно, като следи дали договорът противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави . Съдът е 2 длъжен да се произнесе служебно по нищожността, когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката, както и от общоизвестни или служебно известни на съда факти. Когато, без да е направено възражение за нищожност от страните, по делото са събрани доказателства, от които тя може да се установи, по силата на чл. 235 ал. 2 от ГПК, съдът е длъжен да ги обсъди и даде правна квалификация на установените от тях факти“.

Констатацията на съда за нищожност на правна сделка, която е от значение за решаването на спора, е произнасяне по преюдициален въпрос в мотивите на съдебното решение. В някои случаи нарушението на добрите нрави е обективирано в самия договор, напр. клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, и съдът е длъжен да установи нищожността. /срв. ТР 1/2009г. на ВКС, ОСТК т.3/. Настоящият случай с фактите по делото е точно такъв. Размерът на уговорената неустойка (почти една втора от размера на главницата), краткият срок за изпълнение на задължението (тридневен) и характерът на самото неизпълнение, за което се предвижда неустойката – непредоставяне на обезпечение, определят уговорената неустойка като накърняваща добрите нрави. Носенето на по-голям кредитен риск от заемодателя поради необезпечаването на кредита не е равнозначно на вреди, а може да доведе до по-високо възнаграждение в полза на кредитора. С уговорената неустойка за неизпълнение на задължение, което изначално е трудно изпълнимо в уговорения срок, се цели набавяне на допълнително възнаграждение за кредитора, чийто размер и характер накърняват добрите нрави. В този случай без реални вреди за кредитора, същият би се обогатил със сумата за неустойка. Следователно, при непредставяне на обезпечение и последвало изпълнение по договора, за кредитора по договора не биха настъпили никакви вреди. Ето защо предвиждането на неустойката при тези условия и за неизпълнение на посоченото задължение няма обезщетителна функция, а възнаградителна. Не е налице и обезпечителна функция на неустойката.

Начинът на уговарянето й – с множество изисквания към поръчителя и с краткия срок за предоставяне, предварително правят трудно изпълнимо предоставянето на това обезпечение, вместо да обезпечават изпълнение на задължението.

Всичко изложено води до извода, че посочената клауза, предвиждаща неустойка, накърнява добрите нрави, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на негови задължения да плати необосновано висока неустойка, обезщетява едни и същи вреди и надвишава размера на законната лихва в нарушение на чл. 33, ал. 2 от ЗПК.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. по описа на ВКС, ОСГТК порокът на сделката поради противоречие със закона се състои в нарушаване на императивна правна норма и е установим при съпоставката на съдържанието на сделката с правилото на закона. Тъй като процесната неустойка има характер на скрита печалба за кредитора, а не е свързана с предоставяне на реални услуги, същата следва да намери израз в ГПР по кредита. Това, че неустойката не е включена в ГПР, произтича пряко от договора за потребителски кредит и се установява от разпоредбата на чл. 2, ал. 5, изр. 2 от договора, съгласно която в ГПР се включва само възнаградителната лихва. Уговарянето на неустойката като отделно възнаграждение – неустойка, има за цел заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Съгласно чл.

3

21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна, каквато е и обсъжданата неустойка. ГПР следва да е посочен в реален размер, а не само формално, за да гарантира правата на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора. В този смисъл е и съдебната практика на Окръжен съд – Пловдив, макар и постановена по заповедни дела: Определение № 2942 от 13.12.2023 г. по ВЧГД № 3132/2023 г.; Определение № 2732 от 22.11.2023 г. по ВЧГД № 2887/2023 г.;

Определение № 2227 от 27.09.2023 г. по ВЧГД № 2235/2023 г.; Определение № 1721 от 12.07.2023 г. по ВЧГД № 1726/2023 г.; Определение № 1708 от 11.07.2023 г. по ВЧГД № 1818/2023 г.

Поради неспазване изискванията за посочване на ГПР в договора за потребителски кредит, същият е недействителен на основание чл. 22 във връзка с нарушението на императивната правна норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

По основателността на исковете:

На основание чл. 23 от ЗПК, ако договорът за потребителски кредит е недействителен, подлежи на връщане само чистата стойност на кредита, но не и лихва и други разходи по кредита. Не се дължи и лихвата за забава, уговорена в договора. В този смисъл е и Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C-714/22. Ето защо вземането за договорна лихва в размер на 138,60 лв. за периода 01.08.2022 г. – 29.03.2023 г., не следва да се присъжда, а искът да бъде отхвърлен за него.

Съгласно Решение на СЕС от 15.06.2023 г. по дело C-520/21, при недействителност на потребителския договор кредиторът няма право на обезщетение, надхвърлящо чистата стойност на кредита и законната лихва за забава от поканата за плащане. Ето защо вземането за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда, следва да се присъди.

Допустимо е съдът да присъди чистата стойност на кредита по реда на чл. 23 от ЗПК. По делото е установено, че ищецът е предоставил в заем на ответника сума в размер на 700 лв. за главница, която претендира в пълен размер. Потребителят не се установява да е заплатил на кредитодателя някаква част от главницата във връзка с процесния договор за паричен заем.

Поради изложеното исковата претенция за заплащане на главницата следва да бъде уважена в пълен размер, за да не се допусне отклонение от правилото за недопускане на неоснователно обогатяване.

По разноските:

Ищецът е направил разноски в размер на 25 лв. за държавна такса за заповедното производство и 75 лв. за държавна такса за исковото производство. Поискано е присъждане на юрисконсултско възнаграждение и по двете производства. Размерът на възнаграждението за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт на страната се определя по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Следователно съдът определя размера на юрисконсултското възнаграждение в границите, посочени в Наредбата за заплащането на правната помощ. В тази връзка и като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, осъществените процесуални действия от ищеца и липсата на противоречива съдебна практика по правния спор, съдът намира, че за осъщественото 4 процесуално представителство по заповедното производство юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 50 лв. съгласно чл. 26 от НЗПП, а за исковото производство – в размер на 100 лв. съгласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП.

При този изход на делото ищецът има право на разноски съразмерно на уважената част от исковете, а именно има право на разноски за 208,68 лв.