Решение № 21353 от 27.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21353 гр. София, 27.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20221110162446 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 134 ЗЗД, във вр. с чл. 30 ЗН от „Ф....“ ООД, в качеството му на процесуален субституиент на М. Г. Г., срещу К. Г. Г., за възстановяване на запазена част от наследството на Ц.К.Г., починала на 30.01.2020 г., като се намали дарение, обективирано в Нотариален акт за дарение, вписан в ИР при АВ като акт № 21, том 66, с вх.

№ 25785 от 17.06.2010 г. и дв. вх. peг. № 25704, до размера на запазената част на М. Г. Г. от наследството.

В исковата молба се твърди, че на 24.01.2011 г. между „Ф....“ ООД и „Г...“ ООД е сключен договор за покупко-продажба на комбинирани фуражи, като за доставените фуражи били издаден фактури. Поради неизпълнение на задълженията от страна на „Г...“ ООД за плащане на издадените фактури, на 28.02.2013 г. между страните била сключена спогодба, като М. Г. Г., П.Д.Г. и Ц.П.Г. се задължили към „Ф....“ ООД за плащане на задълженията по спогодбата като поръчители. Поради неизпълнение на задълженията по спогодбата било образувано т.д. 1177/2014 г. по описа на ОС Варна, като с влязло в сила решение по същото № 1108 от 25.11.2014 г. и издаден въз основа на решението, изпълнителен лист от 06.02.2015 г., посоченото дружество – „Г...“ ООД и поръчителите М. Г. Г., П.Д.Г. и Ц.П.Г., били осъдени да заплатят солидарно следните суми: 411 624,88 лева – главница по договор за спогодба от 28.02.2013 г., ведно със законната лихва, считано от дата на завеждане на иска до изплащане на задължението; 30 199,76 лева, представляваща сбор от възникнали след спогодбата задължения за доставени комбинирани фуражи по Договор от 24.01.2011 г., обективирани в три броя фактури; 60 000 лева, представляваща неустойка по чл. 7 от Спогодба от 28.02.2013 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска 01.07.2014 г. до изплащане на задължението; 20 373,78 лева, представляваща сторени по делото разноски.

Поддържа, че въз основа на издадения изпълнителен лист, срещу длъжниците, е образувано 1 изпълнително дело № 198/2015 г. по описа на ЧСИ Румяна Тодорова, с рег. № 717 и с район на действие ОС Варна, впоследствие преместено при ЧСИ Стоян Якимов, с рег. № 884 и с район на действие СГС и заведено под № 3047/2019 г. Сочи, че на 17.06.2010 г. с Нотариален акт за дарение, вписан в ИР при АВ като акт № 21, том 66, с вх. № 25785 от 17.06.2010 г. и дв. вх. peг. № 25704, М. Г. Г. и Ц.К.Г., са дарили притежаваните от тях 5/6 ид.ч. от следния недвижим имот: СОС с кадастрален идентификатор ..........., представляващ Апартамент № 5, находящ се в гр. София, СО - район Искър, ж.к. Д.., бл. 157, вх. А, ет. 2, със застроена площ от 65,66 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения, при съседи: ап. № 4 - М. Д., ап. №6 - С., коридор и стълбище, градина-парк, ап. №8 - Ц., an. № 2Колев, заедно с избено помещение № 5, с площ от 3,65 кв.м., при съседи: коридор и вход, мазе от вх. Б, мазе № 3 на Вълев, Мазе № 6 на С., ведно с 3,931 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Твърди, че на 30.01.2020 г. майката на М. Г. Г. и на ответника К. Г. Г. – Ц.К.Г. е починала и е оставила за наследници - М. Г. Г. и К. Г. Г.. Аргументира, че съгласно чл. чл. 28, ал 1 ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. С направеното дарение /посочено по-горе/ твърди, че запазената част на М. Г., наследник със запазена част, е била накърнена. Съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН запазената част на М. Г. твърди, че е 1/3 ид.ч., поради което счита, че за нея е възникнало право по чл. 30 от ЗН да иска възстановяването й чрез намаляване на дарението. Излага, че макар упражняването на това право да зависи от личното усмотрение на наследника с право на запазена част, когато са налице кредитори и бездействието на длъжниците заплашва тяхното удовлетворяване, законът им дава възможност да упражнят правото на своя длъжник. Твърди, че М. Г. не разполага с друго секвестируемо недвижимо имущество, което да обезпечи вземането на „Ф....“ ООД, поради което аргументира, че е налице правен интерес да упражни това право вместо М. Г., на основание чл. 134 ЗЗД. Аргументира, че съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН, размерът на запазената част при две деца е 2/3 идеални части от наследството или в случая запазената част на М. сочи, че е 1/3. Доколкото наследодателката е притежавала 4/6 ид. ч. от апартамента /или 2/3 ид. части от апартамента/, то при оспорване на дарението, наследницата М. твърди, че би придобила 1/3 ид. ч., от което следвало, че размерът на запазената й част е 1/3 ид. ч. от апартамента, до която счита, че следва да бъде намалено дарението. Поддържа, че от дарението се е облагодетелствал ответникът. Сочи, че съгласно чл. 36, ал. 1 ЗН „Когато предмет на завета или дарението е недвижим имот и отделянето на част от него, за да се допълни запазената част на наследника, не може да стане удобно, в случай че стойността на завещания или подарения имот, пресметната съгласно чл. 31, надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част, имотът остава изцяло в наследството, а заветникът или надареният получават стойността на разполагаемата част." В настоящия случай твърди, че Ц., дарявайки всички притежавани от нея 4/6 ид. част на своя син /настоящ ответник/, е надвишила с повече от ¼ разполагаемата част, която е 1/3 ид. ч. от имота, тъй като стойността на дарените от Цветана 2/3 ид. ч. надвишавала с повече от ¼ разполагаемата част от 1/3. Ищецът в обобщение сочи, че в качеството си на кредитор на М.

2

Г., има правен интерес да поиска намаляване на дарението, направено от наследодателката на М. Г., а именно – Ц. в полза на К. Г. /настоящ ответник/ и да иска възстановяване на запазената част на М. Г., доколкото М. Г. бездействала и не упражнявала правото си, с което бездействие заплашвала удовлетворението на „Ф....“ ООД като кредитор, т.к. дружеството не можело да се удовлетвори от имуществото на М.. Моли съда да намали дарението, направено от Ц. в полза на К. Г. до размера на разполагаемата част от 1/3 ид.ч. от процесния апартамент, както и да постанови възстановяване на запазената част на М. Г. в размер на 1/3 ид.ч. от имота. При уважаване на иска прави искане на основание чл. 36, ал. 1 ЗН имотът да остане в наследството, а ответникът да получи стойността на разполагаемата част.

Претендира разноски.

Доколкото искът е предявен от „Ф....“ ООД в качеството му на процесуален субституент на М. Г. Г., то последната е конституирана като съищец в производството с определение №2435 от 19.01.2023 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Ответникът излага съображения в насока, че искът е недопустим, т.к. в случая се касаело за права, упражняването на които зависи изцяло от личната преценка на носителя им. Поддържа, че към момента на смъртта на Ц., последната е притежавала и други имущества, находящи се на територията на с. Бързия, общ. Берковица, обл. Монтана – УПИ с идентификатор .......... с площ 694 кв.м.; жилище с идентификатор ...........1 с площ от 195.00 кв.м.; земеделски имоти в землището на с. Бързия. Оспорва дареният имот да е единствен и да няма друго имущество, което да покрие евентуално „запазената част“ от наследствената маса. С оглед последното развива съображения в насока, че следва да се образува обща наследствена маса.

Излага подробни твърдения в насока, че запазената част на М. Г. е 2/9 от цялата наследствена маса, а не само от процесния апартамент /предмет на договора за дарение/.

Ответникът твърди, че е собственик на процесния апартамент /предмет на договора за дарение/, като сочи, че е придобил собствеността върху 1/6 ид.ч. на основание наследяване и върху 5/6 ид.ч. на основание дарение, като излага също и че към момента на завеждане на исковата молба владее имота и счита също, че го е придобил на основание давностно владение, като приложимата давност аргументира, че е 5 годишната. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от процесуален представител, който поддържа предявения иск и излага подробни съображения за основателността му.

Съищецът М. Г. заявява, че не оспорва направеното дарение и желае то да бъде запазено.

Ответникът К. Горанов се представлява от процесуален представител, който дава становище за недопустимост на предявения иск, при условията на евентуалност заявява, че същият е неоснователен.

3

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните, че с Нотариален акт за дарение, вписан в ИР при АВ като акт № 21, том 66, с вх. № 25785 от 17.06.2010 г. и дв. вх. peг. № 25704 на 17.06.2010г., М. Г.

Г. и Ц.К.Г., са дарили притежаваните от тях 5/6 ид.ч. от следния недвижим имот: СОС с кадастрален идентификатор ..........., представляващ Апартамент № 5, находящ се в гр.

София, СО - район Искър, ж.к. Д.., бл. 157, вх. А, ет. 2, със застроена площ от 65,66 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения, при съседи: ап. № 4 - М. Д., ап. №6 - С., коридор и стълбище, градина-парк, ап. №8 - Ц., an. № 2- Колев, заедно с избено помещение № 5, с площ от 3,65 кв.м., при съседи: коридор и вход, мазе от вх. Б, мазе № 3 на Вълев, Мазе № 6 на С., ведно с 3,931 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

Видно от представеното по делото Удостоверение за наследници на Ц.К.Г. починала на 30.01.2020г., че след смъртта си тя е оставила за свои наследници М. Г. Г. и К. Г. Г..

Установява се от представения по делото Изпълнителен лист №70 издаден по ТД№1177/2014г. по описа на Окръжен съд Варна, че „Г...“ ООД и поръчителите М. Г. Г., П.Д.Г. и Ц.П.Г., били осъдени да заплатят солидарно следните суми: 411 624,88 лева – главница по договор за спогодба от 28.02.2013 г., ведно със законната лихва, считано от дата на завеждане на иска до изплащане на задължението; 30 199,76 лева, представляваща сбор от възникнали след спогодбата задължения за доставени комбинирани фуражи по Договор от 24.01.2011 г., обективирани в три броя фактури; 60 000 лева, представляваща неустойка по чл. 7 от Спогодба от 28.02.2013 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска 01.07.2014 г. до изплащане на задължението; 20 373,78 лева, представляваща сторени по делото разноски.

Установява се по делото от представените от ответната страна писмени доказателства, че Ц. притежава идеални части от следните имоти:

4/6 идеални части от Жилище с идентификатор ...........1 с площ от 195 кв. м. находящ се в с. Бързия, общ. Берковица, обл. Монтана към 30.01.2020г.;

4/6 идеални части от УПИ с идентификатор .........., с площ от 694 кв.м., находящ се в с.

Бързия, общ. Берковица, обл. Монтана към 30.01.2020г.;

1/6 идеална част от Нива от 1, 083 дка - имот № 078012, находяща се в землището на с.

Бързия, ЕКАТТЕ 07510, общ. Берковица, обл. Монтана.

1/6 идеална част от Ливада от 1, 690 дка - имот № 088029, находяща се в землището на с. Бързия, ЕКАТТЕ 07510, общ. Берковица, обл. Монтана.

1/6 идеална част от Нива от 1, 100 дка - имот № 089066, находяща се в землището на с.

Бързия, ЕКАТТЕ 07510, общ. Берковица, обл. Монтана.

1/6 идеална част от Нива от 1, 267 дка - имот № 089074, находяща се в землището на с.

Бързия, ЕКАТТЕ 07510, общ. Берковица, обл. Монтана.

1/6 идеална част от Ливада от 6, 000 дка - имот № 105001, находяща се в землището на с. Бързия, ЕКАТТЕ 07510, общ. Берковица, обл. Монтана.

1/6 идеална част от Нива от 1, 000 дка - имот № 003007, находяща се в землището на с.

Бързия, ЕКАТТЕ 07510, общ. Берковица, обл. Монтана.