Решение № 18 от 13.03.2026, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. гр.Велинград, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, V - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА Административно наказателно дело № 20255210200243 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба на Й. А. Н., ЕГН: **********, срещу Наказателно постановление (НП) № **** г. г., издадено от Началник група в ОДМВР – Пазарджик, РУ-Велинград, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на сумата от 50 /петдесет/ лева, за това, че на 26.04.2025 г., около 09.38 часа, в гр. Велинград, на бул. "Хан Аспарух", срещу бензиностанция „Инса Оил“ е управлявал лек автомобил, марка "Фиат", модел "Добло", с **** - собственост на „****“ ООД, ЕИК: ****, без да използва обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобилът, с което виновно е нарушил чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че атакуваното НП не отразява вярно фактическата обстановка, като са изложени подробни съображения за това, че констатациите в АУАН се различавали от тези в НП. По тези съображения се претендира отмяна на обжалваното НП.

В открито съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна е редовно призована за проведеното открито съдебно заседание, но не се представлява. Депозирани са писмени бележки с вх. № 6569 от 30.09.2025 г. от юрисконсулт на въззиваемата страна, с които е изразено становище за неоснователност на жалбата и е направено искане за потвърждаване на обжалваното НП. Изложени са съображения за това, че АУАН и НП имат изискуемите реквизити и са издадени при съобразяване на процесуалните правила. Твърди се, че деянието и неговата съставомерност се 1 доказват от събраните доказателства, както и че наложеното административно наказание е законосъобразно. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Районен съд – Велинград, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано за това лице и в законоустановения срок, а разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

В настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи видно от представената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която е възложил на полицейските служители от районните управления да съставят актове за установяване на административни нарушения на ЗДвП, поради което и АУАН, и НП са издадени от длъжностни лица, притежаващи материална компетентност за издаването им. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН - АУАН е съставен в деня на твърдяното нарушение, а НП е издадено приблизително 3 месеца след АУАН.

От показанията на свидетелите А. Д. и М. О., които съдът оценява като достоверни, както и от писмените доказателства по делото, се установява, че на 26.04.2025 г., около 09.38 часа, в гр. Велинград, на бул. "Хан Аспарух", пред бензиностанция „Инса Оил“ жалбоподателят Й. А. Н. е управлявал лек автомобил, марка "Фиат", модел "Добло", с **** - собственост на „****“ ООД, ЕИК: ****, без да използва обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е оборудван. Липсата на поставен обезопасителен колан била констатирана от свидетеля М. О., който е полицейски служител при РУ Велинград и на 26.04.2025 г. е бил на смяна, като заедно с А. Д. - също полицейски служител, били автопатрул. Свидетелят О. забелязал, че жалбоподателят, в качеството му на водач на гореописания лек автомобил, управлявал същия без да е поставил обезопасителен колан, като липсата на колан била забелязана и от свидетеля Д.. Поради това полицейските служители спрели за проверка автомобила, при което се уверили, че водачът (жалбоподател по делото) управлявал без поставен обезопасителен колан, с какъвто бил оборудван автомобилът. Поради това съставили Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 3543357 и връчили екземпляр от същия на нарушителя. Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното понастоящем НП № **** г. г., издадено от Началник група при ОДМВР – Пазарджик, РУ – Велинград, с което на жалбоподателя на 2 основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на сумата от 50 /петдесет/ лева, за нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.

Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП се съдържа достатъчно пълно и ясно фактическо описание на установеното от полицейските служители нарушение, като в НП е дадена и съответната правна квалификация на нарушението, а именно чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, съгласно който законов текст "Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и №1, №2 и №3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.". В, ал. 2 на посочения законов текст е допусната възможност за отклонение от установеното правило за използване на обезопасителен колан за определени категории лица, сред които жалбоподателят не попада. Ето защо в случая той е бил длъжен да управлява лекия автомобил, използвайки обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е оборудван. Водачът и жалбоподател по делото не е съобразил поведението си с посоченото правило, с което е осъществил състава на твърдяното с АУАН и НП административно нарушение.

Съгласно чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП " Наказва се с глоба 50 лв. водач, който: не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска".

При установеното въз основа на доказателствата по делото административно нарушение, извършено от Й. А. Н. на 26.04.2025 г., административнонаказващият орган правилно е приложил чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП и законосъобразно е санкционирал нарушителя с глоба в размер на сумата от 50, 00 лева, като е спазил установената в закона процедура за това и не е допуснал процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на нарушителя.

Не могат да се споделят като основателни доводите на жалбоподателя за това, че актосъставителят е съставил конкретният АУАН, на място, различно от установеното в АУАН и НП, поради разминаване в съдържанието им относно мястото на извършване на нарушението. От показанията на полицейския служител Д. става ясно, че нарушението е установено от него и от свидетеля О., които съвместно са извършвали проверка на района пред бензиностанция „Инса Оил“ в гр. Велинград, на бул.

„Хан Аспарух“ №1 като автопатрул. Съдържанието на описаните в процесните АУАН и НП фактически констатации относно време, място и обстановка на извършеното нарушение, се припокриват напълно и не бяха констатирани твърдените от жалбоподателя разминавания. Свидетелите О. и Д. изрично заявяват, че след спиране за проверка на жалбоподателя, са се уверили в липсата на поставен обезопасителен колан, поради което е съставен АУАН. Още повече, че извършването на нарушението се доказва от доказателствата по делото, а жалбоподателят не е ангажирал каквито и да е 3 доказателства, за да установи истинността на заявените в жалбата доводи за неправилност на атакуваното НП.

Изложените съображения налагат извод за неоснователност на жалбата, поради което атакуваното НП следва да се потвърди. При този изход на делото, жалбоподателят няма право на разноски, поради което такива не следва да му се присъждат. Същевременно на основание чл. 63, ал. 5 вр., ал. 3 от ЗАНН на въззиваемата страна се дължи юрисконсултско възнаграждение за представителство по делото, за присъждане на каквото своевременно е направено съответно за това искане. Ето защо в полза на въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, а именно в размер на сумата от 50.00 /петдесет/ евро, съобразно фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че юрисконсултът не се е явил в откритото съдебно заседание, а единствено е депозирал в писмен вид становището си по делото.

За заплащане на тази сума следва да се осъди жалбоподателят, който с поведението си е станал повод за това, насрещната страна да направи горепосочените разноски за юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № **** г. г., издадено от Началник група в ОДМВР – Пазарджик, РУ-Велинград, с което на Й. А. Н., ЕГН: ********** на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на сумата от 50 /петдесет/ лева, за това, че на 26.04.2025 г., около 09.38 часа, в гр. Велинград, на бул. "Хан Аспарух", срещу бензиностанция „Инса Оил“ е управлявал лек автомобил, марка "Фиат", модел "Добло", с **** - собственост на „****“ ООД, ЕИК: ****, без да използва обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобилът, с което виновно е нарушил чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Й. А. Н., ЕГН: **********, на основание чл. 63д от ЗАНН, вр. чл. 143, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК, да заплати на ОДМВР – Пазарджик, РУ – Велинград, сумата от 50.00 /петдесет/ евро, представляваща направени във връзка с производството по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 4