Разпореждане № 172803 от 25.11.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 172803 гр. София, 25.11.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П.П.С. като разгледа докладваното от П.П.С. Частно гражданско дело №

20241110168288 по описа за 2024 година

РАЗПОРЕДИ:

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

№

25.11.2024 година град София

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На двадесет и пети ноември година две хиляди двадесет и четвърта в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С. като разгледа докладваното от съдия Петя П.Стоянова гражданско дело № 68288 по описа за 2024 година на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано по заявление, подадено 1 от „.................” ЕООД, с ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „.....”, ж.к. „.............”, ул. ”.............., представлявано от управителя Р.И.М.-Т., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против М. А. А., с ЕГН **********, от гр.

София, ж.к. „..............., за сумата от 263,19 лв. - главница, дължима по Договор за стоков кредит № 5819930 от 06.10.2023 г., сключен между М. А. А. и „...............“ ЕАД, и договор за цесия от 10.05.2024 г., сключен между „...............“ ЕАД и „.................” ЕООД, сумата от 47,25 лв. - договорна лихва за периода от 21.10.2023 г. до 21.09.2024 г., сумата от 38,91 лв. - лихва за забава за периода от 21.10.2020 г. до 14.11.2024 г., със законната лихва върху главницата, считано от 15.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.

След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С разпореждане от 25.11.2024 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 263,19 лв. - главница, дължима по Договор за стоков кредит № 5819930 от 06.10.2023 г., сключен между М. А. А. и „...............“ ЕАД, и договор за цесия от 10.05.2024 г., сключен между „...............“ ЕАД и „.................” ЕООД, сумата от 47,25 лв. - договорна лихва за периода от 21.10.2023 г. до 21.09.2024 г., със законната лихва върху главницата, считано от 15.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за направените по делото разноски в размер на 235,48 лв.

По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от 38,91 лв. - лихва за забава за периода от 21.10.2020 г. до 14.11.2024 г., съдът намира следното:

В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.

Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението договор за потребителски кредит от 06.10.2023 г., които намират правното си основание в чл. 9 от ЗПК, а длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г., закрепваща служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда да осигури възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното производство е формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът намира, че в рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на страните и възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в договор, страна по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на Закона за потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на потребителите. Претенцията за присъждане на лихва за забава след прехвърляне на вземането без наличие на данни за прехвърляне на подобно вземане с договора за цесия, съдът намира, че е в противоречие със закона, което обосновава и вероятна основателност на неравноправни клаузи. Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице 2 предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и искането за издаване на заповед по реда на чл.

410 от ГПК за посочената сума следва да бъде отхвърлено.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав, Р А З П О Р Е Д И :

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на „.................” ЕООД, с ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр.

София, район „.....”, ж.к. „.............”, ул. ”.............., представлявано от управителя Р.И.М.-Т., против М. А. А., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „..............., за сумата от 38,91 л /тридесет и осем лева и деветдесет и една стотинки/ - лихва за забава за периода от 21.10.2020 г. до 14.11.2024 г.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3