Решение № 473 от 24.11.2014, Районен съд - Карлово

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Номер Година 24.11.2014 Град

К.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски Районен съд втори граждански състав

На шести ноември две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ЛИЧЕВА-ГУРГОВА

Секретар: А.Г. като разгледа докладваното от съдията гражданско дело

№235 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по иск с правно основание член 124, ал.

1 ГПК.

Ищеца „С.9." ООД, ***, чрез управителя В.В.К. - Д., ЕГН **********, чрез пълномощник - адв. М.Г.,***, в исковата си молба против Д.С.М. ЕГН **********,*** 47 и Ц.С.Г. ЕГН **********,*** 12, моли съда, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че същите не са собственици на площ от 402,33 кв.м., представляваща часта от имот 2467 по стария кадастрален план на град

К. от 1966 г., която попада в границите на У. V. К. услуги, кв.15а

(по регулационния план на гр.К.), респ. поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. К., одобрена със заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на ИД на

АГКК, и да отмени като незаконосъобразни

Нотариален акт за констатиране право на собственост № 156, том V от 15.08.2002 г. на Службата по вписванията - град К. и Нотариален акт № 122, том III от 14.05.2004 г. на Служба по вписванията - град К..

Претендира направените деловодни разноски.

Твърди, че на основание договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 32 том IV от 03.05.2012 г. на Служба по вписванията - град К. (НА 32), е собственик на Поземлен имот - дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 8 065 кв.м., находящо се в град К., с административен адрес: град К., ул.

„Т.Р.", съставляващо У. V. - комунални услуги в кв. 15а по регулационния план на града, одобрен със заповед № 938/1966 година, респ. по одобрения със заповед № 300-4-21/2004 година кадастрален план - имот с кадастрален номер 2511, ведно с всички сгради, съоръжения, строителни подобрения и трайни насаждения в имота, включително ведно с подробно описаните в нотариалния акт навес за ремонтно - строителна техника с площ от 322 кв.м. и склад, гаражно хале от 300 кв.м., метален павилион от 76 кв.м., склад с площ от 160 кв.м. и столова с площ от 18 кв.м,

Твърди, че така описаният имот представлявал Поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. К., одобрена със заповед № РД-18-52/16,11,2011 година на ИД на АГКК, както било отбелязано на стр. 2 от НА 32. Твърди, че ответниците били наследници на С.П.К.. бивш жител ***, починал на 31.08.2008 г., който по силата на Нотариален акт за констатиране право на собственост № 156 том V от 15.08.2002 г. на Службата по вписванията - град К. (НА 156) бил признат, наред с трети лица. за собственик на ЗЕМЯ с площ от 1,500 дка, находяща се в индустриалната зона на землището на град К. в местността „Б.Р.", съставляваща имот пл. № 2467 в кв. 15а по кадастралния план на града, при съседи: братя С., С.В. и път (като не било уточнено по кой план били тези съседи и дали били актуални към датата на съставяне на акта). В последствие с договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 122 том III от 14.05.2004 г. на Служба по вписванията - град К. (НА 122). К. изкупувал от „съсобствениците си" пълния обем „права" върху описания по-горе имот.

Констативният НА 156 бил издаден на основание описаните в него документи: решение № 146/19.10.2001 г. на КРС, решение № 11/02.04.2002 на КРС, удостоверение за наследници, скица на П.ски териториален кадастър, удостоверение за данъчна оценка. Твърди, че макар и некоректно описани цитираните решения били актовете на РС - К., постановени по гр. дело № 382/2001 година. С първото решение бил уважен иск с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и било признато за установено по отношение на ПК - град К., че П.Х. К. (Г.), бивш жител ***, е бил собственик на нива с площ от 1500 кв.м., находяща се в землището на град К., местността Б.Р. при съседи братя С.. С.В. и път, и се признавало правото на наследниците му да възстановят собствеността си върху процесния имот. С второто посочено решение била допусната поправка на явна фактическа грешка в мотивите на същото, като било постановено на стр. първа, ред 13 отдолу нагоре вместо имот пл. № 2476 да се чете имот пл. № 2467.

Считат, че нито НА 156, респ. НА 122 (съставен на база на НА 156), нито решението по гр. дело № 382/2001 година на РС - К. легитимирали С. К., респ. неговите наследници - ответници по настоящия иск, - като собственици на надлежно индивидуализиран поземлен имот. Актовете се облягали единствено и само на постановените съдебни решения, без административната процедура по ЗСПЗЗ за конкретизацията на имота да била завършена - нямало издадени удостоверения по чл. 13 ППЗСПЗЗ, нямало постановени решения на ПК по чл. 27 ППЗСПЗЗ, т.е. нужните за възникването на имота административни актове изобщо не били издавани; прочее, към развитието и завършването на тази процедура препращал и съдът с диспозитива на решението си по гр.дело № 382/2001 година на РС - К..

Независимо от изискванията на закона и съответните разпореждания на съда процедурата по ЗСПЗЗ не била развита, поради което за ответниците по делото, респ. за техния праводател не били породени вещни права върху който и да е конкретен имот и в частност върху цялата или част от територията на бившия имот пл. № 2467 (по отменен кадастрален план от 1966 година), респ. на собствения на ищеца У. V. - комунални услуги в кв. 15а по действащия регулационен план на града.

Въпреки това първоначално К., а в момента и неговите наследници - ответници по иска - се ползвали от привидните техни права по посочените нотариални актове, предприемали стъпки по нанасянето на описания в актовете имот в кадастралния план на град К., легитимирали се пред съдебни и административни органи като собственици на този терен и така на практика оспорвали собствеността на „С.9." ООД върху част от придобития от дружеството У. V. - Комунални услуги.

С оглед нанасянето на въпросния имот в кадастралния план на град К., одобрен през

2004 г., ответниците представили Обяснителната записка и графичната част към Геодезично заснемане на обект НПК № 2467 от кв. 15а по плана на гр. К., от които се виждало, че теренът на бившия имот 2467 попадал с различни площи в няколко съществуващи имота, и по-точно с 402,33 кв.м. в У. V. -2455 - Комунални услуги, собственост ищеца „С.9." ООД.

На това основание твърдят, че за тях бил налице правен интерес от завеждане на иск за установяване на обстоятелството, че ответниците не са собственици на площта от 402,33 кв.м., представляваща частта от бившия имот 2467 от стар кадастрален план на град К., която попадала в У. V. - Комунални услуги по сега действащия плана на града.

Доколкото НА 156 създавал привидност за противното, - че ответниците са собственици на описаната спорна част - и пряко засягал правата на „С.9." ООД върху У. V. — Комунални услуги, то за тях бил налице правен интерес от искане за постановяване отмяната на акта по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК.

Ответниците Д.С.М. и Ц.С.Г., чрез процесуалния им представител адв. Л.В., с отговора на исковата молба заявяват, че ищцовото дружество не било собственик на поземлен имот пл. № 2511, за който бил отреден У. VІІ - комунални услуги с площ от 8065 кв.м. в квартал 15а по устройствения план на гр. К.. Видно от приложения към настоящия отговор Акт за публична общинска собственост № 1851 от 09.08.2011г. на О.К. било, че въпросният У., който ищцовото дружество твърди, че закупило с представения с исковата молба нотариален акт № 32 , том IV, дело № 572/2012год. на Служба по вписванията при Карловски районен съд, било публична общинска собственост.

Общински съвет К. не бил приемал решение по чл.6 ал.1 от Закона за общинската собственост за промяна вида собственост от публична в частна, и съответно не било прехвърляло собствеността на гореописания У. на продавача по сделката, „БКС-К." ЕООД. Т.е. ищцовото дружество закупило имота от несобственик и съответно - не било придобило собствеността върху този имот.

Твърдят, че имотът им бил възстановен с влязло в сила Решение № 01154/15.04.2002 г. по преписка вх.№ 1720/10.09.1991год. на Поземлена комисия К. в изпълнение на влязлото в сила решение по гр.д.№ 382/2001год. на Карловски районен съд. С оглед твърдението на ищеца, че административната процедура по ЗСПЗЗ по възстановяване на собствеността им върху процесния имот не била завършена, поради което за техните праводатели не били породени вещни права върху имот пл.№ 2467 по отменения кадастрален план на гр. К. от 1966 г. Приложени към настоящия отговор представяли три броя скици, издадени им от О.К. в периода от 2000 г. до 2004 г., от които било видно, че имотът им бил нанесен в кадастралния план на града и записан, като собствен на техния наследодател.

Представяли и писмо изх.№ 94-С-33/15.03.2005год. на О.К. от което било видно по какви причини на доверителят им не било издадено удостоверение по чл.13 от ЗСПЗЗ. През 2004 г. било извършено геодезическо трасиране на имота им. При това трасиране на имота им се установило, че същият участвал в У. V. - комунални услуги с площ от 249,18 кв.м., а не с 402, 33 кв.м., както твърдял ищеца.

Не оспорвали това, че в кадастралния план на гр.К., одобрен със Заповед № 300-4-21/20.09.2004 г. имотът им с пл.№ 2467 по стария кадастрален план от 1966 г. не бил нанесен. Обяснението за това обстоятелство било много просто - макар и одобрен с цитираната Заповед от 2004 г. , самият план бил изработен през 80-те години на миналия век, когато дори не се е предполагало, че предстои реституция. Не оспорвали и това, че въз основа на подадената от наследодателя им жалба срещу цитираната по-горе заповед било образувано адм. дело № 1540/2004 г. на П.ски окръжен съд. С представеното с исковата молба Решение № 13277/09.11.2010год. по адм. дело № 10419/2009 г. на Върховен административен съд било отменено решението на ПОС, постановено по адм. дело № 1540/2004 г. и била отменена частично Заповед № 300-4-21/20.09.2004 г. на ИД на АК-София по отношение на двата процесни по това дело имота, единият от които бил имот с пл.№ 2467 - т.е. имотът, който бил предмет и на настоящото производство. ВАС постановил с решението си, че при новото произнасяне АГКК двата процесни имота, в това число имот пл.№ 2467 , следвало да бъдат отразени съобразно регулационното отреждане от 1966 г. Страна по адм.дело № 1540/2004 г. на ПОС била О.К. , която според тях била собственик на У. VІІ - комунални услуги, съгласно представения с настоящия отговор Акт за публична общинска собственост № 1851/09.08.2011 г. на О.К.

Твърдят, че през пролетта на 2009 г. ищцовото дружество монтирало в имота им модулна бензиностанция. Те незабавно реагирали, като подали в РУП-К. жалба. Управителката на ищеца била предупредена с протокол по чл.56 ал.2 от ЗМВР да не нарушава собствеността им по образуваната преписка вх.№ ВЯ/К-2231/2009 г. След този случай г-жа Д., Управителката на ищцовото дружество на няколко пъти им отправила предложение да закупи частта от имота им, попадаща в У. VІІ комунални услуги , но те отказали.

Твърдят, че в изпълнение на окончателното решение №

13277/09.11.2010 г. по адм. дело № 10419/2009 г. на ВАС била издадена Заповед № КД-14-13/25.08.2011 г. на ИД на АГКК. Тази заповед била обжалвана от няколко лица в това число и от ищцовото дружество по настоящото дело. По подадените жалби било образувано адм. дело № 2761/2011 г. на П.ски административен съд, което понастоящем било спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, до приключване на производството по настоящото дело. Едва по това административно дело жалбоподателите оспорили правото им на собственост върху процесиите имоти макар, че било извън правомощията на административния съд да се произнася по такъв спор.

Описвали всичко това , за да станело ясно, че едва сега, с предявяване на исковете по настоящото дело, на тях за първи път им се оспорвала собствеността върху процесния имот. До завеждане на настоящото дело на 01.03.2013 г. никой не бил повдигал спор за собствеността им върху процесния имот и за обезсилване на представените с исковата молба нотариални актове, от които те черпили права.