Решение № 301 от 30.11.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. Ямбол, 30.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Анита Хр. Велева при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело № 20222300500357 по описа за 2022 година

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба и допълнение към нея, подадени от Х. А. П. с ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. С. Т. от ЯАК, против Решение №288/10.06.2022 г., постановено по гр.д.№3581/2021 г. по описа на ЯРС и по въззивна частна жалба на С. К. Л. против постановеното по делото, в производство по чл.248 ГПК, Определение №1370/04.07.2022 г.

В посоченото решение първостепенния съд е постановил следното:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Х. А. П., ЕГН ********** против С. К. Л., ЕГН ********** иск с основание чл.109 ЗС да бъде осъдена ответницата да преустанови неоснователните действия, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху недвижимия си имот, находящ се в гр. *, ж.к.

„**** като извърши ремонт да подовата плоча, канализационната и отводнителна система в целия й собствен недвижим имот.; ОСЪЖДА С. К.

Л., ЕГН ********** да заплати на Х. А. П., ЕГН ********** сумата от 509, 13 лв. - необходимите СМР и материали за отстраняване на причинените вреди , в едно със законната лихва от датата на исковата молба - 18.11.2021 год., до окончателното изплащане, като претенцията за разликата над тази сума до 1 пълния предявен размер от 2500 лв., като неоснователна -ОТХВЪРЛЯ.;

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Х. А. П., ЕГН ********** против С. К. Л., ЕГН ********** иск с основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 1 500 лв. неимуществени вреди.; ОСЪЖДА С. К. Л., ЕГН ********** да заплати на Х.

А. П., ЕГН ********** сумата от 1185, 99 лв., представляваща разноски за настоящата инстанция.; ОСЪЖДА Х. А. П., ЕГН ********** да заплати на С.

К. Л., ЕГН ********** сумата от 449,10 лв. , представляваща разноски за настоящата инстанция.

С въззивната жалба на Х. А. П. и допълнението към нея, решението на ЯРС се атакува в частта, с която е отхвърлен, като неоснователен предявеният срещу ответницата С. К. Л. иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за разликата над сумата от 509.13 лв. до размера на сумата от 862,37 лв., представляваща стойността на необходимите СМР и материали за отстраняване на причинените имуществени вреди в имота на ищеца, находящ се на адрес: гр. * ж.к. „***; в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният срещу ответницата С. К. Л. негаторен иск с правно основание чл.109 от ЗС, с който от съда е претендирано да осъди ответницата да преустанови противоправните си действия, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху самостоятелния му обект, както и в частта на решението, с която съдът се е произнесъл по разноските.

Оплакването е, че решението в обжалваните му части е незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Изложени са твърдения, че първоинстанционният съд не е обсъдил в пълнота всички събрани по делото доказателства. Въззивникът сочи, че от страна на първоинстанционния съд е извършена избирателна и тенденциозна преценка и анализ на повторното експертно заключение, като съдът не е изложил съображения относно това защо е дал вяра на стойностите на СМР и труд, съдържащи се в първото приложение, а не е взел за меродавни тези, посочени в Приложение №2. Направено е възражение за непълнота на мотивите, което води до необоснованост на решението в обжалваната част. Направено е оплакване, че размерът, до който искът за имуществени вреди е уважен, не съответства на действителната стойност на причинените щети, които с оглед естеството си и влиянието на редица обективни, в т.ч. и пазарни фактори, надвишават значително размерът, до който съдът е уважил иска. В допълнението към въззивната жалба е направено възражение, че ЯРС не е 2 изяснил в необходимата пълнота фактическата обстановка относно това дали течът в имота на жалбоподателя, за който обосновано е прието, че идва от имота на ответницата, е бил преустановен и че към настоящия момент теч и респ. пречки, породени от него не съществуват. Изложени са и твърдения, че след приключване на съдебното дирене в първата инстанция, въззивникът е установил, че въпросният теч, идващ от собствения на Л. апартамент е бил отново възобновен след временно прекъсване. Моли ЯОС да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно и неправилно решението на ЯРС в обжалваните части, като вместо това да постанови ново решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца разликата над сумата от 509.13 лв. до размера на сумата от 862,37 лева, представляваща стойността на необходимите СМР и материали за отстраняване на причинените имуществени вреди в имота на ищеца, находящ се на адрес: гр. * ж.к. „***, както и да осъди ответницата да преустанови противоправните си действия, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост, като извърши необходимите за целта ремонтни дейности в имота си, ведно със законните последици. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263 ГПК С. К. Л. чрез адв. М. Т. от ЯАК, е упражнила правото си на писмен отговор и е изразила становище за неоснователност на въззивната жалба, като е поискала оставянето й без уважение, излагайки съображения в тази насока. Моли ЯОС да потвърди атакуваното решение на ЯРС. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски.

По делото е постъпила и въззивна частна жалба от С. К. Л. против постановеното по делото, в производство по чл.248 ГПК, Определение №1370/04.07.2022 г., с което ЯРС е оставил без уважение искането на частната жалбоподателка за изменение Решение №288/10.06.2022 год. по гр.д.

№3581/2021 год. по описа на ЯРС, в частта му за разноските. В частната жалба за изложени твърдения, че ЯРС е приел по отношение на иска по чл.45 ЗЗД, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената част на иска, но на практика осъжда ответника да заплати на ищеца изцяло внесената държавна такса в размер на 100 лв., както и заплатените разноски за вещи лица в размер на 700 лв. Единствено по отношение на адвокатското възнаграждение е присъдил размер, съответстващ на уважената част от иска. Посочено е още, че по отношение на иска по чл.109 ЗС ЯРС 3 неоснователно е приел, че с поведението си ответника е дал повод за завеждане на иска, като сочи, че по делото безспорно е установено, че към момента на завеждане на иска в имота на ищеца не е имало теч, който да идва от имота на ответника, поради което счита, че не следва да бъдат присъдени разноски в полза на ищеца, а следва да бъдат присъдени разноски в полза на ответника, тъй като искът е отхвърлен. Моли ЯОС да измени постановения съдебен акт в частта за определените на страните разноски, а именно: - за ищеца съобразно уважената част от исковите претенции сума в размер 198,56 лв.; - за ответницата съобразно отхвърлената част от исковите претенции сума в размер на 699,09 лв., както и моли за присъждане разноските за настоящото производство.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК ответникът по частната жалба Х. А. П. е депозирал писмен отговор, в който е заявил становище за допустимост, но неоснователност на частната жалба, като е поискал оставянето й без уважение, излагайки съображения в тази насока. Моли ЯОС да постанови определение, с което обжалваното определение да бъде потвърдено като законосъобразно, ведно с всички законни последици от това.

В о.с.з. въззивникът Х. А. П., редовно призован, не се явява, но чрез процесуалния си представител - адвокат, поддържа въззивната жалба, допълнителната такава и депозирания отговор на въззивната частна жалба.

Допълнителни съображения излага в представена писмена защита. Моли въззивната жалба да бъде уважена, а първоинстанционното решение да бъде отменено, респ. изменено в обжалваните части при съобразяване с заключението на вещото лице, изслушано в съдебното заседание от 01.11.2022 г. Моли въззивната частна жалба бъде оставена без уважение.

Заявява и претенция за присъждане на направените разноски пред двете инстанции, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

В о.с.з. въззиваемата С. К. Л., редовно призована, не се явява, но чрез процесуалния си представител - адвокат оспорва въззивната жалба по съображенията, изложени в отговора на въззивната жалба. Поддържа и въззивната частна жалба. Допълнителни съображения излага в представена писмена защита. Моли за потвърждаване на атакуваното решение и уважаване на въззивната частна жалба. Заявява претенция за присъждане на разноските, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

4

След преценка на оплакванията по жалбите, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжния съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 ГПК преклузивен срок от легитимирана страна с правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. Въззивна частната жалба също е допустима, като подадена от легитимирана страна с правен интерес от обжалване, в предвидения в чл.248 ГПК срок срещу подлежащ на обжалване акт.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо.

В производството пред първостепенния съд са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.109 ЗС и чл.45 ЗЗД - за имуществени и неимуществени вреди. Решението на ЯРС, в частта, с която иска за сумата 1500 лв. - неимуществени вреди е отхвърлен не е обжалвано, влязло е в законна сила и не е предмет на въззивната проверка.

Предмет на въззивната проверка, с оглед заявеното във въззивната жалба, е първоинстанционното решение в частта му относно исковете с правно основание чл.109 ЗС и чл.45 ЗЗД - за имуществените вреди.

В тази връзка, преценено по същество – решението, в обжалваните части, е неправилно, а въззивната жалба е основателна. Съображенията са следните:

По иска с правно основание чл.109 ЗС:

Предвидения в чл.109 ЗС негаторен иск е средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота или в съответствие с обема на правото му на собственост. Основание за защита чрез този иск се поражда и само при състояние на заплашване или опасност от вредно и смущаващо въздействие. Претендираната чрез 5 негаторния иск защита включва както задължение за прекратяване на неоснователното въздействие върху чужд имот, така и съдебна заповед за премахване на последиците от нарушението на собствеността, чрез отстраняване на обективните дадености, които са причинили и ще продължат да причиняват вредното въздействие върху имота на ищеца, т.е. съдът следва да се произнесе и досежно мерките, които следва да предприеме ответника, за да се прекрати неоснователното въздействие.

В мотивите към т.3 на ТР №4/2015 г. на ОСГК е разяснено, че от самия текст на разпоредбата на чл.109 ЗС е видно, че двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл.109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика.

Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си.