Решение № 6920 от 03.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6920 гр. София, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20221110125801 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.422 и сл.ГПК.

Образувано е по искова молба вх.№ 98811/18.05.2022 г., подадена „.“ АД с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. Княз Дондуков № 68, представлявано от ., със съдебен адрес: гр. София, бул. Патриарх Евтимий № 64, ет. 3, ап. 7, чрез адвокат Д. Х., срещу . с БУЛСТАТ: ., гр.София, ул. Московска № 33, представлявана от Й.ка Фандъкова, кмет, с която е предявен установителен иск по чл.422 от ГПК във връзка с чл. 410 от КЗ и чл.

86 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 504,00 лева, представляваща главница за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение за вреди, претърпени следствие на ПТП, настъпило на 16.07.2021 г. в с. Бистрица, ул. Стефан Стамболов, при което е било увреден лек автомобил марка "Тойота Ланд Крузер 200 Серия" с рег. № ., което произшествие е настъпило следствие на преминаване на автомобила през необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно, и ликвидационни разноски, ведно със законна лихва за период от 07.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 19,88 лева, представляваща мораторна лихва за период от 17.10.2021 г. до 07.03.2022 г.

В исковата молба се твърди, че при ищцовото дружество е застрахован лек автомобил марка „Тойота Ланд Крузер“ с рег. № ., със застраховка „Каско на МПС“, сключена на 20.11.2020 г. Сочи, че на 16.07.2021 г. в с. Бистрица, ул. Стефан Стамболов, лек автомобил марка "Тойота Ланд Крузер 200 Серия" с рег. № ., преминавайки през необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно, е било увредено. В резултат на инцидента, в ищцовото дружество е подадено искане за оценка на щети по превозното средство, като е била образувана щета № 210899995, била извършена оценка и на увреденото лице било изплатено обезщетение в размер на 489 лв. Претендира и ликвидационни разноски в размер на 15 лв. и лихви за забава за периода от 17.10.2021 г. до 1

07.03.2022 г. Моли съда да уважи исковата претенция и да му присъди разноски.

Ответникът в срока по чл.131, ал.1 ГПК е депозирал отговор, като оспорва исковата претенция по основание и размер. Счита, че не е доказано, че е настъпило соченото произшествие, като оспорва фактите, изложени в исковата молба. Твърди, че липсват преки доказателства за установяване на механизма или мястото на настъпване на процесното събитие, счита, че застрахователното обезщетение е изплатено в завишен размер и то не на годно основание. При евентуалност, моли съда да приеме, че е налице съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил на настъпилото произшествие. Моли исковата молба да бъде отхвърлена и да им бъдат присъдени разноски.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д. № 12089/2022 г. на СРС, 120 състав се установява, че ищецът е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК на 07.03.2022 г. за вземането си, като същото е било уважено и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на 07.04.2022 г.

По делото са представени писмени документи, в това число Полица № 0312200855027616 по Застраховка „Каско на МПС“, сключена на 20.11.2020 г., Искане и оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“ от 20.07.2021 г., Общи условия по застраховка „Каско на МПС“ на ищцовото дружество, Опис-заключение по претенция № 210899995/20.08.2021 г., Ликвидационен акт № 1008977 от 20.08.2021 г., Преводно нареждане от 23.08.2021 г. за сумата т 489 лв. в полза на К. С. К., собственик на „Алфа Рент“ ЕООД, Фактура-оригинал от 11.08.2021 г., контролен талон, Регресна покана до ., връчена с обратна разписка, снимков материал на увреденото МПС.

Изслушаната автотехническа експертиза, приета от съда като неоспорена и компетентно изготвена, е установило, че на 16.07.2021 г. около 12.00 ч. лек автомобил „Тойота Ланд Круизер 200 Серия“ с рег. № . се е движил в с.Бистрица по ул. Стефан Стамболов, където е попаднал през дупка на пътното платно, следствие на което е била увредена задна дясна гума. Според вещото лице, настъпилите вреди са в пряка и причинноследствена връзка с механизма на процесното ПТП. Необходимата сума за репариране на вредите по автомобила по средни пазарни цени възлиза на 490.20 лв., а обичайните разноски за ликвидация на щета възлизат на 15.00 лева.

Разпитаният по делото свидетел К. С. К. – водач на процесния увреден автомобил си спомня процесното произшествие, разказва, че през месец юли 2021 г., на ул. Бистрица имало голяма дупка на пътя, която е била необезопасена и несигнализирана. Вследствие на попадане в посоченото препятствие, дясната задна гума на автомобила била разцепена.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съдът намира, че с исковата молба се претендира отговорност на ответника по чл.49 ЗЗД с оглед изложените твърдения, че вредите са настъпили в резултат на противоправното 2 бездействие на ответника да изпълни задължението си да поддържа пътя, чийто собственик е той, в необходимото състояние за безопасно преминаване по нея; не се твърди описаните в исковата молба вреди да са причинени от обективни свойства на вещта, които са без връзка с виновно поведение на определен субект (съобразно задължителните указания по тълкуването на закона относно разграничаването на отговорността по чл.49 и 50 ЗЗД, дадени с ППВС №17/1963 г., т.2 и ППВС №4/1975 г., т.3).

Съгласно чл.410, ал.1, т. 3 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Предпоставките за уважаване регресната претенция на застрахователя са:

1) застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка; 2) в изпълнение на този договор застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение; 3) отговорност на ответника за вредите по чл.49 ЗЗД.

Според чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.

За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) осъществен фактически състав по чл.45 ЗЗД от физическо лице–пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (така - ППВС№7/1959 г. на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа; 2) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така – ППВС № 9/1966 г.).

Когато обаче отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД като възложител се ангажира не за активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие, съставляващо неизпълнение на задължение за осъществяване на действие, то очевидно в основанието на исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите са причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и дали това е станало виновно. В настоящия случай следва да се установи дали ответникът е имал задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка с това неизпълнение.

От представените доказателства не се установява по безспорен начин механизма на 3 настъпване на процесното произшествие. Ответната Община е оспорила в законовия срок по чл. 131 от ГПК представените от ищеца писмени доказателства, като оспорва фактическите твърдения в тях относно механизма на настъпване на произшествието и връзката му с вредата, обезщетена от ищцовото дружество. Изготвената експертиза не може да бъде приета за доказателство по отношение на механизма на настъпване на произшествието, доколкото същата почива на писмените документи, чиято доказателствена сила е оборена от ответника. Предвид наличието на изрично възражение в тази насока, ищецът следваше чрез пълно и главно доказване да установи механизма на настъпване на процесното произшествие и вредите от него, което по делото не е извършено по безспорен начин. При оспорване на основния документ, от който се черпят данните за механизма на ПТП, съдът счита, че като цяло не е доказан и самият механизъм на настъпване на произшествието.

Разпитания по делото свидетел не установява конкретни факти и обстоятелства относно начина на настъпване на ПТП-то. Свидетелят не установява нито посоката, по която се е движил, нито мястото на необезопасената и несигнализирана дупка на пътното платно.

Свидетелските показания са непълни и не кореспондират с документите по делото, тъй като свидетелят заявява, че се е движил по ул. Бистрица, без да сочи в кое населено място, а в документите, представени от ищеца се твърди, че същият е шофирал в село Бистрица на ул. Стефан Стамболов, където е попаднал в несигнализирано препятствие на пътното платно.

При недоказаност на механизма на настъпване на твърдяното произшествие, съдът счита, че искът не е доказан по своето основание. Не са установени като безспорни елементите на фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД, поради което не може да се ангажира отговорността на ответната Община.

С оглед на изложеното съдът намира, че са исковата претенция е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена, а на ответника да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

По изложените мотиви, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от „.“ АД с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. Княз Дондуков № 68, представлявано от ., със съдебен адрес: гр. София, бул. Патриарх Евтимий № 64, ет. 3, ап. 7, чрез адвокат Д. Х., срещу . с БУЛСТАТ: ., гр.София, ул. Московска № 33, представлявана от Й.ка Фандъкова, кмет установителен иск по чл.422 от ГПК във връзка с чл. 410 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 504,00 лв. (петстотин и четири лева), представляваща главница за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение за вреди, претърпени следствие на ПТП, настъпило на 16.07.2021 г. в с. Бистрица, ул. Стефан Стамболов, при което е било увреден лек автомобил марка "Тойота Ланд Крузер 200 Серия" 4 с рег. № ., което произшествие е настъпило следствие на преминаване на автомобила през необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно, и ликвидационни разноски, ведно със законна лихва за период от 07.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 19,88 лв. (деветнадесет лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 17.10.2021 г. до 07.03.2022 г., като неоснователни.

ОСЪЖДА „.“ АД с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. Княз Дондуков № 68, представлявано от . да заплати на . с адрес: гр. София, ул. Московска № 33, представлявана от кмета Й.ка Фандъкова юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева), на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________