Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2453 от 20.11.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 621/2024
Вид
Решение № 2453
Подписан
20.11.2024
В сила
19.12.2024
Състав
МОНИКА ГАРАБЕД ЯХАНАДЖИЯН

Цитирани разпоредби

  • чл.146, т.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.149, ал.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.170, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.173 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.19, ал.17, т.1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.19, ал. 8 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.27а · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

РЕШЕНИЕ

№ 2453 гр. Бургас, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско дело № 20242120100621 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод жалбата на В. Н. Ж., ЕГН **********, Н. П. Ж., ЕГН **********, Н. К. Ж., ЕГН **********, Д. К.

Б., ЕГН **********, П. Г. К., ЕГН ********** и Г. К. К., ЕГН **********, всички като наследници на К. Х. Т., починал на *** г., с която искат от съда да прогласи нищожността на решение №*** г. г. и на решение №*** г., и двете на ОСЗ – Созопол, постановени по преписка №*** г., евентуално да отмени като незаконосъобразно решение №*** г. на ОСЗ - Созопол.

Жалбоподателите твърдят, че решение №*** г. е издадено след постановяване на решения с №№*** г. и №*** г., последните от които не са им били връчвани като заинтересовани лица по реда на ГПК, поради което и е налице отменително основание по чл.146, т.3 от АПК. Считат още, че последното издадено от ОСЗ – Созопол и обжалвано понастоящем решение е немотивирано, поради което и като такова е незаконосъобразно още повече, че е налице и несъответствие между стойността на имота, който им се предоставя като обезщетение и този, по отношение на който е постановен отказ за възстановяване.

В подкрепа на жалбата са ангажирани доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателите В. Ж., Н. Ж., Н. Ж., Д. Б. и П. К.

1 се представляват от адвокат, който поддържа жалбата и моли за уважаването й.

Жалбоподателят Г. К. не се явява и представлява.

В съдебно заседание насрещната по жалбата страна – ОСЗ - Созопол, чрез пълномощника си изразява становищ, че актът е постановен при спазване на материалноправните и процесуални правила.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срок от активно процесуалноправно легитимирани лица, разполагащи с правен интерес от обжалване. В тази връзка, видно от Удостоверение за наследници, изх.№*** г., издадено от Община Созопол, жалбоподателите са наследници на К. Х. Т., починал на *** г. С жалбата се иска обявяване нищожността на индивидуален административен акт – решение №*** г. и решение №*** г. , и двете на ОСЗ – Созопол, поради което и в съответствие с чл.149, ал.5 от АПК може да бъде предявена без ограничение във времето.

Обжалваното понастоящем Решение №*** г. е постановено от ОСЗ – Созопол по преписка №*** г., представена по делото, а според съдържанието му, на основание чл.27а от ППЗСПЗЗ, наследниците на К. Х. Т. са обезщетени чрез предоставяне в собственост на 1.809 дка земеделски земи на обща стойност от 1160 лева, съгласно план за обезщетяване в землището на с.***, Община Созопол. Видно от решението, същото е постановено въз основа на Решение №*** от 06.01.2000 г., постановено по чл.19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ и на Решение №*** от 17.01.2005 г., постановено по чл.19, ал.17, т.1 от ППЗСПЗЗ.

Такива актове не се съдържат в преписката, не са представени по делото и няма данни да са връчвани на жалбоподателите. Вероятно административният орган е имал предвид решение №***/14.03.2000 г. и решение №***/17.01.2005 г., но за това може само да се гадае, тъй като към преписката са приложени и други решения от 10.01.2023 г., с които на основание чл.27а от ППЗСПЗЗ, наследниците на К. Х. Т. са обезщетени чрез предоставяне в собственост на други земеделски земи, а именно решение №*** и решение №***. Видно от съдържанието им като основание за постановяването им са посочени решение №*** г. и решение №*** от 17.01.2005 г., съответно решение №*** г. и решение №*** от 17.01.2005 г. Дори и да се приеме обаче, че решение №*** г.

2 на ОСЗ – Созопол е издадено на основание решение №***/14.03.2000 г.

(вместо решение №*** г.) и решение №***/17.01.2005 г. (вместо решение №*** от 17.01.2005 г.), и двете на ОСЗ – Созопол, в каквато насока са изводите на съда, то с влязло в законна сила на 07.08.2024 г. решение №1461/17.07.2024 г., постановено по гр.д.№620/2024 г. по описа на РС-Бургас, е прогласена нищожността на решение №*** от 17.01.2005 г. на ОСЗ – Созопол за стойността на обезщетението със земя и/или с ПКБ на собствениците по реда на чл.19, ал.17, т.1 от ППЗСПЗЗ в община Созопол, постановено по преписка за обезщетяване по заявление, вх.№*** г. на наследниците на К. Х. Т.. Това обстоятелство изключва допустимостта на настоящата жалба срещу решение №*** г., поради което и в тази му част производството следва да се прекрати.

Съгласно нормата на чл.170, ал.1 от АПК, тежестта на доказване на съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му се носи от административния орган и от лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен. Ответникът не проведе доказване в тази насока, поради което и съдът приеме, че решение №*** г. следва да бъде обявено за нищожно, тъй като е издадено въз основа на нищожен административен акт, т.е. при липса на валидно правно основание, а преписката върната на ответния административен орган за произнасяне с валиден и законосъобразен акт.

Основателността на жалбата налага присъждане в полза на жалбоподателите В. Ж., Н. Ж., Н. Ж., Д. Б. и П. К. на направените деловодни разноски, които съгласно списъка по чл.80 от ГПК са в размер на 1500 лева за платен адвокатски хонорар и депозити за вещи лица.

Мотивиран от изложеното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№621/2024 г. на РС-Бургас в частта му по отношение жалбата на В. Н. Ж., ЕГН **********, Н. П. Ж., ЕГН **********, Н. К. Ж., ЕГН **********, Д. К. Б., ЕГН **********, П. Г. К.,

ЕГН ********** и Г. К. К., ЕГН **********, всички като наследници на К. Х.

Т., починал на *** г., срещу решение №*** г. на ОСЗ – Созопол, постановено по преписка №*** г.

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО решение *** г. на ОСЗ – Созопол , 3 постановено по преписка за обезщетяване по заявление вх.№*** от 06.01.2000 г. на наследниците на К. Х. Т..

ВРЪЩА на Общинска служба „Земеделие“ – Созопол Преписка №***/06.01.2000 г. на наследниците на К. Х. Т. за издаване на валидно и законосъобразно решение, на основание чл.173 ал.2 от АПК.

ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ – гр. Созопол, да заплати на В. Н. Ж., ЕГН **********, Н. П. Ж., ЕГН **********, Н. К. Ж., ЕГН

**********, Д. К. Б., ЕГН **********, П. Г. К., ЕГН **********, всички със съдебен адрес в гр.Бургас, ул."Княз Борис I" №10, вх.Б, ет.1, чрез адв.Ю.Б. деловодни разноски в размер от 1500 лева.

Решението в прекратителната му част – с характер на определение, може да бъде обжалвано от страните пред Административен съд – Бургас в 1седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

В останалата част р ешението може да бъде обжалвано от страните пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от връчване на препис от съдебния акт.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4