Решение № 5172 от 16.09.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5172 гр. София, 16.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

М. Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20231100503748 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 20065601 от 04.11.2022г., постановено по гр.д. № 57416/2020г. по описа на 142-ри състав на Софийски районен съд, са отхвърлени предявените от Етажна собственост, находяща се на адрес: гр.

София, ул. ****, срещу „Р.И." ЕООД, ЕИК ****, искове с правно основание чл.

6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС вр. чл. 41 от 3С и чл.86, ал. 1 от 33Д, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на общо 2 169,00 лева, представляваща сбор от дължимите неплатени суми към етажната собственост за месечни такси за управление на общите части на сградата в режим на етажна собственост, находяща се на адрес в гр. София, ул. **** вх.

А, Б и В, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда - 19.11.2020г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в общ размер на 213,94 лева- представляваща лихва за забава върху главницата за неплатени суми за месечни такси и управление на общите части на сградата за периода от 15.01.2019г. до 13.11.2020г.

По делото е постъпила въззивна жалба от ищеца Етажна собственост, 1 находяща се на адрес: гр. София, ул. ****, в която се твърди, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен. Поддържа се, че разпоредбата чл. 51, ал.2 от ЗУЕС задължава лицето, което не пребивава в притежавания от него обект в етажна собственост повече от 30 дни в една календарна година да докаже това обстоятелство, като му вменява задължение за неговото деклариране пред общото събрание. Следователно доколкото в случая ответното дружество не е уведомило етажната собственост за своето отсъствие, то не може да бъде прието, че същото е доказано. В тази връзка се сочи, че видно от представеното по делото удостоверение от Агенция по вписванията, считано от 27.10.2015г., тоест 10 дни след придобиване на правото на собственост върху офиса, неговият адрес е вписан като седалище на ответното дружество в ТРРЮЛНЦ, както и като адрес за кореспонденция с НАП. Отбелязва се, че на място има отличителни знаци и обозначения на търговеца, при наличието на които няма как да бъде прието, че същият не го ползва. Твърди се, че от приложения снимков материал става ясно, че дружеството е определило и такса за ползване на външните паркоместа към офиса за външни лица в размер на 0,50лв. на час.

Същевременно се обосновава, че ответникът е направил извънсъдебно признание за дължимост на начисляваните му суми за такси и управление, подписвайки Споразумение от 06.11.2011г., представено от ищеца по делото.

Предвид изложеното се отправя искане към съда за отмяна на обжалваното решение и постановяване на нов акт, с който предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Р.И." ЕООД, с който се оспорва подадената жалба като неоснователна и се моли първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Първоинстанционният съд е отделил като безспорно между страните, че ответното дружество „Р.И." ЕООД притежава право на собственост върху самостоятелен обект- Офис №3, находящ се в жилищна сграда в режим етажна собственост с адрес: гр. София, ул. ****, партерен етаж, вх. А, както и върху описаните в Нотариален акт №94, том 6, рег. № 16115, дело 1004 от 17.09.2015г. идеални части от общите части, а именно: 0,502% ид.ч. или 18,94 кв.м. от ПИ с идентификатор ***, както и 0.397% или 4.83 кв.м. от ПИ с идентификатор ***.

По делото са приложени и протоколи от проведени общи събрания на собствениците на самостоятелни обекти в режим на етажна собственост /“ОС“/ с адрес гр. София, ул. ****, в които са обективирани следните 2 решения:

С Решение по т.8 от Протокол от проведено на 1 9.06.2015г. ОС етажните собственици са приели месечен бюджет за управление и поддръжка, вариант „Оптимал“- 8 790 лева с ДДС, като разпределението на таксите за поддръжка и управление да се осъществява по процент идеални части в общите части, а с т.11 са приели процедура по принудително събиране на дължимите суми на месечните такси за управление и поддръжка на сградата от некоректни собственици, съгласно която сумите се заплащат авансово за три месеца.

С Решение по т.8 от Протокол от проведено на 02.10.2019г. ОС етажните собственици са възложили на новоизбрания УС да събере оферти за доставка на услуги, поради изтичащите договори за поддръжка, охрана и почистване, както и да се изготви конкретно предложение за нов финансов модел на разпределение на разходите по чл. 34 от Правилника за вътрешния ред, който да е съобразен с вида на обекта и потреблението на услуги от собствениците им.

С Решение по т.8 от Протокол от проведено на 13.12.2019г. ОС етажните собственици са възложили на УС да подпише договори за почистване на общите части с „Фреско" за 4 часа на ден за 2020 - 2021г., както и за снегопочистване и поддръжка на озеленяването от „Ековиком България" за 2020 - 2021г., като е прието през първото тримесечие на 2020г. да се заплащат таксите в размера от 2019г., след което при приемане на новите такси да се направи изравняване.

С Решение по т.2 от Протокол от проведено на 23.01.2020г. ОС етажните собственици са избрали за изпълнител на услугата за административно управление „С.П.М." ООД, като в случай че не бъде подписан договор със същия, да бъде сключен договор с „В.Е.С.Б." ЕАД, както и за изпълнител на услугата за охрана- „Селект секюрити", като в случай че не бъде подписан договор със същия, да бъде сключен договор с „Делта гард", с решение по т.3 са постигнали съгласие да разпределят бюджета на ЕС на принципа на притежавани идеални части от общите части на сградата, а с решение по т.5 са отменили чл. 34 от Правилника за вътрешния ред, предвиждащ освобождаване от заплащане на консумативни разходи за общите части на сградата собствениците на магазини, офиси и други, когато за техните 3 самостоятелни обекти е предвиден отделен вход/входове за търговската дейност.

По делото е приложен и Правилник за вътрешния ред, приет от ОС на ЕС на 19.06.2015г., както и Правилник за вътрешния ред с последни изменения от 23.01.2020г.

Приет е и Договор за услуги по управление и поддръжка на жилища сграда ****, гр. София, сключен с „В.Е.С.Б." ЕАД на 28.02.2020г., както и справки за дължими от ответното дружество суми за неплатени такси, а именно- за първото тримесечие на 2020г. 163 лева, за второто тримесечие - 282 лева, за третото - 283 лева и за четвъртото - 283 лева.

Представени са фактури за сметки за електричество и вода, издадени на „Р.И." ЕООД за периода 2019г.-2020г.

Прието е Удостоверение с изх. № 20220209155932/09.02.22г., издадено за периода от 27.10.2015г. до 09.02.2022г. по партидата на „Р.И." ЕООД от Агенция по вписванията.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази възраженията на страните в настоящото производство, въззивният съд намира следното от правна страна:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Постановеното решение е валидно и допустимо, като по отношение на неговата правилност съдът намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 38, ал. 1 вр. с чл. 48, ал. 8 вр. с чл.

51, ал. 1 от ЗУЕС за заплащане на дължими от ответното дружество суми за месечни такси и управление на общите части на сградата, в режим на етажна 4 собственост, находяща се на адрес в гр. София, ул. **** вх. А, Б и В. За да бъде същият основателен, следва да се установи наличието на следните предпоставки: 1) притежание на право на собственост върху индивидуален обект в сградата в режим на етажна собственост от страна на ответника; 2) взимане на решение от общото събрание на етажната собственост /ОС на ЕС/ на сградата за определяне на разходи за управление и поддържане на общите части на сградата. Освен тях следва да бъде доказан и размерът на частта от разходите, дължими от ответника.

В рамките на първоинстанционното производство ответното дружество е направило възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС за недължимост на разходите за управление и поддържане на общи части на етажната собственост, поради това че същото не е ползвало притежавания от него имот през процесния период /2019г.-2020г./. Съгласно Решение № 60181 от 20.10.2021 г. по гр. д. № 86 от 2021 г. на ВКС, ГК, IV Г.О. доказването на това възражение е свързано с установяването на факта, на който то се основава, а именно че етажният собственик е пребивавал в имота си 30 или по-малко от 30 дни за една календарна година, като тежестта за това пада върху страната, която го е направила.

Както бе посочено, по делото не е спорно обстоятелството, че ответното дружество „Р.И." ЕООД притежава право на собственост върху самостоятелен обект от ЕС -Офис №3, както и посочените в нотариалния му акт идеални части от общите части, поради което следва да се приеме, че е налице първата от горепосочените предпоставки.

От представения по делото от Протокол от проведено на 1 9.06.2015г. ОС се установява, че етажните собственици са взели решение разпределението на разходите за управление и поддържане на общите части да се осъществява по процент идеални части в общите части, както и същите да се заплащат авансово за три месеца, с падеж на вземането 15-то число на първия месец за съответното тримесечие. В тази връзка е представена справка от ищеца, видно от която дължимите за 2019г. месечни такси са в размер на 289 лева за всяко тримесечие, като доколкото ответната страна не оспорва техния размер, съдът приема същия за установен.

От представените писмени доказателства се установява също, че с Решение по т.3 от Протокол от проведено на 23.01.2020г. етажните 5 собственици са постигнали съгласие да продължават да разпределят разходите за поддръжка и управление на принципа на притежаваните идеални части от общите части на сградата, като от приложената и неоспорена справка се установява, че за първото тримесечие дължимата от ответното дружество сума е в размер на 163 лева, за второто- 282 лева, за третото- 283 лева и за четвъртото - 283 лева.

Предвид изложеното следва да бъде разгледано направеното от ответника възражение относно недължимостта на претендираните от него суми поради неизползване на притежавания от него самостоятелен обект, във връзка с което са и наведените във въззивната жалба доводи.

Съгласно чл. 51, ал.1 от ЗУЕС /ред. ДВ. бр.26 от 01.04.2016г./ разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. В чл. 33, ал.2, т.8 от ЗУЕС /ред. ДВ. бр.26 от 01.04.2016г./ изрично се предвижда, че ОС взима решение за разпределение на разходите за управление и разходите за поддържане на общите части на етажната собственост, като определя размера на дължимите вноски. Същевременно разпоредбата на чл.51, ал.2, пр.2 от ЗУЕС /ред. ДВ. бр.26 от 01.04.2016г./ предвижда изключение от правилото на чл. 51, ал.1 от ЗУЕС, като предвижда, че разходи за управление и поддържане на общите части на етажната собственост не се дължат от лица, пребиваващи в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Съгласно установената съдебна практика посочената разпоредба има императивен характер /в какъвто смисъл е Решение № 60181 от 20.10.2021 г. по гр. д. № 86 от 2021 г. на ВКС, ГК, IV Г.О., което настоящият състав на ВКС изцяло споделя/, поради което извън правомощията на ОС е въвеждането на каквито и да е ограничения за нейното приложение.