Решение № 166 от 22.08.2022, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Кюстендил, 17.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20211500500246 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба с вх. № 265162/28.04.2021 г. от „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Д., УЛ. **** № *, представлявано от Р. И., чрез пълномощника му адв. П.П., насочена против решение № 260159 от 05.04.2021 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 1137/2020 г. по описа на същия съд.

С първоинстанционния съдебен акт РС – Дупница е отхвърлил като неоснователни предявените от „***“ ЕООД срещу „***“ АД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79 и сл. от ЗЗД във вр. с чл. 7 и 8 от Договор № 15/01.02.2018 г., сключен между „***“ ООД и „***“ АД и анекс от 02.09.2019 г. и анекс от 20.11.2019 г. към договора и по чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сума в размер на 480 лева с ДДС по фактура с № **********/10.01.2020 г., ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 10.03.2020 г. до датата на предявяване на иска – 28.07.2020г. в размер на 18.80 лева; сума в размер на 4529,28 лева с ДДС по фактура № 0000011325/10.01.2020 г., ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 10.03.2020 г. до датата на предявяване на иска – 28.07.2020 г. в размер на 177, 40 лева; сума в размер на 298.80 лева с ДДС по фактура № 0000011326/10.01.2020 г., ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 10.03.2020 г. до датата на предявяване на иска – 28.07.2020 г. в размер на 11.70 лева и сума в размер на 288.07 лева с ДДС по фактура № 1

0000011327/10.01.2020 г., ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 10.03.2020 г. до датата на предявяване на иска – 28.07.2020 г. в размер на 11.28 лева., ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане на сумата; осъдил е „***“ ЕООД да заплати разноски по водене на делото в размер 900 лева.

Въззивникът релевира доводи за недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, незаконосъобразност и необоснованост. Твърди се, че първоинстанционното решение е недопустимо, постановено при наличие на пристрастност от страна на съда към ответника и при нарушен интегритет. Счита изводите на районния съд относно фактическата страна на спора и събраните доказателства по делото за незаконосъобразни. Сочи допуснато несъответствие в констатациите на съда относно обсъдена в отговора на ответника покана за доброволно изпълнение изх. № 22/24.06.2020 г., която съдът е описал като приложена към исковата молба. Акцентира, че в нарушение на чл.

235 от ГПК съдът не бил обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, а решението на съда било немотивирано. Счита доклада на съда по чл. 146 от ГПК за незаконосъобразен – несъответстващ на изискванията на чл. 146, ал. 1, т. 1 и и т. 2 и чл. 146, ал. 2 от ГПК. Въззивникът твърди, че възражението на „***“ за нищожност на сключения договор за цесия е процесуално недопустимо поради липса на правен интерес от ответника, който не е страна по този договор, и счита, че първоинстанционният съд се е произнесъл по това възражение неправилно и в нарушение на процесуалните правила. Подчертава, че произнасянето на районния съд по възражение за привидност на договор за цесия, което не било предявено във възражението на ответника, е недопустимо и в нарушение на диспозитивното начало, отделно изводите на съда в тази насока били противоречиви и незаконосъобразни. Твърди при условия на евентуалност, че възражението за нищожност на договор за цесия, направено от ответника, е неоснователно. Определя твърдението на ответника за привидност на договора за цесия за неоснователно и сочи съображения в тази насока. Въззивникът счита, че първоинстанционният съд е допуснал нарушения на материалния закон при постановяване на съдебния си акт. Смята, че от приетите по делото писмени доказателства, както и съдебно-счетоводната експертиза, която съдът изобщо не бил обсъдил в обстоятелствената част, се потвърждавала основателността на предявените искове. Сочи, че съдът в мотивите си е приел за установени обстоятелства, които са фактически само вероятни, без да изложи съображенията си за това, както и достоверността на доказателствените средства.

Иска се обезсилване като недопустимо на първоинстанционното решение, алтернативно се иска отмяната му като неправилно и уважаване на предявените искове.

Претендират се разноските за две съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна „***“ АД чрез пълномощника адв. С.А. от САК, с който се изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба и се възразява срещу 2 твърденията, изложени в нея. Първоинстанционното решение се приема за валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и обосновано с оглед събраните по делото доказателства.

Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение като неоснователна и потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноските във въззивното производство.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от страна в първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението е и допустимо. Неоснователни са възраженията на въззивника, макар и непрецизирани а недопустимост а решението, тй като не е налице порок обусловил недопустимост на решението.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Пред РС Дупница са предявени от „***“ ЕООД срещу „***“ АД обективно кумулативно съединени искови претенции първата с правно основание чл.266, ал.1 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, по силата на която е заявено искане ответника да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сума в размер на 480 лева с ДДС по фактура с № **********/10.01.2020 г., ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 10.03.2020 г. до датата на предявяване на иска – 28.07.2020г. в размер на 18.80 лева; сума в размер на 4529,28 лева с ДДС по фактура № 0000011325/10.01.2020 г., ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 10.03.2020 г. до датата на предявяване на иска – 28.07.2020 г. в размер на 177, 40 лева; сума в размер на 298.80 лева с ДДС по фактура № 3

0000011326/10.01.2020 г., ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 10.03.2020 г. до датата на предявяване на иска – 28.07.2020 г. в размер на 11.70 лева и сума в размер на 288.07 лева с ДДС по фактура № 0000011327/10.01.2020 г., ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 10.03.2020 г. до датата на предявяване на иска – 28.07.2020 г. в размер на 11.28 лева, а втората с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД с искане да бъде присъдена и законната лихва върху главниците от датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане на сумата, които суми се сочат за дължими на основание сключен между „***“ ООД и „***“ АД договор за поръчка № 15/01.02.2018 г., както и анекс от 02.09.2019 г. и анекс от 20.11.2019 г. към процесния договор.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор. Навежда доводи за неоснователност на иска по подробно изложени в този смисъл съображения. Прави възражение за нищожност на договора за цесия, от който ищцовото дружество черпи процесуалните си права. Заявено е и искане с правно основание чл.87, ал.1 ЗЗД за разваляне на процесния договор за поръчка поради пълно неизпълнение от страна на изпълнителя – ищец в производството. Претендира разноски.

Страните не спорят, че е сключен Договор № 15/01.02.2018 г. между „***“ ООД, в качеството му на изпълнител и „***“ АД, в качеството на възложител. Като неразделна част от договора са сключени Анекс № 1 от 20.11.2018г. и Анекс от 02.09.2019г. между страните по първоначалния договор.

Съгласно предмета на договора, страните са се задължили възложителят да събира и предава за своя сметка за последващо третиране на отпадъците, които се образуват от производствената дейност на възложителя. Съгласно чл. 7 от договора, задължение на възложителя е да заплати цената за третиране на отпадъци, предадени от него на изпълнителя в срок от 60 дни от издаване на фактура от изпълнителя въз основа на отчетените количества отпадък. От своя страна изпълнителя е поел задължение да третира получените от производствената дейност на възложителя отпадъци съгласно Закона за управление на отпадъците и подзаконовите нормативни документи по управление на дейностите с отпадъците. В чл.21 от договора са уговорени и начините за неговото прекратяване, като в ал.3 от цитираната разпоредба е предвидено, че при нарушаване разпоредбите на договора, изправната страна може със седем дневно предизвестие, отправено до неизправната, да го прекрати.

С анекс от 02.09.2019 г. и анекс от 20.11.2019 г. към процесния договор страните са предоговорили цените за услугата по третиране на отпадъците.

По делото са представени 4 броя фактури, издадени от „***“ ООД. Видно от фактура №**********/10.01.2020 г. е осчетоводена сумата от 480 лева с ДДС за извършена услуга – транспорт на ПВЦ изрезки за периода 01.01.2020 г. – 10.01.2020 г. и транспорт на други БО за периода 01.01.2020 г. – 10.01.2020 г. Втората фактура с № 0000011325/ 10.01.2020 г. е в размер на 4 529.28 лева с ДДС за извършено предварително третиране на отпадъци. Третата фактура № 0000011326/ 10.01.2020 г. е на стойност 298.80 лева с ДДС за извършен транспорт на отпадъци до депо, а четвъртата фактура № 0000011327/ 10.01.2020 г., е на 4 стойност 288.07 лв. с ДДС за извършена услуга - депониране на отпадъци.

От заключението по изготвената и приета в първоинстанционното производство съдебно – счетоводна експертиза се установява, че фактури с номера №**********, № 0000011325 и № 0000011326 са осчетоводени в деловодството на „***“ ООД на 10.01.2020 г. по дебита на счетоводна сметка 411 „Клиенти“, отчитащи вземане от клиент с аналитичен показател „***“ АД, фактура с номер № 0000011327 е отчетена по Кредита на счетоводни сметки за отчитане на „Приходи от продажби на услуги“ – 703. Установява се също, че „***“ АД не е извършило плащания в полза на „***“ ООД по процесните фактури и същите се водят на отчет в счетоводството на последния в дебита в счетоводна сметка 411 /указваща несъбрано вземане от ответник/). Установява се и че в счетоводството на ответното дружество процесните фактури са осчетоводени на 10.01.2020 г. по надлежния ред. Не е осчетоводено извършено плащане и като такива същите са посочени в кредита на сметка – 401 Доставчици, отчитаща задължение за плащане на „***“ АД към доставчика „***“ ООД. Плащания по фактурите преди и след предявяване на иска не са извършвани.