Определение № 1664 от 06.06.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1664 гр. София, 06.06.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Яна Ем. Владимирова като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно частно наказателно дело № 20231100602378 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор при СРП срещу определение от 18.03.2023 г., постановено по нчд № 13320/2022 г. по описа на СРС, НО, 15 състав, с което е отменено постановление на СРП от 28.09.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ 15038/2020 г. по описа на 02 РУ СДВР, пр.пр. № 1246/2020 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 201, вр. с чл. 26, ал. 1 НК.

В частния протест се твърди, че първоинстанционното определение е необосновано, незаконосъобразно и неправилно, за което се излагат съответни доводи и съображения на несъгласие с мотивите изложени в съдебния акт на първия съд. Прокурорът твърди, че постановлението, с което е прекратено наказателното производство е обосновано и в него са изложени подробни мотиви, в които е направен подробен анализ на събраната в хода на досъдебното производство доказателствена съвкупност. Така, прокурорът позовавайки се на данните в показанията на разпитаните свидетели С., Р., Н., К., Г., И., Б., С. и С. заключава, че не са събрани доказателства за това, че на свидетеля И.И. са предавани от страна на тези свидетели изобщо парични суми, т.к. не са съставяни документи в тази насока, поради обстоятелството, че в ЗБК „Б.“ АД няма приети „Вътрешни правила за документооборота“.

Според прокурора, липсата на писмени правила не може да се компенсира с гласни доказателствени средства, в каквато насока са мотивите на първия съд.

Това според прокурора е така и поради служебната заинтересованост на разпитаните по делото свидетели, които са служители на ощетеното юридическо лице ЗБК „Б.“ АД. Прокурорът позовавайки се на практика на ВКС приема за незаконосъобразно определението на първия съд, в частта, в която този съд е посочил в своите мотиви, че неправилно са били изключени от страна на прокурора и от доказателствения материал показанията на свидетеля И.И., поради неудостоверено разясняване на правата му по чл. 121 НПК. Държавният обвинител, позовавайки се на посочената от него в частния протест съдебна практика счита, че съставеният протокол за разпит на И.И., в качеството на свидетел, не удовлетворява изискванията на чл. 131 НПК, защото не е съставен съгласно изискванията на НПК и следователно не представлява годно доказателствено средство, поради което и намира, че 1 същия законосъобразно е бил изключен от доказателствената съвкупност при съставяне на прокурорския акт. Посочва, че от страна на първоинстанционния съд не е взето отношение по посоченото в постановлението, че при промяна на процесуалното качество на И., а именно от свидетел в обвиняем, свидетелските му показания губят доказателствената си стойност, в който случай остават единствено неубедителните показания на заинтересованите по делото лица – служители на ощетеното юридическо лице. Твърди, че определението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и защото с него се указва на органа на досъдебното производство какви допълнителни процесуално следствени действия следва да извърши, което според прокурора е недопустимо. Моли определението на първия съд да бъде отменено като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, а постановлението, с което е прекратено наказателното производство по делото потвърдено.

Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото, с доводите и възраженията изложени в частния протест на прокурор при СРП, с протестираното определение на първия съд и въз основа на закона, намира за установено следното от фактическа страна:

От данните по делото се установява, че досъдебно производство № ЗМ 15038/2020 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр.пр. № 1246/2020 г. по описа на СРП е образувано на 12.02.2020 г. и е водено за това, че през месец декември 2019 г. длъжностно лице е присвоило чужди парични суми, връчени му в това качество – престъпление по чл. 201, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК.

В хода на досъдебното производство са разпитани в качеството на свидетели множество лица, събрани са и са приобщени писмени доказателства и са изготвени съдебно счетоводни експертизи.

По досъдебното производство няма лице, привлечено към наказателна отговорност в качеството на обвиняем.

С постановление от 28.09.2020 г., прокурор при СРП е прекратил наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 199 НПК. За да прекрати наказателното производство, прокурорът е приел, че в конкретния случай е налице недоказаност на обвинението по отношение на предмета на престъплението, свързан с изясняване на точният размер на сумите. Прокурорът приема още, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, който да удовлетворява изискването на чл. 303, ал.

2 НПК, а именно обвинението да е доказано по несъмнен начин, включително и относно авторството на деянието, с което отново според държавния обвинител, не би било доказано връчването на процесните парични суми на лицето И.Р.И., което води до извод, че се налага прекратяване на наказателното производство по делото.

Постановеният прокурорски акт е бил обжалван от ощетеното юридическо лице ЗБК „Б.“ АД, чрез упълномощен процесуален представител - адвокат Цървуланова.

С определение от 18.03.2023 г., постановено по нчд № 13320/2022 г. по описа на СРС, НО, 15 състав, е отменено постановлението от 28.09.2022 г. за прекратяване на наказателното производство, като незаконосъобразно, необосновано и като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на ощетеното юридическо лице, легитимиращо се като пострадало от деянието, за което се води настоящото наказателно производство. Първият съд е установил, че в прокурорският акт липсва извършен анализ на доказателствената съвкупност, защото в мотивите му се съдържа единствено буквално извършен преразказ и дословно цитиране на гласните доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното производство, на които от страна на прокурора не е извършен анализ. Първоинстанционният съд е посочил, че изводите на прокурора са неубедителни относно приетото от него, че по делото липсват данни за това, 2 че на свидетеля И.Р.И. са броени паричните суми, които са му били предадени от разпитани по делото свидетели. На следващо място, районният съд е счел, че прокурора незаконосъобразно е изключил от доказателствената съвкупност свидетелските показания на И.И.. Първият съд е изложил съображения и затова, защо не приема за правилен и обоснован прокурорския акт и в частта, в която прокурора е приел, че не следва да се кредитират, както изготвеното по делото експертно заключение, така и другите отчетни документи като необективни. В заключение, контролирания съд е посочил, че по делото не е проведено едно пълно, обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото с цел разкриване на обективната истина, което налага отмяната на прокурорския акт.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна, следното:

Частният протест е процесуално допустим, поради това, че е депозиран в законоустановения 7-дневен срок, от активно легитимирана затова страна съгласно чл. 243, ал. 7 НПК, срещу акт на районния съд, който подлежи на обжалване и протестиране.

Разгледан по същество частния протест е неоснователен.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна с протестираното определение, постановено от първоинстанционния съд намира същото за правилно и законосъобразно. В тази връзка, въззивният съд след като се запозна внимателно със съдържанието на прокурорския акт, който е бил предмет на проверка пред контролирания съд намира, че същия не е мотивиран в съответствие с изискването, което е заложено от законодателя в разпоредбата на чл. 199, ал. 2 НПК, а оттам води и до извод за неговата необоснованост с оглед разпоредбата на чл. 243, ал. 5 НПК. Ето защо правилно от страна на първия съд е санкциониран процесуалния подход на прокурора, който вместо да изложи свои мотиви в съставения от него прокурорски акт, които от своя страна да са съобразени с разпоредбите на чл.

13, чл. 14 и чл. 18 НПК, е извършил преразказ на гласните доказателствени средства, които са събрани в хода на досъдебното производство чрез разпит на множество свидетели. От друга страна не може да бъде упрекнат първия съд и в частта на своето произнасяне, в която е посочил, че в хода на воденото разследване могат да бъдат събирани и ангажирани и други доказателства и доказателствени средства освен гласните.

Въззивният съд, така както и първия съд е посочил, не може да се съгласи с твърдението на прокурора, че следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност показанията на свидетеля И.И., поради това, че на същия не са разяснени правата като свидетел. Това е така, защото за държавния обвинител не е имало пречка в случай, че е констатирал подобно процесуално нарушение, да даде указания на разследващия орган, който да го отстрани или сам да извърши съответното действие по разследването, при което да отстрани допуснатото процесуално нарушение. Ето защо е неоснователно твърдението на прокурора, че законосъобразно са изключени от доказателствения материал свидетелските показания на И.И., поради това, че не са му били разяснени правата по чл. 121 НПК. От друга страна е видно, че правата по чл. 121 НПК, касаещи възможността свидетелят И. да не дава показания, които биха го уличили него в извършване на престъпление или биха уличили в извършване на престъпление негови близки, са му били надлежно разяснени и той се е подписал под тези си права /л.115 от досъдебното производство/. До тук приключват задълженията на водещия разпита разследващ полицай, вменени му от нормата на чл. 139, ал. 2 НПК, които той е извършил законосъобразно. След това единствено лично право е на свидетеля да реши дали да се възползва от правото си да откаже да дава показания, за някои факти и обстоятелства, които лично и непосредствено е възприел, което свидетелят И. в този конкретен случай безспорно не е 3 направил. В процесния случай, въззивният съд не констатира каквото и да е нарушение на процесуалния закон, свързано с разясняване правата по чл. 121 НПК на свидетеля И., за разлика от твърденията на прокурора в тази насока.

Действително, при промяна на процесуалното качество на свидетеля И., а именно от „свидетел“ в „обвиняем“, и то само в случай, че от страна на държавното обвинение се съберат достатъчно доказателства за неговата виновност съобразно чл. 219, ал. 1 НПК, свидетелските му показания губят своята доказателствена стойност, но към настоящия момент И. има единствено качеството на „свидетел“, поради което и неговите показания следва да бъдат ценени именно като свидетелски такива. А, в случай, че свидетелят И. придобие качеството „обвиняем“ би било възможно, същият в случай на желание да даде обяснение в новото си процесуално качество. При това положение са недопустими предварително направените от прокурора изводи, а също и предположения, относно това дали в едно евентуално различно процесуално качество, което би придобил в бъдеще свидетелят И., а именно като „обвиняем“, би дал обяснения и какво би било тяхното съдържание, за да ги изключи от доказателствения материал на настоящия етап.

Въззивният съд след като се запозна с показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели С., Р., Н., К., Г., И., Б., С. и С. намира, че в прокурорския акт неправилно са интерпретирани съдържащите се в тях данни, касателно изясняване на обстоятелствата свързани с предаваните на свидетеля И.И. парични суми от тези свидетели. Това е така, защото свидетелката С. в разпита си като свидетел изрично заявява, че му е предала сумите от 7 950 лева и 1 882, 36 лева; свидетелката Н. посочва, че на 30.12.2019 г. му е предала сумата от 11 000 лева; свидетелката К. заявява, че на 30.12.2019 г. му е предала сумата от 3 000 лева; свидетелката Г. заявя, че на 30.12.2019 г. е видяла колежката си Н. да му предава сумата от 11 000 лева; от показанията на свидетелката И. се установява, че същата на 30.12.2019 г. е видяла свидетелката К. да му предава сума пари, както и застрахователни полици; свидетелката Б. заявява, че е видяла колежката й Н. да му предава сума пари; свидетелката С. заявява, че свидетелката Н. й споделила, че е предала сумата от 11 000 лева на свидетелят И., който обаче не ги внесъл по сметка на търговското дружество.