Решение № 3397 от 05.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3397 гр. София, 05.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ЛИЛЯНА АП. КАМЕНИК като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20251110213410 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на дружество „,,***''“ ЕООД, ЕИК *******, представлявано от управителя му Н.Б.Б., действащ чрез адв. Т. И. от Адвокатска колегия – Пловдив, редовно упълномощен, срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8505218422, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на дружество „,,***''“ ЕООД на основание чл. 187а, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена „имуществена санкция“ в размер на 300,00 (триста) лева, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

С жалбата от дружество „,,***''“ ЕООД, ЕИК *******, представлявано от управителя му Н.Б.Б., действащ чрез адв. Т. И. от Адвокатска колегия – Пловдив, редовно упълномощен, се иска обжалваният електронен фиш да бъде отменен като неоснователен и незаконосъобразен.

В съдебно заседание, в което е даден ход на съдебните прения, дружеството-жалбоподател „,,***''“ ЕООД, редовно призовано, не се представлява, като не се явява и адв. Т. И. от Адвокатска колегия – Пловдив.

По делото е постъпила молба съдържаща писмени бележки от адв. Т. И. от АК – Пловдив, с които се отново се иска обжалваният електронен фиш да бъде отменен поради непропорционалност на наложената санкция. Изрично е посочено, че не се претендира присъждането на разноски.

Въззиваемата страна – Директор на Агенция „Пътна инфраструктура“ 1 гр. София, редовно призована, се представлява от главен юрисконсулт С.Г., редовно упълномощена, която пледира съдът да потвърди обжалваният електронен фиш като правилен и законосъобразен. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

На 18.03.2022 г., 10:15 ч., ППС – товарен автомобил „,,***''“ с рег. № ,,***'', с технически допустима максимална маса 2580, се движел в Столична община, по път А-1 км 0+472, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото превозно средство изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закон за пътищата /ЗП/.

От направена справка за собственост на заснетото ППС се установило, че собственик на управляваното ППС бил санкционираното дружество – „,,***''“ ЕООД.

Нарушението било установено с устройство № 20011, представляващо част от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-1 км 0+472.

За констатираното нарушение бил издаден оспореният Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 Закон а за пътищата № 8505218422, с който на дружеството-жалбоподател „,,***''“ ЕООД била наложена „имуществена санкция“ в размер 300,00 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

От изготвен доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП и 2 бр. статични изображения – фотоснимки било установено, че на посочените в електронния фиш дата и място е регистрирано движение на процесния автомобил, за което ППС не фигурират данни за платена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приобщените по делото писмени и веществени доказателства, които съдът кредитира като единни и непротиворечиви.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл. 58д, т. 4 от ЗАНН, а именно – електронен фиш, в предвидения в чл. 59, ал.

2 от ЗАНН 14-дневен срок и от правнолегитимирана страна – санкционираното лице. Поради това същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Настоящият съдебен състав намира, че процесният Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8505218422, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София е издаден 2 при наличието на допуснати неотстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на дружествотожалбоподател „,,***''“ ЕООД, а това навежда на извода, че атакуваният санкционен акт е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен на формално основание, без да се обсъжда въпросът за неговата правилност.

В тази връзка следва да се отбележи, че на дружеството жалбоподател „,,***''“ ЕООД е наложена имуществена санкция на основание чл. 187а, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП в действащата й редакция предвижда, че водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв.

Съгласно чл. 187а, ал. 2, т. 1 от ЗДвП ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, както следва: 1. по чл. 179, ал. 3 – в размер 300 лв.

В случая липсва пълно и точно, недвусмислено и непротиворечиво словесно описание на нарушението, което ограничава правото на защита на наказаното лице, доколкото е осуетена възможността му да разбере административното обвинение, респективно, да организира адекватно защитата си. В обжалвания ЕФ липсва пълно описание на ППС, с което е извършено нарушението като категория, брой оси, и т.н. Това са индивидуализиращи белези на средството, с което е извършено нарушението, като липсата на тези данни води до ограничаване правото на защита на дружеството-жалбоподател.

На следващо място принципът на пропорционалността е част от общите принципи на съюзното право на Европейския съюз, които държавите-членки трябва да спазват. Санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. Съдът на Европейския съюз многократно е застъпвал позиция, според която административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, като санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението. За да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на националния съдия.

В процесния случай е приложена санкционната разпоредба на чл. 187а, ал. 2 във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3 от Закон за движението по пътищата, която предвижда административно наказание имуществена санкция във фиксиран размер от 300,00 лева. Тази разпоредбата противоречи на принципа на пропорционалност/съразмерност, тъй като налагането на санкция в предвидения от законодателя фиксиран размер се явява крайно 3 непропорционална спрямо тежестта на нарушението и дължимия размер на незаплатената пътна такса. В този смисъл е и решението на Съда на Европейския съюз от 21.11.2024 г. по дело С-61/23, според което в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на компенсаторна такса с фиксиран размер.

Предвид разпоредбата на чл. 633 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство – Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. на СЕС, се налага изводът, че оспореният електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл.

9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, което е основание за отмяната му.

В тази насока и съдът споделя доводите в молбата с писмени бележки от адв.

Т. И. от АК – Пловдив.

По изложените съображения съдът намира, че издаденият електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8505218422, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на дружество „,,***''“ ЕООД, ЕИК ******* на основание чл. 187а, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена „имуществена санкция“ в размер на 300,00 (триста) лева, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – София - град в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4