Определение № 17220 от 07.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 41322/2025
- Вид
- Определение № 17220
- Подписан
- 07.05.2026
- В сила
- 07.05.2026
- Състав
- ДАНИЕЛА БОЖИДАРОВА АЛЕКСАНДРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139б · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б."г" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 149 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17220 гр. София, 07.05.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20251110141322 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Топлофикация София” АД, ЕИК .., против К. Г. Д., ЕГН .. и С. Й. Н., ЕГН **********, с която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл.79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗДпри спазване на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок отговор от ответника К. Д..
Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК следва в закрито съдебно заседание да се произнесе след като отново извършва проверка на редовността и допустимостта на предявения иск, по предварителните въпроси и направените доказателствени искания на страните.
Съдът намира, че следва да насрочи делото в открито съдебно заседание съобразно разпоредбата на чл. 140 от ГПК и произнесе по заявените искания от страните. Предвид заявеното искане от ищеца следва да бъде конституирано като трето лице-помагач на ищцовата страна „Далсия“ ООД с оглед твърденията на ищеца, че между тях е налице валидно облигационно отношение по извършване на услугата дялово разпределение, и е налице и обоснован правен интерес от участието на подпомагаща страна, респ. налице е възможност и за предявяване на обратен иск.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, направени са доказателствени искания за назначаване на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, както и за задължаване на третото лице-помагач да представи документи, намиращ се в държане на последния, по реда на чл. 190 ГПК. С отговора на исковата молба също са представени писмени доказателства.
Съдът намира доказателствените искания за допускане събирането на представените от страните документи като писмени доказателства по делото, и искането по чл. 190 ГПК за относими, допустими и необходими за разрешаването на правния спор между страните, предмет на настоящото производство, с оглед което следва да бъдат уважени. Следва да се отложи произнасянето по доказателствените 1 искания на ищеца за назначаване на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, с оглед процесуалното поведение на ответника С. Н., както и с оглед отговора на исковата молба от особения представител на ответника К. Д..
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като с оглед изложените в исковата молба и отговора на исковата молба твърдения страните следва да бъдат приканени да постигнат съгласие и да уредят спора помежду си доброволно чрез медиация или друг способ. Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който страните могат да вземат становище в първото по делото съдебно заседание.
Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК „Далсия“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. С.. като трето лице – помагач на страната на ищеца.
ПРИЛАГА за послужване в настоящото производство ч.гр.д. № 8916/2025 г. по описа на СРС, 154 състав.
ДОПУСКА събиране на представените с исковата молба и с отговора на исковата молба доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК третото лице – помагач „Далсия“ ООД да представи в срок до първото по делото открито заседание всички относими документи за процесния имот и период, които се намират в негово държане, включително: документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение, съставяни за имота през процесния период, изравнителни сметки, от които е видно каква е разликата между прогнозно начислените суми в издаваните от ищеца фактури и реалния разход за топлинна енергия за топлоснабдения имот през отделните месеци от процесния период.
ОТЛАГА произнасянето по доказателствените искания на ищеца за назначаване на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 10.06.2026 г. от 10.30 часа, за когато да се призоват страните като им се връчи и проект за доклад. Третото лице помагач да се призове за датата на съдебното заседание с препис от исковата молба, с която е поискано конституирането му, отговора на исковата молба и препис от настоящото определение.
ПРИКАНВА страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго, като спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса, който са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес за повече от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или да посочат съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и 2 съдебни книжа ще се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно чл. 41, ал. 2 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване с частна жалба.
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ ГПК
І.1. Ищецът твърди, че между него и ответниците в качеството им на потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди, по отношение на следния имот – апартамент, находящ се в гр. С.., с аб. № 13211/инст. № 4000018201, ИД № 400798. В исковата молба се сочи също, че за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г., ищцовото дружество доставяло топлинна енергия на насрещните страни, но ответниците при условията на разделна отговорност, не заплатили дължимата за това цена в размер на 2 125,56 лв., сумата от 373,71 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. – 07.02.2025 г., сумата от 41,14 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.12.2021 г. до 30.04.2024 г., и сумата от 9,64 лв., мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.02.2022 г. – 07.02.2025 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 13.02.2025 г. до окончателното плащане на сумите, както следва:
К. Г. Д. - главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г. в размер на 1 062,78 BGN (хиляда шестдесет и два лева и 78 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 13.02.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 07.02.2025 г. в размер на 186,86 BGN (сто осемдесет и шест лева и 86 стотинки), главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.12.2021 г. до 30.04.2024 г. в размер на 20,57 BGN (двадесет лева и 57 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 13.02.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.02.2022г. до 07.02.2025 г. в размер на 4,82 BGN (четири лева и 82 стотинки), държавна такса в размер на 25,50 BGN (двадесет и пет лева и 50 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,00 BGN (двадесет и пет лева)
С. Й. Н.: главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г. в размер на 1 062,78 BGN (хиляда шестдесет и два лева и 78 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 13.02.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 07.02.2025 г. в размер на 186,85 BGN (сто осемдесет и шест лева и 85 стотинки), главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.12.2021 г. до 30.04.2024 г. в размер на 20,57 BGN (двадесет лева и 57 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 13.02.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.02.2022г. до 07.02.2025 г. в размер на 4,82 BGN (четири лева и 82 стотинки), държавна такса в размер на 25,50 BGN (двадесет и пет лева и 50 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,00 BGN (двадесет и пет лева).
Поради това ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми, като било образувано ч.гр.д. № 8916/2025 г. по описа на СРС, 154 състав. Районният съд уважил заявлението, като 3 издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответниците, като разпоредил същите да заплатят на заявителя претендираните суми. Съдът констатирал, че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника К. Г. Д. по реда на чл. 47, ал.5 ГПК. В срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от ответника С. Й. Н..
Предвид горното е дал указания на ищеца, че може да предяви иск относно взимането си в едномесечен срок, предвид което са предявени настоящите установителни искове.
Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” АД на потребители в гр. София, приети с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“, в сила от 10.07.2016 г. В раздел ІХ от Общите условия бил определен реда и срока, в който купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед така установения срок за плащане, ищецът счита, че насрещните страни по договорното задължение са изпаднали в забава по отношение на задължението си за заплащане на паричните суми. Поддържа, че услугата дялово разпределение е извършвана през процесния период от „Далсия“ ООД, с което дружество за целта бил сключен договор съгласно чл. 139б ЗЕ.
Искането е съдът да признае за установено, че К. Г. Д., ЕГН .. и С. Й. Н., ЕГН **********, дължат на „Топлофикация София” ЕАД в условията на разделна отговорност дължимата за това обща цена в размер на на 2 125,56 лв., сумата от 373,71 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. – 07.02.2025 г., сумата от 41,14 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.12.2021 г. до 30.04.2024 г., и сумата от 9,64 лв., мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.02.2022 г. – 07.02.2025 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 13.02.2025 г. до окончателното плащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.03.2025 г. по ч.гр.д. № 8916/2025 г. по описа на СРС, 154 състав.
2. След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок отговор от ответника К. Д. посредством назначения й особен представител, с който оспорва исковата молба като недопустима, неоснователна и недоказана. Счита, предявените искове за недопустими. Навежда твърдения, че претенцията на дружеството ищец била погасена по давност. Заплащанията на задължения за топлинна енергия, представлявали периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.“в“ ЗЗД, които плащания съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОСГТК, ВКС се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпвал през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията били изначално определени или определяеми без да било необходимо периодите да били равни и плащанията еднакви. Заявява,че съгласно чл. 111, б.“г“ ЗЗД посочените периодични плащания се погасявали с изтичането на три годишен давностен срок.
Заявява, че в настоящия случай вземанията за топлинна енергия на „Топлофикация София“ ЕАД срещу ответника се основавали на фактури за топлинна енергия за посочения в исковата молба период. Счита, че към момента на подаване на исковата молба – 23.07.2025 г. претендираните суми били погасени по давност от главницата за периода м. май 2011 г. до м. май 2022 г., както и сумата за дялово разпределени е в размер на 41, 14 лв. за периода от м. декември 2021 г. до м. май 2022 г. Твърди още, че искането за плащане на законна лихва за забава следва да бъде оставено без 4 уважение, тъй като представлявало акцесорно задължение, обусловено от наличието на главен дълг. Моли съда да не разглежда предявените искове като недопустими, или отхвърли същите като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.