Определение № 141 от 16.11.2023, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 141 гр. К., 16.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Боян Б. Ешпеков като разгледа докладваното от Боян Б. Ешпеков Въззивно частно наказателно дело № 20235100600397 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.7 и ал. 8 от НПК.

С определение № 12/13.10.2023 г., постановено по ч.н.дело № 38/2023 г., Районен съд - К. е потвърдил постановление на Районна прокуратура - К. от 18.09.2023 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 12/2021 г. по описа на ОСО към ОП – К., преписка № 625/2020 г. по описа на РП – К., образувано и водено за престъпление по чл.286, ал.1 от НК.

Против така постановеното определение е постъпила частна жалба от М. М. Д., в която твърди, че определението е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като моли досъдебното производство да бъде върнато на Районна прокуратура – К. със задължителни указания относно прилагането на закона. Според жалбоподателят по досъдебно производство № 12/2021 г. по описа на ОСО към ОП – К. се установило, че през един дълъг период от време Х.О.Ч. без основание го набеждавала пред надлежен орган на властта в извършване на престъпления, независимо че знаела, че е невинен. Посочва, че на 07.02.2020 г. около 15.50 часа е постъпил сигнал в ЕЕН 112, препратен към РУ – К., подаден от Х.Ч., в който тя го обвинила, че се занимава с лихварство, както и че давал пари на колеги и други лица, след което ги изнудвал да му плащат лихви. По повод този сигнал била образувана преписка, по която било установено, че подадения сигнал от Х.Ч. бил неверен и заблуждаващ и че тя е знаела, че това е обективната истина, като независимо от това, за да го злепостави е извършила това престъпно деяние. Жалбоподателят изтъква, че в писмените си обяснения в хода на проверката по тази преписка, Х.Ч. изрично е посочила, че обаждането й на ЕЕН 112 е било в състояние на ярост и гняв, 1 тъй като била провокирана от разпространението по неин адрес на неверни твърдения и че категорично била заявила, че към 11.02.2020 г. нито е знаела, нито е чувала да е давал пари на други хора. В жалбата се развиват съображения, че от събраните в хода на досъдебното производство доказателства е било видно, че престъплението извършено от Х.Ч. е в период от време, предхождащ месец септември на 2020 г., както неправилно бил приел прокурора. В тази връзка навежда доводи, че действията на Х.Ч. са извършени през месец февруари и месец август на 2020 г. Пострадалия М. Д. счита, че се касае за осъзнати и целенасочени действия от страна на Х.Ч. против него, с цел да не му възстанови дадените й от него парични средства.

Отразено е, че това поведение на Х.Ч. не е изолирано, а продължавало с години, като не само спрямо него, а и към друг техен съсед, а именно С.С..

Жалбоподателят прави оплакване, че не са положени достатъчно усилия за доказване на твърдените от него факти и обстоятелства, както и че за пореден път безкритично били кредитирани обясненията на Х.Ч.. Счита, че по безспорен и категоричен начин било установено от обективна и субективна страна съставомерността на действията на Х.Ч., поради което прокурорът неправилно прекратил досъдебното производство.

В заключение, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени атакуваното определение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, и досъдебното производство да бъде върнато на РП – К. със задължителни указания относно прилагането на закона.

Препис от частната жалба е връчен на Районна прокуратура – К., която не е изразила писмено становище по нея.

Окръжен съд – К., след като се запозна с атакувания съдебен акт и с материалите по досъдебното производство, и в изпълнение на правомощията си по чл. 243, ал.8 от НПК намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и пред компетентния съд, от страна която разполага с право на такава и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Досъдебното производство е било образувано с постановление на прокурор от Районна прокуратура – К. от 26.04.2021 г. за това, че през септември на 2020 г. в гр. К., пред надлежен орган на властта набедил М. М.

Д. от гр. К. в престъпление, като знае, че е невинен – престъпление по чл. 286, ал.1 от НК. По досъдебното производство няма лице привлечено в качеството на обвиняем.

Постановлението за прекратяване на досъдебното производство от 18.09.2023 г., което е потвърдено с обжалвания акт, е трето по ред. Първите две постановления за прекратяване на производството са били обжалвани и са били отменяни от Районен съд – К..

От извършените действия по разследването, прекратилият делото прокурор е приел за установено следното:

Св. М. Д. и св. Х.Ч. били съседи в гр. К. и през 2015 г. – 2020 г. имали 2 финансови отношения. През този период св. М. Д. е дал сумата общо от 100 000 лева като заем на св. Х.Ч.. Впоследствие отношенията им се влошили, поради нередовно връщане на уговорените вноски по заема от страна на последната. Между двамата е имало случаи на караници и взаимни обиди по повод паричния заем. По причина на тези конфликти св. Х.Ч. на 07.02.2020 г. се обадила чрез ЕЕН 112 първоначално на дежурния на ОДМВР – К., като същото обаждане било прехвърлено на дежурния на РУ – К., с жалба, че св.

М. Д. се занимавал с лихварство и давал парични суми на колеги и на други лица, след което ги изнудвал да му плащат лихви. Допълнила, че тя е вземала от него заеми, след което е била изнудвана да връща пари в по – голям размер. Св. И.И. – дежурен в РУ – К. изготвил докладна записка и е била образувана преписка.

На подобни основания св. Х.Ч. на 11.08.2020 г. внесла жалба до ОДМВР – К., като в жалбата посочила, че през периода от 2015 г. до 2020 г. е взела заем от св. М. Д. общо в размер на 100 000 лева. Допълва, че срещу взетите като заем пари давала лихва в размер на 1000 лева на месец по искане и натиск от страна на св. М. Д..

Друга жалба от 16.12.2020 г. от страна на св. Х.Ч. е била подадена до ръководството РД „ГП“ – С. (където бил служител св. М. Д.), в която жалба се съдържат подобни обстоятелства - даване на заем срещу лихва. Същата жалба била препратена в Окръжна прокуратура – К., където е било образувано досъдебно производство № 15/2021 г. по описа на ОСО към ОП – К. за престъпление по чл. 252, ал.1 от НК – извършване на банкови сделки без съответно разрешение. Досъдебното производство било прекратено с постановление на ОП – К. от 07.03.2022 г., на основание чл. 243, ал.1, т.2 от НПК.

Според прекратилият производството прокурор, за да е налице престъпление по чл. 286, ал.1 от НК следва да е налице изявление (жалба, молба, сигнал) до надлежен орган – органите на предварителното разследване, прокурорските или съдебните органи. В постановлението си за прекратяване прокурорът е посочил, че св. Х.Ч. е внесла три жалби срещу св.

М. Д. със сходно съдържание, че последният се занимава с лихварство, а имено чрез ЕЕН 112 до дежурния на РУ – К., до директора на ОДМВР – К. и до ръководството на РД „ГП“ – С.. Посочва се също, че съгласно съдебната практика, която според прокурора е противоречива, надлежни органи, които имат правомощието да образуват досъдебно производство са разследващите полицаи, следствие, прокуратура и съд. Изключение било уредено в разпоредбата на чл. 212, ал.2 от НПК, но в случая адресатите – началник на РУ – МВР, директор на ОД – МВР и директор на РД „ГП“, не са органи по смисъла на чл. 212, ал.2, вр. с чл. 194, ал.4 от НПК и същите не са „надлежен орган“ по смисъла на чл. 286, ал.1 от НК. На база на тези доводи, прокурорът е достигнал до извода, че не е налице обективен признак от състава на престъплението „набедяване“.

Освен това, на база на така приетата фактическа обстановка представителят на РП - К. е приел, че не е налице и субективния елемент, т.е.

3 св. Х.Ч. да е имала намерение да набеди в престъпление св. М. Д.. Св. Х.Ч. била подчертала, че е прибягнала до заем от св. М. Д. няколкократно и при всеки случай двамата са уговаряли лихва по заемите. Поради трудности при връщане на заемите, двамата се скарали и отношенията им били крайно обтегнати. Прокурорът е приел, че съобщението до компетентен орган на уговорена лихва по заем не е набедяване в престъпление, защото субективно св. Х.Ч. съобщила за това обстоятелство, поради влошените им отношения и възникналия спор покрай финансовите им отношения. Субективно св. Х.Ч. сочела обективни данни, за да се защити при възникналия финансов спор между двамата, а не с цел набедяване, Последната не сочела невярна информация, която да е част от фактите и обстоятелствата, от които да се направи извод за извършено престъпление. На следващо място, прекратилият наказателното производство прокурор е приел, че тъй като имуществения спор е продължил дълго време, св. Х.Ч. е започнала да пише жалби, като отговор на настойчивите искания от страна на св. М. Д. да му бъде върнат заема, като целта й била не да набеди в престъпление св. М. Д., а да го накара да спре настойчивостта си и спора да протече при спокойни обстоятелства.

На база на така изложените съображения прокурорът счел, че не е налице извършено престъпление по чл. 286, ал.1 от НК от страна на св. Х.Ч., тъй като не е налице обективен признак на престъплението – жалба до надлежен орган, както и липса на умишлени действия с цел набедяване, поради което и на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратил досъдебно производство № 12/2021 г. по описа на ОСО към ОП – К..

Първоинстанционният съд в обжалвания акт е приел, че от събраните в досъдебната фаза доказателства и въз основа на извършените от наблюдаващият прокурор действия по ръководство и надзор се достига до извода, че последният е взел всички възможни мерки за разкриване на обективната истина и на досъдебното производство е извършено обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Районен съд - К. съд е дал вяра на свидетелите Х.Ч., З.Ч. и Е.Ч., а на показанията на М.

Д. не е дал вяра, тъй като били изпълнени с противоречия и не били подкрепени с доказателства, както и поради факта, че противоречали на показанията на свидетелите Х.Ч., З.Ч. и Е.Ч.. Съдът е приел, че от събраните доказателства в хода на досъдебното производство се достигало до извода, че не е доказано извършено престъпление по чл. 286, ал.1 от НК, като е възприел становището на прекратилият делото прокурор, че не е налице субективния елемент на престъплението, като е посочил, че св. Х.Ч. не е имала намерение да набеди в престъпление св. М. Д., а е искала да се защити при възникналия финансовия спор помежду им. Приетото от прокурорът обстоятелство, че в този конкретен случай не е налице елемент от обективна страна на престъплението по чл. 286, ал.1 от НК, а именно - че адресатите на жалбите на св. Х.Ч. не са „надлежен орган“, не е коментирано от първоинстанционния съд.

В заключение решаващият съд, за да сподели изводите на прокурора е приел, че същите почиват на пълнота и обективност на събрания 4 доказателствен материал, поради което с обжалваното определение е потвърдил постановлението за прекратяване на досъдебното производство.

С ъ д е б н и я контрол върху постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство е ограничен в пределите на чл.243 ал.5 от НПК относно неговата обоснованост и законосъобразност.

Преценката на съда относно обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство включва анализ и произнасяне по въпросите: извършено ли е пълно, всестранно и обективно разследване, съгласно стандартите на чл.14 ал.1 от НПК, респ. има ли потенциал за събиране на нови доказателства или всички възможни и необходими такива по конкретното дело вече са събрани и проверени; от установените доказателства изведени ли са верни фактически изводи, т.е съответства ли приетата от прокурора фактическа обстановка на събраните по делото и проверени доказателствени материали или е допусната логическа грешка при анализа и оценката на същата /изопачаване, пренебрегване, превратно интерпретиране/, довела до грешка в изводи за фактите; допуснато ли е съществено процесуално нарушение при оценката на доказателствата - игнориране на част от тях, необсъждане на съществуващи противоречия между определени доказателствени източници, позоваване на доказателствени материали, които не са налични по делото или не са установени по предвидения в НПК съответен ред.