Решение № 303 от 22.06.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 303 гр. Велико Търново, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Еманоел Вардаров

Илина Гачева като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20234100500455 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.437 ввр. чл.435 ал.1 т.3 от ГПК.

Производството по делото е образувано по жалба с вх.№ 2259/19.04.2023г. от страна на Д„СП“

Г.Оряховица(чрез

Директор

Боряна

Ас.Кирилова) взискател по изп.дело№20154120400060 по описа на СИС при ГОРС, против Постановление от 21.03.2023г. на ДСИ, с което е прекратено изпълнителното производство, на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

Счита постановлението за неправилно, като същото би осуетило удовлетворяването на вземането към длъжницата Г. М. К.. Съобщение за издаденото постановление постъпило в А“СП“ на 06.04.2023г. Последното изпълнително действие(опис на движими вещи) е било насрочено за 29.04.2021г. Следователно, към момента на издаване на постановлението за прекратяване на изпълнителното дело не бил изтекъл предвиденият в чл.433 ал.1 т.8 от ГПК двугодишен срок, поради което не било налице основание за прекратяване на изп.дело съгласно посочената норма.

Моли съда да отмени Постановление от 21.03.2023г. на ДСИ по изп.дело №20154120400060 по описа на СИС при ГОРС.

В срока по чл.436 ал.3 ГПК(съобщението е връчено на 23.05.2023г. по реда на чл.44 ал.1 от ГПК при отказ) от страна на Г. М. К. - длъжник по изп.дело№20154120400060 по описа на СИС при ГОРС, не е постъпило писменo възражение във връзка с депозираната жалба на взискателя.

Съгласно чл.436 ал.3 изр.II от ГПК са приложени и мотиви по обжалваните действия от страна на ДСИ. Заема се становище за неоснователност на жалбата, с искане да бъде оставена без уважение. Прекратяването на производството в хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК било предпоставено от липса на активност във взискателя в продължение на две години да поиска извършване на изпълнителни действия. Липсата на активност от взискателя да поддържа висящността на производството в настоящия случай е била от 07.10.2020г. до 13.03.2023г.

1

Релевантно е не всяко искане до съдебния изпълнител, а именно искането за осъществяване на изпълнителни способи за принудително удовлетворение на притезанието(според мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015г. по тълк.дело№2/2013г. - ОСГТК на ВКС). Съществуват и противоречия в практиката по отношение на „перемпцията” в изпълнителното производство, когато тя е настъпила и кредиторът направи искане за нов способ за изпълнение. „Единствената последица от настъпилата перемпция е, че съдебният изпълнител ще образува новото искане в ново/като номер/ изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по силата на закон“(Решение№60282/19.01.2022г. по гр.дело№903/2021 - IIIг.о. ВКС). В конкретния случай взискателят е бил уведомен, че по молба от 13.03.2023г. ще се образува ново изпълнително дело.

Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата, мотивите на ДСИ по обжалваните действия, въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По описа на СИС при ГОРС е образувано(на 06.04.2015г.) изп.дело №20154120400060 по молба и издаден изп.лист от 21.03.2011г. по ч.гр.дело№600/2011г. на ГОРС от взискател Д„СП“ Г.Оряховица против длъжника Г. М. К.. С молбата за образуване на изп.производство взискателят е посочил начини на принудително изпълнение.

С молба вх.№5786/06.06.2018г. взискателят е поискал налагане на запори и възбрани, извършване на опис и продажба на секвестируемо движимо и недвижимо имущество на длъжника.

С Разпореждане от 26.09.2018г. на ДСИ е наложена възбрана върху 4/6ид.части от недвижим имот на длъжника, вписана в Служба по вписвания гр.Г.Оряховица на 27.09.2018г. Насрочено от ДСИ е извършване на 03.10.2018г. на oпис на движимо имущество. Видно от Протокол за опис от 03.10.2018г., достъп за извършване на опис не е бил осигурен, в т.ч. на мястото на описа в гр.Г.Оряховица не било открито запорираното МПС, поради което опис не бил извършен.

От взискателя по изп.дело е депозирана молба вх.№4402/07.10.2020г. за извършване на опис на движими вещи, намиращи се във владение на длъжника и продан на установените такива.

В отговор на молбата от взискателя било издадено ДСИ при ГОРС обжалваното Постановление за прекратяване на изпълнително производство от 27.10.2020г., с което изпълнителното производство по изп.дело№20154120400060 по описа на ДСИ при ГОРС е било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

По жалба с вх.№5349/08.12.2020г. от страна на Д„СП“ Г.Оряховица е образувано в.ч.гр.дело№71/2021г. на ВТОС, като съдът е отменил Постановление за прекратяване на изпълнително производство от 27.10.2020г., с което изпълнителното производство по изп.дело№20154120400060 по описа на СИС при ГОРС е било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и е указал на ДСИ при ГОРС, че следва да продължи извършване на процесуални действия по изп.дело№20154120400060 по описа на СИС при ГОРС.

С оглед изпълнение указанията на ВТОС, с Протоколно разпореждане от 22.03.2021г. ДСИ при ГОРС е насрочил опис на движимо имущество за 29.04.2021г. – 13:30часа. Взискателят е внесъл своевременно ДТ(09.04.2021г.) и възнаграждение за вещото лице(12.04.2021г.). На посочената дата(29.04.2021г.) ДСИ е изготвил протокол, с който, предвид неосигуреният достъп описът на движими вещи е отчетен като неизвършен.

Постъпила е молба по ССЕВ от 13.03.2023г. от страна на Д„СП“ Г.Оряховица с посочен способ за изпълнение - опис на движимо имущество на длъжника.

С Постановление от 21.03.2023г. по изп.дело №20154120400060 по описа на СИС при ГОРС, 2

ДСИ е прекратил изпълнителното производство по изп.дело№20154120400060. Указано е, че: постановлението подлежи на обжалване(от страна на взискателя) в двуседмичен срок от датата на уведомяването пред ВТОС; -взискателят в едноседмичен срок да отговори желае ли образуване на ново изп.дело против длъжника с оглед подадената от него молба по ССЕВ от 13.03.2023г., с която е посочил способ за изпълнение - опис на движимо имущество на длъжника и ако желае образуване на ново изп.дело, същото ще бъде образувано след влизането в сила на постановлението за прекратяване на настоящото дело(изп.дело№20154120400060 по описа на СИС при ГОРС) на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и след внасяне на дължимите ДТ по образуване и изпълнение.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата по чл.435 ал.1 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице – взискател по изпълнението, в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл.436 ал.1 от ГПК. Насочена е срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, доколкото обжалваното постановление прекратяване на производството, т.е. попада в нормата на чл.435 ал.1 т.3 от ГПК.

Внесена е и дължимата държавна такса. В този смисъл съдът приема, че жалбата е редовна и процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С обжалваното Постановление от 21.03.2023г. ДСИ е констатирал, че в периода от 07.10.2020г.(датата на подаване на молба с вх.№4402/07.10.2020г. за извършване на описа на движимо имущество на длъжника) до 13.03.2023г.(датата на подаване на молба по ССЕВ с посочване на същия способ за изпълнение), т.е. – повече от две години, по делото взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия, поради което е приел наличие на хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и на това основание е прекратил изпълнителното производство. Съгласно посочената разпоредба, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Според мотивите на т.10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015г. по тълк.дело№2/2013г. - ОСГТК ВКС, прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК настъпва по право, като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на цитираното тълкувателно решение изрично се разяснява, че задължението на взискателя да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес се реализира чрез внасяне на съответните такси и разноски за извършване на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ(извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Такива действия в случая са регулярно предприемани. Липсват основания да се приеме, че взискателят е бездействал и не е изпълнявал задължението си за поддържане висящността на изпълнителния процес в продължение на две години.

Ако се направи сравнение между исковия и изпълнителния процес, то доколкото в исковия процес давността е прекъсната в началото(ищецът не може да извърши никакво действие, с което да я прекъсне отново в хода на исковото производство), при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността и съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на чл.116в от ЗЗД давността се прекъсва с 3 предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Прието е още, че перемпцията е без правно значение за давността и когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това, дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.

В т.10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015г. по тълк.дело№2/2013г. - ОСГТК ВКС не е разгледан въпросът при какви условия и кога настъпва перемпцията. Очевидно тя не настъпва, ако след поискването на един изпълнителен способ в продължение на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, най-малкото защото през това време може да се е осъществявал поисканият предходен изпълнителен способ, а преди неговият край не може да се прецени със сигурност, има ли нужда от друг способ. Логично е да се приеме, че двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение(вкл. и доброволно), т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило(успешно или безуспешно) или поисканите способи не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря - след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане.

Съобразявайки се с цитираното тълкувателно решение и споделяйки същото в мотивационната му част, следва да се отчете, че в процесния случай двугодишният срок по чл.433 ал.1 т.8 ГПК е започнал да тече, не от 07.10.2020г.(датата на подаване на молба от взискателя вх.

№4402/07.10.2020г., с която е поискано извършване на описа на движимо имущество на длъжника, а от датата на описа на движимо имущество 29.04.2021г., доколкото е без значение дали осъществяването на поискания способ е приключило(успешно или безуспешно). Така, молбата по ССЕВ от 13.03.2023г. на взискателя с посочен способ за изпълнение - опис на движимо имущество на длъжника, е подадена в рамките на двугодишният срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, който не е бил изтекъл към момента на подаването и, съответно перемпцията не е настъпила, тъй като, преди да изтече, взискателят е поискал извършването на друго изпълнително действие, предвид което обжалваното Постановление за прекратяване на изпълнително производство от 21.03.2023г. на ДСИ по изп.дело №20154120400060 по описа на СИС при ГОРС , при неосъществено прекратително основание - чл.433 ал.1 т.8 ГПК, се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, респ. жалбата уважена, като основателна.