Определение № 1378 от 18.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1378 гр. София, 18.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20268002100263 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Т. Л., действащ чрез процесуалния си представител адвокат Р. К., против въззивно решение № 5329 от 18.08.2025 г., постановено по в. гр. д. № 6585/2024 година по описа на Софийски градски съд (СГС), в частта му, в която е потвърдено решение № 21151/20.12.2023 г. по гр. д. № 3788 по описа за 2023 г. на Софийския районен съд.

С потвърденото от въззивния съд съдебно решение в съответната му обжалвана част състав на СРС е унищожил на основание чл. 29 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД извършения от С. Б. Б. отказ от иск по гр. д. № 761/2014 г. по описа на Районен съд - [населено място], обективиран в молба с вх. № 168 от 13.01.2022 г. на Районен съд - [населено място], заверена на 06.01.2022 г. от нотариус П. Л., с район на действие РС - Г. О., и разписка, заверена на 06.01.2022 г. от нотариус П. Л., с район на действие РС - Г. О..

В касационната жалба се излагат съображения, че въззивното решение в обжалваната му част е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. По подробно изложени съображения се 1 моли за неговата отмяна и отхвърляне на исковата претенция.

В изложението си по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът, като основание за допускане на съдебното решение на касационно обжалване, сочи разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК като посочва следните въпроси, които според него са решаващи и обуславящи правния извод на съда и според него по повечето от тях няма съдебна практика.

Формулираните от касатора въпроси са следните:

1. Ако авторът на измамата по смисъла на чл. 29 от ЗЗД, извършена спрямо насрещната страна, е адвокат в качеството му на процесуален представител на страна по делото, може ли да се счита, че същата е извършена от представляваната страна по същото дело, която черпи благоприятния последици от действията на адвоката-пълномощник?

2. Може ли да се счита, че представляваният има умисъл за измамливи действия, извършени от неговия представител по пълномощие, у когото е налице умисъл?

3. Не излизат ли извън обхвата на представителната власт по пълномощие измамливите действия на пълномощника спрямо насрещната страна по висящото гр.д.761/2014 г. по описа на РС - Смолян, за да се приеме, че действията са извършени от негово име?

4. Длъжен ли е адвокатът - процесуален представител на едната страна по делото да разяснява на насрещната страна по същото дело последиците от подписването на проект за правен документ, предложен от същия адвокат и предназначен за внасяне по същото дело? И ако не е длъжен, как тогава самият факт на предлагането за подписване на този документ и използването му по-късно по делото, следва да се квалифицира като умишлено измамливо действие на адвоката спрямо насрещната страна?

5. Подписването на документ, изготвен от адвоката на едната страна по висящо гражданско дело, предложен за подпис на насрещната страна, може ли да се квалифицира като измама спрямо същата насрещна страна, която го е подписала, само поради факта на самото съдържание на текста, съдържащо различни по своя характер изявления, едно от които води до неблагоприятни последици за същата страна?

6. Съставлява ли акт на груба небрежност спрямо нейните интереси, ако страната по висящото дело подпише документ, предложен от адвоката на насрещната страна по същото дело, без първо да се консултира със своя 2 адвокат? Грубата небрежност в горния смисъл изключва ли квалификацията на подписването на същия документ и използването му по-късно по делото като резултат от измама, извършена от противниковия адвокат?

7. Обстоятелството, че документът се подписва пред нотариус изисква ли в поголяма степен осторожност и проява на дължима грижа за защита на собствените интереси - чрез консултация с адвокат, който страната има по делото?

8. Необходимо ли е в молбата за отказ от иск по конкретно посочено в нея дело да се сочи и името на ответника?

По въпроси 1-3 сочи решение № 511/31.07.2024 г. по гр.д.№ 3851/2023 г. на ВКС, IV г. о. на ВКС, което счита, че е в противоречие с обжалвания въззивен съдебен акт. По останалите въпроси излага съображения, че не е налице съдебна практика и отговорите на тези въпроси ще спомогнат за създаването на такава.

Ответникът по касационната жалба – Б. С. Б., действащ чрез адвокат М. М., е депозирал писмен отговор, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Отговор е депозиран и от ответната страна Р. С. Б., действаща чрез адвокат Н. М., в който са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба и се прави искане обжалваното съдебно решение да не се допуска на касационен контрол.

Настоящата касационна инстанция съобрази, че депозираната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол с оглед предмета на делото.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение съобрази следното:

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е приел, че първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, депозирана от С. Б. Б., починал в хода на процеса и заместен от неговите правоприемници Б. С. Б. и Р.

С. Б., срещу В. Т. Л., с която е поискал от съда на основание на чл. 29 от ЗЗД да унищожи извършения от него отказ от иск по гр. д. № 761/2014 г. по описа на Районен съд - [населено място], обективиран в молба вх. № 168/13.01.2022 г. на Районен съд - [населено място], заверена на 06.01.2022 г. от нотариус П.

Л. с район на действие РС - Г. О., и разписка, заверена на 06.01.2022 г. от 3 нотариус П. Л. с район на действие РС - Г. О., като е посочил, че за да направи тези изявления умишлено е бил въведен в заблуждение от процесуалния представител на ответника - адвокат Т. Д., действала с цел да облагодетелства Л. по дело № 761/2014 г. по описа на РС-Смолян, както и себе си.

Въззивният съд е посочил приетите по делото доказателства и фактите, установени въз основа на тях, а именно: С. Б. е подписал молба вх. № 168/13.01.2022 г. на Районен съд - [населено място], заверена на 06.01.2022 г. от нотариус П. Л. с район на действие РС - Г. О. и разписка, заверена на 06.01.2022 г. от нотариус П. Л. с район на действие РС - Г. О., в които се съдържа изявление за отказ от иск по дело № 761/2014 г. по описа на РССмолян; с разписката С. Б. Б. е посочил, че е получил в брой от А. Д., Т. Д., К.

Д., К. Д., Д. Г. с посочени три имена, ЕГН и адрес на всеки от тях сумата 1932,71 лв., представляваща съдебни разноски, присъдени му по гр. д. № 1157/2015 г. на РС-Смолян, в. гр. д. № 2/2018г. на ОС - Смолян и гр. д. № 619/2020 г. по описа на ВКС, като са посочени поотделно сумите, по всяко едно от делата и с кой съдебен акт са присъдени, както и договора за правна помощ и съдействие, по който са присъдени; в разписката е посочено, че с получаване на сумата се погасяват всички присъдени му разноски по всички водени срещу горепосочените лица дела до днес, няма претенции към тях за заплащане на разноски, лихви и обезщетения на каквото и да е основание, включително и обезщетения за ползване, че се отказва от иска си по дело № 761/2014 г. на РС -Смолян, желае прекратяването на дело № 761/2014 г. по описа на РС-Смолян и тази разписка следва да се счита като молба по чл. 233 от ГПК отправена от автора на разписката до РС-Смолян; декларирано е, че няма да води и не желае да води изпълнително дело срещу горепосочените лица за принудително събиране на присъдените разноски по всички дела, по които са страни до днес, защото същите са платени доброволно днес, че разписката е доказателство за получените суми и при необходимост може да бъде представена на съдебен изпълнител, че разписката е в три екземпляра, един от които е за РС-Смолян.

Въззивният съд е посочил и съдържанието на молба с вх. № 168/13.01.2022 г. на Районен съд - [населено място] по дело № 761/2014 г., заверена на 06.01.2022 г. от нотариус П. Л. с район на действие РС - Г. О., съгласно която С. Б. е заявил по дело № 761/2014 г. по описа на РС - Смолян, че на 06.01.2022 г. уредил всички възникнали отношения с А. Д., Т. Д., К. Д., К. Д., Д. Г., всички 4 праводатели на ответника, като на основание на чл. 233 от ГПК се отказва от иска си по делото и иска да бъде прекратено; отделно уведомявал съда също и че получил в брой всички присъдени му съдебни разноски по гр. д. № 1157/2015 г. на РС - Смолян, в. гр. д. № 2/2018 г. на ОС-Смолян и гр. д. № 619/2020 г. по описа на ВКС, като към молбата представя разписка с нотариално заверени подписи, като иска тя да бъде приложена в приложеното в кориците на настоящото дело 2/2018г., дело 619/2020 г., дело 545/2009 г., 263/2014 г., 2177/2015 г., като са описани на кой съд са тези дела, че няма претенции за разноски по изброените дела и не желае да води изпълнително дело срещу ответниците по тези дела.

Въззивният съд е отбелязал, че по делото са приети молби от Х. Б. и А. Б. с идентично съдържание, но с уточнение че са наследници на К. Б. и в това си качество подават молбата.

Въззивният съд е констатирал, че гр. д. № 761/2014 година по описа на РС – Смолян е било образувано от С. Б., К. Б. и др. срещу В. Т. Л. по предявен иск по чл. 108 ЗС за общо 3/4 ид. ч. от имот в [населено място] - дворно място с триетажна къща, която ответникът купил от Т., А. и К. Д., което било спряно до приключване на гр. д. № 1157/2015 г. по описа на Смолянския районен съд, водено от С. Б. и др. срещу А., Т., К., К. Д., Д. Г..

Съдът е отбелязал, че гр. д. № 1157/2015 г. по описа на Смолянския районен съд приключило в полза на ищеца Б. като същият бил признат за собственик на 1/8 идеална част от процесния имот като след неговото приключване гр. д.

№ 716/2014 година на СмРС било възобновено, но прекратено с определение от 14.01.2022 г. поради отказ от иск въз основа на посочените по-горе молби; с определение от 16.03.2022 г. на ОС-Смолян по дело № 81/2022 г. окръжният съд е отменил прекратяването на производството по исковете на Х. и А. Б., приемайки, че не са имали действителна воля за отказ от исковете, но е оставил без разглеждане като просрочена жалбата на С. Б. срещу прекратяването на делото по неговия иск.

Въззивният съд е отразил съдържанието на показанията на св. П. Л. – нотариус, която е заявила, че лицата се явили пред нея за извършване на заверката, това което помнела е, че дошли трима мъже; за срещата й се обадила адвокат с по-специфично име, може и да било Д., от София била, като обяснила че се касае за заверка на документи по приключило съдебно дело между роднини; на заверката дошла и адвокатката, придружена от още една 5 жена, тази адвокатка предварително била подготвила документите, които трябвало да се заверят, свидетелят заверила само подписите; когато хората са грамотни нотариусът не им прочитал документа, а им предоставял възможност те сами да прочетат документите, и след като заявят , че са съгласни се подписвали; в случая мъжете били грамотни, тримата мъже били заедно по време на заверките, нотариусът попитала всеки от тях дали е получил сумите по разписките и те потвърдили; С. Б. й казал, че е прочел документите, че ги разбира, няма въпроси и е съгласен; в кантората останали около 20-30 минути, имали време да говорят с адвоката, който присъствал.

Въззивният съд е отразил и показанията на св. А. Б. - първи братовчед на ищците, който присъствал на срещата при нотариуса при удостоверяването на процесните молба и разписка. Посочено е, че за тази среща му се обадила К.

Д., за да им платят разноските по приключилите дела, което да направят пред нотариус; на срещата освен К. Д. дошла и адв. Т. Д., която носела папка с документи и предварително подготвени такива, които да подпишат както свидетеля, така и брат му Х. и чичо им С. Б., които също присъствали на тази среща; в документите пишело каква сума трябва да им се плати по всяко от делата и общата сума, като било поставено условие да не водят повече дела; нотариусът нищо не им обяснявал; като чел документите, гледал сумата да е вярна; брат му попитал кога ще им дадат ключове за къщата и адв. Д. отговорила „когато приключим с нотариуса, по-нататък като се реши, че имате право да влизате“.