Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1039 от 19.03.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2163/2023
Вид
Определение № 1039
Подписан
19.03.2024
Състав
Мила Йорданова Колева, Тони Кръстев, Десислава Георгиева Жекова

Цитирани разпоредби

  • чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 365, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
  • § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 2, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1039 гр. Варна, 19.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20233100502163 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба на „Дженерали Застраховане“ АД за изменение на решението по делото в частта за разноските. Молителят желае да му бъде намалено като прекомерно присъденото в полза на въззиваемата страна адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 2 000 лв.

Варненският окръжен съд, състав на търговско отделение, констатира, че решението, с което е приключило въззивното производство, е постановено на 12.01.2024 г., а молбата за допълването му е подадена на 23.02.2024 г. Следователно не е спазен едномесечният срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК, поради което молбата трябва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея следва да бъде прекратено.

Неоснователно е оплакването, че решението подлежи на касационно обжалване, поради което съгласно чл. 7, ал. 2 от ГПК е следвало да бъде връчено на молителя, респ. срокът по чл. 248, ал. 1 от ГПК тече от момента на връчването.

Доколкото спорът е свързан с настъпване на застрахователно събитие, представляващо риск по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на виновния водач, делото следва да бъде квалифицирано като търговско по смисъла на чл. 365, т. 1 ГПК.

В този смисъл е трайноустановената практика на ВКС: определение № 21 от 17.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2604/2019 г., II т. о., ТК; определение № 310 от 18.10.2019 г. на ВКС по т. д. № 2210/2019 г., II т. о., ТК; определение № 245 от 24.10.2011 г. по т. д. № 865/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 98 от 25.05.2011 г. по т. д. № 434/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 327 от 4.12.2012 г. по т. д. № 1027/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 88 от 8.04.2013 г. по т. д. № 1647/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 386 от 30.12.2013 г. по т. д. № 4673/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 9 от 16.01.2014 г. по т. д. № 3786/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 308 от 28.10.2014 г. по т. д. № 455/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о.

Неоснователно е позоваването на Тълкувателно решение № 3 от 23.02.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2019 г., ОСГТК, което визира дела, имащи за предмет правоотношения, възникнали от договор по чл. 258 ЗЗД за изпълнение на строителни работи, сключен между 1 търговец и потребител.

Ищецът по прекия иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ не е страна по договора за застраховка "Гражданска отговорност", респ. няма качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /ДР ЗЗП/.

Същият, като трето увредено лице, има качеството "ползвател на застрахователни услуги" по смисъла на чл. 2, ал. 2 от КЗ, което е по-широко понятие от понятието „потребител“ по смисъла на ЗЗП. По тази причина и след изменението на чл. 113 ГПК /ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г./ образуваните дела по искове на трети увредени лица по чл. 432, ал. 1 от КЗ са търговски дела.

Ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 13 971,90 лева, т.е. цената на иска е под 20 000 лева. Съгласно императивното изискване на чл. 280, ал. 3, т.

1 ГПК, касационното обжалване е недопустимо, поради което постановеното по делото решение на въззивния съд не подлежи на връчване. Съответно, срокът за подаване на молба по чл. 248, ал. 1 тече от датата на постановяване на решението и е изтекъл на 12.02.2024 г.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на „Дженерали Застраховане“ АД за изменение на решението по делото в частта за разноските и ПРЕКРАТЯВА производството.

Определението може да се обжалва пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от връчването му на молителя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2