Решение № 40 от 02.07.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Бургас , 02.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Павел Ал. Ханджиев

Илияна Т. Балтова

Десислава Д. Щерева при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно гражданско дело № 20212000500214 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от М. АХМ. Ш., М. АХМ. Ш., АМД. АХМ. Ш. и АХМ. АХМ. Ш. чрез адв. М.Д. – АК Сливен, против решение №99 от 19.11.2020 г. по гр.д. № 29/2020 г. по описа на ОС-Сливен, в частта, в която са отхвърлени исковете им против ЗАД „Д.Б.Ж.З АД за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди над размера от по 30 000 лв., присъден на всеки един от тях, до предявените размери от 120 000 лв. на всеки от субективно съединените искове.

Излагат се твърдения, че съдът неправилно приел съпричиняване в размер на 75% от страна на пострадалия. Въззивниците-ищци твърдят, че от автотехническата експертиза се установява внезапна причина за спиране на автомобила в активната лента за движение – отваряне на предния капак по време на движение. Това събитие според тях изключва вината на водачатехен баща, поради което липсва основание да се приеме съпричиняване от негова страна или поне не в толкова голяма степен. Молят съда да отмени 1 решението в отхвърлителната част и да им присъди обезщетения в пълен размер.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от ЗАД „Д.Б.Ж.З АД, с който тя се оспорва. Въззивникът-ответник счита, че правилно от първоинстанционния съд е възприета значителна степен на съпричиняване, при това процентът на съпричиняване следва да бъде завишен поне на 90%.

Твърди се, че не се доказват претърпените неимуществени вреди – изключителни болки и страдания, които да обосновават обезщетение в размер на 120 000 лв. за всеки ищец.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирани лица, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, до надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция и е допустима.

Постъпила е въззивна жалба и от ЗАД „Д.Б.Ж.З АД, с която решението се обжалва в осъдителните му части, като неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Въззивникът-ответник счита, че приносът на пострадалия за ПТП е бил поне 90 %, което се доказва от събраните по делото доказателства – експертизи и свидетелски показания. Намира, че приетия от съда размер на съпричиняване е неправилен, тъй като противоправното поведение на пострадалия е основен фактор за настъпване на деликта и последиците от него. Твърди се, че не се доказват претърпените неимуществени вреди - съдът неправилно кредитирал свидетелските показания, като се е доверил безкритично. Съдът изобщо не е следвало да кредитира показанията на майката на ищците -С., като недостоверни.

Евентуално, показанията могат да бъдат кредитирани в частта за лошите битови условия за живот на ищците, което е индикация за липса на родителски капацитет. Не е следвало да се кредитират и показанията на св.

Стоянова в частта им за неимуществените вреди поради явната недостоверност и заинтересованост на свидетелката. Според въззивникаответник, съдът не е определил справедлив размер на обезщетението.

Прекомерно завишен е пълния размер на дължимото обезщетение от 120 000 лв., който не съответства на обективните критерии за справедливост по чл. 52 2

ЗЗД. Този размер не е съобразен и със съдебната практика по аналогични случаи и с обективните икономически критерии. Съдът не дал достатъчен анализ на тези критерии, поради което неправилно приел пълния размер на обезщетението. Излагат се съображения, че неправилно съдът приел дължимост на лихвата от датата на уведомлението, тъй като тя се дължи от датата на исковата молба, в която за първи път е посочена банкова сметка на осн. чл. 380, ал.3 КЗ.

Не е постъпил е отговор от М. АХМ. Ш., М. АХМ. Ш., АМД. АХМ. Ш. и АХМ. АХМ. Ш..

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, до надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция и е допустима.

Постъпила е и жалба от ЗАД „Д.Б.Ж.З АД против определение № 260089/05.02.2021 г. по гр.д. № 29/2020 г. по описа на ОС-Сливен, с което съдът е оставил без уважение молбата на ЗАД „Д.Б.Ж.З АД за изменение на решение № 99 от 19.11.2020 г. по гд № 29/2020 г. по описа на ОС-Сливен в частта му за разноските. Твърди се, че дружеството е направило възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на ищците, което не е протоколирано. Това възражение обаче се явява безпредметно, тъй като на ищците е била оказана безплатна правна помощ и определянето на минималния размер на адвокатското възнаграждение е въпрос на правилно пресмятане от съда. Намират, че размерът неправилно е изчислен от СлОС, като следва да бъде в размер на 30939 лв., а не в размера, посочен в решението – 5 720 лв.

Насрещната страна не е депозирала отговор.

Бургаският апелативен съд, за да се произнесе по жалбите, с които е сезиран, взе предвид следното:

Предявеният иск пред Окръжен съд Сливен е с правно основание чл.

432, ал. 1 от КЗ, вр. чл.45 и чл.86 от ЗЗД.

Производството пред Окръжен съд Сливен е образувано по искова молба от М. АХМ. Ш., М. АХМ. Ш., АМД. АХМ. Ш. и АХМ. АХМ. Ш., всички – 3 деца на починалия на 12.12.2016 год. АХМ. АХМ. Ш., против ЗАД „Д.Б.Ж.З АД, за присъждане на обезщетение в размер на 120 000 лв. за всеки за претърпени от въззивниците-ищци неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на техния баща в резултат на ПТП от 28.10.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането до окончателното изплащане. Твърдят, че в резултат на произшествието и въпреки проведеното лечение, е настъпила смъртта на АХМ. АХМ. Ш..

Твърдят също, че от смъртта на техния баща са им нанесени за цял живот неописуеми страдания и мъка; към момента на загубата той бил физически здрав и им помагал във всичко и със смъртта му те загубили не само родител, но и обичта и грижите му. Сочат, че с влязла в сила присъда по НОХД №480/2017 год. виновният за произшествието водач Христо Ангелов Т. е осъден на две години лишаване от свобода, отложено за изпитателен срок от четири години. Присъдата е потвърдена с решение №212 от 12.12.2019 година по наказателно дело № 853 от 2019 година на Върховен касационен съд.

Твърдят, че за автомобила, чийто водач е виновен за настъпването на произшествието, има сключена застраховка „гражданска отговорност“ с полица на валидност от 05.09.2016 година до 04.09.2017 година. Сочат, че застрахователят-ответник покрива отговорността на застрахования за причинените в следствие на станалото по негова вина пътнотранспортно произшествие неимуществени вреди. Претендират заплащане на обезщетение за неимуществените вреди в размер на по 120 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва от датата на увреждането.

В приложения отговор срещу исковата молба въззивникът-ответник оспорва иска. Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение за лекия автомобил, управляван от виновния водач. Счита че ако исковата претенция бъде намерена за основателна, размерът на обезщетението следва да бъде намален най-малко с 90% поради изключителното съпричиняване на произшествието и вредоносния резултат от страна на бащата на ищците и водач на лек автомобил „Сеат Ибиза“ А.Ш.

А.ов, изразяващо се в спиране на магистрален път поради възникнала аварийна ситуация не на указаното за това място - аварийната лента, а на платното за движение, в управление на технически неизправно моторно превозно средство, включително с неработещи задни светлини и на трето 4 място - в непоставянето на обезопасителен колан, с който лекият автомобил „Сеат Ибиза“ е бил фабрично оборудван. Ответникът счита, че приносът на А.ов за вредоносния резултат има изключителен превес спрямо действието на водача, управлявал лек автомобил „Крайслер“ В случай на уважаване на исковете претенции, ответникът моли обезщетението да бъде намалено поради прекомерния му заявен размер. Счита, че цената на исковете е завишена, не съответства на релевантните критерии, изпълващи със съдържание понятието „справедливост“, както и на практиката на съдилищата по аналогични случаи. Оспорва се и претенцията за лихва, от една страна поради нейния акцесорен характер, и от друга страна се оспорва началният момент, от който се претендира лихва за забава, като се твърди, че такава следва да се присъди от датата на исковата молба, в която за пръв път се сочи банковата сметка на ищците.

Страните не спорят по валидно сключеното застрахователно правоотношение и настъпване на застрахователното събитие по време на действието му. С влязла в сила присъда от 09.10.2018 год. по НОХД №480/17 год. по описа на ОС - Сливен Христо Ангелов Т. е признат за виновен в това, че на 28.10.2016 година в района на километър 247.300 на автомагистрала „Тракия“, при управление на лек автомобил „Крайслер Вояджър“ нарушил правилата за движение по член 20 ал.2 от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, включително на А.Ш., починал на 12.12.2016 година, като след деянието е направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на пострадалите, поради което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, отложено за изпълнение за срок от четири години. Доколкото престъплението, за което е осъден виновния водач, съставлява и деликт, присъдата на наказателния съд е задължителна за настоящия граждански съд относно деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Според чл.429 КЗ с договора за застраховка "гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от 5 застрахователното събитие“, като съгласно чл.432, ал.1 КЗ искът може да бъде насочен и пряко срещу застрахователя. Ето защо ЗАД „Д.Б.Ж.З АД е материално-правно легитимиран да бъде ответник в процеса.

Съгласно трайно установената съдебна практика – т.4 от ППВС № 4 от 25.V.1961г., кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща найблизките роднини като низходящите, възходящите и съпруга или лицето, с което пострадалият е съжителствал на съпружески начала, като обезщетението се следва заради загубата на морална опора и подкрепа, каквато е представлявало починалото лице.

За доказване на претърпените неимуществени вреди въззивницитеищци са ангажирали гласни доказателства. От показанията на свидетелката Я.С., тяхна майка, се установява, че всички деца живеели в едно домакинство с баща си, който работел като шофьор и ги издържал. Установява се, че децата понесли много тежко неговата загуба, много плачели и страдали за него. Свидетелката изнася, че след катастрофата пострадалият бил на легло от дома си в много тежко състояние, като за него се грижели основно тя и децата. Всички деца били пълнолетни, не несемейни и живеели заедно с баща си в къща, състояща се от една стая и салон. По твърдение на свидетелката, макар че от 15 години тя да била разведена с пострадалия, продължила да живее заедно с него до смъртта му, включително приела и отглеждала извънбрачното му дете от друга жена. Свидетелката Т.С. твърди, че се запознала с ищците покрай своята работа в адвокатска кантора. Те били много разстроени от смъртта на баща си, особено М. която го намерила починал. Според свидетелката всички живеели в една къща, много мизерно.

Преди смъртта си починалият издържал всички, а след загубата на бащата най-големият брат се опитал да започне работа, за да помага на семейството.

По инициатива на въззивника-ответник също са събрани гласни доказателства за обстоятелствата, релевантни към определяне вида и размера на неимуществените вреди. Разпитана е свЙ., която е съжителствала с починалия и му родила дете. Тя изнася, че по време на тяхното съжителство се грижели общо за неговите деца, свидетелката работела в чужбина и изпращала пари за издръжката на децата, а през време на нейното отсъствие 6 за тях се грижел А., с помощта на сестра си Мл. Докато бил жив А. всички деца живеели с него, а от 4 години дъщеря му Мл живее в гр.Н. З..