Решение № 2331 от 19.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2331 гр. София, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20231100501138 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 148186 от 13.07.2020 г., постановено по гр.д. № 39089/2019г. по описа на СРС, 85-и състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу С. Н. С., ЕГН **********, искове по чл.

422 от ГПК- за признаване на установено, че ответницата дължи на дружеството сумата от 631,81 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г. за аб. № 427447, ведно със законна лихва от 17.01.2019г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 58,06 лв. за периода от 14.09.2016г. до 02.01.2019г., сумата от 36,29 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г., ведно със законна лихва от 17.01.2019г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 6 лв. за периода от 30.01.2016г. до 02.01.2019г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 2604/2019г. по описа на СРС, 46 състав.

По делото е постъпила въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в която се твърди, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен. Обосновава се, че ответницата С. С. е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на §1, т.42 от ДР на ЗЕ, тъй като същата е ползвател на процесния имот. Поддържа се, че в това си качество тя дължи 1 претендираните от дружеството суми.

Отправя се молба първоинстанционното решение да бъде отменено, като бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемата страна С. Н. С., чрез назначения особен представител, е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва подадената жалба като неоснователна и моли да бъде потвърден първоинстанционния съдебен акт.

Третото лице-помагач не изразява становище.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо, като по направените в жалбата оплаквания относно неговата правилност, въззивният съд намира следното:

Районният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД. Основателността на предявените искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на дължимата цена за потребена топлинна енергия е обусловена от наличието на следните предпоставки: облигационна връзка между ищеца и ответника, произтичаща от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди; доставка на топлинна енергия до процесния имот през посочения период; неизпълнение на насрещното задължение на ответника за плащане на дължимата за потреблението цена.

Във връзка с установяването на първата предпоставка следва да се има 2 предвид, че понятието "клиент на топлинна енергия" е уредено в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), според която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.

140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Така очертаният кръг от лица се допълва с разясненията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС, според което клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да бъде доказано, като допустими са всички доказателствени средства, предвидени в ГПК.

От съвкупния анализ на приетите по делото доказателства се установява, че между страните е възникнало облигационно отношение за доставка на топлинна енергия в процесния имот, представляващ ап. № 113б, находящ се в гр. София, ж.к. ****. В тази връзка е представено заявлениедекларация за откриване на партида на името на С. С., към което е приложено Споразумение от 28.10.2010г. по силата на което на заявителя е предоставено държането на горепосочения общински имот срещу заплащане на обезщетение за ползването му. По делото е приложена и декларация, с която представител на собственика е изразил съгласие пред топлопреносното дружество С. С. да ползва процесния имот. Така установените обстоятелства по гореизложените съображения обосновават извод, че между страните е бил 3 сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, по силата на който С. С. е придобила качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и се явява материалноправно легитимирана да отговаря за възникналите във връзка с потреблението на топлинна енергия в имота задължения. Индиция за това обстоятелство се съдържа и в представеното по делото и неоспорено от страната заявление от 11.07.2014г., в което С. С. изрично е посочила, че живее в процесния имот и е отправила молба за разсрочване на задълженията ѝ към дружеството.

Доколкото районният съд е отхвърлил предявените искове поради недоказаност на съществуващото между страните облигационно отношение и не се е произнесъл по останалите релевирани от ответницата възражения, с които същата е оспорила основанието и размера на претендираните суми, същите следва да бъдат обсъдени от настоящия съдебен състав.

За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, което настоящата съдебна инстанция кредитира като обективно и компетентно изготвено. Съгласно него количеството топлинна енергия за абонатната станция на адреса, на който се намира процесния имот, а именно ж.к. „Люлин“, бл. 21, вх. А-Б, се измерва и отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване- общ топломер, монтирано в абонатната станция. Общият топломер е преминал изискуемите метрологични проверки, по време на които не са констатирани отклонения извън допустимите стойности, поради което в заключението е посочено, че същият "съответства на одобрения тип" по смисъла на Закон за измерванията.

Установява се, че през процесния период в сградата е осъществявана услуга дялово разпределение от „Нелбо“ ЕАД, като дружеството е изготвяло изравнителни сметки за всеки отоплителен сезон. По негови данни в жилището няма монтирани отоплителни тела освен намиращата се в банята щранг лира, като се ползва топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване /БГВ/. В заключението е посочено детайлно как са формирани сумите за топлинна енергия за отопление, БГВ и отдадена от сградна инсталация, като вещото лице е достигнало до извода, че ищецът е начислявал сумите за доставена топлинна енергия в имота съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба. Изчислено е, че общата дължима сума за периода 01.05.2015г.- 30.04.2018г. по изравнителни сметки е в размер на 631,84 лева, като в табличен вид е представено разпределението ѝ по години и пера.

Изслушано е и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което също се кредитира от настоящата инстанция. От него се установява че за процесния период няма данни за извършени от ответната страна плащания, като размерът на непогасената сума по счетоводни данни на ищеца възлиза общо на 732.16 лева, от които 631, 81 лева- незаплатена реално потребена топлинна енергия, отразена в 3 бр. фактури с дати 31.07.2016г., 31.07.2017г. и 31.07.2018г., 58, 06 лева- мораторна лихва за периода 14.09.2016г. до 4

02.01.2019г., както и сума за дялово разпределение от 01.05.2015г. до 30.04.2018г. в размер на 36,29 лева главница за периода 01.05.2015г.30.04.2018г. и 8 лева- мораторна лихва за периода от 30.01.2016г. до 02.01.2019г.

Предвид изложеното съдът намира за доказано обстоятелството, че в процесния имот за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г. е доставяна топлинна енергия, чиято стойност възлиза на 631,81 лева.

Във връзка с претенцията за дялово разпределение следва да бъде посочено, че съгласно чл. 139в от ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а от ЗЕ, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б от ЗЕ, в който уреждат цените за нейното извършване. Същите се заплащат от потребителите на топлопреносното предприятие, което от своя страна дължи плащането им на търговеца, осъществяващ самата услуга. От изложеното следва, че дружеството-ищец е легитимирано да събере вземането за стойността на услугата дялово разпределение. В конкретния случай от доказателствения материал по делото се установява, че в процесния блок 21, вх. Б, е осъществявано дялово разпределение от „Нелбо“ ЕАД, в това число и за обитавания от ответницата апартамент, поради което претенцията за нейното заплащане е установена в своето основание.

По делото е направено възражение от процесуалния представител на ответницата, че част от задълженията са погасени по давност. Същото не следва да бъде разглеждано, тъй като не е заявено в срока за писмен отговор, а едва в съдебно заседание, поради което се явява преклудирано.

Предвид всичко посочено по-горе съдът намира, че претендираните от ищеца суми в размер на 631, 81 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в процесния имот за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г. и 36,29 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г. се явяват доказани по основание и размер, поради което следва да бъдат признати за установени по реда на чл. 422 от ГПК.

Предявен е и иск за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В тази връзка следва да бъде отчетено обстоятелството, че за процесния период са приложими както Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР /“ОУ от 2014г.“/, така и Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР /“ОУ от 2016г.“/, които уреждат по различен начин изискуемостта и забавата в изпълнението на задълженията.