Решение № 374 от 23.04.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 374 гр. Сливен, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: К.а Д. Кондова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от К.а Д. Кондова Гражданско дело № 20242230105285 по описа за 2024 година

Предявен е иск по реда на чл.422 ГПК.

Ищцовото търговско дружество твърди, че депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за дължими от него суми за ТЕ - главница и мораторна лихва. Заповед за изпълнение била издадена, но в законоустановения срок длъжникът-ответник възразил. Това пораждало правния интерес от водене на настоящия положителен установителен иск против ответника за установяване вземането.

Ищецът твърди, че с ответника не бил сключен индивидуален договор, но той клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ и съответно страна по ОУ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от "Топлофикация София АД на потребители в гр. София, регламентиращи търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството, които ОУ за процесния времеви период били, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007г. на ДКЕВР, в сила от датата на решението. С тях били регламентирани освен права така и задължения на клиентите, а именно за заплащане на дължимите суми за ТЕ.

Твърди, че ответника бил собственик на недвижим имот – търговски 1 обект в сграда в режим на етажна собственост и използвал доставяната от дружеството ТЕ през периода месец 12.2020г. – месец 04.2022г., съобразно представена справка по месеци, като не погасил задължението си. Сочи, че разпределението на ТЕ между потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а. Сградата-етажна собственост, в която се намирал имота на ответника сключила договор за извършване на услуга дялово разпределение на ТЕ с „Далсия“ ООД, ЕИК 041029500 /с предишно наименование Бруната България ООД/.

Съобразно глава IV, чл.40, ал.1 ОУ на дружеството ищец купувачите на ТЕ били длъжни да заплащат месечните дължими суми в срок до 20 то число на месеца, следващ този на доставката след получаване на издадена данъчна фактура. С изтичането на този срок потребителят изпадал в забава за сумата по фактурата и дължал обезщетение за забава.

За процесния период и за имота на ответника били начислявани от ищеца суми по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки /индивидуални справки/.

От съда се иска признаване на установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сума в общ размер на 109,07 лв., от която 88,34 лв. главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена ТЕ за периода месец 12.2020г. – месец 04. 2022г., ведно със законната лихва от 21.07.2023г.

/датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК/ до окончателното изплащане и сума в размер на 20,73 лв. – обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение /мораторна лихва/ за периода от 31.01.2021г.- 11.07.2023г.

Претендират се деловодни разноски в заповедното и в исковото производства.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор на исковата молба, с която оспорва претенцията. Твърди, че не бил потребител на ТЕ и такава не му била доставена, като същевременно сочи, че платил задължението по всички изравнителни сметки. Сочи, че не е сключвал 2 договор с ищцовото дружество, като същевременно твърди неравноправни клаузи в договора.

Иска се отхвърляне на претенцията и присъждане на деловодни разноски.

Прави възражение възнаграждение на ищеца. за прекомерност на юрисконсултското

Третото лице помагач не е депозирало становище по иска.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

В процеса не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства / НА № 137, том 7, рег.№ 9318, дело № 1155/11.10.2006г. на нотариус с рег.№ 65 НК и район на действие СРС/ по делото, че за исковия период м.12.2020г.- м. 04.2022г. ответникът е собственик на самостоятелен обект – търговски обект, в който била доставяна ТЕ от ищцовото дружество.

Установява се, че общото събрание на етажната собственост, към която се числи и процесния обект, собственост на ответника подписало договор № 2508/05.01.2006г. по общи условия за извършване на дялово разпределение на ТЕ между третото лице помагач с предишно наименование Бруната ООД и сегашно Далсия ООД. Така по силата на чл.61 ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в гр.София, ответникът е потребител на ТЕ, доставяна от ответника.

На 21.07.2023г. ищцовото дружество депозирало заявление пред съда по реда на чл.410 ГПК. Било образувано чгд № 2396/2023г. на РС Ямбол, по което била издаде заповед за изпълнение срещу ответника за исковите суми. В законоустановения срок ответникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение, което обусловило настоящият иск по реда на чл.422 ГПК.

По делото от ответника са представени платежни нареждания, които са били обект на анализ от вещото лице, изготвило икономическата експертиза по делото, поради което съдът няма да ги анализира подробно.

В хода на процеса е изслушано и прието заключение на вещо лице, изготвило съдебно техническа експертиза по делото. От него се установява, че постъпилото количество ТЕ в абонатната станция била отчитана с общ топломер по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.

„терминал” били снемани показанията на ТЕ в 0.0 часа на първо число от 3 месеца. От отчетеното количество ТЕ били приспадани технологичните разходи и разликата била разпределяна между всички потребители: за отопление на имот, сградна инсталация и БГВ.

Абонатната станция, монтирана на обекта била тип Бруната 300/175 квт № 9927 и ежемесечните отчети по общия топломер са изложени в табличен вид от вещото лице. Изготвянето на общата и индивидуалните сметки на потребителите в ЕС се извършвало на база реално постъпилото количество ТЕ, отчетено и фактурирано от ищцовото дружество и разпределено от фирмата за дялово разпределение. Индивидуалното потребление на ТЕ се установявало посредством системата за дялово разпределение, като сборът от дяловите единици, отчетени по показанията на всички разпределители в имота се умножи по количеството ТЕ за един дял, на базата на отчетените от уредите показания и дяла на разхода на ТЕ, свързан с топлоотдаване от главните линии на общите сградни инсталации. Начинът на отчитане на изразходваната ТЕ за изготвяне на изравнителните сметки бил веднъж годишно.

Абонатът бил консуматор на количество ТЕ, припадащо се на имота от количеството ТЕ, отдадена от сградна инсталация, количеството ТЕ, потребено от отоплителните тела и количеството ТЕ, необходимо за подгряване на изразходваните кубически метра топла вода. Последната се отчитала от водомер. Общо за целия процесен период технологичните разходи на ТЕ в абонатната станция били 227052 квтч. Общият топломер монтиран в абонатната станция преминал метрологични проверки по посочени от вещото лице свидетелства от 2017г., 2022г. и 2024г.

В производството е прието и заключение на вещо лице, изготвило съдебно икономическа експертиза по делото. От него се установява, че за отоплителен сезон 2020г./2021г. прогнозните сметки по фактури били на стойност 165,31 лв.; за сезон 2021г./2022г. – 167,06 лв. и за 2022г./2023г. – 138,84 лв. За исковия период били издадени три изравнителни сметки за ползвана от ответника ТЕ, а именно: за отчетен период 05.2020г.- 04.2021г. на стойност 114,53 лв.; за отчетен период 05.2021г. – 04.2022г. на стойност 90,03 лв. и за отчетен период 05.2022г. – 04.2023г. на стойност 132,17 лв. Тези задължения били платен от ответника с платежни нареждания от 20.10.2021г.;

26.10.2022г. и 11.09.2023г.

Вещото лице посочило само информативно, че ответникът не е платил 4 сумите за дялово разпределение за отоплителни сезони 2020/2021г.;

2021/2022г. и 2022/2023г., включени в прогнозните сметки и тези суми не фигурирали в изравнителните сметки, тъй като били постоянна величина за всеки един отоплителен сезон и не търпяли корекция. Експертът посочил, че по делото не били приложени кредитни известия за реално потребената ТЕ и общата фактура за съответния отоплителен сезон и не можело да се определи с точност колко дни има забава в плащането на изравнителните сметки.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, като неоспорени от страните.

Съдът кредитира изцяло и заключенията на експертите, работили по делото, като неоспорени от страните и изготвени от лица, разполагащи със специални знания в съответната област на обществения живот.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Предявената претенция по реда на чл.422 ГПК е допустима - предявена от заявител, имащ правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването и дължимостта на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, против която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.

Разгледан по същество искът е неоснователен.

Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, породили неговото вземане.

Установи се в процеса, че за исковия период от време ответникът е бил собственик и съответно потребител на ТЕ в процесния обект – търговски обект, в който ищецът доставял ТЕ. Установи се обаче, че издадените за процесния исков период изравнителни сметки за ползвана ТЕ са били заплатени от ответника още преди депозиране на заявлението по реда на чл.410 ГПК / заявлението е депозирано на 21.07.2023г. а първите две 5 изравнителни сметки, които са включени в настоящия исков период са платени с платежни нареждания от 20.10.2021г. и 26.10.2022г./. Установи се дължимост на суми за дялово разпределение, но те не са предмет на исковата претенция, която включва единствено суми за ТЕ от отоплителни тела. Ето защо искът се явява неоснователен и недоказан и бива отхвърлен.

С оглед изхода на делото на ответника му се следват разноски, но няма доказателства такива реално да са сторени. Претендираните от ответника суми за ксерокопиране на различни молби по делото не представляват същински деловодни разноски, поради което съдът не дължи проинасяне с изричен диспозитив в тази насока.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от “ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ” ЕАД, ЕИК: 831609046 със седалище и адрес на управление на дейността: гр.София 1680, район Красно село, ул.“Ястребец“ № 23 Б против Б. Я. М., ЕГН:

********** от гр.***, ж.к. „***“, бл.** вх.**, ап.**, иск по реда на чл.422 ГПК за признаване на установено между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество сума в общ размер на 109,07 лв. /сто и девет лева и 0,07 ст./, от която 88,34 лв. - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена ТЕ за периода месец 12.2020г. – месец 04. 2022г., ведно със законната лихва от 21.07.2023г. до окончателното изплащане и сума в размер на 20,73 лв./двадесет лева и 0,73 ст./, обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение /мораторна лихва/ за периода от 31.01.2021г.11.07.2023г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач.

Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните и третото лице помагач.