Решение № 15911 от 11.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15911 гр. София, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110154469 по описа за 2025 година Производство е образувано по искова молба на В. Л. З., ЕГН: **********, с адрес: **************************** срещу ***************************, ЕИК ***************, със седалище и адрес на управление:

********************************************************** с която срещу ответника е предявен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че В. Л. З. не дължи на *************************** сумите по изпълнителен лист, издаден на 10.06.2016г. по ч.гр.д. № 606/2016г. на РС - К., III състав, както следва: сумата от 275,67 евро, с равностойност в лева от 539,16 лв., представляваща задължение по Запис на заповед с джиро от 05.12.2013г., с падеж на плащане на 27.02.2014г., 1 прехвърлен с джиро на 10.05.2016г., ведно със законната лихва, считано от 09.06.2016г. до окончателното плащане, сумата в размер на 12,78 евро, с равностойност в лева от 25,00 лева за държавна такса и сумата в размер на 153,39 евро, с равностойност в лева от 300,00 лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт, поради обстоятелството, че сумите са погасени по давност.

Ищцата твърди, че не дължи сумите по горепосочения изпълнителен лист, доколкото е изтекла предвидената в закона давност за събиране на вземането по него. В тази връзка твърди, че давността е започнала да тече от издаване на изпълнителния лист по ч.гр.д. № 606/2016г. по описа на РС-К., а именно 10.06.2016г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Възразява по основателността му с доводи, че е поддържал висящността на изпълнителния процес в хода на който са предприети редица същински изпълнителни действия от категорията да прекъснат давността. Моли за отхвърляне на иска.

Прави възражение за прекомерност на претендираното за присъждане възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът В. Л. З., редовно призован, не се явява, не се представлява. С молба с вх. № 165932/26.05.2026г. поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.

2

В съдебно заседание, ответникът

***************************, редовно призован, не се представлява.

В съдебно заседание третото лице – помагач, конституирано на страната на ответника ******************, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.

235 ГПК и чл. 12 от ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила решение, или заповед за изпълнение, въз основа на които като годно изпълнително основание по чл.

404 от ГПК да е издаден изпълнителен лист. Длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по влязлата в сила заповед за изпълнение, само въз основа на факти, настъпили след издаването й. В конкретния случай ищецът се позовава на изтекла погасителна давност, юридически факт, настъпил след издаването по ч.гр.д. № 606/2016г. по описа на РС - К. на изпълнителното основание по смисъла на чл. 404 от ГПК, въз основа на което е издаден 3 изпълнителния лист, а именно заповедта за изпълнение, при висящо изпълнително производство, поради и което исковата претенция с правно основание чл. 439 от ГПК е допустима. Освен това към отговора на исковата молба е представен договор за цесия от 29.10.2025г., с който вземането по процесния изпълнителен лист се твърди да е прехвърлено на ***********************, преди подаване на исковата молба в съда. По приобщеното по делото изп.д.

№ ****/2016г. образувано въз основа на изпълнителния лист е видно, че молбата на цедента е подадена до ЧСИ на дата 28.01.2026г., поради и което съдът приема, че ищецът е узнал за цесията най-рано с получаване на отговора на исковата молба на 27.04.2026г. Доколкото частното правоприемство е настъпило по силата на цесия се следва приложимост на разпоредбата на чл. 99, ал.4 от ЗЗД, при което за да породи действие спрямо длъжника цесията следва да му е била съобщена от стария кредитор или от новия по упълномощаване. Според Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на Върховен касационен съд когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него. Когато на длъжника не е съобщена цесията той има право да се брани срещу стария кредитор, който за него до узнаване на цесията е пасивно легитимиран по иска за оспорване на вземането. В 4 казуса съдът приема, че ищецът е узнал за цесията в хода на настоящето производство, след депозиране на отговора на исковата молба и връчването му на ищеца. Следва да се има предвид, че предприетите действия на съдебния изпълнител във връзка с конституиране на друг взискател – правомощие въведено от чл. 429, ал.1 от ГПК като изключение от правилото, че страните в изпълнителния процес са тези очертани от титула на изпълнение, са именно такива действия, които са неотносими към материалните предпоставки за наличие на правото, както и за дължимостта на вземането, което длъжникът следва да погаси принудително. В тази връзка и частните правоприемници на взискателя, изведено от цитираната норма, също могат да упражнят придобитото право, удостоверено като изпълняемо в изпълнителния лист, в който смисъл е и Решение № 209 от 28.11.2018 г. по т. д. № 2530/2017 г. на Върховен касационен съд, I ТО, но това не предпоставя автоматично право на цедиралия вземането частен правоприемник, ако цесията не е била съобщена на длъжника. При горното и доколкото в хода на съдебното дирене не се събраха доказателства, цесията да е била съобщена на длъжника – същата цесия не е породила действие спрямо длъжника към датата на предявяване на иска. Вярно е, че цесионерът става титуляр на вземането в отношението със стария кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо длъжника е от съобщаване на прехвърлянето от цедента. /в този смисъл и Решение № 499 5 от 06.03.2013 г. по гр. д. № 1268/2011 г. на ВКС/.

С оглед на изложеното, съдът приема, че исковата претенция е предявена срещу пасивно легитимирана страна и в този смисъл е и допустима, поради което съдът следва да я разгледа по същество:

Изпълнителен лист от 10.06.2016г. е издаден по ч.гр.д.

№ 606/2016г. по описа на РС - К. в полза на *****************************, правоприемник на която е ***************************, срещу ищеца, за сумата в размер на 539,16 лева, представляваща задължение по Запис на заповед от 05.12.2013г., с падеж на плащане – 27.02.2014г., прехвърлен с джиро на 10.05.2016г., ведно със законната лихва, считано от 09.06.2016г. до окончателното плащане, както и за сумата от 325,00 лева за разноски по делото. Видно е съгласно приетото на л. 51 от досието по делото удостоверение от ЧСИ по изп.д. № ****/2016г. по описа на ЧСИ П.И., с рег. № ***, с район на действие, районна на СГС, че ПДИ и заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника на 23.11.2017г. Видно че той не е подал възражение срещу заповедта поради което същата е влязла в сила на 08.12.2017г. Доколкото обаче става дума за заповед за незабавно изпълнение, то е налице предварително изпълнение на заповедта, поради което съдът се консолидира с твърденията на ищеца, че давността е започнала да тече от датата на издаване на изпълнителния лист – 10.06.2016г.

6

Въз основа на изпълнителния лист по молба на *************************** от 12.07.2016г. е образувано изп.д. № 2016***040**** по описа на ЧСИ П.И., с рег. № ***, с район на действие, районна на СГС. По делото съдът установи в хронология, че на 25.07.2016г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца в *******************. Впоследствие на 03.11.2017г. е наложен запор върху банковите сметки на ищеца в *****************************, както и върху трудовото възнаграждение на ищеца в ********************.

Последното дружество е уведомило ЧСИ, че трудовия договор на лицето е прекратен на 09.11.2017г. Впоследствие на 08.12.2017г. е наложен и запор върху трудовото възнаграждение на ищеца в *****************, както и има данни по делото и на дата 02.02.2018г. да е наложен запор труд отново в *****************. Впоследствие по хронология е наложен на 23.03.2018г. запор труд в *******************. Междувременно до дата 28.06.2018г. се установява, че взискателят е сезирал ЧСИ с искания за извършване на същински изпълнителни действия, като след дата 28.06.2018г. такава молба датира от 10.03.2021г., тоест изтекъл е срока по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, поради което делото е прекратено ex lege на дата 28.06.2020г.

Съдът кредитира приетия по делото доказателствен материал, в частност приетите по делото изп.д. № ****/2016г. по описа на ЧСИ П.И. и ч.гр.д. № 606/2016г. по описа на РС-К..

7

С отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК се цели установяване несъществуването на изпълняемо право, като при уважаването му по правило изпълнителния процес следва да бъде прекратен. Ищецът, предявил отрицателния установителен иск, е този, в чиято тежест е да докаже своите възражения срещу вземането под формата на основания за недължимост на твърдяното от ответника вземане.

При съобразяване на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав намира от правна страна, че давността е изтичане на определен период от време, като според приетото ТР № 2/26.06.2015г. давността се прекъсва само с извършване на такива действия, от категорията да прекъснат давността, като в решението тези действия са подробно конкретизирани. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на присъдено нещо и длъжникът не може да 8 релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години. Тоест приложима в случая е общата петгодишна давност, като както се посочи по-горе, давността тече от издаване на изпълнителния лист - от 10.06.2016г.

По отношение на материалноправните последици от образуването на изпълнително производство са постановени ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното постановление е изгубило действие. Поради съществуващата колизия между двете разрешения по отношение на това спира ли изпълнителното производство теченето на погасителна давност на вземането, следва да се отговори на въпроса ползва ли се тълкувателното решение с обратно действие или действа занапред единствено за периода след постановяването му, съответно преди отмяната на постановлението действа именно то. Тази колизия бе разрешена с постановяване на ТР № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, като се прие, че погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 9

26.06.2015г. на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Това тълкуване потвърди принципа, че с оглед правна сигурност и предвидимост, следва да се приеме, че на последваща промяна на тълкуването на определена правна норма не може да се придаде обратно действие, доколкото правните субекти са били длъжни и са съобразявали поведението си с едно предходно дадено, също задължително тълкуване, което се ползва с действие ex tunc. Доколкото изпълнителното дело е образувано при действието на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС следователно не е било приложимо задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД между страните, независимо дали с молбата за образуване на делото е поискано от взискателя извършването на конкретни изпълнителни действия. Следователно в случая давността в конкретиката на случая е започнала да тече на 10.06.2016г. и е прекъсната с първото същинско изпълнително действие по изп.д. № ****/2016г. по описа на ЧСИ П.И., а това е наложения запор труд на 25.07.2016г., като от тази дата е започнала да тече нова давност.