Решение № 568 от 26.09.2024, Районен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 568 гр. Видин, 26.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир К. Крумов при участието на секретаря Галина Арс. Начева като разгледа докладваното от Владимир К. Крумов Гражданско дело № 20231320100699 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано е по искова молба на Л. Р. Л., ЕГН **********, с адрес: гр.

Видин, бул. „П“ № *, вх. *, ап. *, подадена чрез пълномощник адвокат П. П., с която е предявила против „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ” ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, БенчМарк Бизнес център, отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, за признаване за установено, че не дължи вземане в размер на 493.82 лева – главница по фактури № 182206310/10.02.2016 г., 184005838/12.03.2016 г.,

185650482/13.04.2016 г.,

187346374/14.05.2016 г.,

192346650/12.08.2016 г.,

194023544/12.09.2016 г.,

197378448/12.11.2016 г.,

214904757/12.01.2017 г.,

216528191/11.02.2017 г.,

218040605/10.03.2017 г.,

219811870/10.04.2017 г., 221415201/12.05.2017 г. и 226421765/11.08.2017 г., както и претендираните неустойки за просрочени плащания по същите фактури, като недължими и погасени по давност.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявеният от ищеца иск по основание и размер, като е изложил подробни мотиви. Твърди, че предявеният отрицателен установителен иск на ищеца за признаване на установено, че не дължи на ответното дружество исковата сума, поради погасяване по давност е недопустим, евентуално е неоснователен подробно аргументирайки се за това.

По делото са събрани писмени доказателства.

Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и писменият отговор, 1 след преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

В исковата молба ищцата излага твърдения, че е собственик на недвижим имот, находящ се на адрес: с. М.л. общ. Г., ул. „П №** като придобила имота чрез дарение на 07.10.2016 г. Твърди, че на 26.08.2022 г. подала заявление до ответното дружество за сключване на договор за продажба на електрическа енергия за обект, находящ се в с. М.л. ул.

„П №** клиентски номер ****** Посочва, че при подаване на заявлението била уведомена, че по партидата на имота има неплатени задължения, във връзка с което тя е направила искане за отписване на задълженията по давност. Излага, че получила отговор от ответното дружество, с който й било отказано да бъде извършена пререгистрация на договора за продажба на електроенергия и възстановяване на електрозахранването в имота преди заплащане на наличните задължения. Отказано й било също и отписване на задълженията по давност. Посочва, че претендираните от ответното дружество задължения към 20.04.2023 г. са общо 493.82 лева – главница и 314.54 лева – неустойки за просрочени плащания по фактури, подробно посочени в исковата молба. Твърди, че по отношение на задълженията, възникнали до датата на придобиването на имота от ищцата – 07.10.2016 г., то същите не следва да бъдат в нейна тежест, защото тя не е била собственик на имота и потребител на отчетената ел. енергия. Ищцата сочи, че не познава лицето Н.В., посочено във фактурите като титуляр на партидата с клиентски номер ****** Отделно от това излага, че всички задължения, претендирани от ответното дружество като периодични плащания се погасяват с изтичането на 3 – годишната давност, уредена в чл. 111 от ЗЗД, като с подаването на исковата молба се прави изрично възражение за погасяването им по давност. Ищцата посочва, че предвид разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД недължими са и претендираните неустойки за просрочено плащане, за които давността не е изтекла. Посочено е, че ответникът отказва да сключи договор за продажба на електрическа енергия и да възстанови електрозахранването на имота, на ищцата, находящ се на адрес: с. М.л. община Г., ул. П ** до заплащане на съществуващите задължения, като същевременно не приема искането за погасяването им по давност, нито пък предприема действия за събирането им. Именно поради този спор с ответника и предвид нежеланието на последния да признае, че ищцата не дължи суми за процесният недвижим имот, както и да възстанови електрозахранването в същия се е породил правен интерес от търсената съдебна защита.

Ответникът не оспорва факта, че по клиентски номер ******на името на Недка Вълкова са налице неплатени задължения за доставена ел. енергия, чийто размер и период са коректно посочени в исковата молба, а именно: главница в размер на 493.82 лева по фактури, издадени за период от м.01.2016 г. до м.08.2017 г., както и начислена лихва за забава в размер на 334.09 лева. Не оспорва обстоятелството, че ищцата е собственик на процесния имот. Излага, че посочените задължения не са прехвърлени на ищцата, тъй като последната не е изпълнила условията за пререгистрация на партидата, с което да бъде извършена пререгистрацията, заедно с префактуриране на задълженията, фактурирани в периода, в който ищцата е била действителен собственик на имота, тъй като последната не е 2 предоставила на ответника документ, удостоверяващ вещното й право на ползване върху имота. Ответникът сочи, че видно от приложения към исковата молба нотариален акт № 162, том 4, дело № 576 от 2016 г., т. III от същия страните се съгласяват един от дарителите – Р.Л.Ц да запази вещно право на ползване върху имота до края на живота си и последният никога не е заявявал желание да пререгистрира партидата на собствено име или е дал съгласие за пререгистрация на партидата на трето лице.

Ответникът оспорва иска като недопустим, поради обстоятелството, че ищцата е собственик на процесния имот, но не разполага с вещното право на ползване върху имота, респ. според ответника същата не е легитимирана да предявява чужди права – тези на стария титуляр на партидата или на вещния ползвател, спрямо които общо се явява оспореното вземане.

Ответникът също оспорва иска и по основание и размер изцяло. Излага, че процесният обект, до който е осъществявана доставка на ел. енергия е бил регистриран в клиентската система на дружеството под клиентски номер № ******на името на Н.В., която е и титуляр на партидата. Поддържа, че в случая е налице неизпълнение на предвиденото в чл. 13, ал. 5 от ОУ на „Електрохолд Продажби“ ЕАД договорно задължение на всеки потребител на ел. енергия да уведоми продавача в 30 /тридесет/ дневен срок в писмена форма за всяка промяна, свързана с личните му данни или със собствеността или другите основания, на които продавачът доставя електрическа енергия на обекта. Сочи, че такова уведомление не е постъпвало в „Електрохолд продажби“ ЕАД след прехвърлянето на имота.

Посочва, че ищцата е подала заявление за сключване на договор за продажба на ел. енергия едва на дата 26.08.2022 г.,т.е. до тогава в продължение на 6 години ответникът не е бил уведомен, че собствеността върху процесния имот е прехвърлена на друго лице, но сочи, че пререгистрацията е отказана правомерно, тъй като заявителят не разполага с вещните права над процесния имот.

Ответникът излага, че фактурите, издадени от 12.11.2016 г. до настоящия момент, които са били издавани на недействителния собственик /стария титуляр на партидата/ са дължими от носителя на вещното право. Без значение е обстоятелството, че фактурите първоначално са издавани на Недка Вълкова, ответникът твърди, че те се дължат от лицето, което е вещен ползвател към момента на потребление, т.е. от този, който ползва и обитава имота, а това според ответника е дарителя на ищцата, която проявила активност, както да установи вземанията и задълженията си по договора, така и да пререгистрира партидата порано на нейно име, но последната не разполага с тези материални и процесуални права според ответника. Ответникът поддържа, че страните са обвързани по силата на Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните му мрежи, приети на основание чл. 98б от Закона за енергетиката и са одобрени от Държавната комисия по енергийно регулиране /ДКЕВР/ с Решение № ОУ – 056 от 07.11.2007 г. и влезли в сила на 26.11.2007 г. и изменени с Решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР, като съгласно чл.

98а, ал. 4 от ЗЕ, чл. 98б, ал. 4, отм. В редакцията преди ДВ, бр. 54 и постоянната съдебна практика, същите обвързват страните без изричното им писмено приемане. Съгласно чл. 98а, 3 ал. 5 от ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях имат право да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия. Приетите от крайния снабдител на електрическа енергия специални условия, различни от публикуваните общи условия се отразяват в допълнителни писмени споразумения.

Посочва, че дължимата сума по договорна сметка № ****** съгласно приложената към отговора на исковата молба справка от счетоводството на ответника е на обща стойност 493.82 лева – неплатена главница по подробно посочени в отговора фактури, както и сумата в размер на 334.09 лева – мораторна лихва, начислена върху главниците за период 08.03.2016 г. – 13.09.2023 г., т.е. от изпадане в забава по всяка от фактурите /денят следващ датата на падежа на всяка една фактура/ да датата на изготвяне на счетоводната справка – 13.09.2023 г. Излага, че задълженията за електрическа енергия са формирани по ред, установен от неоспорените от потребителя Общи условия, за което са издадени първични финансово счетоводни документи – данъчни фактури, които се явяват годно доказателство за фактите и обстоятелствата, посочени в тях. Твърди, че ищецът е неизправна страна по договора за доставка на електрическа енергия, тъй като не е изпълнил договорното си задължение, а именно за заплащане в срок на цената на доставеното и консумирано от потребителя количество ел. енергия. Оспорва твърдението на ищеца, че вземанията са погасени по давност, като излага съображения в тази насока.

При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства, настоящият състав, прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК - отрицателен установителен иск за установяване, че ищецът не дължи на ответника определена сумастойност на изразходвана от него ел.енергия и начислени неустойки, поради което и доказателствената тежест за доказване наличието на вземане в посочения размер е върху ответника. Той следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че през посоченият период ищецът е употребил определени количества ел.енергия, единичната цена на тази енергия, както и общия размер на претенцията си и начина на начисляването й.

Между страните не се спори, че ищцата е собственик на процесния имот на основание нотариален акт № 162, том IV, рег. № 5643, нот. д. № 573 от 2016 г., сключен на 07.10.2016 г. От същия е видно, че страните по сделката се съгласили с условието един от дарителите Румен Лилков Ценков да запази вещното си право на ползване върху процесния имот, описан в т. I от нотариалния акт до края на живота си. Между страните не е спорно и обстоятелството, че титуляр на партидата на имота с клиентски номер ******е лицето Н.В., която ищцата твърди, че не познава.

За да бъде титуляр на задължението за заплащане стойността на потребена през исковия период електрическа енергия, ищецът трябва да има качеството „потребител” на електроенергия. Съгласно параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, потребител на енергия или природен газ за битови нужди е физическо лице – собственик или носител на вещно право на ползване върху съответния електроснабден имот. Ищцата е собственик на процесния 4 имот, считано от 07.10.2016 г. /датата на придобиване на процесния имот/ поради което същата се явява и потребител на електроенергия, считано от тази дата, въпреки вещното право на ползване, което има дарителят й Румен Лилков Ценков. Освен това в чл. 4, ал. 2 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, приложени към отговора на исковата молба е посочено, че потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което полза електрическа енергия за домакинството си. Съгласно чл. 13, ал. 5 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, приложени към отговора на исковата молба потребителят на ел. енергия е длъжен да уведоми продавача в 30 /тридесет/ дневен срок в писмена форма за всяка промяна, свързана с личните му данни или със собствеността или другите основания на които продавачът доставя електрическа енергия на обекта. Не се спори по делото, че ищцата не е спазила горецитираната разпоредба, като е подала заявление за сключване на договор за продажба на ел. енергия едва на 26.08.2022 г., т.е. 6 /шест/ години след придобиване на имота.

Разпечатката съдържа 32 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bc0661e6-2213-462d-b33e-0d4104ca1a6b