Решение № 2341 от 13.07.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2341 гр. Варна, 13.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №

20213110103*** по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Ищците по делото К. Д. С., ЕГН **********, с адрес: *** и СТ. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, представлявани от надлежно упълномощения от тях адвокат от АК Варна П.Г., със съдебен адрес: *** ***“ са предявили пред РС Варна в условията на обективно, кумулативно съединяване положителни установителни вещни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Първоначално исковата молба е предявена само против ответниците Д. СТ. П., ЕГН **********, с адрес *** ап. *и ОГН. Д. П. , ЕГН **********, с адрес ***.

С уточнителната молба от 6.4.2021 г. ищците са прецизирали исканията си до съда, като са насочили иска по чл.124 ГПК досежно построените в недвижимия имот сгради и против ответника СТ. АНГ. П., ЕГН **********. Посочена е и цена на исковете съгласно чл.124 ГПК, определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК : 1. По отношение на поземлен имот с идентификатор *** цената на иска е в размер на 13 555,40 лв. 2. По отношение на сгради с идентификатори ***.* и ***.* -цената на иска е в размер на 22 095,60 лв., Представени са и доказателства за заплатени от ищците държавни такси по сметка на ВРС, изчислени по реда на чл.71, ал.2 от ГПК в общ размер на 356.51 лв.

Прецизираните искания на ищците по см. на чл.127, ал. 1, т. 5 ГПК, уточнени в молбата от 06.04.2021 г. са следните:

Да бъде постановено Решение, по силата на което съдът да приеме за установено в отношенията между страните - ищците и ответника Д. СТ. П., ЕГН ********** че процесният недвижим представляваш: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** 1

/***/, но кадастралната карта и кадастралните регистри за гр. Варна. одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 31.01.2020г., находящ се в ***, С.О. „***“, вид на територията Урбанизирана, Начин на трайно ползване:

Ниско застрояване (до 10м), с площ 603 /шестстотин и три/ квадратни метра, номер но предходен план: ***, при съседи : ПИ ***. ***, *** и ***, е собственост на К. Д. С., ЕГН ********** и СТ. Д. Б. ЕГН **********, при равни квоти от по 1/2 /една втора/ идеална част, на основание наследствена трансмисия от Д. С. Б., който от своя страна го е придобил посредством осъществено давностно владение в периода от 21.11.1984г. до момента на смъртта му 28.10.2005 год., а за всички подобрения и трайни насаждения в този имот на основание осъществявано от тях, давностно владение в периода от 28.10.2005 год. до момента, като владението па наследодателя им Д. С. Б. от 21.11.1984г. до 28.10.2005 год. се присъединява към тяхното, на основание чл.124, ал.1 ГПК.

2. Да бъде постановено Решение по силата на което съдът да приеме за установено в отношенията между страните ищците и ответниците СТ. АНГ. П.,ЕГН ********** и ОГН. Д. П., ЕГН **********, гр. Варна, че процесните сгради, а именно: СГРАДА с идентификатор ***.* /***/ по кадастралната карта и кадастралните регистри за гр. Варна. одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на изпълнителния директор на АГКК с последно изменение на КККР № КД-14-03-2724/24.10.2011г. на началника па СГКК Варна, находящ се в ***, С.О. „***“, изградена в ПИ ***, с предназначение - друг вид сграда за обитаване, брои етажи 1, застроена площ 36 /тридесет и шест/ квадратни метра и СГРАДА с идентификатор ***.* /***/ по кадастралната карта и кадастралните регистри за гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на изпълнителния директор на АГКК. с последно изменение на КККР № КД-14-03-2724/24.10.2011г. на началника на СГКК - Варна, находящ се в гр.Варна. район „***", С.О. „***“, изградена в ПИ *** с предназначение Селскостопанска, брой етажи 1, застроена площ 43 /четиридесет и три/ квадратни метра, са собственост на К. Д. С., ЕГН ********** и СТ. Д. Б., ЕГН ********** ,при равни квоти от по 1/2 /една втора/ идеална част, на основание осъществявано от тях, давностно владение в периода от 28.10.2005 год. до момента, като владението на наследодателя им Д.

С. Б. от 21.11.1984г. до 28.10.2005 год. се присъединява към тяхното, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищците основават исковата си молба на следните твърдени правно релевантни факти и обстоятелства :

Ищците твърдят, че са наследници на своя праводател и баща Д. С. Б., ЕГН ********** , както и че са собственици по силата на упражнявано от наследодателя йм и от самите тях давностно владение върху следните имоти имот с идентификатор * , находящ се в гр.Варна, р- н ***, СО ***, с площ от 603 кв.м. - стар номер ***; СГРАДА с идентификатор * -друг вид сграда за обитаване, брой етажи -един, със застроена площ от 36 кв.м; СГРАДА с идентификатор ***.* - селскостопанска, брой етажи - един, със застроена площ от 3 кв.м., ведно със всички останали подобрения и трайни насаждения в имота 2 поземлен имот с идентификатор * (подборно описани по действащите КККР на гр.Варна както в обстоятелствената част на исковата молба, така и в петитумите). Основанието на което ищците твърдят ,че са придобили правото на собственост върху недвижимия имот ведно с построените в него сгради,както и всички подобрения и трайни насаждения е давностно владение и наследство от техния баща Д. С. Б., ЕГН ********** ,б.ж. на гр.Варна, починал на 28.10.2005 г.

На следващо място в исковата си молба ищците са изложили , че наследодателят йм получил владението върху посочения недвижим имот /лозе/ от С. С. Ч., съгласно Договор от 21.11.1984 г. за продажба на 600 кв.м. от ЛОЗЕ , представляващи част от ЛОЗЕ находящо се в м-ст“ ***“, гр.Варна, цялото с площ от 1500 кв.м. Твърди се, че С. Ч. от своя страна се легитимирал като собственик на база Спогодба по гражданско дело № 3815/1978 г. на Варненски районен съд, а при сключване на договора за продажба от 21.11.1984 г. с продажна цена в общ размер 3000 лева, присъствали свидетелите Ю. З. и Е. Б.. Тази сделка, макар и документирана, не отричат ищците, че не била сключена в предвидената от закона форма за това.

На следващо място ищците са навели твърдението, че след получаване на владението върху горепосочения имот, след 1995 година, наследодателят йм изградил в имота със свои средства гореописаните сгради и другите подобрения, както и необходимите съоръжения за захранването на сградите с ел. енергия и вода, като му бил даден абонатен и клиентски номер от съответния оператор на комунални услуги. От 21.11.1984 г. до момента на смъртта си , сочат още ищците, че наследодателят йм владял поземления имот , а сградите и другите подобрения от 1.12.1995 г. до 2005 г. спокойно, явно, постоянно, непрекъснато и необезпокоявано , като живял в тях заедно със семейството си. След смъртта на Д. Б. имотите преминали в собственост по наследство на ищците, като последните и до момента продължавали да ги владеят.

Поради липата на нотариален акт за горепосочения имот и изградените в него сгради и други подобрения, ищците заявяват, че предприели действия за снабдяване с нотариален акт за собственост, но след извършени справки установили , че по партидата на поземления имот в имотен регистър като собственик бил отразен Д. СТ. П., получил имота чрез дарение съгласно нотариален акт вписан в АВ СВ Варна под номер ***, ***, вх.рег. № *** , дело *** г., а за сградите в АГКК като собственици били отразени Д. СТ. П. и Д. Д. Ч. /почина 2019 г.

- наследници Д.П. и О. П./. Тези лица, сочат ищците в исковата си молба, че никога не били владели нито имота нито сградите.

В подкрепа на твърденията и исканията си ищците са направили доказателствени искания.В последващите уточнителни молби ищците са направили необходимите уточнения и представили писмени доказателства.

На първо място ищците твърдят че са получили фактическата власт върху процесния имот и сградите в него след смъртта на баща йм Д. Б. - 28.10.2005 г.Поземления имот бил владян от баща им от 21.11.1984 г. до момента на смъртта му 28.10.2005 г, а изградените в имота от него сгради от 1.12.1995 г. до 28.10.2005 г, след което владението се осъществявало 3 общо от ищците -брат и сестра .Ищците изрично са посочили, че желаят владението на баща йм да бъде присъединено към тяхното.

Т.е. основанието на което ищците сочат, че праводателят йм е бил носител на вещното право на собственост върху имота е давностно владение в периода от 21.11.1984 г. до момента на смъртта му 28.10.2005г., а за двамата ищци посредством наследствена трансмисия и при равни квоти. По отношение на правото на собственост върху сградите се твърди, че правото на собственост е придобито посредством давностно владение в периода 21.11.1984 г. до момента , като собствеността ищците придобили при равни квоти.

На второ място с последващите уточнителни молби ищците са прецизирали твърденията си относно пасивната легитимация по отношение на предявените от тях положителни установителни искове с предмет недвижимия имот и сградите построени в него, като са насочили исковете против лицата, които в правния мир се легитимират като носители на правото на собственост, като са съобразили и възникването на СИО, респ. отправи ли са прецизирани петитуми на исковете, поради което и искът с предмет недвижимия имот е насочен против ответника Д.П. , а иска с предмет двете самостоятелни сгради от 36 кв.м и 43 кв.м са предявени против ответниците С.П. и О.П..

В срока по чл. 131 ГПК всеки от ответниците спрямо които са насочени ОСИ с правно осн. чл. 124 ГПК е депозирал отговор на исковата молба.

Ответникът ОГН. Д. П., ЕГН ********** чрез адвокат В.Д. П. от АК-Варна е депозирал следния отговор на искова молба:

Искът на К. Д. С. с ЕГН ********** и СТ. Д. Б. с ЕГН-**********, да бъде постановено решение по отношение на и ОГН. Д. П., с което да се приеме за установено, че сграда с идентификатор ***.* по КК и КР на гр. Варна, р-н „***“ с.о. „***“ и сграда с идентификатор ***.* по КК и КР на гр.Варна, р-н „***“, с.о. „***“ са собствени на ищците при равни квоти, на осъществявано от тях давностно владение в периода от 28.10.2005г. до момента, като владението на наследодателя им Д. С. Б. от 21.11.1984г. до 28.10.2005г. се присъединява към тяхното, ответникът намира за допустим но неоснователен.

Неоснователно ищците искали, да бъдат признати за собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна, с.о. „***“ по отношение на ОГН. Д. П., т.к. той не бил собственик на този имот и нямал пасивна правна легитимация да отговаря по този иск.

Неоснователно било искането на К. Д. С. и СТ. Д. Б. съдът да приеме по отношение на ОГН. Д. П., че сградите с идентификатори ***.* и ***.* са тяхна собственост, придобити по давностно владение осъществявано от тях от тях от 28.10.2005г. до момента.

Възражението на ответника е, че от представения договор от 21.11.1984 г. сключен между С. С. Ч. и Д. С. Б. било видно, че Д. С. Б., не бил купил 600 кв.м. лозе, т. к. продажната цена не била платена. Знаейки това обстоятелство наследодателят на ищците не бил придобил поземления имот предмет на сделката, т.к. явно нямал намерение да свои имота. Поради липсата на намерение за своене ,същият не бил декларирал ПИ като свой,не 4 бил демонстрирал на собственика, че го придобил и не предприел действия по снабдяване с документ за собственост.

Ответникът П. оспорва твърденията на ищците, като сочи, че Д. С. Б. не бил живял в имота, а бил нает от брата на О.П. - С.П., да помага в строителството на сградите и да пази строежа и строителните материали. Тези му задължения, налагали периодично да остава и вечер в имота.В представения от ищците „договор“ от 21.11.1984г. нямало изявление за предаване на владение, т .к. такова нямало. Към 21.11.1984г. имотът на С. С. Ч. бил с площ 1500 кв.м. и в случай на продажба на част от този имот, страните по договора съгл. ЗЗД, били длъжни да посочат продаваната част по площ и граници, което в „договора" не било направено.