Определение № 10847 от 18.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10847 гр. София, 18.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20251110142210 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Ищецът е представил към исковата молба писмени доказателства, като всички те са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор и следва да бъдат приети.

Произнасянето по искането на страните за допускане изслушването на ССчЕ следва да се отложи за датата на първото по делото открито съдебно заседание след становище на ищеца по направеното признанение на исковете до посочените от ответника размери и отделяне на спорното от безспорното.

Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ОТЛАГА произнасянето по искането на страните за допускане изслушването на ССчЕ за датата на първото по делото открито съдебно заседание.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

Н А П Ъ Т В А страните към МЕДИАЦИЯ или ДРУГ СПОСОБ ЗА

ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба.

УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.04.2026 г.

1 от 10:40 часа, за което страните да бъдат призовани.

СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от М. Г. П. срещу „Софтуер Груп БГ“ АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:

1. с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата в размер на 19865,54 лева, равняваща се на 10157,09 евро, представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за периода от м.10.2024 г. до м.01.2025 г., ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба – 31.07.2025 г. до окончателното плащане, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 245, ал. 2 КТ за заплащане на сумата в размер на 1790,31 лева, равняваща се на 915,37 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 26.10.2024 г. до 30.07.2025 г.;

2. с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за сумата в размер на 18238,27 лева, равняваща се на 9325,08 евро, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 58 работни дни, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба – 31.07.2025 г. до окончателното плащане, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 1311,99 лева, равняваща се на 670,81 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 23.01.2025 г. до 30.07.2025 г.

Ищецът твърди, че се намирал в трудово правоотношение с ответника, възникнало въз основа на трудов договор № 2016/205 от 27.05.2016 г., по което заемал длъжността „специалист, тестване софтуер“ при ответника с размер на основното брутно трудово възнаграждение от 6334,40 лева, съгласно Допълнително споразумение от 10.09.2024 г. Поддържа, че със Заповед № 05/13.01.2025 г. на изпълнителния директор на „Софтуер Груп БГ“ АД трудовото правоотношение било прекратено на основание на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 22.01.2025 г. Сочи, че работодателят не изплатил в пълен размер дължимото му за периода от м.10.2024 г. до м.01.2025 г. нетно трудово възнаграждение, което възлизало на сумата от 19865,54 лева, както и дължимото му обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 58 дни, което се равнявало на 18238,27 лева. Поддържа, че дължимостта на посочените вземания били признати от работодателя с подписването на Погасителен план за разсроченото им изплащане от 26.02.2025 г. Навежда доводи, че ответникът е изпаднал в забава по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, поради което в негова тежест е възникнало задължението за заплащане на мораторна лихва върху непогасените вземания. По така изложените доводи предявява разглежданите искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който признава по основание и размер исковите претенции за неплатени трудови възнаграждения за периода м.10.2024 г. – м.01.2025 г. в общ нетен размер от 19865,54 лева и за обезщетение по чл. 224 КТ в нетен размер от 18238,26 лева, като признава по основание исковите претенции за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатените трудови възнаграждения за периода м.10.2024 г. – м.01.2025 г. до размера от 1467,93 лева и върху обезщетението по чл. 224 КТ до размера от 993,95 лева.

По разпределяне на доказателствената тежест:

По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение, по което за процесния период е престирал труд, както и размера на уговореното трудово възнаграждение. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане на възнаграждението.

По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да установи, 2 че е работил по трудово правоотношение с ответника за посочения в исковата молба период, че същото е прекратено, размера на неизползвания платен годишен отпуск, на дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск, респ. на последното месечно брутно трудово възнаграждение – база за изчисляване на претендираното обезщетение. В тежест на ответника е докаже или ползването на отпуска за процесния период, или плащане на обезщетението за неползването му.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже, че е настъпила изискуемостта на вземанията и периода на забавата, както и размера на мораторната лихва. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга на падежа.

ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата: 1) че страните са се намирали в трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № 2016/205 от 27.05.2016 г., по което ищецът е заемал длъжността „специалист, тестване софтуер“, което е било прекратено със Заповед № 05/13.01.2025 г. на изпълнителния директор на „Софтуер Груп БГ“ АД на основание на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 22.01.2025 г., 2) че за периода от м.10.2024 г. до м.01.2025 г. ищецът е престирал труд, 3) че ищецът не е ползвал полагачщия му се платен годишен отпуск в размер на 58 дни, 4) че размерът на нетното трудовото възнаграждение на ищеца за процесния период възлиза на 19865,54 лева, а нетния размерът на обезщетението му по чл. 224 КТ на 18238,27 лева, които не са му били изплатени от работодателя.

Препис от настоящето определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3