Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 908 от 25.06.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 562/2024
Вид
Решение № 908
Подписан
25.06.2024
В сила
09.08.2024
Състав
Нели Алексиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 13, ал. 6 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 21 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 22, ал. 5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25, ал. 2 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25, ал. 4, изр. 2 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25, ал. 6 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 121, ал. 1 · Търговски закон
  • чл. 126 · Търговски закон
  • чл. 126, ал. 3 · Търговски закон
  • чл. 129, ал. 1 · Търговски закон
  • чл. 129, ал. 2 · Търговски закон
  • чл.137 · Търговски закон
  • чл. 74 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 908 гр. София, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело № 20241100900562 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Образувано е по жалба на „Е.“ ООД, подадена от адв. Т. Д., срещу отказ № 20240310215917/12.03.2024 г. на Агенция по вписванията, постановен по заявление образец А4 с вх. № 20240310215917/10.03.2024 г. за вписване на промени по партидата на „Е.“ ООД, ЕИК ****, а именно заличаване на съдружника „Г.х.“ ЕООД, поради изключването му и вписване на И.Г.В. като едноличен собственик на капитала на дружеството.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания отказ. Жалбоподателят поддържа, че към заявлението са представени всички изискуеми по закон документи, от които по безспорен начин се доказва изпълнение на процедурата по чл. 126, ал. 3 от ТЗ за изключване на съдружника „Г.х.“ ЕООД. Посочва, че уреждането на имуществените последици от изключване на съдружника не е условия за настъпване на прекратяване на членственото правоотношение. Счита, че длъжностното лице е следвало да даде указания по реда на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ за представяне на допълнителни документи, а не да постановява директно отказ. Предвид изложеното моли Съда да отмени отказа и да даде задължителни указания на Агенция по вписванията да извърши вписване на заявените обстоятелства.

1

Агенция по вписванията, на основание чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, е подала отговор на жалбата, с който оспорва същата като неоснователна.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и приложените писмени доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалвания отказ № 20240310215917/12.03.2024 г., длъжностното лице е приело, че в съдържанието на представените към заявлението протокол от ОС, проведено на 09.03.2024 г. и покана за свикване на ОС има противоречие между посочените като основание за изключване разпоредби от закона и описаните словесно нарушения, обусловили изключването. Посочено е, че не са представени визираните в предупреждението за изключване протоколи от предходни общи събрания и доказателства, че оставащият съдружник е внесъл стойността на поетите от него дялове на изключения съдружник по банкова сметка на дружеството.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

В конкретния случай от АВ-ТРРЮЛНЦ е поискано вписване на промени по партидата на „Е.“ ООД, ЕИК ****, а именно: заличаване на съдружника „Г.х.“ ЕООД, поради изключването му в хипотезата на мчл. 126, ал. 3 от ТЗ и вписване на И.Г.В. като едноличен собственик на капитала на дружеството. Видно от вписванията по електронното дело на дружеството, до 22.02.2024 г. дружеството е било с правна форма ЕОООД и едноличен собственик на капитала „Г.х.“ ЕООД, с вписан управител Е.Р.И.. Въз основа на заявление от 17.02.2024 г., на 22.02.2024 г. са вписани следните промени в обстоятелствата: увеличаване на капитала на дружеството; вписване на нов съдружник И.Г.В., разпределение на дяловете между новия съдружник и „Г.х.“ ЕООД и вписване на новоприетия съдружник като управител на дружеството.

Съгласно чл. 13, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ и чл. 21, ал. 3, т. 1, т. 11 и т.

6 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър /Наредба № 1/ към заявлението за вписване на промяна на обстоятелствата по група "Основни обстоятелства" на ООД се прилагат: решението на общото събрание или на едноличния собственик на капитала; решението за изключване на съдружника и предупреждението за изключване 2 по чл. 126 от Търговския закон, както и поканите за свикване на общо събрание до съдружниците и доказателствата, че са връчени, с изключение на случаите, когато решението е взето неприсъствено, или от протокола за приемане на решението по т. 1 е видно, че всички съдружници са присъствали на общото събрание. Затова в кръга на правомощията на длъжностното лице по регистрацията е да провери наличието на всички изискуеми предпоставки за законосъобразното вземане от страна на ОСС на решението за изключване на съдружника в хипотезата на чл. 126, ал. 3 от ТЗ, в това число да провери редовно свикано и проведено ли е ОСС. Затова необосновани се явяват изложените в жалбата доводи, че длъжностното лице е излязло извън обхвата на дължимата по чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ проверка и че единствено в исковото производство по чл. 74 ТЗ, може да бъде извършена преценка за редовността на свикването и провеждането на събранието и законосъобразността на взетите решения.

Изключването на съдружник е санкция, намираща приложение при неизпълнение от негова страна, както на задължения по чл. 121, ал. 1 от ТЗ, така и на договорните задължения. Тази санкция следва да бъде осъществена по установената в чл.126 ал. 3 от ТЗ и чл.137 от ТЗ процедура, която включва отправяне на писмено предупреждение до съдружника и провеждане на Общо събрание, което да вземе решение за изключването му.

Съдът намира за правилни констатациите на длъжностното лице, че в случая от представените към заявлението документи не се установява от формална страна спазването на тази процедура, тъй като в предупреждението за изключване, поканата за свикване на общото събрание и протоколът от проведено ОС са вписани противоречиви обстоятелства и основания за ангажиране на отговорността на съдружника “Г.х.“ ЕООД, съответно не може да се установи за какво точно нарушение измежду посочените в чл. 126, ал. 3 от ТЗ е инициирана и проведена процедурата по изключването. Противно на поддържаното в жалбата, указания по реда на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ се дължат единствено, когато към заявлението на търговеца не са приложени всички документи, които се изискват по закон, но не и когато длъжностното лице по регистрацията констатира, че представените документи не установяват съответствието със закона на заявеното за вписване обстоятелство.

Предупреждението за изключване следва да съдържа и правните 3 основания за изключване на съдружника и описание на конкретните нарушения, изразени в действия и/или бездействия. В случая представеното като приложение към заявлението предупреждение за изключване не отговаря на тези изисквания, тъй като в него не става ясно за какви точно действия/бездействия на “Г.х.“ ЕООД, в качеството му съдружник е предприета процедурата по чл. 126 от ТЗ, както и от съдържанието му не се установява конкретно кога са извършени тези нарушения и кога е даден срок на съдружника да коригира поведението си.

Предвид констатацията на съда за липса на установено прекратяване на членственото правотоношение в хипотезата на чл. 126, ал. 3 от ТЗ, не следва да бъдат вписвани и останалите заявени промени, доколкото същите се основават на взети в резултат на прекратяването взето решения от едноличния собственик на капитала по чл. 140, ал. 2 вр. ал. 1 от ТЗ от 09.03.2024 г.

За пълнота следва да се отбележи още, че в случая предупреждението за изключване е отправено от лицето, което е прието за съдружник и вписано като управител на дружеството 7 дни преди отправяне на поканата. Този факт, както и поведението на изключения съдружник създават основателно съмнение, че представените със заявлението документи са съставени с цел да се създаде формално основание за прехвърляне на дружествените дялове на „Г.х.“ ЕООД на И.Г.В. и вписване на последния като едноличен собственик на капитала, без да се спазят изискванията на чл. 129 от ТЗ.

Съгласно измененията в разпоредбата на чл. 129, ал. 1 ТЗ, обн. ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г., дружествен дял може да се прехвърлян на трети лица - при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник и ако няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял. В разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ТЗ, е предвидено, че прехвърлянето на дружествени дялове се извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, и се вписва в търговския регистър, след представяне от управителя на дружеството и от праводателя на декларация по образец, че 4 няма изискуеми и неизплатени задължения по ал. 1. Изискването да няма неплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски е въведено с цел да се ограничи възможността търговски дружества с натрупани задължения към работници и служители да не прехвърлят на малоимотни и социално слаби граждани, от които кредиторите не могат да съберат вземанията си, по който начин вече бившите собственици се освобождават от пасивите на фирмата и остават всичките й задължения на новия собственик, като в същото време регистрират друго дружество и започват наново. В този смисъл целта на законодателя е пресичане на възможността новият собственик и управител да поемат изцяло отговорността, като досегашните съдружници и управители ще трябва да понесат съответните санкции, предвидени в закон за лица, които вследствие на управлението си са довели дружеството до такова състояние. Затова въведените допълнителни изисквания с измененията по принцип се прилагат единствено в случаите, когато се извършва прехвърляне на дружествените дялове на трети лица, но не и когато се прехвърлят дружествени дялове между съдружници или когато един от съдружниците е изключен и оставащият съдружник остава едноличен собственик на капитала. В случая обаче, съдът констатира, че изключеният съдружник „Г.х.“ ЕООД , чиито дялове се поемат от оставащия съдружник, е бил едноличен собственик на капитала на дружеството от вписване на дружеството в ТРРЮЛНЦ на 16.04.2020 г. до 22.02.2024 г., когато е вписана промяна, изразяваща се в увеличаване на капитала чрез приемането на нов съдружник И.Г.В. и вписването на Вълчов като управител на дружеството. Няколко дни след приемането си новият съдружник и управител предприема действия по изключване на съдружника, който е бил едноличен собственик на капитала от вписване на дружеството в търговския регистър. Съобразявайки факта, че иницииралият процедурата по изключване и заявен като едноличен собственик на капитала с процесното заявление оставащ съдружник в дружеството е такъв от 22.02.2024 г., Съдът намира, че вписването на заявените с процесното заявление промени би довело до заобикаляне на закона /измененията, обн. ДВ, бр. 102/2017 г./ и създаване на възможност бившият едноличен собственик за периода от регистрацията на дружеството до 22.02.2024 г. да се освободи от пасивите на дружеството и да остави всичките му задължения на новия собственик, който до 22.02.2024 г. не е 5 участвал по никакъв начин в дейността на дружеството, без да е необходимо представянето на декларацията по чл. 129, ал. 2 от ТЗ, която да бъде подписана от управителя на дружеството до 22.02.2024 г.

По отношение искането на процесуалния представител на Агенция по вписванията за присъждането на агенцията на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение, такива не се следват на агенцията. По същество съдебното производство по обжалване на отказите на АВТРРЮЛНЦ е едностранно, безспорно и по своя характер охранително. В този смисъл не може да се приеме, че Агенция по вписванията има качеството на страна в производството. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК.

Предвид обстоятелството, че агенцията няма качество на страна в производството, то искането за присъждане на Агенция по вписванията на разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно и не следва да се уважава.

Мотивиран от горното, Съдът