Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1047 от 23.10.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1742/2023
Вид
Решение № 1047
Подписан
23.10.2024
В сила
02.12.2024
Състав
Камелия Първанова, Георги Иванов, Димитър Мирчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 194 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 71 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1047 гр. София, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20231000501742 по описа за 2023 година

Разгледа в съдебно заседание на 07.10.24г. /с участието на секретаря Крайнова/ въззивно гражданско дело № 1742/23г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-3 състав от 27.10.22г. по г.д. № 2100/19г. е отхвърлен /изцяло/ иск по чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл. 240 от ЗЗД на П. Н. против Р. Г..

Със същото решение е отхвърлено искане на Р. Г. по чл. 194 от ГПК.

Решението на СГС се обжалва и от двете страни както следва:

От П. Н. /в частта, с която е отхвърлен искът й по чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл. 240 от ЗЗД/.

От Р. Г. /в частта, с която е отхвърлено искането му по чл. 194 от ГПК/.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Събраните по делото /в производството пред двете съдебни инстанции/ доказателства /писмени, експертен и гласни - преценени в съвкупност, в контекста на твърденията – възраженията на страните и правилата по чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ удостоверяват, че:

На 25.09.03г. – страните /ищцата – заемодател; ответникът – заемател/ са сключили договор за паричен заем /по смисъла на чл. 240 от ЗЗД/. Възраженията на Р. Г. /обосновани с постановките по чл. 183 от ГПК, чл. 193 от ГПК и чл. 194 от ГПК/ са неоснователни: процесният договор е представен /и приет по делото/ в официално /нотариално/ заверен препис; съществуването /сключването/ на сделката се потвърждава /пряко/ и от съдържанието на 1 удостоверението на съдия по вписванията към РС – Стара Загора /което възпроизвежда дословно текста на договора/; истинността на сделката се доказва /категорично – еднозначно/ и с приетата в процеса графологична експертиза.

Ищцата поддържа, че е предоставила /на основание на посочения договор/ на Р. Г. сума в размер на 50 000 евро и, че ответникът не е върнал паричния заем /в уговорените срокове/. С оглед това: в настоящото производство се претендира да бъде ангажирана /при условията на чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл. 240 от ЗЗД във връзка с чл. 71 от ЗЗД/ имуществената отговорност на заемополучателя.

Първата жалба е неоснователна /решението на първоинстанционния съдия е постановено в съответствие със закона, съдебната практика и съдържанието на доказателствения материал/:

Липсват надлежни доказателства – процесната сума да е била предадена фактически на /получена от/ ответника /заемополучателя/. В тази връзка:

Самият договор /преценен като конкретно съдържание/ не установява – заемната сума да е била предадена физически на ответника /в момента на подписване на сделката, в предходен момент или в следващ такъв/. Релевантните за спора клаузи са оформени от страните в бъдеще време - договорът постановява /от една страна/, че П. Н. „се задължава да предаде…… на ръка“ /а не, че предава или, че вече е предала/ процесната сума на Р. Г.. Липсва клауза /от друга страна/, която да окачестви сделката като разписка /удостоверяваща фактическо предаване - получаване на заемната сума/. Липсва друго доказателство – извън процесната сделка /например банков документ/, което да удостовери спорното обстоятелство – предаването /получаването/ на заема /макар, че такова доказателство не би следвало и да съществува, предвид заявеното твърдение на ищцата; предвид съдържанието и на договора, според които – предаването на сумата е следвало да стане „на ръка“/. Събраните в процеса гласни доказателства също не установяват процесното /пряко относимо към спора/ обстоятелство /предаването - получаването на паричната сума от заемополучателя/.

В такава хипотеза /предвид реалната природа и естество на договора за заем/ не може да се приеме, че в тежест на ответника е възникнало валидно задължение /по смисъла на чл. 240 от ЗЗД/. С други думи: фактическият /и правен/ състав на посоченият законов текст се явяват неизпълнени в случая /и това обстоятелство обосновава – отхвърляне на иска/.

Горните изводи са обосновани в контекста и на следните обстоятелства:

Поддържаната от ищцата теза, че процесната сума е била предадена като заем с цел да бъде връщана в бъдеще като издръжка – не може да намери опора в житейската и правна логика /такъв тип отношения между роднини обикновено се регламентират с друг вид сделки/. Не може да намери опора в житейската логика и тезата, че значителна сума /в размер на 50 000 евро и то още към 03г., когато парите имаха друга покупателна стойност/ е била предадена наведнъж и „на ръка“ на ответника /без да бъде оформен нарочен документ в тази връзка и без предоставяне на каквото и да било обезпечение/.

От друга страна /в същата връзка/: завеждането на настоящото дело чак през 19г. /при сключена сделка през 03г., при гратисен период на заема от 10 години, при падеж по правоотношението през 13г., при срок на договора до 29г., при твърдение, че ответникът не е върнал нищо по договора, а сумата е имала за предназначение да бъде ползвана като месечна издръжка/ също не може да намери логичен /житейски/ отговор.

2

С оглед изложеното: решението на СГС следва да бъде потвърдено изцяло /в това число и относно диспозитива по чл. 194 от ГПК; макар, че съгласно постановките на съдебната практика – оспорването по чл. 194 от ГПК следва да бъде коментирано от съда само в мотивите към съдебния акт – без да намира отражение в диспозитива на решението/.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция: в полза на ответника следва да бъдат присъдени /при условията на чл. 78, ал. 3 от ГПК/ съдебни разноски за производството пред въззивния съд. Възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК – не е заявено от страна на ищцата.

Съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-3 състав от 27.10.22г. по г.д. № 2100/19г.

ОСЪЖДА П. Г. Н. да плати на Р. Д. Г. – 3 000 лева - съдебни разноски /за производството пред САС; съразмерно на изхода на спора пред въззивната инстанция/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3