Решение № 1100 от 15.07.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1100 гр. Пловдив , 15.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20215330204129 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4569311, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на З. СТ. Н. е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание се сочат конкретни пороци на ЕФ и се моли за неговата отмяна. Не претендира разноски

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че в представения по делото списък с намерени фишове е отбелязано, че процесният е връчен на дата 28.05.2021г., жалбата е входирана на 04.06.2021г., тоест при спазване на императивния преклузивен срок за това.

1

ПО ОСНОВАНИЯТА ЗА ОТМЯНА НА ЕФ.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

Електронният фиш е издаден за това, че на 05.01.2021 г. в 14:41 часа , на Републикански път I-8, км.213+230 в посока от изток към запад, при въведено ограничение с пътен знак В 26 на максималната разрешена скорост за движение по пътя от 60 км/ч, МПС с рег. № *******, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч. в полза на водача, се движело с установена наказуема скорост 88 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 28 км/ч. Собственик на когото е регистриран автомобилът е З. СТ. Н..

Съдът намира, че изложената в ЕФ фактическа обстановка се ОПРОВЕРГАВА от събраните по делото доказателства .

Видно от изисканото с разпореждането за насрочване на делото и приложено като доказателство писмо от ОПУ-Пловдив към АПИ за посоченият пътен участък към датата на заснемането не са въведени никакви забрани или ограничения с пътен знак, като същият участък не попада в обхвата на действие на пътен знак В26.

При положение, че въпросния пътен участък, към датата на заснемане на МПС не е попадал в обхвата на действие на пътен знак В 26, въвеждащ ограничение 60 км/час, то се явяват оборени фактическите констатации в ЕФ, че е допуснато превишение на режима на скоростта от 28 км/ч.

При положение, че конкретния пътен участък не попада в обхвата на действие на пътен знак В26, то няма как да е допуснато и нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, изискващ превишаване на режима на скоростта, въведен с пътен знак В 26.

Нещо повече предвид констатираната скорост на движение от 88 км/ч и при липса на надлежно поставен знак В26 за този участък би се оказало, че поведението на жалбоподателя е изцяло правомерно, доколкото би се явило приложимо общото ограничение на скоростта от 90 км/ч извън населено място.

2

Посоченият извод, че процесният пътен участък, към датата на заснемането не е попадал в обхвата на действие на пътен знак В26, въвеждащ ограничение 60 км/час не се оборва от посоченото в Протокола по чл. 10 от Наредбата, че има поставен пътен знак В26.

Това е така, доколкото от писмото от ОПУ-Пловдив се установи, че знак В26 в релевантната посока на движение действително има поставен, но той се намира по-рано на километър 213+870. Същият обаче по силата на чл. 61, ал.3 от Наредба № 18 от 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци и чл. 50 ППЗДвП разпростира си обхвата на действие до следващото кръстовище, находящо се на км. 213+550. При положение, че контролираната посока е от изток на запад (от Пловдив към Пазарджик), а от писмото на ОПУ-Пловдив е видно, че километража нараства в посока към Пловдив, то се налага извод, че км 213+230, на който е констатирано нарушението попада извън обхвата на действие на пътен знак В26.

Тоест в процесния случай е правилен фактическия извод на наказващия орган, че преди процесния участък е имало поставен знак В26, но е неверен правния извод, че процесния участък км 213+230 е попадал в обхвата на действие на този знак.

Горните изводи съответстват изцяло и на представената от ОПУПловдив схема на организация на движението.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че именно ОПУПловдив към АПИ е единствено компетентната институция, която може да предостави надлежна информация дали на даден участък от републиканската пътна мрежа има законосъобразно поставен знак към дадена дата.

Това е така, доколкото в чл. 4, от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г . за организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството е предвидено, че стопанинът на пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на пъна сигнализация по даден пътен участък.

В чл. 17 от същата наредба е предвидено, че Проектът за организация на движението се одобрява, както следва:

3

1 . за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Пътища";

2. за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното областно пътно управление;

3. за местни пътища - от кмета на съответната община.

В чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от Наредбата е посочено, че подлежащият на одобрение проект за организация на движението включва и организацията на скоростните режими, което съгласно чл. 2, ал.3 от Наредбата следва да стане и посредством поставяне на съответната пътна маркировка и пътни знаци.

Абсолютно същото е предвидено и в глава VII от Наредба № 3 от 16 август 2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, чл. 80 и сл. от която е установен режим на съгласуване и получаване на разрешение от стопанина на пътя дори и за временно поставяне на знаци и пътна маркировка във връзка с извършвани строителни или ремонтни дейности.

Доколкото процесният път, видно от наименованието му е първи клас, т о компетентен да одобри плана за организация на движението по него (независимо дали при постоянна или временна организация) е именно Директора на Изпълнителна агенция „Пътища“, респективно от териториалното поделение тази институция, на чиято територия се намира пътя, ще изхожда най-точната информация за законосъобразно поставени знаци по процесния път

В този изричен смисъл е Решение от 9.7.2020г. по Наказателно дело 1093/2020 Административен съд – Пловдив, постановено по дело на настоящия състав, в което отново е било констатирано разминаване между отразеното в протокола по чл. 10 от Наредбата и официалното писмо от ОПУ на АПИ, като изрично е отбелязано, че следва да се отдаде преимущество на официалната информация, изискана от стопанина на пътя.

В този смисъл са и влезли в сила решения на настоящия състав по АНД 3819/2020, АНД 6435/2020, АНД 285/2020, АНД 7339/2020, АНД 507/2021, постановени при напълно идентична фактическа обстановка.

4

По изложените съображения ЕФ следва да се отмени.

ПО РАЗНОСКИТЕ.

При този изход на спора, съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН жалбоподателят би имал право на разноски. Такива обаче, в конкретния случай не могат да се присъдят по следните съображения:

На първо място липсва нарочно искане за присъждане на разноски по смисъла на т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за разноски следва да бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция.

На следващо място липсват и доказателства разноски по делото реално да са сторени за заплатено възнаграждение за адвокатска защита и съдействие. Тук следва да бъдат съобразени и постановките на т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК, съгласно което разноски за адвокатски хонорар могат да бъдат присъдени, само ако е доказано реалното им заплащане преди приключване на последното открито заседание по делото.

В този смисъл е и трайната практика на Административен съд Пловдив, съгласно която за да бъдат присъдени разноски, те следва да бъдат поискани и сторването им да бъде доказано най-късно до приключване на последното открито заседание по АНД.

Сам по себе си фактът на уважаване, респ. отхвърляне на жалбата, не е достатъчен, за да бъдат присъдени на страната направените разноски.

Присъждането им не е автоматична последица от постановяването на благоприятно за страната решение и по дължимостта им съдът не се произнася служебно.

Така изрично Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1164 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.

В конкретния случай по делото не са представени:

-нито пълномощно в полза на адвокат;

-нито договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорено заплащането на адвокатско възнаграждение;

-нито доказателства адвокатски хонорар реално да е заплатен, -нито доказателства за реално използвана адвокатска защита и 5 съдействие, поради което и разноски не следва да се присъждат.

По изложените по-горе съображения във връзка с крайните срокове, в които могат да се поискат разноски и да се представят доказателства за реалното им сторване, пропускът да се направи това преди обявяване на делото за решаване, не може да се санира, с по-късното предприемане на тези действия по реда на чл. 306 НПК или чл. 248 ГПК .

Така изрично т.8 и 11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, Определение № 743 от 22.10.2014, ч.т.д. № 2228 / 2014 год. на ВКС., Определение № 356 от 02.10.2020 г. по ч. гр. д. № 1922/2020 г. на ВКС, Определение 39 от 27.02.2020 по гр.д. 3666/2019 на ВКС.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 4569311, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на З. СТ. Н. е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6