Решение № 6924 от 03.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6924 гр. София, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20221110166979 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на "С., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу ответника „М. е предявен установителен иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата по заповед № 23245/22.12.2021 г., издадена по ч.гр.д. № 67947/2021 г. по описа на СРС, 41 с-в, а именно: сумата 1361,37 лева, представляваща главница за потребени ВиК услуги за периода 08.06.2018 г. 04.06.2021 г. в имот с административен адрес: гр. София, . по договорна /съдебна/ сметка към кл. № ., като за вземанията са били издадени фактури, дължими в периода 14.04.2021 г. – 10.07.2021 г.

Ищецът твърди, че ответникът има качеството потребител на услугите, доставяни от ищеца на адреса на водоснабдения имот, като това му качество произтича от придобитото на 08.06.2018 г. право на собственост върху имота.

Поддържа, че ответникът не е изпълнил задължението си да уведоми ВиК оператора за промяната в съсобствеността, поради което и по-късно ищецът е издал на фирмата на ответника процесните фактури, след като е променил партидата на абоната. Заявеното искане е предявените установителни претенции да бъдат уважении да се присъдят разноски за производството.

Ответникът „М., чрез адв. К., оспорва предявения иск, като неоснователен и недоказан по основание и размер. Позовава се на изтекла за част от вземането погасителна давност. Оспорва ответникът да е ползвал услугите на ищеца в посочения в исковата молба имот и обем. Оспорва да е получавал фактури, издадени от ищеца.

Оспорва в имота да са били извършвани реални отчети, като обръща внимание, че такива не са приложени към исковата молба. Намира издадените от ищеца фактури за неясни, както и че данните, отразени в същите не са основание за дължимост на претендираните вземания.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи по предявения иск:

1

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ вр. чл. 198о ЗВ.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти: че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води през исковия период, обема на реално доставеното на ответницата количество вода за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

В тежест на ищеца с оглед възражението за давност е да установи, че са настъпили обстоятелства, обуславящи спиране, респ. прекъсване на погасителната давност за вземанията.

В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

С доклада по делото и въз основа на публичната информация, вписана по партидата на ответника в ТРРЮЛНЦ, съдът е отделил за ненуждаещи се от доказване по делото обстоятелствата, че през исковия период ответникът е бил собственик на процесния имот, доколкото последният е внесен в капитала на дружеството под формата на непарична вноска, съгласно заявление № 20180529095100; съдържанието на Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2/13.07.2016 г., в сила от 28.08.2016 г. , публично достъпни на следния ел.адрес:

Obshti uslovia 2016.pdf (sofiyskavoda.bg).

Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейнобитови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения.

Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители на ВиК услуги", това са юридически или физически лицасобственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /в редакция- попр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС на РБ- бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г. / е указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на 2 ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца/. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник- чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.

При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и с оглед вписаното по партидата на ответника в ТРРЮЛНЦ обстоятелство несъмнено е, че дружеството е собственик на процесния недвижим имот, след като същият е апортиран в капитала му, като това обстоятелство е било заявено за вписване в регистъра преди началото на исковия период/ на 28.05.2018 г./. Ето защо и се извод, че ответникът е имал качеството потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. през исковия период, тъй като е притежавал право на собственост върху недвижимия имот през исковия период. Като неоснователни следва да бъдат преценени възраженията на дружеството ответник, че ищецът не е установил в производството това обстоятелството, доколкото бил представил справки от имотния регистър, които нямали характеристиките на документ въобще, а освен това се отнасяли за друг имот. Посочените доводи са ирелевантни, доколкото съдът е приел, че кому принадлежи правото на собственост върху процесния водоснабден имот през исковия период е обстоятелство, което не се нуждае от доказване в производството, като страните са уведомени за това по реда на чл. 146 , ал. 1, т. 4, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая несъмнено е, че общите условия на ответното дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР, като посоченото обстоятелство съдът приема за ноторен факт.

Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от ВиК оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай между страните не е спорно, че оператор на ВиК услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че през процесния период между страните е съществувало облигационно правоотношение, породено от договор за предоставяне на водоснабдителните и канализационните услуги по отношение на имота, находящ се на посочения по-горе адрес.

От заключението на приетата в хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция комплексна съдебно-счетоводна и техническа експертиза се установява, че процесният имот е водоснабден, като в сградата се ползват следните услуги: доставка на вода с питейни качества, отвеждане на изполвана вода и пречистване. За използваните ВиК услуги в имота е бил монтиран 1 бр водомер с метрологична годност до 2025 г. Експертите са констатирали, че ищецът по служебен път е установил промяна в правото на собственост на недвижимия имот след справки в имотния 3 регистър, като на 14.04.2021 г. е разкрил нов клиентски номер на търговската фирма на ответното дружество и е префактурирал задълженията за ВиК услуги, доставени на адреса на процесния имот, считано от 08.06.2018 г. Съгласно техническата част през исковия период имотът е посещаван от проверител, като потребените услуги са начислявани по реален отчет на показанията на водомера /достъп за отчет е бил предоставян редовно/. Отчетите са били нанасяни в индивидуалния електронен карнет, предоставен на вещото лице инж. Ч. за целите на изготвяне на заключението. За периода 08.06.2018 г. – 04.06.2018 г. през СТИ са преминали, съответно са начислени услуги за 510,900 куб.м. вода на стойност 1361,37 лева, която съответства на количеството и на утвърдените от КЕВР цени през периода. За периода м.11.2018 г. – 04.06.2021 г. дължимата сума за услугите съгласно техническата част на заключението е в размер на 1176,92 лева.

Счетоводната част на заключението е пояснила префактурирането на задълженията във връзка със служебната промяна на задълженото за имота в качеството му на собственик лице. Става ясно, че префактурирани за периода 08.06.2018 г. – 04.04.2021 г. са задължения в размер на 1267,44 лева, а по новия кл. № са били начислени и текущо са фактурирани услуги на стойност 93,93 лева.

Заключението си вещите лица са пояснили по реда на чл. 200 ГПК в съдебното заседание, проведено на 05.04.2023 г., като от изявленията им става ясно, че натрупаните по стария клиентски № задължения до 08.06.2018 г. не са префактурирани и същите не са прехвърляни по клиентския номер на ответника.

Макар ответникът да е релевирал в съдебното заседание, в което експертизата е приета, възражения срещу същата, съдът приема, че не е налице основание да не кредитира заключението и да не ползва същото за установяване на правнорелевантни за спора факти. Същото е изготвено обективно и компетентно от специалисти, притежаващи необходимите специални знания. Въз основа на заключението съдът приема, че в собствения на ответника имот са ползвани ВиК услуги, доколкото показанията на намиращия се в имота водомер са отчитани, а издаваните фактури са въз основа на данните от съставения ел.карнет. Ответникът не твърди да е погасявал каквито и да било задължения към ищеца, а от счетоводната част на заключението не се установява противното. Когато искът е установен по основание, но не са налице достатъчно данни относно неговия размер съгласно чл. 162 ГПК съдът следва да вземе предвид заключението на вещо лице, доколкото искът не може да бъде отхвърлен само защото ищецът не е представил доказателства относно неговия размер. За установяване на същия е заявено доказателствено искане за изслушване на заключение на съдебна експертиза, с оглед което и това е редът за установяване на претенцията по размер.