Определение № 20 от 20.01.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20 гр. *****, 20.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – *****, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20263001000011 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на С. Ж. С. от гр. *****, представлявана от адв. С. С. от АК*****, срещу решение № 484/09.12.2025г. постановено по т.д. № 323/2025г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която отхвърлен като неоснователен предявеният от въззивницата осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ, срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД- гр. София, ЕИК 831830482, за сумата 25 000 лв. /равняващи се на 12 782,30 евро/, съставляващи разликата над присъдените 15 000лв. (с равностойност от 7 669.38 евро) до претендираните 40 000 лв. (с равностойност от 20 451.68 евро), претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради причинено телесно увреждане, (изкълчване на дясна раменна става), вследствие ПТП, настъпило на 08.01.2024г. в гр. *****, по вина на водача на застрахования в ответното застрахователно дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ л.а. марка „*********“, модел „***“, с ДК №*********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на уведомяване на застрахователя-14.06.2024г., до окончателното й изплащане.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част. Основните доводи са за неправилно приложение нормата на чл. 52 ЗЗД. Позовавайки се на събраните по делото 1 писмени и гласни доказателства, въззивницата счита присъденото обезщетения за несъответно на действителното претърпените от нея болки, страдания, както и силния емоционален cтpec, който е претърпяла, съпроводен с негативни психични изживявания – нарушения в съня, чести кошмари, липса на апетит, страх от пресичане на улично платно. Излага се също, че и до настоящия момент болките и страданията не са отшумели, доколкото вследствие на извършения преглед за целите на назначеното по делото експертно заключение вещото лице е дало мнение, че функцията на увредения горен крайник към момента на прегледа не е възстановена в пълен обем и продължава болков синдром при ищцата. Твърди се също, че при определяне на справедливия размер на обезщетението съдът не е съобразил застрахователния лимит предвиден по задължителната застраховка "Гражданска отговорност”, а исковата претенция на пострадалата попада в долната граница или минимума на тези лимити. На следващо място, оспорва се правилността на изводите на първоинстанционния съд за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като са изложени подробни съображения за недоказаност и неоснователност на възражението на застрахователя. Искането към въззивния съд е за отмяна на решение в отхвърлителната част и уважаване на исковата претенция изцяло, чрез допълнително присъждане на сумата 25 000 лв., ведно със законната лихва от дата на уведомяване на застрахователя до окончателното й изплащане. Претендират се разноски за двете инстанции, в т.ч. адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 263 ал.1 ГПК въззиваемото дружество ЗД „БУЛ ИНС“ АД не е депозирало писмен отговор.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и се преценява като допустима. Същата отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК и е надлежно администрирана.

С оглед предмета на надлежното сезиране на въззивната инстанция, първоинстанционното решение не е предмет на обжалване и е влязло в сила в частта, с която е уважена претенцията за неимуществени вреди за сумата 15 000 лв., с равностойност от 7 669,38 евро/, ведно със законната лихва, 2 считано от 14.06.2024г. до окончателното й изплащане.

Страните не са релевирали оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, които следва да бъдат отстранени от въззивния съд, както и искания за събиране на доказателствата в това производство. Не се налага и служебно събиране на доказателства или даване на указания на страните за предприемане на процесуални действия за доказване на факти и обстоятелства, релевантни за приложение на императивни правни норми.

Предвид изложеното, като прецени въззивната жалба за процесуално допустима, редовна и надлежно администрирана, въззивният съд намира, че същата следва да бъде приета и насрочена за разглеждане в открито съдебно заседание.

Воден от горното, ВнАпС, ТО, III- ти състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на С. Ж. С. от гр. *****, представлявана от адв. С. С. от АК-*****, срещу решение № 484/09.12.2025г. постановено по т. д. № 323/2025г. по описа на Варненски окръжен съд, в отхвърлителната част.

НАСРОЧВА производството по в. т. д. № 11/2026г. по описа на ВнАпС, ТО, в открито съдебно заседание на 17.02.2026г. от 13.30 часа.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, с преписи от определението. Преписите до ЗД „БУЛ ИНС“ АД- гр. София да се връчат чрез ЕПЕП, с оглед качеството на дружеството на задължено по см. на чл. 50, ал. 5, вр. чл. 38, ал. 2 ГПК лице, отчитайки осъществяваното до настоящия момент уведомяване, в т.ч. получаване на електронни съобщения и призовки, изключително посредством ЕПЕП, респ. липсата на отказ по см. на чл. 38, ал. 4 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4