Решение № 2493 от 25.07.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2493 гр. Варна, 25.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С. Т. при участието на секретаря Х. И като разгледа докладваното от С. Т Гражданско дело № 20223110100635 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „***“ АД, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.П.И. и В.П.К.– изпълнителни директори, чрез пълномощника им юрисконсулт М.Ж.срещу Д. Я. Л., с ЕГН ********** и настоящ адрес *** с която са предявени искове с правно основание чл.500, ал.2 КЗ за осъждане ответникът да заплати на ищцовото дружество сумата от 13749.85 лв. /тринадесет хиляди седемстотин четиридесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № ***за настъпило на ***г. ПТП и възникнало регресно право срещу виновния водач – Д.

Я. Л., сумата 10.00 /десет/ лева, представляваща направени ликвидационни разноски по щетата, сумата от 3356.14 лв. /три хиляди триста петдесет и шест лева и четиринадесет стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата от 25.08.2019г. до 19.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба - 20.01.2022г. до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:

1

С полица № ***от ***г. ***сключило договор за имуществена застраховка „Каско“ на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег.№ ***, собственост на „***“ ООД, със срок на действие от 08.10.2016г. до 07.10.2017г., при уговорено покритие клауза „П“ – Пълно Каско на рисковете, съгласно Общите условия на предлаганата застраховка.

На ***г. в 11:20 часа на главен път *** около 177 км., между с. ***и гр.

***настъпило ПТП с лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.№ ***, като поради несъобразена скорост с пътната обстановка и при навлизане в завой, водачът на автомобила загубил контрол над управляваното МПС, поднесъл и блъснал в предната част насрещно движещото се МПС марка и модел „***“ с рег. № ***, вследствие на което били нанесени материални щети на автомобила. Събитието било документирано с Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***г. Във връзка със събитието било водено ДП № ***г. на РП ***, в хода на което било установено, че по време на произшествието водач на л.а. „*** с рег.№ *** бил Д. Я. Л., като същият управлявал МПС със СУМПС, което било обявено за невалидно на ***г.

При направена справка в база данни на Гаранционен фонд било установено, че за управляваното от ответника МПС не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

В резултат на гореописаното ПТП, на 19.01.2017г. в ищцовото дружество било подадено уведомление – декларация за щета по застраховка „Каско на МПС‘ с искане за обезщетяване на нанесените вреди на собственика на застрахования по застраховка „Каско“ автомобил и била заведена преписка по щета № ***.

Съгласно платежно нареждане № ***г. размерът на заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение бил 13019.14 лева, след прихващане на дължимата застрахователна премия в размер на 730.71 лева и 10 лева извършени ликвидационни разноски по претенцията, като общата сума по щетата била 13759.85 лева.

С плащането на дължимото обезщетение ищцовото дружество изпълнило задължението си в качеството си на застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС“ да покрие щетите, причинени на застрахованото МПС.

С писмо с изх. № ***г., получено на ***г., ответникът Д. Я. Л. бил поканен в тридесетдневен срок да заплати доброволно на ищеца сумата от 13759.85 лева, от които 13749.85 лева заплатено обезщетение за възстановяване на увредения автомобил и 10 лева за извършени ликвидационни разноски по претенцията, но сумата не била заплатена. Считано от 25.08.2019г. ответникът изпаднал в забава на основание чл.84, ал.2 ЗЗД и дължал мораторна лихва, която била изчислена от ищеца с помощта на калкулатора на НАП.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

2

В открито съдебно заседание ищецът, не изпраща представител. С писмена молба преди заседанието моли за даване на ход на делото в негово отсъствие и прави процесуални искания. Ответникът се явява лично и заявява, че признава иска и ще заплаща доброволно сумите към ищеца, но не може да заплати сумите наведнъж.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:

В първото по делото заседание ответникът се е явил лично и е заявил, че признава изцяло предявените искове по основание и размер.

Спазени са изискванията на чл.237, ал.3 ГПК за постановяване на решение при признание на иска, тъй като ответникът е признал исковата претенция за основателна по основание и размер, признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

Разноските в производството следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

За да бъде приложена разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК и разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца следва кумулативно да са налице двете предвидени от закона предпоставки – ответника да е признал иска и с поведението си да не е дал повод за предявяване на иска, които предпоставки не са налице в случая.

Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Реализираните такива са в общ размер на 634.63 лева заплатена държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.78, ал.8 ГПК. Разноските в този размер следва да се възложат в тежест на ответника.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. Я. Л., с ЕГН ********** и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на *** АД, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление *** сумата от 13749.85 лв.

/тринадесет хиляди седемстотин четиридесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № *** за настъпило на ***г. ПТП и възникнало регресно право срещу виновния водач – Д. Я. Л., сумата 10.00 /десет/ лева, представляваща направени ликвидационни разноски по щетата, сумата от 3356.14 лв. /три хиляди триста петдесет и шест лева и четиринадесет 3 стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата от 25.08.2019г. до 19.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба - 20.01.2022г. до окончателно изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Д. Я. Л., с ЕГН ********** и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ***“ АД, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление *** сумата от 734.63 /седемстотин тридесет и четири лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4