Решение № 14338 от 12.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14338 гр. С., 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА при участието на секретаря В. като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело № 20211110125959 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по ГПК, част ІІ „Общ исков процес“, дял І „Производство пред първата инстанция“.

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 79 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД от ,,К. срещу ,,У. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 7500 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ,,К.“ Е. имуществени вреди поради неизпълнение на договорно задължение от страна на ,,У. по сключения между тях договор за доставка и монтаж от 25.08.2009 г.

Ищецът твърди, че между него и ответника е бил сключен договор от 25.08.2009 г. за доставка и монтаж на три асансьора и осем ескалатора, както и за тяхното въвеждане в експлоатация в сграда с адрес: гр. С.“. Сочи, че ответникът е доставил и монтирал единадесет броя съоръжения, но същите не били въведени в експлоатация съгласно уговореното в договора, като поддържа, че те не могли да бъдат въведени в експлоатация от трето лице, поради отпадане на гаранцията в тези случаи. Ищецът твърди, че между него и дружеството ,,В.“ . е сключена спогодба на 15.10.2015 г. с нотариална заверка на подписите, съгласно която ищецът се задължил да предаде под наем търговски площи от обекта, като към момента на подаването на исковата молба срокът за предаване на търговските помещения бил изтекъл, но ищецът не можел да изпълни задължението си, тъй като ответникът по настоящия иск не изпълнил задължението си да въведе в експлоатация ескалато.е и асансьо.е, както и климатизацията и вентилацията в обекта. Твърди, че ищецът е трябвало да заплати неустойка на ,,В.“ . в размер на 7500 лв., поради неизпълнение на задължението си в сключеното споразумение, което неизпълнение е било причинено от неизпълнението на задължението на „У. по първоначалния договор за доставка и монтаж от 25.08.2009 г. Твърди, че заплатената неустойка се изразявала в заплащането на 2500.00 лв. за 1 всеки един от невъведените от ответника в експлоатация асансьори или неустойка в общ размер на 7500.00 лв. За заплатената от ищцовото дружество неустойка били издадени надлежни документи – данъчна фактура № . от 29.04.2021 г., както и касов фискален бон от същата дата. Твърди, че е изпратил покана до ответното дружество за заплащане на дължимото вземане, но ответникът е отказал да изпълни задължението си, поради което предявява настоящия иск. Ето защо, моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Признава, че между страните е сключен договор на 25.08.2009 г. за доставка и монтаж, но твърди, че не е налице неизпълнение на сключения договор от страна на ,,У., като също така оспорва ищецът да е претърпял вреди, а ако е претърпял такива, те да са в причина връзка с поведението на ,,У.. Напротив, ответникът бил изпълнил всичките си задължения по договора, като доставил, монтирал и осигурил издаването на сертификати на асансьо.е. Ищецът бил неизправна страна по договора, тъй като не бил платил на „У. уговорената в договора цена за доставка и монтаж на асансьо.е, във връзка с което между тях била сключена спогодбата на 02.10.2015 г. Сочи, че в първоначално сключения между ищеца и ответника договор не било включено задължение за ответника да въвежда в експлоатация доставените и монтирани съоръжения.

Твърди, че въвеждането в експлоатация на съоръжения с повишена опасност предвижда изпълнение на процедура, уредена в Наредба за безопасната експлоатация и технически надзор на асансьо.е, която се осъществява по искане на ползвателя на съоръжението, който в случая е ищецът. Посочва, че ,,К. е приел изпълнението, тъй като не бил заявил възражения за недостатъци, за некачествено или ненадлежно изпълнение. В условие на евентуалност, ответникът релевира възражение за давност. Твърди, че представеното от ищеца споразумение между него и ,,В.“ Е. е неистинско и симулативно, както и че същото е антидатирано. Моли искът да бъде отхвърлен, като му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Софийски районен съд въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на производството доказателства и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК безспорен между страните и ненуждаещ се от доказване е фактът, че на 25.08.2009 г. между ,,К. и „У. е сключен Договор за доставка и монтаж на три асансьора и осем ескалатора на обект „S.“, находящ се в гр. С.“, с параметри и изисквания съгласно Приложение № 1, неразделна част от договора.

По делото е представен Договор за доставка и монтаж на подемни устройства /л. 25 – л. 33 от делото/ в сграда с адрес: гр. С.“, обект ,,S.“, сключен между ,,К. и „У. на 25.08.2009 г., от който става ясно, че изпълнителят „У. се е задължил да достави 3 броя асансьори, да ги монтира, да подготви необходимата документация и създаде организация за сертифициране и освидетелстване на монтираните от дружеството асансьори, да участва в изпитанията на асансьо.е и да съдейства за издаване на Сертификат за краен контрол и Акт за технически преглед на всеки от тях, таксите за които се заплащат от възложителя – чл. II.2 от договора.

В Раздел IV от договора „Начин на плащане“ е уговорено, че в 5-дневен срок от монтажа възложителят поисква назначаване на комисия за техническо освидетелстване и приемане на асансьо.е и заплаща остатъка от 5% от стойността на договора в едноседмичен срок от приемането на асансьо.е. Уговорено е и че ако в 5-дневен срок след монтажа не бъде назначена комисия, тези 5% продължават да се дължат, а възложителят приема на отговорно пазене монтираните асансьори, като забавянето на строителството не е основание за забавяне на плащанията. Изрично е посочено в точка 6, че асансьо.е се пускат в експлоатация след: 1/ окончателното разплащане по договора; 2/ извършване на изпитания 2 на обекта и издаване на Сертификат за краен контрол от ЛОС /лице за оценка на съответствието/, таксата за който се заплаща от възложителя; 3/ издаване от РО „ИДТН“ или лицензирана частна фирма на Акт за технически преглед на асансьо.е след окончателното разплащане по настоящия договор, като таксата за издаването на акта се заплаща от възложителя; 4/ сключване на договор за абонаментно обслужване. По отношение на гаранцията след пускането в експлоатация, уговорено е, че изпълнителят осигурява платено абонаментно обслужване на асансьо.е, което е предмет на отделен договор, който се сключва преди пускането на асансьо.е в експлоатация. Такъв отделен договор не е представен по делото.

Представени са Сертификати за краен контрол № . г. /л. 78 от делото/ и № . г. /л. 80 от делото/, заедно с приложенията към тях.

Представено е Разрешение за ползване от 12.01.2012 г. на „Многофункционална сграда за обществено обслужване с подземен паркинг, магазини, банков офис и заведения за хранене“.

Представена е и Спогодба, сключена между „К. и „У. от 02.10.2015 г. /л. 75 – 77 от делото/, в която е записано, че задълженията на изпълнителя „У. по Договора от 25.08.2009 г. за доставка и монтаж на 3 броя асансьори и 8 броя ескалатори са изпълнени изцяло, качествено и в срок. В спогодбата е описано, че веднага след монтирането на асансьо.е са предприети действия по сертифицирането им, издадени са сертификати за краен контрол и след това приведените в готовност за експлоатация асансьори са опаковани, поради недовършени строително-монтажни работи по обекта, и оставени на отговорно пазене на възложителя. Съгласно спогодбата към момента на нейното сключване „К. дължи на „У. общо 24 128.73 лв., като страните се съгласяват задълженията да бъдат погасени до 31.05.2016 г. на осем погасителни вноски. Няма спор между страните, че „К. не е изпълнил задълженията си съгласно спогодбата и разплащанията по процесния договор от 25.08.2009 г. не са окончателно приключили и към днешна дата.

Приета по делото е и Молба № 62317 от 05.05.2016 г. за присъединяване на „У. в производството за откриване на производство по несъстоятелност на ,„К., в която се твърди, че към момента на подаване на молбата, „К. е заплатило само сумата от 3000 лв. от уговорения между страните по спогодбата погасителен план.

От представеното на л. 8 – 21 от делото споразумение от 05.11.2015 г., сключено между ,,К., от една страна, и „Е.“ Е., „В.“ Е. и „В.“ Е., от друга, се установява, че ищецът е имал финансови задължения към въпросните дружества, като със споразумението те заявяват, че нямат никакви претенции към ищцовото дружество. Представено е и Допълнително споразумение от 09.11.2015 г., сключено между ,,К. и „В.“ Е., с което ,,К. се задължава да предостави на В.“ Е. безвъзмездно ползване за срок от 3 години на търговски площи, находящи се в обект „Многофункционална сграда за обществено обслужване с общ капацитет на заведенията 680 места“ в УПИ с площ 1722 кв. м., находящ се в гр. С. по плана на гр. С., местност М.“. Търговските площи следвало да са годни за експлоатация, с въведени в експлоатация асансьори. В случай на неизпълнение ,,К. дължало неустойка в размер от по 2500 лв. за всяко устройство, което не е въведено в експлоатация.

Приета е фактура № . от 29.04.2021 г. за заплащане на 7500 лв. неустойка от ,,К. на „В.“ Е.. Приет е и заверен препис на извлечение от счетоводната документация на „В.“ Е., показваща осчетоводяването на фактура № . от 29.04.2021 г., както и дневен отчет на дружеството, изваден от фискалната памет касовия апарат, от който е издаден фискален бон към фактурата. Дневният отчет обаче е нечетлив, доколкото голяма част от напечатаното е избледняло и не се вижда.

Разпитан по делото е свидетелят В., дългогодишен служител в „У., който потвърждава, че процесните асансьори са били доставени и монтирани на обекта. Твърди, че са минали сертифициране, процедура за краен контрол, което означава, че съоръженията са изправни.

3

С това се изчерпвали задълженията на „У. по договора, като след преминаването на асансьо.е през краен контрол възложителят бил длъжен да заплати окончателно останалата част по уговорената цена, след което страните следвало да подпишат нов договор относно абонаментното сервизно обслужване, но такъв договор не бил подписан. За да бъдат пуснати асансьо.е, било нужно да има сключен договор за сервизно обслужване, тъй като такъв документ бил необходим, за да бъдат регистрирани асансьо.е в Държавната инспекция по технически надзор. След тази регистрация и издаването на Акта за първоначален технически преглед асансьо.е можело да се пуснат в експлоатация. Такъв договор между обаче не бил сключен.

Разпитан по делото е и свидетелят Р. Ж. Б., управител на дружеството „В.“ Е., който заявява, че „В.“ Е. и други, представлявани от него дружества, имали търговски отношения с ,,К.. Ищцовото дружество имало парични задължения към тях, във връзка с което били подписани няколко на брой споразумения, с едно от което трябвало да получи от ,,К. на изгодна цена площи под наем, които да преотдаде и да си възвърне па.е. Това не се случило, обаче, като управителят на „К. заявил, че не може да пусне инсталациите и съоръженията в обекта, в това число и асансьо.е. Не знае дали това наистина е така, но тъй като управителят на ищцовото дружество многократно го твърдял, уговорили в споразумение срок за отстраняване на съответните проблеми и неустойка, ако не бъде изпълнено това. Свидетелят е посещавал сградата само когато още не е била завършена, не е влизал вътре, а след завършването не му е бил осигурен достъп. Уговорената между страните неустойка била изплатена през 2021 г., тъй като едва през 2020 г. управителят на ,,К. му съобщил, че не е в състояние да изпълни договора, че вече няма достъп до сградите, а другото му дружество, с което да преотдава площите, му било отнето.