Решение № 447 от 16.06.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 2224/2025
- Вид
- Решение № 447
- Подписан
- 16.06.2025
- В сила
- 16.06.2025
- Състав
- Величка Маринкова, Атанас Николаев Атанасов, Дора Запрянова Илиева
Цитирани разпоредби
- чл.343б · Наказателен кодекс
- чл.343б ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343б ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.59 ал.4 · Наказателен кодекс
- чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.319 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.320 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334 т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 447 гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Величка Маринкова
Членове:
Атанас Н. Атанасов
Дора З. Илиева при участието на секретаря Красимира Й. Динева в присъствието на прокурора Т. Ив. Д. като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100602224 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 11.02.2025 година, постановена по НОХД № 13361 от 2024 година, Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 95-ти състав, подсъдимият М. Л. Г. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 25.04.2022 година, около 10:20 часа в град София, по бул. „Генерал Данаил Николаев“, пред магазин „Лидл“, с посока на движение от ул. „Владайска река“ към бул.
„Мадрид“, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ“, модел „320 И“ с ДК № ****, след употреба на наркотични вещества по смисъла на чл.3 ал.1 т.1 и ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), а именно метадон, включен в Приложение № 2 – Списък II „Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към чл.3 т.2 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (НРКРВН) към ЗКНВП, установено по надлежния ред - с протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол и за химико-токсикологично изследване за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози № И-6103/20.07.2022 година на Военномедицинска академия, съгласно Наредба № 1/19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на 1 наркотични вещества или техните аналози (обн. ДВ. бр.61/28.07.2017 година, в сила от 29.09.2017 година) - престъпление по чл.343б ал.3 НК.
На подсъдимият са наложени наказания „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, „ГЛОБА“ в размер на 800 (осемстотин) ЛЕВА, както и наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ, от което на основание чл.59 ал.4 НК е приспаднато времето през което е бил лишен от правото да управлява МПС по административен ред.
На основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ е отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 НПК, М. Л. Г. е осъден да заплати в полза на държавата направените по делото разноски в размер на 938.84 лева, от които по сметка на СДВР сумата от 738.84 лева, както и по сметка на СРС - 200 лева.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от упълномощения защитник на подсъдимия – адвокат Г. Т., в която твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, като иска от въззивния съд да отмени същата и да постанови нова, с която да признае подсъдимия Г. за невиновен по повдигнатото му обвинение.
В допълнение към жалбата се поддържа, че първоинстанционната присъда е неправилна и незаконосъобразна. Основните доводи са, че подсъдимият е приемал метадон по лекарско предписание, като част от терапевтична програма за лечение на зависимост. Защитата изтъква, че метадонът следва да се разглежда като медикамент, а не като наркотично вещество по смисъла на закона, когато е приеман под медицински контрол.
Адвокатът твърди още, че липсва обективната страна на престъплението, тъй като е шофирал след употребата на медикамента „Метадонов хлорид“, според указанията на производителя, по предписание и под контрола на лекуващия лекар. Поради тези причини се иска отмяна на присъдата и постановяване на оправдателен съдебен акт. Алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В закрито заседание въззивният съд по реда на чл.327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие.
В хода на проведеното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция упълномощеният защитник на подсъдимия Г. – адвокат Т. – поддържа подадената въззивна жалба и писменото допълнение към нея. Иска отмяна на присъдата изцяло и постановяване на друга оправдателната такава, алтернативно се иска да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В хода на съдебните прения, прокурорът счита постановената присъда на СРС за правилна и законосъобразна, а доводите изложени във въззивната жалба и допълнението към нея за неоснователни. Смята, че така наложеното 2 наказание е справедливо и моли присъдата да бъде потвърдена.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, атакувания съдебен акт, изложените във въззивната жалба и допълнението към нея доводи и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност и обоснованост, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 НПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.320 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
След извършване на проверка от страна на настоящия въззивен състав по отношение на редовността (допустимостта) на въззивната жалба и допълнението към нея, се пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.
Въззивният съд, след като подложи на анализ събраната по делото доказателствената съвкупност, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което споделя в цялост фактическите констатации на Софийския районен съд. При извършения собствен анализ на събраните доказателства, настоящият състав на Софийски градски съд приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият М. Л. Г. е роден на **** година в град София. Същият е българин, български гражданин, със средно образование, работи без регистриран трудов договор, неженен, неосъждан (реабилитиран), с постоянен адрес град София, ж.к. „Надежда 1“, ул. **** и ЕГН: **********.
Поради съществуваща зависимост към опиоди, през 2013 година подсъдимият М. Г. постъпил на лечение в медицински център „Хоризонт“ АИСМП, ООД, като бил включен в програма за лечение с метадон. Към месец април 2022 година предписаната му дневна доза метадон била 70 мг.
Посещавал медицинския център веднъж седмично, където приемал една доза метадон под медицински контрол, а останалите шест дози (за всеки от оставащите дни от седмицата) му били предоставяни за прием в домашни условия. Лекуващ лекар на Г. към посочения момент бил д-р Г. В., който във връзка с работата на подсъдимия като автомонтьор го бил предупреждавал, че управлението на МПС след употребата на метадон не е позволено от закона.
На 25.04.2022 година за времето от 07:00 часа до 19:00 часа свидетелите Б.М. и А.А. - полицейски служители при отдел „Пътна полиция“ - СДВР, изпълнявали служебните си задължения на територията на гр. София. На същата дата - 25.04.2022 година сутринта, те се намирали в гр. София, бул.
„Генерал Данаил Николаев“, пред магазин „Лидл“. Около 10:20 часа на 25.04.2022 година забелязали движещо се по пътното платно моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ”, модел „320И”, с ДК № ****, движещ се от ул. „Владайска река“ към бул. „Мадрид“. Решили да го спрат за проверка. Лекият автомобил бил управляван от подсъдимия М. Г..
В хода на проверката полицейските служители установили, че Г. е 3 пребледнял, с болнав вид и се държал нервно, при което свидетелят М. му разяснил, че следва да му бъде направена проверка за употреба на наркотични вещества с полеви тест „Дръг тест 5000“, фабричен № ARPK 0016.
Подсъдимият отказал, поради което свидетелят М. му съставил АУАН серия АД № 027295/25.04.2022 г., а свидетелят А.А. му издал талон за медицинско изследване № 0009293/25.04.2022 година за явяване във Военномедицинска академия за вземане на кръвна проба и урина.
Подсъдимият Г. се явил във ВМА, където предоставил кръвна проба и урина за изследване, за които действия бил съставен протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Изготвен бил протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол и за химико-токсикологично изследване за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози № И6103/20.07.2022 година на Военномедицинска академия, от чието заключение се установило, че в представените проби кръв и урина на подсъдимия М. Г. се доказало наличието на наркотично вещество - метадон.
По смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), метадонът е включен в Приложение № 2 - Списък II „Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към чл. 3, т. 2 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (НРКРВН) към ЗКНВП.
Горната фактическа обстановка се установява въз основа на събрания и приобщен към делото доказателствен материал, при преценка на гласните и писмени доказателства и доказателствени средства и способите за доказване поотделно и в съвкупност, както следва: гласни - обясненията на подс. Г. и показанията на свидетелите Б.М., А.А. и Г. В., в това число съответните части от показанията им, депозирани в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност чрез прочитане; писмени АУАН № АД № 027295/25.04.2022 година; талон за изследване № 0009293/25.04.2022 година; справка-картон на водач; ЗППАМ № 1064/25.04.2022 година; справка за собственост на МПС; протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; медицинско удостоверение от д-р Д.А., управител на медицински център „Хоризонт“АИСМП, ООД; листовка, съдържаща информация за пациента относно медицинския препарат Метадон Софарма 10 mg/ml перорален разтвор метадонов хидрохлорид; справка за съдимост; справка от ТД на НАП София изх. № 10-00-3543/19.12.2024 година, и способите за доказване - химическа експертиза протокол рег. № И-6103/20.07.2022 година и комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза. доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
4
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане на фактическата обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други. В мотивите на постановената присъда първият съд, по ясен и убедителен начин, е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Настоящият въззивен състав изцяло се солидаризира с доказателствения анализ на първата инстанция, поради което счете, че се явява безпредметно той да бъде повтарян в настоящото изложение. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста (виж решение № 181/2012 година на ВКС, І н. о., решение № 372/2012 година на ВКС, III н. о., решение № 513/2013 година на ВКС, І н. о., решение № 371/2016 година на ВКС, ІІІ н. о.).