Решение № 546 от 25.08.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 546 гр. София , 21.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Людмила Цолова

Светла Станимирова

Женя Димитрова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Людмила Цолова Въззивно търговско дело № 20211001000004 по описа за 2021 година за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение № 260010 от 14.09.2020г. по т.д.№1561/2018г. Софийски градски съд е осъдил „Металстрой АМС“ООД да заплати на „Линднер България ЕООД на основание чл.79 ал.1 ЗЗД сумата 4 439,76 евро – по споразумение от 19.07.2017 г., ведно със законната лихва от 20.07.2018 г. до окончателното плащане; на основание чл.88 ал.1 изр.2 ЗЗД сумата 30 652,87 евро – обезщетение за вреди от разваляне на договор от 02.06.2017 г. за обект „Метално хале – разширение на съществуваща офис-сграда на фирма „Т.“ в гр. Хинтершмидинг, в частта, с която е възложено изработка и монтаж на евакуационна стълба и поставяне на фасадна облицовка с панели, ведно със законната лихва от 20.07.2018 г. до окончателното плащане, както и направените от ищеца разноски съразмерно на уважената част от исковете. С решението е отхвърлен искът за вреди в останалата му част до предявения 1 размер от 39 453,74 евро, както са отхвърлени и предявените от „Металстрой АМС“ООД срещу „Ленднер България“ЕООД насрещни искове за плащане на сумата 24 560 евро, от която 17 910 евро – дължимо и неплатено възнаграждение по същия договор от 02.06.2017 г. и 6 650 евро – неправомерно усвоена банкова гаранция.

Недоволен от така постановеното решение както в осъдителната му част, така и в частта по отхвърлените насрещни искове, е останал ответникът „Металстрой АМС“ООД, който в законоустановения срок е депозирал въззивна жалба срещу него. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебния акт в обжалваната му част.

Въззивникът счита,че съдът е присъдил пълната претендирана от ищеца сума за наем на кран без да се позове на доказателства, че отчетеното времеползване на същия от 35 часа е действителното такова, което е подлежало на установяване от ищцовата страна и без да съобрази направените от въззивника възражения,че кранът се е ползвал и за друга работа, тъй като е присъствал на обекта преди започването на работата по договора и че представител на дружеството-ответник не е присъствал при отчитането на работата пред наемодателя.Несъгласие е изразено и с извода на съда,че , предвид самостоятелната обособеност на фазите по изграждане на фасадна облицовка на сградата и монтиране на евакуационна стълба, в тази му част договорът е могъл и е бил развален от ищеца основателно – поради пълно неизпълнение от страна на ответника. По отношение монтажа на стенните панели въззивникът намира за неправилен изводът на състава на първоинстанционния съд,че е налице фактическа негодност на материала, поради несъответствието на панелите с изискванията за пожароустойчивост, действащи на територията на провинция Бавария, Германия.В тази връзка твърди, че ищецът не е доказал приложимото законодателство, в отклонение на което се сочи, че е изпълнена поръчката, както и,че дори да са били налице такива изиствания, те не биха могли да се възложат в отговорност на изпълнителя, който е работил по спуснатото му от възложителя задание, който своевременно е бил запознат със спецификациите на подлежащия на влагане в обекта материал и не е възразил своевременно.Във връзка с последното заявява,че установяването на противопожарните изисквания е следвало да бъде извършено с проекта за пожарна безопасност, изготвянето 2 на който не е негово задължение, а на възложителя, който е следвало да сведе съответните изисквания до проектантите по отделните части и да организира съгласуване между тях. Въпреки че по делото е установено,че проектът за пожарна безопасност не е бил преведен на български и представен на изпълнителя, а монтираните от последния панели формално отговарят на изискванията на заданието на възложителя, съдът, според въззивника, незаконосъобразно му е вменил в отговорност да уведоми възложителя за липсващи параметри на изискванията на пожароустойчивост и е обосновал с неизпълнението на това прилагането на последиците на чл.260 ЗЗД в негова тежест, с което неправомерно е разширил обхвата на договорките между страните.Неприложимостта на посочената разпоредба въззивникът обосновава и с твърдението,че изпълнителят сам е изработил проекта до обема на възложеното му и сам е доставил материала. Несъобразено, според въззивника, е останало от съда и извънпроцесуалното поведение на възложителя, който е поставил въпроса за допустимостта на панелите за монтаж в Германия едва след доставянето им на обекта, след като ги е приел без забележки, което е следвало да се счита за индикация,че същият сам не е знаел за съществуването на подобни нормативни изисквания. Извън това, останалите възражения на възложителя за недостатъци при монтажа на панелите, въззивникът счита,че не могат да обосноват изявление за разваляне, доколкото всички те са били отстраними. Като негодни да обосноват законосъобразно упражнето право на едностранно разваляне на договора, по виждане на въззивника , са и възраженията на ищеца срещу изпълнението на евакуационната стълба, тъй като констатираните от двете страни дефекти по нея не са с характер на съществени такива. В това си становище въззивникът се позовава на заключенията на вещите лица, според които съществува метод на студено поцинковане, по който антикорозионната защита в компрометираните участъци от стълбата би могла да бъде гарантирана, още повече, че е установена липса на проектно решение, за да би могла да бъде направена преценка за несъответствие на изработеното с него. Наведено е като довод в подкрепа на поддържаната от въззивника теза за наличие на неизпълнение по отношение на тази част от договора за изработка в степен, правещо изработеното негодно за употреба, обстоятелството,че сам ищецът е изразил готовност да приеме изработеното при отбив от цената в размер на 50%. Срещу размера на присъдените на ищеца по това перо вреди от 3 неизпълнението въззивникът е противопоставил доводите си, че платеното от ищеца на трето лице по договорка с него за изработка на нова стълба не може да бъде критерий за действителния размер на вредата, доколкото страните биха могли да уговорят размер,възлизащ десетократно над стойността на изработката. Неоснователно според въззивника съдът е отхвърлил и насрещния му иск, тъй като от събраните по делото доказателства е било установено в производството пред първата инстанция,че 75% от уговореното е било престирано от негова страна /панелите са били почти изцяло монтирани/.

По тези съображения въззивникът е поискал първоинстанционното решение да бъде отменено, предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени,а насрещният му иск – уважен.Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемият „Линднер България“ЕООД е оспорил въззивната жалба като неоснователна. В депозирания от него писмен отговор е изложил съображения за законосъобразност и обоснованост на решението, поради което е поискал САС да го потвърди.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване на решението и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Софийски апелативен съд, по реда на чл.269 ГПК, като взе предвид събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност във връзка с доводите на страните, намира следното:

В подадената от ищеца „Линднер България“ЕООД искова молба са наведени твърдения за сключен на 02.06.2017г. с ответното дружество „Металстрой АМС“ООД договор за инженеринг , по силата на който на последното било възложено проектирането, производството, транспорта на материали и елементи и изпълнението на строително-монтажни работи на обект „Метално хале – разширение на съществуваща офис-сграда на фирма Тоха“ /двуетажна сграда с метална конструкция, съгласно задание на възложителя и външна евакуационна стълба със самостоятелна метална конструкция/, находящ се на територията на Германия със срок за изпълнение до 24.08.2017г. и възнаграждение в размер на 133 000 евро. Твърди се,че в 4 хода на изпълнението на възложеното се установило,че работниците на ответника не са квалифицирани за правилното извършване на работата и не разполагат с необходимите техника и инструменти. Поради липсата на работещ ангажиран от ответника кран, необходим за монтажа на конструкцията, се наложило ищецът да сключи договор за наем на автокран с трето лице при уговорката платената от него наемна цена /която възлязла в размер на 4439,76 евро/ да бъде приспадната от уговореното възнаграждение.

Освен това при перманентно извършвани проверки в хода на работата от представител на възложителя били констатирани недостатъци, които изпълнителят многократно бил канен да отстрани, но подобни действия ответникът предприел само по отношение на металната конструкция, която била приета, заедно с монтираните на нея покривни панели. Останалите работи – стенна обшивка с панели и евакуационна стълба ищецът отказал да приеме, тъй като били с множество неотстранени недостатъци – монтажът на панелите не осигурявал добро уплътнение, липсвали монтирани уплътнителни ленти, имало фуги между водачите и панелите повече от допустимото, налични били външни наранявания по много от панелите, панелите били рязани с неподходящи инструменти, което създавало възможност за корозия на метала, елементите от евакуационната стълба били заварени по начин, който препятства поцинковането на съответните участъци и води до образуване на ръжда. Освен това възложителят констатирал,че доставените от ответника панели не отговарят на специфичните изисквания за територията на Бавария Германия за пожароустойчивост. Бездействието на ответника, въпреки уведомяването му за недостатъците с искане те да бъдат отстранени в разумни срокове, надхвърлящи крайния, мотивирало ищеца да приеме, че работата няма да бъде извършена по надлежния начин и с изявление от 12.09.2017г. развалил договора в тази му част, след като бил заплатил част от уговореното възнаграждение в размер на 108 000 евро /останали неплатени 25 000 евро/. За да постигне целта на договора, ищецът възложил на трети лица изработката на евакуационна стълба,а със свои сили и средства поправил обшивката на халето, като наел работници, които да демонтират поставените от ответника панели и да монтират нови такива, които закупил и доставил на обекта.За това ищецът направил разходи в размер на 75 543,50 евро, в които включва сумата 4 439,76 евро за наем на автокрана по споразумението с ответника, 11 300,45 евро за подмяна на 5 евакуационната стълба, 22 195,40 евро за възнаграждения за труд по демонтаж на стари панели и монтаж на нови, 1656,50 евро за транспортиране на дефектните панели до България, 26 894,87 евро за закупуване на нови панели и материали за монтажа им, 1912,15 евро за наем на вишка и скеле за довършване на работите, 7144,28 евро за нощувки на монтажистите и командировки на служители. Приспадайки от тази сума неплатената по договора част от възнаграждението 25 000 евро, ищецът твърди,че причинената му от неизпълнението вреда възлиза на разликата от 50 543,50 евро, от която сума претендира да му бъдат заплатени 43 893,50 евро със законната лихва /тъй като е усвоил предоставената от ответника банкова гаранция за добро изпълнение в размер на 6650 евро/.

Ответникът „Металстрой АМС“ООД в отговор на исковата молба е оспорил предявените срещу него искове като неоснователни по съображения,че не е налице твърдяното от ищеца неточно изпълнение, респ. – основанието за разваляне на договора между страните по негова вина. Навел е възражения, че при изпълнението на работата е ползвал намиращ се на обекта автокран,а фактурираните от ищеца 35 часа надхвърлят действително отработените за изпълнението на договора, като при отчитането им не е участвал представител на дружеството-изпълнител. Срещу претенцията за заплащане на вреди от подмяната на евакуационната стълба ответникът е поддържал, че сочените от ищеца недостатъци са несъществени, поради което не могат да са предпоставка за обоснован отказ за приемане и разваляне на договора, доказателство за което е първоначално предложеното от ищеца да приеме изработеното при отбив от цената, който обаче не е бил приемлив за изпълнителя. Претендирането на вреди при платена от ищеца цена за изработката на нова стълба от трето лице надхвърляща 100% оскъпяване спрямо уговореното между страните, ответникът е преценил като недобросъвестно, а и недоказано. Основателността на иска за вреди от развалянето на договора в останалата му в част ответникът е оспорил с възраженията, че ищецът е предявявал неоснователни претенции за недостатъци, които не представляват съществено отклонение от поръчаното; че не е поставял изискване панелите да отговарят на специфични стандарти за пожароустойчивост, каквито и не е доказал да съществуват, като характеристиките на доставените такива на обекта са били уточнени и 6 съгласувани между страните, а в крайна сметка били изпълнени 75% от площта на стенните обшивки. Поискано е предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, като му се присъдят разноски.