Определение № 250 от 18.10.2021, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 250 гр. Пловдив, 18.10.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и П. година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Мария П. Петрова

Стоян Ат. Германов като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20215000500517 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№3091/31.05.2021г., подадена по пощата на 27.05.2021г. от М. ХР. Д., чрез пълномощника й адв.С.Б., против Определение №157 от 13.05.2021г., постановено по в.гр.дело №1241/2021г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е оставена без разглеждане депозираната от нея жалба вх.№11701/26.06.2021г. против извършени по изп.дело №2019...0402336 по описа на ЧСИ И. с рег.№... и район на действие ПОС действия по насрочване и извършване на публична продан в периода от 11.02.2021г. до 11.03.2021г. на недвижим имот с административен адрес: с.А., Община-С., ул.“П.“, представляващ поземлен имот с идентификатор ... с площ от 1376кв.м., ведно с построените в него: сграда с идентификатор ....1 със застроена площ 64кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване, и сграда с идентификатор ....2 със застроена площ от 75кв.м. с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна. Жалбоподателят счита обжалваното определение за недопустимо, евентуално за неправилно.

1

Поддържа с него да е извършен отказ от правосъдие и да не е съобразено, че нормата на чл.444,т.7 от ГПК действа спрямо всички лица, правни субекти, съдилища и ЧСИ и позоваването на нея не е в защита на чужди права, а на свои, които са СИО. Застъпва за нея да е налице правен интерес, защото това, че не се е състояла проданта на единственото семейно жилище на солидарния длъжник и съпругата му, която е трето за изпълнителното производство лице, не препятства ЧСИ да насрочи нова публична продан на същия несеквестируем недвижим имот, каквато е и насрочена. Претендира за обезсилване, евентуално за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на друг състав на ПОС за разглеждане на жалбата и постановяване на решение по същество. Заявено е и особено искане по чл.438 от ГПК за спиране на изпълнението до приключване на производството по жалбата.

Ответниците по частната жалба „А.-АБ“ЕООД и Б. АТ. Д. са депозирали писмени отговори на същата със съображения за нейната допустимост и основателност и искане тя да бъде уважена изцяло.

Ответникът „Е.Т.А.Б.“ЕООД не е подал отговор на частната жалба.

Частната жалба е подадена по пощата в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – жалбоподателя пред окръжния съд; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, определение с преграждащ понататъшното развитие на делото характер, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства и доводите на страните, намира следното:

Видно от приложените материали по изп.дело №2336/2019г. по описа на ЧСИ П. И. с рег.№... и район на действие Окръжен съд-Пловдив е, че то е образувано по молба вх.№75371/04.12.2019г. на взискателя „Е.Т.А.Б.“ЕООД и представен с нея изпълнителен лист от 25.11.2019г., издаден въз основа на решение по арб.дело №7/2018г. по описа на Търговски Арбитражен съд при Националната юридическа фондация и разпореждане по ч.търг.дело №997/2019г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, за солидарно заплащане от длъжниците „А.-АБ“ООД и Б. АТ. Д. на конкретно посочени суми. По молба вх.№78059/18.12.2019г. на взискателя принудителното изпълнение е насочено 2 спрямо собствени на длъжника-физическо лице Б.Д. недвижими имоти, сред които и поземлен имот с идентификатор ... в с.А., Община-С., ул.“П.“, ведно с находящите се в него две сгради, едната от които жилищна. Установено е, че длъжникът Д. има сключен на 24.07.1983г. граждански брак с М. ХР. Д..

Върху 1/2ид.част от имота е вписана възбрана на 18.12.2019г. Впоследствие по делото е приложен констативен Нотариален акт №...г. на нотариус Т.Р. с рег.№.... и район на действие Районен съд-Карлово, издаден на основание чл.587,ал.1 от ГПК въз основа на представени писмени доказателства, с който длъжникът Б.Д. е признат за собственик по наследство от неговите родители, починали през 2011г., на въпросния имот. С оглед на този нотариален акт е вписана на 25.02.2020г. възбрана върху целия имот. Същия е описан с протокол от 10.03.2020г. в присъствието на осигурилия достъп длъжник Д. и оценен с помощта на вещо лице. Имота е изнесен на публична продан за времето от 11.02.2021г. до 11.03.2021г., за което на длъжника Д. е връчено на 10.02.2021г. съобщение.

От М. ХР. Д. – съпруга на длъжника Б.Д., е подадена по пощата на 24.02.2021г. жалба вх.№11701/26.02.2021г. против изпълнителните действия по насрочената в периода 11.02.2021г.-11.03.2021г. публична продан на посочения имот. В жалбата се твърди процесните сгради да са придобити в режим на съпружеска имуществена общност като построени през време на брака във времето от м.декември.1995г. до края на м.май.1998г., както и имота да съставлява единствено семейно жилище, което като такова да е несеквестируемо, съгласно чл.444,т.7 от ГПК, и незаконосъобразно принудителното изпълнение да е насочено спрямо него при положение и, че длъжникът „А.-АБ“ЕООД е учредил залог върху дърводелска машина за обезпечаване вземанията на взискателя, от която вещ последният се е съгласил да се удовлетвори. Жалбоподателят Д. твърди още от преди образуване на изпълнителното производство и предприемане на принудителни действия спрямо имота да е собственик на 1/2ид.част от придобитите в режим на СИО сгради, която не може да бъде обект на принудително изпълнение, тъй като тя не е длъжник в изпълнителното производство и изпълнителният титул няма сила спрямо нея и нейното лично имущество. Заявеният петитум е за отмяна на изпълнителните действия по публичната продан на имота, насрочена за обявяване на 12.03.2021г.

3

Формулирани са и доказателствени искания, сред които допускане на трима свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелството, че имотът е единствено семейно жилище, в което съпрузите Д.и живеят повече от десет години.

След подаване на жалбата жалбоподателят М.Д. е депозирала пред ЧСИ молба вх.№12834/08.03.2021г., с която в качеството й на трето засегнато от изпълнението лице е уведомила, че с искова молба вх.№267196/26.02.2021г. по описа на ПОС е предявила собственически иск по отношение на сградите в имота, както и, че, съгласно нотариален акт №....г., притежава пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота, каквото да е учредено с нотариален акт №....г. и на сина й А. Д., и е поискала да бъдат преустановени и спрени изпълнителните действия спрямо имота. С молбата са представени преписи от цитираните в нея нотариални актове и искова молба, посредством която е предявила против взискателя и длъжниците искове да бъде призната за собственик на 1/2ид.част от процесните сгради, както и да бъде признато, че тази 1/2ид.част не принадлежи на длъжниците. ЧСИ е оставил без уважение искането за спиране на изпълнителните действия спрямо имота. С протокол от 12.03.2021г. насрочената П. публична продан е обявена за нестанала поради липса на наддавателни предложения. Насрочена е втора публична продан за времето от 28.04.2021г. до 28.05.2021г. С протокол от 27.04.2021г. тази публична продан е приета за нередовно разгласена и с протокол от 29.04.2021г. е насрочена публична продан за времето от 18.05.2021г. до 18.06.2021г.

С обжалваното Определение №157 от 13.05.2021г. окръжният съд е приел жалбата на М.Д. за изцяло недопустима, поради липса на правен интерес, тъй като приложението на чл.444,т.7 от ГПК е само по отношение на длъжника и трето за изпълнението лице, каквото е жалбоподателят, не разполага с възможност да се позовава на нарушение на несеквестируемостта, а като трето лице се ползва със защита по реда на обжалване на действията на съдебния изпълнител, само когато изпълнението е насочено върху вещи, които при налагане на възбраната са били в негово владение и не са били собственост на длъжника, съгласно чл.435,ал.4 от ГПК, но в случая защита се търси срещу действия по насрочване и извършване на публична продан, проведена в периода от 11.02.2021г. до 11.03.2021г., която е обявена за 4 нестанала и не е породила правни последици, а насрочената втора продан не е предмет на обжалване. По тези решаващи съображения жалбата е оставена без разглеждане.

Така постановеното определение е допустимо, противно на доводите на жалбоподателя, които са относими към правилността на същото.

Настоящата инстанция намира, че в случая, макар и насочена срещу едни и същи действия на съдебния изпълнител, жалбата е подадена от М.Д. в две различни процесуални качества и на различни основания, с което произнасянето следва да бъде съобразено. Същата е подадена по пощата в 14дневния срок по чл.436,ал.1 от ГПК от узнаване на атакуваните действия с връчването на съобщение до съпругът на жалбоподателя за насрочването на публичната продан.

Жалбоподателят твърди да е съпруга-недлъжник, тъй като принудителното изпълнение на парични вземания е насочено спрямо имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общност, който е единственото семейно жилище и като такова е несеквестируем, както и да е налице заложено имущество от дружеството-солидарен длъжник, от което взискателят би могъл да се удовлетвори. В тази връзка и съгласно чл.503,ал.3 от ГПК съпругът-недлъжник може да обжалва изпълнителните действия на същите основания като съпругът-длъжник, а, според чл.435,ал.2,т.2 от ГПК, длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, както в случая. Съпругът-недлъжник може по силата на чл.503,ал.2 от ГПК да обжалва изпълнителните действия и поради неспазване на чл.502, когато изпълнението е насочено спрямо вещ в съпружеска общност, въпреки наличието на имущество, собственост на длъжника, което може да удовлетвори вземането на взискателя.

Процесуалното качество на съпруга-недлъжник произтича от статута на вещта, спрямо която е насочено принудителното изпълнение. Разпоредбата на чл.503,ал.1 от ГПК предвижда, че, когато установи, че вещта, върху която се насочва изпълнение, е съпружеска общност, съдебният изпълнител уведомява съпруга недлъжник, по който начин се обезпечава неговото участие в изпълнителния процес и възможността да упражни предоставените му от закона в това качество процесуални права, включително правото да обжалва 5 действията на съдебния изпълнител. В конкретния случай, според представения констативен нотариален акт от 05.09.2019г., процесният имот е придобит от длъжника Д. през време на брака му с жалбоподателя М.Д., но на лично основание – по наследство от родителите му, починали през 2011г., поради което и съгласно чл.22,ал.1 от СК той е индивидуална собственост на длъжника, а не съставлява съпружеска имуществена общност по чл.21,ал.1 от СК. С твърдението си имота да е придобит по време на брака в резултат на съвместен принос, поради което да принадлежи общо на двамата съпрузи, жалбоподателят повдига спор за материално право, чието разрешаване в изпълнителното производство или в производството по обжалване действията на съдебния изпълнител от съпруга-недлъжник е недопустимо, тъй като в него се преценява единствено процесуалната законосъобразност на действията. След като според титула за собственост процесният имот е лично притежание на длъжника Д., жалбоподателят Д. не притежава качеството на съпруга-недлъжник, поради което не е процесуално легитимирана да обжалва действията по принудително изпълнение спрямо този имот и подадената от нея в такова качество жалба се явява недопустима и правилно е оставена без разглеждане.

Жалбоподателят Д. твърди да е трето за изпълнението лице и то да е насочено спрямо собствената й 1/2ид.част от процесните сгради в имота, придобита от нея още преди образуване на изпълнителното производство, в чието владение като единствено семейно жилище да е от десет години. По този начин от нея е очертана хипотезата по чл.435,ал.4 от ГПК на обжалване от трето за изпълнението лице, чийто права са засегнати от принудителното изпълнение на парични притезания спрямо имущество, което не принадлежи на длъжника. В тази хипотеза проверката на съда за законосъобразност на изпълнителните действия обхваща и материалноправния въпрос относно принадлежността на имуществото, спрямо което е насочено принудителното изпълнение. Безспорно Д. притежава процесуалното качество на трето за изпълнението лице по смисъла на цитираната разпоредба и като такова е легитимирана да обжалва действията на съдебния изпълнител. Предмет на обжалване от третото лице е всяко действие на съдебния изпълнител по насочване на изпълнението спрямо имот, който в деня на налагане на възбраната е бил във фактическа власт на това лице. Такова действие е 6 насрочването и провеждането на публична продан на имота. Обстоятелството, че в случая след подаване на жалбата насрочената за времето от 11.02.2021г. до 11.03.2021г. публична продан е обявена за нестанала поради липса на наддавателни предложения, не лишава жалбата от предмет и не води до отпадане на правния интерес. Проданта се финализира с възлагане на имота, което се предшества от поредица от действия – налагане на възбрана, извършване на опис, насрочване и провеждане на П., евентуално втора или нова продан, с всяко от които определена вещ се предназначава за принудително удовлетворяване на паричното вземане на взискателя, респективно с всяко от тях принудителното изпълнение се насочва спрямо тази вещ. В този смисъл обявяването на П.та продан за нестанала поради липса на наддавателни предложения е основание за насрочване на втора продан, каквато в случая е и насрочена, при което така извършеното действие е породило предвидените от закона последици. С евентуалната му отмяна по реда на обжалването се цели отричане на възможността въобще принудителното изпълнение да бъде насочено спрямо имота като непринадлежащ на длъжника. В случая изпълнението върху имота не е преустановено от съдебния изпълнител след като П.та продан е обявена за нестанала, а, напротив, е продължено, поради което за жалбоподателя съществува правен интерес да го атакува. Правният интерес не е отпаднал и с предявяването на иск по чл.440,ал.1 от ГПК след подаване на жалбата, доколкото двата способа за защита на третото лице не са поставени в обуславяща поредност един от друг и не са взаимно изключващи се, като исковото производство към момента няма данни да е приключило.