Решение № 182 от 04.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Пловдив, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Велина Ем. Антонова

Веселин Д. Хаджиев при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора А. Янков като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Наказателно дело за възобновяване № 20245000600307 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава 33 от НПК.

С присъда №198 от 13.09.2023 г., постановена по НОХД № 4003/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, осъденият К. А. А. е признат за виновен в това, че на ******** г. в гр.П. е извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – М.П.И. с ЕГН ********** от гр.П., чрез употреба на сила – престъпление по чл.150, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.303, ал.2 вр. чл.373, ал.2 вр. чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК вр. чл.58а, ал.1 вр. чл.54 НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.

На основание чл.57, ал.1, т.2, б.б от ЗИНЗС, съдът е постановил така наложеното на подсъдимия К. А. А. наказание ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

1

Със същата присъда на основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК е приспаднато от така наложеното на подсъдимия К. А. А., наказание ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода на времето, през което същият е бил задържан по реда на ЗМВР на ******** г. за 24 часа и по НПК, с постановление на наблюдаващия прокурор от 01.06.2023г., както и времето, през което същият е с МНО „Задържане под стража”, считано от 01.06.2023г., до влизане на настоящата присъда в законна сила, като един ден задържане е зачетен за един ден лишаване от свобода.

Първоинстанционният съд се е произнесъл относно вещественото доказателство и разноските по делото.

По повод въззивна жалба на защитника на осъдения, съдебният акт е бил предмет на въззивен контрол. С решение № 458 от 18.12.2023 г., постановено по ВНОХД №2326/2023 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, съдът е потвърдил Присъда № 198 от 13.09.2023 г., постановена по НОХД № 4003/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Поради липса на процесуална възможност за касационно обжалване, присъдата на Районен съд гр.Пловдив е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение.

От осъдения К. А. А., чрез неговия защитник адв. К. Б., е подадено искане за възобновяване на производството по делото. Изложените в искането доводи очертават касационните основания по чл.348, ал.1, т.2 и т.3 НПК.

Оплакванията са за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила изразяващи се в това, че и съда и на първа и на втора инстанция не е изпълнил законовото си задължение по смисъла на чл.13 и чл.14 от ПНК, като не е обсъдил подробно и задълбочено всички доказателствени материали по делото, така че да наложи адекватно наказание отговарящо на извършеното от осъдения престъпление. Със същите доводи е обоснована и явна несправедливост на наложеното наказание. Претендира се възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция. Ако не бъде уважено това искане алтернативно се предлага да се постанови решение с което да се измени присъдата и въззивното решение в частта им относно наложеното на осъд. А. наказание, като се намали същото до към предвидения в закона минимум.

Пред Пловдивския апелативен съд осъденият А. и неговият защитник 2 поддържат искането с изложените в него съображения. Пледират за възобновяване на производството.

Представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив изразява становище, че искането за възобновяване е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение. Счита, че не са налице сочените от защитата нарушения на процесуалните правила, а определеното наказание намира за справедливо и съобразено с обществената опасност на деянието и дееца.

Осъденият, в последната си дума, иска да бъде намален размера на наложеното му наказание.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с данните по делото, обсъди становищата на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване в пределите на правомощията си, установи следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е в срока по чл.421, ал.3 от НПК, от надлежно легитимирана страна по чл.420, ал.2 от НПК. Негов предмет е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, който не подлежи на проверка по касационен ред и е влязъл в сила. В него се съдържа позоваване на основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.2 и т.3 от НПК, които са основания за възобновяване на делото.

Разгледано по същество, с оглед очертаната в него аргументация, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Според правната доктрина и постоянната практика на ВКС при преценка за наличието на основанието по чл.422, ал.1, т.5 от НПК следва да се отчете, че възобновяването на наказателно дело е извънреден способ за проверка на влязлата в сила присъда и допълнителна гаранция за нейната правилност. Неговата цел е да установи наличието на изрично предвидените в закона основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на влезлия в сила съдебен акт. Такива основания, от категорията на съществените, са допуснати нарушения на процесуалните правила при постановяване на акта, които пороци да поставят под съмнение правилността, законосъобразността и справедливостта му. Трябва да се анализират степента на влияние на съдържащото се в основанието за възобновяване върху приетата фактическа обстановка по делото, направените правни изводи и определеното наказание и 3 ще доведе ли до промяната им това обстоятелство.

Доводите на касатора за основанието обхванато от разпоредбата на чл.348, ал.1, т.2 от НПК не намират опора в делото. Настоящата инстанция счита, че няма допуснати съществени процесуални нарушения, които да доведат до отмяна не само на атакувания съдебен акт, но и на въззивното решение, с което същият е потвърден. Производството и в двете инстанции е преминало при стриктно спазване на процесуалните правила, като правото на защита на касатора е било гарантирано в пълен обем. Както правилно е отбелязъл в мотивите си първостепенният съд в процедурата по чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК, по която е протекло настоящото производство не се извършва такъв доказателствен анализ, какъвто е необходим в производството по общия ред, тъй като при посочената процедура за релевантни се приемат фактите от обвинителния акт / Решение № 509 от 23.11.2012 г. по нак. д. № 1604/2012 г. на ВКС/. Въпреки това първият и особено въззивният съд, действащ като „втора първа“ инстанция са извършили обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Доказателствата са били подложени на внимателна проверка и са били оценени съобразно действителното им съдържание. В тези случаи, когато фактическите изводи се базират на валидно събрани доказателства и са спазени правилата за формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, не може да се говори за наличие на процесуални нарушения във връзка с доказателствената дейност на контролираните инстанции.

Неоснователно е оплакването в искането, че при присъдата на Районен съд гр.Пловдив е налице липса на мотиви, порок който не може да се санира от въззивния съд. Съгласно чл.305 от НПК всяка присъда се състои от уводна част, мотиви и диспозитив. Те са различни етапи от формиране на вътрешното съдийско убеждение. Съобразно постоянната практика на ВКС по своето естество вътрешното убеждение на съда е негова субективна увереност по отношение на определени факти и обстоятелства, почиваща на доказателствата по делото, която има своя външен израз, обективиран в мотивите към съдебния акт. По този начин вътрешното убеждение на съда става достояние, както на страните, така и на всяка следваща инстанция, и прави възможно проследяване на начина на формирането му и упражняването на контрол върху този процес.

4

В случая първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл.305, ал.3 от НПК в мотивите да посочи какви обстоятелства приема за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение, като са спазени изискванията на закона за допускане и провеждане на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, а акта на съда е постановен в съответствие с изискванията на чл.373, ал.2 и ал.3 от НПК. Видно от мотивите на присъдата, п ървоинстанционният съд е формирал своето вътрешно убеждение въз основа на пълен анализ на всички събрани по делото доказателства и доказателствени средства, въз основа на които са установени всички факти от значение за правилното решаване на делото. В достатъчна степен, ясно и разбираемо, е изложил доводи защо приема изцяло показанията на свидетелите М.П.И., И.И.С., Р.Р.А. и С.Н.Н. и отделно самопризнанията на осъдения А.. Анализирал е подробно показанията на свидетелите и ги е съпоставил със самопризнанията на осъдения, ролята на писмените доказателства - справка за съдимост, характеристична справка, протоколи, обективиращи извършените действия по разследване – разпити на свидетели, протоколи за разпознаване ведно с фотоалбум, протокол за оглед на веществени доказателства, заповед за задържане, протокол за обиск, като е изложил аргументи защо ги кредитира и им дава вяра. Логично след обсъждане е приел, че системата от доказателства, които са непротиворечиви и взаимно се допълват, в съвкупност водят до единствен и несъмнен, категоричен извод, че осъд. К. А. е извършил вменените му деяния.

Не се приемат и възраженията срещу съдебния акт на Окръжен съд Пловдив. Решението му отговаря на изискванията на чл.339 от НПК.

Въззивният съд, от една страна, е дал своята оценка за доказателствената дейност на първата инстанция, а от друга - е направил самостоятелен анализ на доказателствата и доказателствените материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, като изключително подробно и аргументирано е изложил крайните си изводи в мотивната част на постановения съдебен акт. В решението са обсъдени подробно доводите на страните и им е даден отговор, като не се установява да са допуснати съществени процесуални нарушения при проверката и анализа на различните доказателствени източници.

В заключение следва да се посочи, че първоинстанционният и 5 второинстанционният съд, в рамките на събраните доказателствени източници, са извършили самостоятелен, обстоятелствен и всестранен анализ на доказателствената маса, поотделно и в съвкупност. Не се констатират допуснати от решаващите съдилища нарушения на процесуалните изисквания на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК. Доказателственият анализ, изложен в техните съдебни актове, е правилен, обективен и в синхрон с изискванията на горепосочените законови текстове. Предвид изложеното неоснователно се явява възражението за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила изразяващи се в липса на мотиви в атакуваните съдебни актове. Както първоинстанционната присъда, така и въззивното съдебно решение съдържат аргументиран отговор на всички значими за вярното решаване на делото обстоятелства. Изложената от съставите на първата и въззивната инстанции аргументация е съобразена със стандартите на чл.305 и чл.339, ал.2 от НПК и не е лишила касатора и защитата му от възможността да разберат категорично изразената воля на основния и на въззивния съдебен състав. Тя е съответна и на европейският стандарт, според който чл.6, §1 от КПЧОС задължава в присъдите и в peшeниятa си cъдилищaтa дa пocoчвaт мoтивитe, нa ĸoитo ce ocнoвaвaт, без да изиcĸвa пoдpoбeн oтгoвop нa вceĸи apгyмeнт, а единствено обосноваване на въпросите с решително значение за изхода на производството.

Неоснователно е и поднесеното в искането основно оплакване по чл.348, ал.1, т.3 НПК, тъй като не води до извод, че определеното наказание на осъдения А. е явно несправедливо и настоящият състав не намира основание за корекция на санкцията, определена от въззивния съд.