Решение № 15 от 14.01.2026, Районен съд - Сливница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Сливница, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20251890100110 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба Д.ф. „З.“, като публичен взискател срещу „Д.К.“ ЕООД, „Е.К.“ ЕООД и „Х.Х.“ ЕООД, с която е предявен иск за обявяване за недействителни спрямо държавата, на основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, на поредица от сделки, а именно: осъществената с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 177, том IV, рег.

№ 4753, дело № 692 от 2018 г., сделка, с която „Д.К.“ ЕООД, прехвърля на „Е.К.“ ЕООД 1./ У П И VII – 299 с площ от 500 кв.м. от кв.19, по плана на село Братушково, заедно с построените в имота два броя къщи за гости, ведно с всички подобрения и приращения в имота, 2./. УПИ VIII – 298 с площ от 510 кв.м. от кв.19, по плана на село Братушково, заедно с построените в имота два броя къщи за гости, ведно с всички подобрения и приращения в имота и 3./ УПИ ХVI – 300 с площ от 505 кв.м. от кв.19, по плана на село Братушково, заедно с построените в имота два броя къщи за гости, ведно с всички подобрения и приращения в имота, както и последващата сделка, с която „Е.К.“ ЕООД прави апорт с описаните по-горе имоти в капитала на „Х.Х.“ ЕООД.

В исковата молба се излагат твърдения, че между Д.ф. „З.“ и „Д.К.“ ЕООД е сключен Договор № 23/311/00628 от 16.10.2014г., за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., подкрепена от ЕЗФРСР. Въз основа на този договор „Д.К.“ ЕООД се е задължило да изгради къщи за гости в посочените по-горе УПИ в село Братушково, общ.

Сливница. С представения бизнес план „Д.К.“ ЕООД се е задължило да реализира определени приходи от предоставяните услуги след изграждане на комплекса. При посещение на място в периода 25.07.2018 г. до 13.08.2018 г. служители на ДФ „З.“ 1 констатирани неизпълнение на бизнес плана. В тази връзка на 20.09.2018 г. изпълнителният директор на ДФ „З.“, с писмо № 01-2600/5069, открива производство по налагане на финансова корекция. На 12.11.2018 г. е издадено Решение № 23/311/00628/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция, с което на дружеството е определена подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ в размер на 390372.18 лева.

На 03.12.2018 г. дружеството - длъжник се е разпоредило с процесните УПИ и сградите, находящи се в тя с посочения по-горе нотариален акт в полза на „Е.К.“ ЕООД, а именно след датата на установяване на задължението.

Счита, че макар и решението на изпълнителния директор за налагане на финансова корекция да е отменено с решение на ВАС, то това задължение е възникнало още през месец 09.2018 г. и е установено с Акт за установяване на публично държавно вземане № 23/311/00628/3/01/04/02 от 16.02.2021 г., влязъл в сила, поради което и ДФ „З.“ се явява публичен взискател за посоченото по-горе вземане още от 2018 г.

Твърди се, че през 2019 г. трите поземлени имота, за които са отредени съответните УПИ, предмет на оспорвания нотариален акт, са нанесени в КККР, като общ поземлен имот с идентификатор № *** с площ от 1515 кв.м. и съответно всяка от шестте сгради /къщи за гости/, разположени върху този ПИ са нанесени със съответните идентификатори:

***;

***;

***;

***;

***;

***.

Твърди се, че с решение от 20.07.2021 г. едноличният собственик на капитала на „Е.К.“ ЕООД приема решение дружеството да участва като съдружник в капитала на „Х.Х.“ ЕООД като направи непарична вноска, чрез прехвърляне на правото на собственост на описаните по-горе имоти. На 27.08.2021 г. едноличният собственик на капитала на „Х.Х.“ ЕООД приема решение, с което „Е.К.“ ЕООД е прието като съдружник, като направи непарична вноска описаните по-горе имоти. На 02.09.2021 г. в Търговския регистър е вписан направения апорт в капитала на „Х.Х.“ ЕООД, а на 10.11.2021 г. е вписан в СВ – Сливница.

С оглед изложеното счита, че с извършените прехвърлителни сделки се цели да се увреди държавата като се възпрепятства събирането на вземането й към „Д.К.“ ЕООД. Това е така, доколкото към настоящия момент „Д.К.“ ЕООД не разполага с налично имущество или активи, поради което и с процесната сделка, взискателят умишлено е лишен от възможността да удовлетвори своите установени и изискуеми публични вземания, от което се извежда и намерението за увреждането на последния. Същото се отнася и по отношение на направения апорт.

С оглед изложеното са предявени настоящите искове.

В срока по чл.131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба и от тримата ответника, с които се оспорва допустимостта на иска за обявяване за недействителен направения апорт, доколкото липсвала пасивна процесуална легитимация спрямо „Е.К.“ ЕООД, доколкото това дружество не е длъжник на ищеца. По същество оспорват предявените искове. На първо място считат, че не е изпълнен състава на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, доколкото разпоредителната сделка е сключена след установяване на публичното задължение. На следващо място с атакуваните сделки не се целяло да се навреди на ищеца, като липсвали доказателства в тази насока от последния. Същото се отнасяло и за втория предявен иск насочен срещу апортната вноска. С оглед изложеното се иска отхвърляне на исковете:

Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

В Определение № 455 от 03.09.2025 г., съдът е изложил съображения защо счита, че исковете са допустими, а именно:

2

С Тълкувателно решение № 2/2017 от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС, в т. 3., се приема, че защитата на кредитора по чл. 135 ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за недействителност по отношение на него, не само на първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат. В мотивите към т. 3 са развити съображения, че кредиторът може да се защити срещу увреждането му поради извършеното последващо прехвърляне от съконтрахента на длъжника с иск по чл. 135 ЗЗД не само по отношение на сделката, сключена между длъжника и неговия съконтрахент, но и по отношение на последващите сделки, сключени с приобретатели, за които кредиторът твърди, че са недобросъвестни – знаели са за неговото увреждане.

Специалният иск по чл. 216, ал. 1 ДОПК, уреждащ правата на държавата и общините при разпореждане от техен длъжник с публични вземания със свое имущество с цел да ги увреди е по своята правна природа вид отменителен иск, което следва от чл. 216, ал. 3 ДОПК, предвиждаща субсидиарно приложение на чл. 135 ЗЗД.

Искът по чл.135 ЗЗД се прилага само в случай, че не може да се приложи разпоредбата на чл.216, ал.1 ДОПК.

С оглед спецификата на правните субекти, имащи право на този иск по чл.216, ал.1 ДОПК и вида на вземанията /публични/, чиято събираемост е в обществен интерес, законодателят е дал принципно по- силна защита на тези кредитори в сравнение с тази на кредиторите по общия отменителен иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД.

В хипотезатата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК е без значение знанието на приобретателя за увреждането, а е достатъчно намерението на отчуждителя за това.

Ето защо дадените в цитираното ТР указания по тълкуването и прилагането на чл. 135, ал. 1 ЗЗД при поредица от увреждащи кредиторите сделки следва да важи в още по–висока степен за кредиторите-ищци по исковете, уредени в чл. 216, ал. 1 ДОПК, като исковете и спрямо последвалите сделки се квалифицират по чл.216, ал.1 ДОПК, а не по чл.135 ЗЗД. В този смисъл е Решение № 20 от 01.07.2020 г. по т.д. № 601/2019 г., II ТО на ВКС.

Съдът е този, който дава правна квалификация на предявените искове на база изложените в исковата молба обстоятелства и в съответствие със закона.

С оглед цитираното Решение на ВКС, настоящият състав е приел, че и по отношение на втората сделка е сезиран с иск по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, а не с иск по чл.135 ЗЗД, който е субсидиарен и приложим при невъзможност за прилагане на чл.216, ал.1 ДОПК, с оглед което във фактическия състав не е включено установяване на знание на преобретателя по втората сделка за увреждане на държавата.

По отношение на апорта /непарична вноска/, по своята правна същност представлява възмездна двустранна сделка, с която се прехвърлят и придобиват имуществени права, в случая вещни такива, като прехвърлителят получава като насрещна престация дружествени дялове от капитала на дружеството, в което се извършва апорта на стойност, такава каквато е стойността на апортирания имот, поради което като вид възмездна сделка апортът може да е предмет на отменителен иск.

Исковете са родово подсъдни на районен съд като първа инстанция, по арг. от чл.104, т.3 ГПК, доколкото цената на иска е под 50 000 лева, която се определя от данъчната оценка на имотите, съгласно чл.68, ал.1, т.4, вр. с т.2 ГПК, която в случая е на обща стойност 11917.50 лева, видно от представеното по делото удостоверение за данъчна оценка на същите /л.116/.

По същество:

Предявени са субективно, кумулативно съединени конститутивни искове с правна квалификация по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК.

3

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи че след датата на установяване на публично задължение на „Д.К.“ ЕООД, последният е прехвърлил на „Е.К.“ ЕООД с възмездна сделка свой недвижими имоти, както и че продажбата е сключена с намерение да се увреди държавата. Същите предпоставки следва да се установят и по отношение на втория иск по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК за апортната вноска. Ответниците носят насрещно доказване, а при установяване на горното от ищеца, следва да докажат, че „Д.К.“ ЕООД е платило публичните си задължения, както и че има достатъчно имущество, от което държавата може да се удовлетвори.

С Определение № 455 от 03.09.2025 г., с което е изготвен проект на доклад, обявен за окончателен с Протоколно определение от 16.10.2025 г., по който страните не направиха възражения, като безспорно между страните е отделено, че ответникът „Д.К.“ ЕООД няма друго имущество, от което ищецът да може да се удовлетвори за вземането си, както и че сумата получена от продажбата не е налична по сметка на дружеството и не е платена на ищеца за погасяване на задължението към него.

Не се спори, че между Д.ф. „З.“ и „Д.К.“ ЕООД е сключен Договор № 23/311/00628 от 16.10.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., подкрепена от ЕЗФРСР. Въз основа на този договор „Д.К.“ ЕООД се е задължило да изгради къщи за гости в посочените по-горе УПИ в село Братушково, общ. Сливница. С представения бизнес план „Д.К.“ ЕООД се е задължило да реализира определени приходи от предоставяните услуги след изграждане на комплекса. Горното се установява и от представения по делото договор /л.14/.

Не се спори, че по този договор „Д.К.“ ЕООД е получила от Д.ф. „З.“ сума в общ размер на 390 372.18 лева –безвъзмездна финансова помощ.

Не се спори и че на 03.12.2018 г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 177, том IV, рег. № 4753, дело № 692 от 2018 г. „Д.К.“ ЕООД се е разпоредило възмездно в полза на „Е.К.“ ЕООД със следните недвижими имоти: 1./ УПИ VII – 299 с площ от 500 кв.м. от кв.19, по плана на село Братушково, заедно с построените в имота два броя къщи за гости, ведно с всички подобрения и приращения в имота, 2./. УПИ VIII – 298 с площ от 510 кв.м. от кв.19, по плана на село Братушково, заедно с построените в имота два броя къщи за гости, ведно с всички подобрения и приращения в имота и 3./ УПИ ХVI – 300 с площ от 505 кв.м. от кв.19, по плана на село Братушково, заедно с построените в имота два броя къщи за гости, ведно с всички подобрения и приращения в имота в полза на „Е.К.“ ЕООД. Това се установява и от приложения по делото Нотариален акт /л.41/ Посочените имоти са нанесени в КККР като 1/ ПИ с идентификатор ***, а находящите се в него сгради с идентификатор *** и идентификатор ***; 2/ ПИ с идентификатор ***, а находящите се в него сгради с идентификатор *** и идентификатор *** и 3/ ПИ с идентификатор ***, а находящите се в него сгради с идентификатор *** и идентификатор ***