Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3007 от 10.10.2022, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 15425/2021
Вид
Решение № 3007
Подписан
10.10.2022
В сила
11.04.2023
Състав
Елена Николова

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 135, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 132, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 135, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 135, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.115 · Наказателен кодекс
  • чл.24, ал.1, т.5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 289, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 289, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 73, ал. 1-4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 73, ал. 1-4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 73, ал. 1-4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 73, ал. 1-4 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 3007 гр. Варна, 10.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Николова при участието на секретаря АнТ.я Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20213110115425 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба с вх. №39416/25.10.2021г. от Е.

Ю. А., ЕГН ********** и П. Ю. А., ЕГН ********** срещу Т. Г. Т., ЕГН ********** и Г. Т. Г., ЕГН **********, с правно основание чл.135 от ЗЗД с искане съдът да признае за недействителен по отношение на ищците договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен между Т. Г. Т. с ЕГН ********** и неговия син Г. Т. Г. с ЕГН **********, обективиран в Нотариален акт №137, том I, рег.

№ 1948, дело № 161/2019г. на нотариус Веселин Петров с район на действие - Районен съд -гр. Варна, вх. рег. № 13088/29.05.2019г., дв. вх. № 12944 на Служба по вписванията - гр. Варна, по силата на който Т. Г. Т. е прехвърлил на Г. Т. Г. собствените си 4/6 идеални части от Дворно място, намиращо се в с. К., общ. А, обл.

В., с обща площ от 2660 кв. м., от които в парцел ІІІ-138 са включени 1385 кв. м. и в парцел Х-135 са включени 1275 кв. м., в квартал 31 по регулационния план на село К. заедно с построените в парцел Х-135 жилищна сграда, второстепенна сграда и навес с оградни стени, при граници на дворното място: от две страни улици, парцел ІІ-137, парцел IV-143, парцел IX-148 и парцел XIV-134.

С молба вх. № 44408/15.11.2021 г., поправена с уточняваща молба вх. № 47022/25.11.2021 г. към исковата молба се е присъединил и М. Ю. А., ЕГН **********, като същият е конституиран като ищец в производството с Определение № 8116/30.11.2021 г.

В исковата молба се излага следната фактическа обстановка:

С влязла в законна сила на 08.06.2021г. Присъда № 260002/08.07.2020г., постановена по НОХД № 1301/2019г. по описа на Окръжен съд - гр. Варна, потвърдена 1 с Решение № 99/21.12.2020г., постановено по ВНОХД № 274/2020г. по описа на Апелативен съд - гр. Варна, потвърдено с Решение №50/08.06.2021г. по н.д.

№146/2021г. по описа на Върховен касационен съд, II н. о., първият ответник Т. Г. Т. е осъден да заплати на всеки от ищците сумата от по 25000 лева, ведно със законната лихва, считано от 28.03.2019г. до окончателното изплащане на сумите, представляващи обезщетения за неимуществени вреди, претърпени в резултат на убийството на техния баща Ю. А. А.. Наказателният съд е намерил, че вследствие на противоправното поведение на първия ответник, са причинени неимуществени вреди на М. А., Е. А. и П.

А., които е справедливо да бъдат обезщетени. За присъдените суми Окръжен съд - гр.

Варна е издал по НОХД № 1301/2019г. изпълнителен лист № 260198/05.07.2021г., изпълнителен лист № 260199/05.07.2021г. и изпълнителен лист № 260200/05.07.2021г.

Органите на МВР били уведомени за извършеното престъпление на 29.03.2019г., първият ответник бил задържан и му била взета мярка за неотклонение домашен арест.

На 29.05.2019г., още докато било в ход разследването, Т. Г. Т. продал на сина си втория ответник Г. Т. Г. срещу задължение за гледане и издръжка, всички притежавани от него недвижими имоти, а именно 4/6 ид. ч. от дворно място в с. К., ведно с 4/6 ид. ч. от находящите се в него сгради и постройки, за което свидетелства приложената справка от Агенция по вписванията. Това обстоятелство било узнато от ищците след като същите в качеството си на взискатели образували с молба с вх. № 15398/08.07.2021г. изпълнително дело № 20218950401845 по описа ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895, с район на действие Окръжен съд - гр. Варна и след като ЧСИ извършил съответните справки.

С оглед на горното твърдят, че за тях е налице правен интерес от предявяване на настоящия отменителен иск, доколкото в качеството си на кредитори са увредени от извършената очуждителна сделка, респективно са поставени в невъзможност да съберат вземанията си.

Твърдят, че в настоящия случай са налице всички изискуеми елементи от фактическия състав, при който възниква правото на иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД:

I. Качество на кредитори на ищците спрямо първия ответник, което ищците имат от датата на извършване на престъплението - 28.03.2019г., а оспорената сделка е извършена след възникване на вземането - на 29.05.2019г., т.е. след датата на деликта 28.03.2019г. Сочат, че считано от тази дата всяко възмездно или безвъзмездно разпореждане на Т. Т., с което намалява собственото си имущество, може да бъде предмет на прогласяване на относителната недействителност на сделката по отношение на М. А., Е. А. и П. А., т. е. подлежи на ревизиране по реда на чл. 135 ал. 1 от ЗЗД.

II. Извършване на увреждащо правно действие от страна на първия ответник, което се състои в продажбата на притежаваните от Т. Т. недвижими имоти в цялост.

2

След извършената сделка длъжникът не разполага с никакви други активи, които да послужат за удовлетворяване на ищците.

III. Знание у длъжника за увреждането, като ищците излагат, че не е необходимо намерение за увреждане (умишлено предприето намаляване), а е достатъчно простото знание у длъжника, че той има кредитори, които биха могли да се удовлетворят от имуществото му, ако не изпълни задълженията си към тях, и че вследствие на съответната сделка се увреждат техните интереси. Сочи, че в настоящия случай длъжникът е знаел за съществуването на задължението си към кредиторите и е извършил процесното действие, с което е намалил имуществото си, което съгласно постоянната практика на ВКС е достатъчно за обосноваване на извод за знание за увреждането на кредиторите. На Т. Т. му е било известно, че убитият Ю. А. има деца и внуци, които имат право на обезщетение за причинените им със смъртта на А. имуществени и неимуществени вреди. Т. и А. са се познавали много от преди извършване на престъплението като и двамата са живеели със семействата си в село К.

Самият факт на извършения деликт обосновава възникване на задължение за обезщетяване на причинените от деликта вреди.

IV. Знание у лицето, с което длъжникът е договорил, за увреждането, като в тази връзка ищците излагат, че в хипотезата на възмездни сделки недействителността на извършеното действие се обуславя не само от знанието на длъжника за увреждащия характер, а и от едновременното знание на третото лице, с което длъжникът е договарял. Договорът за продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка следва да бъде разглеждан като възмездна сделка по смисъла на нормата на чл. 135, ал. 1, изр.

2 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД въвежда оборима презумпция за знание за увреждането, когато третото лице, в чиято полза е извършено действието, е съпруг, брат или сестра, низходящ или възходящ на длъжника. Доколкото лицето, с което длъжникът е договарял - Г. Г., е негов низходящ по права линия от първа степен, то неговото знание за увреждането се презумира.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника Г. Т. Г. е постъпил отговор на исковата молба, в който изразява становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Излага следната фактическа обстановка: Срещу ответника Т. Г. Т., е било образувано НОХД №1301/2019 год. по описа на ВОС, Наказателно отделение, за деяние по чл.115 от НК. С протоколно определение от 08.07.2020 год., постановено по това дело, наказателното производство било прекратено, като въззивният съд, който е приел за съвместно разглеждане предявените граждански искове от Е. Ю. А., П. Ю. А. и М. Ю. А., се произнесъл с присъда единствено по тези искове. Налице е влязла в законна сила присъда, с която ответникът Т. Г. Т. е осъден да заплати на всеки от тримата ищци по 25000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от всеки един тях неимуществени вреди от деяние, наказуемо по чл. 115 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 28.03.2019 год.

3

Началото на досъдебното наказателно производство било на 29.03.2019 год., като нито в рамките на досъдебното производство, нито след това в съдебната фаза на наказателното производство, не е било инициирано производство по реда на чл. 73, ал.

1-4, от НПК за обезпечаване на гражданския иск. Не оспорва качеството на ищците на кредитори по отношение на ответника Т. Т., като сочи, че притежаваното от тях парично вземане за причинените им неимуществени вреди произтича от извъндоговорно основание – деликт. В тази връзка излага, че в общия случай (когато вземането има чисто договорен характер) за отменителния иск по чл.135, ал.1, от ЗЗД е правно ирелевантно обстоятелството дали това вземане е изискуемо и ликвидно. В частния случай обаче, когато вземането произтича от деликт, счита, че изискуемостта ех lege е от датата на деликта, но, за да се счита за ликвидно това вземане, то следва да е съдебно установено. Ето защо твърди, че в тази частна хипотеза, каквато е процесната, за отменителния иск по чл.135, ал.1, от ЗЗД, е меродавна не датата на изискуемостта, т.е. датата на деликта, а моментът, в който вземането стане ликвидно, т. е. датата на влизане в сила на съдебния акт, с който се присъжда обезщетението по чл.45 от ЗЗД. В конкретния случай счита, че това е датата на влизане в сила на осъдителната присъда по НОХД № 1301/2019 год. на ВОС, а именно - 08.06.2021 год., като счита, че именно спрямо тази дата следва да се прецени обстоятелството, дали длъжникът и лицето, с което той е договарял, са знаели за увреждането на кредитора.

В условие на евентуалност - твърди, че този момент е датата на приемането на гражданските искове за съвместно разглеждане в наказателния процес, а именно 24.01.2020 год., като датата на процесния алеаторен договор предшества датата на влизане в сила на присъдата по НОХД №1301/2019 год. на ВОС, респективно предшества и конституирането на наследниците на Ю. А. А. като граждански ищци в наказателния процес по това наказателно дело, поради това счита, че в конкретния случай страните по процесната сделка не са знаели за увреждането интересите на кредитора, тъй като вземането на ищците за причинените от деликта неимуществени вреди става ликвидно след датата на сключване на алеаторния договор. Ответникът Т.

Т., независимо че се е познавал с Ю. А. А., не е знаел, че баща му има кредитори по вземане от престъпление, тъй като не са му били известни нито кръгът от наследници на убития, нито в каква родствена връзка са те с него – низходящи, възходящи или роднини по съребрена линия, както и обстоятелството, дали същите биха предявили граждански иск за установяване наличието и размера на неимуществени вреди. В тази връзка оспорва твърдението на ищците, че ответникът Т. Т. е знаел за увреждането.

Твърди, че ответникът Г. Г. се явява добросъвестно трето лице, тъй като към момента на сделката върху прехвърления имот не е налице вписана възбрана. Същият е напуснал с. К. още през 1968 год. и не са му били известни нито кръгът от наследници на убития, нито в каква родствена връзка са те с него - низходящи, 4 възходящи или роднини по съребрена линия, както и обстоятелството, дали същите биха предявили граждански иск за установяване наличието и размера на неимуществени вреди.

Отделно от това излага, че ответникът Г. Г. не е имал отношение към воденото срещу неговия баща досъдебно производство - не е осъществявал спрямо него процесуално представителство, не е бил разпитван като свидетел, тъй като те живеят в различни населени места. Самото съдебно производство е образувано на основание внесен обвинителен акт по пр. пр. 3653/2019 год., ПД 79/2019 год. на ВОП с рег. № 3653/2019 от 25.11.2019 год., т.е. това е след като е била извършена процесната сделка.

Ответникът Т. Т. е пожелал да извърши тази сделка, защото на неговата преклонна възраст вече не е бил в състояние сам да се грижи за себе си и сам да се издържа, поради което сам е предложил на сина си да му прехвърли имота срещу насрещно поетото задължение за издръжка и гледане. След извършване на сделката ответникът Г. поел грижите към своя баща и неговата издръжка, като това е продължило до дата 08.01.2021 год., когато кметът на с. К. му се обадил със съобщение, че Т. Т. е напуснал дома си в с. К. и не може да бъде намерен. Съответно на 13.01.2021 год. подал сигнал в Четвърто РУ на МВР - гр. Варна, че баща му е в неизвестност. От този момент досега няма резултат от полицейското издирване на ответника Т. Т..