Решение № 2262 от 06.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2262 гр. София, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. Г.А при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Гражданско дело № 20251110104030 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на И. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: *******************************, с която срещу

********************, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:

****************************** е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1, вр. с чл. 82, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 3000,00 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени на ищеца вследствие неизпълнението на договори за наем на автомобил от 10.08.2024г. и от 19.08.2024г., за периода от 19.08.2025г. до 23.01.2025г.

Ищецът извежда претендираното право с твърдения, че на 10.08.2024г. сключил с ответното дружество договор за наем на автомобил № 3856259, по силата на който последното се задължило да му предостави за ползване лек автомобил „**** ****“ с рег. № ************ за срок от 30 дни срещу наемна цена в размер на 1 440 лв. Допълва, че към момента на сключването заплатил и гаранционен депозит на стойност от 3 000 лв. Излага, че поради повреди поискал смяна на МПС-то, която първоначално му била отказана поради незаплащането на такса „*******************“. Сочи, че на 19.08.2024г. сключили нов договор № 3862094 със срок на действие 10.08.2024г. до 09.09.2024г., по силата на който върнал на ответника първоначално предоставения автомобил, получен от него без забележки, и в замяна му бил предоставен друг такъв – „****** *******“, рег. № *********.

Твърди, че на основание т. 38 от Общите условия му била начислена еднократна такса за управление на МПС-то в чужбина, допълнителна такса „*******************“, такса за застраховка „*********“ в общ размер на 1 150 лв., както и допълнителен гаранционен депозит на стойност от 1 200 лв. Посочва, че на 09.09.2024г. предоставеният за ползване 1 автомобил бил върнат и приет от ответника без забележки. Поддържа, че на 18.09.2024г. отново сключили договор за наем на автомобил № 3865046 за периода от 18.09.2024г. до 04.10.2024г., като му бил предоставен лек автомобил „****** *******“, рег. № *********, срещу сумата от 410 лв., в която освен наемната цена била включена и такса „*******************“, а в процесната сделка бил вписан предплатен депозит в размер на 4 200 лв. Допълва, че в определения в договора срок върнал МПС-то на ответника, който го приел без забележки. Отбелязва, че всички дължими суми били своевременно платени от ищеца чрез кредитна карта. Поддържа, че според общите условия гаранционните депозити следвало да бъдат възстановени в срок от 30 работни дни от връщането на предоставените автомобили. Твърди, че последният автомобил е върнат на 04.10.2024г., като ответното дружество изпаднало в забава и едва на 06.12.2024г. му била възстановена сумата от 3 000 лв., представляваща заплатения гаранционен депозит от 10.08.2024г., а депозитът на стойност от 1 200 лв. все още не бил върнат. Навежда доводи, че в нарушение на Общите условия сумата по двата гаранционни депозита не е била блокирана като гаранция в полза на ответника, а направо била изтеглена от кредитната му карта, поради което в тежест на ищеца възникнали задължения за лихви на стойност от 360 лв. Описва, че от неизпълнението на договора за него възникнали и неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на репутацията му като картодържател, преживяването на болки и страдания, стрес и притеснения, невъзможност за нормална комуникация с членовете на семейството и приятели, главоболие, смущения в съня, нарушаване на кръвното лягане, обездвижване.

Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който е изразено становище за неоснователност на предявените искове. Ответникът твърди, че е заплатил сумата от 1 295,58 лв., включваща 1 200 лв. депозит, 47,48 лв. – мораторна лихва за периода от 23.01.2025г. до 12.05.2025г. и 48,10 лв. – разноски по гражданското дело. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и страна следното:

Следва да се посочи, че първоначално производството бе образувано по предявени от ищеца срещу ответника искове с правно основание чл. 79, ал.1, вр. чл. 82 от ЗЗД, вр. чл.

86 от ЗЗД от ЗЗД за заплащане на сумата от 1 200 лв. – главница, представляваща невъзстановен гаранционен депозит по Договор за наем на автомобил от 18.09.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 23.01.2025г. до окончателното плащане, сумата от 32 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 16.11.2024г. до 23.01.2025г., сумата от 24 лв., представляваща законна лихва за забава за възстановяването на гаранционен депозит в размер на 3 000 лв. за периода от 16.11.2024г. до 06.12.2024г., сумата от 360 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени лихви за обслужване на кредитна карта, вследствие от неизпълнението на договор за наем на автомобил, както и сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за 2 неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие неизпълнението на договор за наем на автомобил.

Впоследствие поради заплащане на процесните суми в хода на производството с протоколно определение на съда от 11.11.2025г., производството е прекратено в частта по предявените искове за сумата от 1 200 лв. – главница, представляваща невъзстановен гаранционен депозит по Договор за наем на автомобил от 18.09.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 23.01.2025г. до окончателното плащане, за сумата от 32 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 16.11.2024г. до 23.01.2025г., за сумата от 24 лв., представляваща законна лихва за забава за възстановяването на гаранционен депозит в размер на 3 000 лв. за периода от 16.11.2024г. до 06.12.2024г. и за сумата от 360 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени лихви за обслужване на кредитна карта, вследствие от неизпълнението на договор за наем на автомобил. Определението като необжалвано е влязло в сила на 18.11.2025г., като производството е продължило единствено по иска с правно основание чл. 79, ал.1, пред.2, вр. чл. 82 от ЗЗД за сумата от 3000,00 лева, претендирана като обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди.

Осъдителният иск за репариране на претърпените от ищеца неимуществени вреди във връзка с неизпълнението на договорните задължения на ответника да възстанови внесения от ищеца депозит в срок намира правното си основание в чл. 79, ал.1, пред.2, вр. чл. 82 от ЗЗД. Както вече беше отбелязано, в настоящата хипотеза ответникът и ищецът са обвързани от две отделни съглашения за предоставяне на автомобили под наем, от 10.08.2024г. и от 19.08.2024г. и едно трето съглашение от 18.09.2024г., като поради синалагматичния характер на договорите за всяка от страните са се породили определени права и задължения. Безспорно по делото от събрания доказателствен материал, както следва: съответните договори за наем на автомобили от 10.08.2024г. и от 19.08.2024г. и персонални данни за водача, наел автомобилите, платежни документи, се установява, че ищецът, като страна по договора е заплатил всички изскуеми от ответника суми, включително и гаранционен депозит в размер на 3000,00 лева, както и от показанията на разпитаната свидетелка – А.Х.А. – Н.а, съпруга на ищеца, се установяват твърденията на последния, че на 10 август 2024 г. е сключил с ответника първия договор за наем, според който му бил предоставен под наем автомобил, находящ се на ************ на **************. Съгласно сключения типов договор при общи условия № 3856259 /номерът на резервацията в **************/ автомобилът марка ****, модел **** TV, рег.

№************* с изминат пробег към момента на предоставянето му на мен от 44 466 км. е предоставен на 10.08.2024 г. в 15.00 часа за срок от 30 дни и е следвало да бъде върнат на 09.09.2024 г. в 15.00 часа. По този договор ищецът заплатил своевременно наемна цена в размер на 718.20 евро с левова равностойност от 1440 лева, както и гаранционен депозит в размер на 3 000 лева.

Установи се безспорно от показанията на свидетелката А. – Н.а, че при получаване на автомобила са установени, дори и от двете страни, много повреди по купето на 3 автомобила и тъй като не е заплатена от ищеца такса “*******************” било посочено от представител на ответника, че новите повреди ще са за сметка на ищеца. И. Н. направил множество снимки и веднага поискал да сменят автомобила, поради констатираните много повреди, включително и по предното стъкло. Замяна на автомобила била отказана, тъй-като не е заплатена такса “*******************”. Впоследствие свидетелката възпроизвежда в показанията си, че още първата нощ след получаването на автомобила е паднал акумулатора на същия, поради което автомобилът не е могло да бъде отключен с дистанционното на ключа. Не е било възможно и отключването му механично с ключа, тъй-като ключалката е била повредена. Последвало прозвъняване на телефоните за контакт на ответника веднага, като ищецът бил информиран, че след като не е заплатена таксата “*******************” ответното дружество не носи никаква отговорност към него, като го посъветвали да отвори автомобила с помощта на ключар и да зареди акумулатора, които действия ищецът извършил за своя сметка. Последвали още прозвънявания и разговори с ответника, като едва когато ищецът посочил, че ще пътува за ******** ответното дружество се съгласило да смени автомобила.

Така на 19.08.2024 г. бил върнат първоначалния автомобил в състоянието в което е получен и приет от ответника без забележки и каквито и да било претенции и без съставянето на протокол за установяване на несъответствия. В замяна бил предоставен друг автомобил - марка ******, модел *******, рег.№*********. На ищеца била начислена еднократна такса за управление на автомобила в чужбина и допълнително такса “*******************“ и такса за заплащане на застраховка “*********“ в общ размер от 575 евро с левова равностойност от 1150 лева. Начислен бил и допълнителен гаранционен депозит В размер на 1 200 лева, като бил сключен нов типов договор № 3862094 с дата 19.08.2024 г. Впоследствие ищецът установил, че същият не е само за оставащия период на първоначалния договор, тоест от 19.08.2024 /когато е сключен/ до 09.09.2024 г., а за целия първоначален срок на договора: 10.08.2024 – 09.09.2024г. Както начислените такси, така и втория гаранционен депозит били заплатени незабавно при сключване на договора и преди получаването на новия автомобил. На 09.09.2024г. вторият автомобил бил върнат в състоянието в което е получен и приет от ответника без забележки и каквито и да било претенции и без съставянето на протокол за установяване на несъответствия.

Също така безспорно е между страните, че на 18.09.2024 г. по искане на ищеца е сключен нов типов договор с №3865046 за периода от 18.09.2024 г. до 04.10.2024 г., като на ищеца бил предоставмен отново автомобил марка ******, модел *******, но с рег.№ *********. При сключване на договора ищецът заплатил сума в размер иа 205 евро с левова равностойност от 410 лева, която включва освен наемна цена и такса “*******************”. Поради заплащането на такса “*******************”, при сключването на този договор не е поискано да се предоставя нов гаранционен депозит, като в договора била записана сумата от 4 200 лева, заплатена вече като гаранционни депозити по предишните, приключили договори. Своевременно при сключване на договора и преди получаването на автомобила е заплатена дължимата наемна цена и такса 4