Решение № 340 от 23.03.2026, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. П., 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А. Т. при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от А. Т. Гражданско дело №

20255220100892 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод искова молба от „Р.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. П., ***, ет.3, представлявано от управителя М.

С. С., чрез адвокат Н. И. П. от САК, със съдебен адрес: . П., ***, ет. 1, офис 1, против А. И. П., ЕГН **********, с адрес: с. Д., ***, с която се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 800 лева, представляваща двойния размер на задатък, платен по Договор за наем на недвижим имот от 07.11.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се излагат обстоятелства, че страните са сключили договор за наем от 07.11.2024 г., съгласно който ответникът като наемодател се задължил да предостави на ищеца за временно и възмездно ползване собствения си имот, представляващ търговски обект - магазин с площ от 90 кв.м., находящ се в гр. П., ***, а ищецът като наемател се задължил да му заплаща месечен наем в размер на 200 лева. Уговорили се, че договорът влиза в сила на 06.01.2025 г., като на тази дата трябвало ищецът да бъде допуснат в имота. В деня на сключване на договора предоставил на наемодателя капаро в размер на 400 лева. Сумата предоставил в брой и в присъствието на брокера, като заплащането й посочили и в чл.3 от договора за наем.

Твърди, че на 06.01.2025 г. наемодателят отказал да го пусне в имота. Опитал още два пъти да говори с него, но отново отказал. Сочи, че поискал поне да му върне капарото, но отказал с претекст, че трябвало да си го търси от брокера.

Посочва, че на 15.01.2025 г. изпратил писмено уведомление на длъжника, с което отново го поканил да му предостави достъп до имота в тридневен срок от получаване на поканата. Уведомил го, че в случай, че не му предостави достъп в тридневния срок, се отказва от договора за наем и го кани да му върне платеното капаро. Уведомлението изпратил с куриер „Еконт Екпрес“ АД, на адреса на ответника в с. Д., ***. На 17.01.2025 г. от куриерската фирма го уведомили, че ответникът е отказал да получи пратката, за което е оформено електронно изявление от съответния служител.

1

По изложените съображения счита, че ответникът е неизпрана страна по договора за наем от 07.11.2024 г., тъй като отказал да предостави на ищеца достъп до имота многократно, като задължението си не изпълнявал и към настоящия момент - имотът продължавал да се ползва от тъща му. В същото време отказвал да му върне платеното от ищеца капаро, поради което дължи връщане на задатъка в двоен размер.

Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването, за ищцовото дружество се явява адвокат Илиян Палев от АК П., който моли съда да уважи исковата претенция в цялост.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответната страна чрез адвокат К. Ш. от АК П., назначена в качеството й на особен представител, в който изразява становище за допустимост и неоснователност на иска.

Твърди, че договорът за наем не е прекратен, както и че сумата от 400 лева капаро не е получена лично от ответника.

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването, ответникът не се явява, а се представлява от адвокат К. Ш. от АК П., която моли съда да отхвърли исковата претенция в цялост.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложения по делото като доказателство договор за наем от 07.11.2024 г. се установява, че ответникът А. П., в качеството си наемодател и ищцовото дружество са сключили договора, по силата на който наемодателят предоставя на наемателя за временно възмездно ползване следния собствен имот, находящ се в гр. П. - търговски обект- магазин от 90 кв.м състоящ от две търговски зали и санитарно помещение, което страните по договора ще се договорят за направата му във вид за експлоатация. В чл.2 е уговорено наемно възнаграждение в размер на 200 лева на месец. В чл.3 е уговорено, че е оставено капаро в размер на 400 лева. В чл.4 е посочено, че наемодателят е длъжен да предаде имота в състояние, в което го е наел на наемателя. Предвидено е в ч.13 от договора, че договорът се разваля от страните с едномесечно устно предизвестие.

Приложена е покана от Милена Стефанова - управител на ищцовото дружество, с която е поканила ответника, в тридневен срок от получаване на поканата да й предостави процесния обект за ползване по предназначение. В случай, че в посочения срок не й предостави обекта, е посочила че се отказва от договора и го кани да й върнете платеното капаро по банкова сметка, изрично посочена в поканата. От обратната разписка и приложените към нея документи се установява, че поканата е отказана да бъде получена от ответника.

От показанията на свидетеля Г. А. Г. се установява, че е запознат с процесния имот, тъй като в момента на сключването на договора е бил с управителя на ищцовото дружество, защото е трябвало да помага при поставянето на стелажи. Посочва, че Милена е предала на ответника сумата в размер на 400 лева, в присъствието на брокер, като 2 се намирали в офиса на Агенция за недвижими имоти. Изяснява, че Милена отишла в магазина, но някаква жена, която работила там й казала, че има грешка, че те си работят там.

Посочва, че Милена се опитвала да се свърже с ответника, но без успех.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, последователни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.93, ал.2 ЗЗД.

Съгласно чл.93, ал.1 ЗЗД задатъкът служи за доказателство, че е сключен договорът и обезпечава неговото изпълнение. Съгласно чл.93, ал.2 ЗЗД, ако страната, която е дала задатъка, не изпълни задължението си, другата страна може да се откаже от договора и да задържи задатъка. Ако задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна при отказ от договора може да иска задатъка в двоен размер.

Разпоредбата на чл.93, ал.2 ЗЗД регламентира възможността на страните при даден задатък да се откажат от договора. Правото на отказ от договора е субективно материално потестативно право, с чието упражняване договорните отношения между страните се прекратяват. Ако страните не са уговорили друго, неизправната страна следва да понесе неблагоприятните последици при реализиране на гражданската й отговорност, ако изправната страна е упражнила правото си на отказ. Правото на отказ от договора съгласно разпоредбата на чл.93, ал.2 ЗЗД се упражнява чрез едностранно волеизявление, адресирано от изправната до неизправната страна. Институтът на правото на отказ от договора е сходен с института на разваляне на договора и в съдебната практика често се разглеждат едновременно или правото на отказ от договора съгласно чл.93, ал.2 ЗЗД се възприема като един по-опростен от предвидения в чл.87, ал.1 ЗЗД способ за извънсъдебно, едностранно прекратяване на договора или като специфичната хипотеза на разваляне по чл.93, ал.2 ЗЗД.

Основните предпоставки и при двата института са едни и същи: виновно неизпълнение на договор и едностранно адресирано писмено изявление от страна на изправния кредитор. /В този смисъл Решение № 579/10.10.2024 г. по гр. д. № 1698/2023 г. на ВКС, III г. о. и цитираната в него съдебна практика/.

За да реализира правото си по чл.93, ал.2, изр.2 ЗЗД ищецът следва да установи съществуването на твърдяното облигационно правоотношение, наличието на съглашение за задатък, че е заплатил на ответника сумата от 400 лева, както и че валидно е развалил /отказал се е/ от процесния договор за наем на недвижим имот /което съответно предполага, че е изправна страна по договора, а изправна страна е тази, която е изпълнила задълженията си или е била готова да ги изпълни/, поради виновното му неизпълнение от ответника – за който твърди, че не е изпълнил задължението си в срок да предостави имота на наемателя.

Не е спорно между страните, че е възникнало облигационно правоотношение по силата на договор за наем от 07.11.2024 г.. От доказателствата по делото се установи, че ответникът не е изпълнил задължението си да предостави на ищцовото дружество 3 процесния обект, съгласно сключения договор. Установи, се ищецът е правил множество опита да се свърже с ответника, но без успех. По категоричен начин от показанията на разпитания свидетел се установи, че ищцовото дружество, чрез управителя си е предоставил на ответника сумата в размер на 400 лева.

В случая с оглед гореизложеното съдът приема, че ищецът се явява изправна по договора страна, тъй като е изпълнил в срок задължението си да плати договорената сума за задатък и е предприел необходимите действия по изпълнение на договора за наем.

От страна на ответника не бяха ангажирани никакви доказателства, а и не се твърди да е изпълнил задължението си по договора за наем. Не се твърди и наличието на обективни пречки, стоящи извън виновното поведение на ответника, които да са възпрепятствали изпълнение на това задължение.

Във връзка с горното съдът счита, че е налице виновно неизпълнение от страна на ответника по процесния договор за наем, което е породило за изправната страна правото да развали сключения предварителен договор /да се откаже от него/.

По отношение на възражението, че договорът за наем не е прекратен, съдът счита, че от приложената по делото покана, получена при отказ от ответника, се установява по категоричен начин, че волята на ищеца е била процесният договор да се прекрати. Същата има ролята на предизвестие, отправено до ответника. Дори да се приеме, че същата не е получена от ответника, исковата молба има по своята правна същност характер на покана – изявление за прекратяване на процесния договор, тъй като с нея е отправено изрично, ясно и недвусмислено изявление на ищеца - наемател, че не желае да бъде обвързан от този договор и се отказва от него. Това изявление за прекратяване на наемния договор е породило правно действие от момента на получаването на препис от исковата молба от ответника 02.12.2025 г.. Настъпилото прекратяване на наемния договор в хода на процеса като правно – релевантен факт съдът следва да го зачете, на основание чл.235, ал.3 ГПК.

С оглед гореизложеното съдът намира, че в случая се установи осъществяването на всички елементи от фактическия състав. Страните са били обвързани от валидно сключен договор за наем. Страните са постигнали съгласие за заплащане на задатък от ищеца в размер на 400 лева. Налице е неизпълнение на поетите договорни задължения от страна на ответника, който не е предоставил на ищеца процесния имот, респ. налице е виновно неизпълнение от страна на ответника на това поето задължение. Ищеца – наемател е бил изправна страна, тъй като е изпълнила в срок произтичащите от същия задължения.

Съобразно разпоредбата на чл.93, ал.2, изр.2 ЗЗД при виновно неизпълнение на договорно задължение, за което е уговорен задатък, изправната страна, дала задатъка, разполага с възможността да се откаже от договора и да иска връщане на задатъка в двоен размер. Точно това поведение е предприето и от ищеца.

По изложените по-горе съображения исковата претенция се явява основателна, поради което следва да бъде уважена като ответникът се осъди да заплати на ищеца, на основание чл.93, ал.2, изр.2 ЗЗД сумата от 800 лева. Като законна последица от уважаване 4 на иска следва да се присъди и дължимостта на законната лихва върху сумата от 800 лева, считано от датата на подаване на исковата молба 28.02.2025 г. до окончателното плащане.

На основание чл.4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България всички присъдени суми, следва да бъдат превалутирани в евро по фиксирания курс на БНБ от 1,95583 лева за 1 евро.