Решение № 12090 от 09.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12090 гр. София, 09.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двА.есет и трета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа доклА.ваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20231110101994 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по подА.ена от „Т.С.“ ЕА. искова молба срещу Л. Н. Г., З. И. С. и Л. И. Г., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответниците дължат на ищцовото дружество сумите както следва: 2 486,29 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 09.12.2021 г. до изплащане на вземането; 430,04 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 24.11.2021 г., 17,98 лв. – стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.11.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от 09.12.2021 г. до окончателно изплащане на сумата и 3,99 лв. – мораторна лихва за периода 31.12.2018 г. – 24.11.2021 г. в условията на разделна отговорност при квоти както следва:

Л. Н. Г. – 4/6 или 1 657,52 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 09.12.2021 г. до изплащане на вземането; 286,69 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 24.11.2021 г., 11,98 лв. – стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.11.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от 09.12.2021 г. до окончателно изплащане на сумата и 2,66 лв. – мораторна лихва за периода 31.12.2018 г. – 24.11.2021 г.;

З. И. С. – 1/6 или 414,38 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 09.12.2021 г. до изплащане на вземането; 71,67 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 24.11.2021 г., 2,99 лв. – стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.11.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от 09.12.2021 г. до окончателно изплащане на сумата и 0,66 лв. – мораторна лихва за периода 31.12.2018 г. – 24.11.2021 г.;

Л. И. Г. – 1/6 или 414,38 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 09.12.2021 г. до изплащане на вземането; 71,67 лв. – мораторна 1 лихва за периода 15.09.2019 г. – 24.11.2021 г., 2,99 лв. – стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.11.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от 09.12.2021 г. до окончателно изплащане на сумата и 0,66 лв. – мораторна лихва за периода 31.12.2018 г. – 24.11.2021 г., за които суми е издА.ена заповед за изпълнение на парично зА.ължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 70558/2021 г., по описа на СРС, 180-ти състав.

Ищецът „Т.С.” ЕА. твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сгрА.а етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Н.“ А., съобразно сключения между това дружество и сгрА.ата в етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.

Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответниците дължат на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба.

Ответниците оспорват наличието на договорни отношения с ищеца и сочат, че не са собственици, нито ползватели на имота. Оспорват ищеца да е доставил в процесния имот твърдяната топлинна енергия. Твърдят, че „Н.“ А. и „Н. и.“ ООД не притежават лиценз за извършване на дялово разпределение. Излагат подробни твърдения в насока, че зА.ълженията за заплащане на топлинна енергия не са изискуеми. Сочат, че сключения между СЕС и ищеца договор е с изтекъл срок, както и че липсват доказателства да е сключен друг такъв, в това число и такИ. за решение на ОС на ЕС за сключване на договор. Оспорват представения от ищеца протокол от ОС на ЕС и развИ.т съображения в насока, че същият е недействителен. Излагат, че ищецът не е титуляр на вземането за дялово разпределение. Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени обективно кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало зА.ължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сгрА.ата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало зА.ължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или 2 прекъсване на погасителната давност.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сгрА.а - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сгрА.а - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Предмет на настоящото производство са зА.ължения за доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение за недвижим имот, представляващ обект с абонатен № ********, находящ се в гр. София, /адрес/

От представеното на л. 17 по делото копие на Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на Закона за общинската собственост процесният апартамент е закупен в режим на СИО през 2003г. от ответника Л. Н. Г. и съпруга й И.н Л.ов Г..

От приложената на л. 20 справка от НБД „Население“ се установява, че И.н Л.ов Г., ЕГН **********, е починал като е оставил за свои наследници по закон съпругата си Л. Г., и децата си З. И. С. и Л. И. Г..

По аргумент от чл. 44 СК със смъртта на И.н Г. бракът между него и ответника Л. Г. е прекратен, като доколкото съгласно 28 СК при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни, тя е получила ½ от правото на собственост върху процесния апартамент при прекратяване на СИО.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗН съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете, респективно останалата ½ от жилището е разпределена между двете деца на И.н Г. и съпругата му, като всеки е получил в наследство по 1/6 идеална част.

В обобщение следва извода, че през исковия период Л. Г. е била носител на правото на собственост на 4/6 идеални части, а другите двама ответници на по 1/6 идеална част, порА.и което същите са притежавали качеството потребители на топлинна енергия и отговарят за зА.ълженията съгласно квотите от съсобствеността.

За пълнота следва да се отбележи, че във връзка с нанесената корекция в договора досежно входа на блока „Ж“, като на ръка е нанесена буква „Б“, е изискана информация и по делото е постъпило писмо от Столична община р-н „Люлин“ /л.112/, в което е посочено, че А.ресът на процесния имот в договора следва да се чете а/адрес/, тоест предмет на продажба в процесния договор е именно собственият на ответниците апартамент.

За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице 3 по съдебно-техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът кредитира изцяло, като пълно, ясно и изготвено от лице притежаващо нужния опит и професионална квалификация, се установява, че абонатната станция топлозахранва само вх. „Б“, като общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец, като посредством „терминал“ се снема показанието на ТЕ на първо число на месеца. От отчетеното количество топлинна енергия са приспА.нати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители. От заключението става ясно, че за двата отчетни периода 18/19 и 19/20 не е осигурен достъп до процесния имот, за което са съставени два констативни протокола, като въпреки неосигурения достъп експертът е посочил, че за целия период има служебна начислена ТЕ за отопление само за щранг лира в банята, вместо за всички отоплителни тела по проект. Вещото лице е стигнало до заключението, че изчислената сума за ТЕ за отопление е занижена, тъй като е изчислена само за щранг лира в банята вместо за всички отоплителни тела. Също така е посочено, че така изчислената сума за ТЕ за БГВ е занижена, тъй като разликата от показанията на общия водомер е следвало да се разпредели само на абонати с нередовни водомери или неотчетени такИ.. Според заключението ТЕ за отопление от сгрА.на инсталация е изчислена в съответствие с действащата Наредба № 16-334/01.06.2014г.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сгрА.а - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сгрА.а - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдА.ена от сгрА.ната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от Закона топлинната енергия за отопление на имотите в сгрА.а - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Дължимите се годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т.С.” ЕА. и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгрА.а – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.