Решение № 67 от 27.03.2024, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Бургас, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. С.

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Кирил Гр. С. Въззивно гражданско дело № 20232000500442 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Делото е върнато от ВКС за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Производството пред ВКС е било по повод касационната жалба на „Технострой инженеринг 99“АД.

С въззивното си решение Апелативният съд е отменил решението на Ямболския районен съд, с което предявения от ищеца „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД иск с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД за осъждането на ответника за обезщетение в размер на 25 000.14 лв. на ОС – Ямбол е бил охвърлен и е уважил иска като е осъдил ответника „Технострой инженеринг 99“ АД да заплати сумата от 25 000.14 лв. – частично от цялата сума от 151 079.23 лв.

ВКС с постановеното си решение № 193 от 28.11.2023г. по гр.д. № 3975/22г. е отменил решението на АпС и е върнал делото за разглеждане от друг състав като е посочил, че делото трябва да започне с провеждане на устни състезания.

В решението си ВКС е констатирал, че въззивният съд е разгледал наведените като основания на иска фактически твърдения, първото от които е че ищецът е собственик на процесния имот, като е приел този факт за установен, въпреки оспорването от „Технострой инженеринг 99“ АД без да 1 обсъжда довода му че ищецът не е собственик на процесния имот , без да обсъжда никакви доказателства за правото на собственост на ищеца и без да обсъжда възражението на „Технострой“ срещу основателността на иска – че той имал и друго основание да ползва процесната сграда – а именно – вливането на „Технострой инженеринг“ ЕООД в „Технострой инженеринг 99“ АД.

С оглед отговора на процесуалноправния въпрос, повдигнат от касатора, върховният съд е намерил, че въззивният съд като не е обсъдил доводите, наведени с отговора на въззивната жалба и на исковата молба, че „ПРО“ ЕАД не е собственик на процесния имот, нито посочените доказателства е допуснал съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, които са довели до нарушение на материалния закон. При това – нарушенията са съществени, тъй като ако бъдат приети за основателни биха се отразили на основателността на иска. ВКС е посочил че при новото разглеждане въззивният съд следва да обсъди доводите на „Технострой“ срещу основателността на въззивната жалба и на предявения иск след като обсъди събраните доказателства за релевантните за спора факти, установи дали ищецът е собственик на процесния имот и дали наведените от ответника доводи срещу основателността на иска са основателни.

Производството е по въззивната жалба на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД, ЕИК * със седалище и адрес на управление – гр.С. против Решение № 11 от 25.04.2019г., постановено от Окръжен съд – Ямбол по гр.д.№ 284/2018г. в частта, с която се отхвърля исковата претенция за периода 28.03.2016 – 15.03.2017г., както и в частта, с която се мотивира неразглеждане на увеличение на исковата претенция за периода 22.09.2012 – 09.05.2013г. Излага се оплакване от постановеното решение на окръжния съд.

Жалбоподателят посочва, че решаващият съд фактически се произнася по съществото на съдебния спор като отказва да разгледа и да се произнесе по поставения от ищеца правен спор. Също така – се прави оплакване от недопускане на увеличение на исковата претенция. Като е отказа да разгледа увеличението на претенцията съдът се е произнесъл по съществото на спора.

В случая иска е предявен като частичен и с увеличението се заявява пълния размер на претенцията. Твърди се, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Той не дава пълна правна квалификация на исковата претенция на ищеца. Неправилно с доклада не се установяват фактите и обстоятелствата по исканията на ищеца, а с решението се установяват фактите и обстоятелствата, но вече в ущърб на ищеца. Не са посочени кои права и кои обстоятелства се признават, непълно се определя кои обстоятелства не се нуждаят от доказване, както и непълно се определя – за кои от твърденията на страните не се сочат доказателства.

2

Така решението е постановено при непълнота при разпределяне доказателствената тежест на страните. На следващо място се изтъква, че обжалваното решение е постановено при непълнота а мотивите. Отрича се хипотезата на л.59 от ЗЗД като се сочи, че ответникът държи имота на ищеца на правно основание, но не се излагат никакви мотиви – защо се приема изпълнителен лист от 02.02.2016г. на АпС – Бургас. В частта, с която се отхвърля исковата претенция за периода от 28.03.2016г. до 15.03.2017г. жалбоподателят оспорва решението като незаконосъобразно и неправилно, както и в частта, с която се мотивира отказа да се разгледа увеличение на исковата претенция със сумата 42 107.59 лв. Неправилно съдът е приел като правно основание да се държи имота от ответната страна – изпълнителния лист, издаден от Ап.С. Самият изпълнителен лист отразява правата на страните съобразно Решение № 146 от 15.01.2016г. по гр.д.№ 335/2015г., а това решение не може да бъде основание, тъй като не е влязло в сила. То също така няма конститутивно действие, а само прогласява, установява придобивната давност, тя не се поражда на основание съденото решение.

Страната мои на първо място – да се обезсили решението в недопустимата част, да се отмени в отхвърлителната част за процесния период, както и в частта, с която се отказва увеличение на исковата претенция с 42 107.59 лв., да се уважи исковата претенция на „ПРО“ АД изцяло съобразно исковата молба. Претендира се присъждане на разноски.

От страна на „Технострой инженеринг 99“ АД, ЕИК 128056792 – гр.Я. е постъпил отговор на възззивната жалба. Оспорва се допустимостта на жалбата в частта и, с която се оспорва отказа за увеличение на иска по чл.403 от ГПК за обезщетение. На първо място се сочи у че в акта на ОС – няма диспозитив, касаещ отказа увеличение на претенцията, а обжалване само на мотивите е недопустимо. Неоснователни са също оплакванията в жалбата – че след като не е допуснато увеличение на иска по чл.403 от ГПК, окръжният съд бил отхвърлил претенцията на ищеца за сумата над присъдените 9919.41 лв., защото тя вече била погасена по давност – изтекла 5 – г. давност по непредявената част от иска за обезщетение за периода 22.09.2012г. до 09.05.2013г. Поради това въззивната жалба на „ПРО“ ЕАД срещу решението, с която се обжалват мотивите, въз основа на които се оставят без разглеждане искането за увеличение на иска по чл.403 от ГПК следва да се остави без разглеждане като недопустима. По – нататък се сочи, че съдът следва служебно да провери допустимостта на решението в тази му част, тъй като въззивникът е обжалвал решението на ОС в частта, с която иска е отхвърлен, тъй като частичния иск за сумата от 25 000.14 лв. представлява част от пълния размер на иска от 151 079.23 лв. е недопустим. „Технострой инженеринг 99“ АД е владелец на сградата с идентификатор ***, тъй като води положитеен установителен иск за собствеността на тази сграда 3 срещу „ПРО“ ЕАД. Искът по чл.108 от ЗС е отхвърлен не защото дружеството не е било владелец, а защото не е продължило за период от време както изисква чл.79 ал.1 от ЗС. Иска на собственика срещу владелеца е уреден в чл.73 от ЗС – т.е. – има дуг иск по който „ПРО“ АД може да защити интересите си за периода 28.03.2016-15.03.2017г. “Технострой“ е препятствал ищеца да се обогати с наемната цена, която е могъл да получи от сградата.

При положение, че има друг иск, то иска по чл.59 от ЗС е недопустим и решението в тази част следва да бъде обезсилено. Ако се приеме, че иска е допустим, то решението следва да бъде потвърдено като правилно. Иска по чл.59 от ЗС е отхвърлен от ОС, тъй като е прието, че „Технострой“ има правно основание да ползва сградата. Страната сочи, че ако се счете за неправилно това основание, то следва да бъдат разгледани другите две възражения на „Технострой“ срещу основателността на иска: - 1. Липсва обедняване на „ПРО“ ЕАД и 2. „Технострой“ има основание да ползва сградата. По всяко едно от тези две основания претенцията следва да бъде отхвърлена изцяло. Според приетото експертно заключение обектите

„столова – кухня“ не са могли да бъдат отдавани под наем заради лошото си техническа състояние. В тази връзка се прави извода, че „ПРО“ АД не се е обеднило поради лишаването от възможността да даде под нам сградата и да получи наемна цена. За другите три обекта – Кафе, Магазин и Склад - доходи могат да бъдат реализирани само след извършване на ремонт и довършителни работи за въвеждането в експлоатация на същите по предназначение. Тъй като такива работи не са извършени, но “ПРО“ АД не се е обеднило поради лишаването му от „Технострой“ от възможността да ги даде под наем и да получи наемна цена. За процесния период – 2016 – 2017г. „Технострой“ е имал освен изпълнителния лист и друго основание да ползва цялата сграда – а именно – чл.71 от ЗС: с т.нар. вливане. “Технострой“ ЕООД по ф.д.

№399/1999г. на ЯОС се влива в „Гехнострой“ АД при условията на пълното правоприемство. С решение № 5 от 25.02.2011г. по възз.гр.д. № 181/2010г. на Апелативен съд – Бургас се установява, че „Технострой 99“ АД не е станал собственик на спорния имот на основание вливането, но вливането само по себе си е годно основание. Това не се случва тъй като праводателят не е бил собственик на процесния имот, но го прави добросъвестен владелец и на осн. чл.71 от ЗС има право да го ползва и да получава добиви от него до предявяване на иска за връщането му. „ПРО“ АД не е предявявало иск по чл.108 от ЗС. Поради това ако се приеме частичния иск по чл.59 от ЗЗД за допустим страната претендира да се потвърди решение № 11 от 25.04.2019 . на ОС в частта, с която иска е отхвърлен. Претендират се разноски.

Депозирана е и въззивна жалба от „ПРО“ ЕАД против решение № 347 от 02.08.2019г. /с което се отхвърля молбата на „ПРО“ ЕАД за допълване на решение №11/, евентуално срещу определение от 23.01.2019г., с което се 4 изключва от предмета на делото част от исковата претенция на „ПРО“ ЕАД.

Твърди се, че решението е недопустимо, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, немотивирано.Моли се за обезсилване на решението е връщане на делото за произнасяне от ОС с допълване на решение № 11; евентуално – моли се за отмяна на решението и уважаване на молбата на „ПРО“ АД за допълване на решение № 11; евентуално да бъде обезсилено евентуално – да бъде отменено определението от 23.01.2019г. в частта, с която се изключва от предмета на делото част от исковата претенция както и да се върне делото за продължаване на съдопроизводствеите действия по гр.д. № 284/18г.

Постъпил е и отговор от страна на „Технострой инженеринг 99“ АД /л.31 по делото по описа на АпС/ по въззивната жалба на „ПРО“ ЕАД срещу решение № 347. Страната сочи, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по молба за допълване на решение на „ПРО“ ЕАД, а не по незаявено искане. Решението е квалифицирано като правилно – иска за плащане на сумата от 25 000.14 лв. е приет за разглеждане като иск с правна квалификация чл.59 от ЗЗД. ОС не е бил длъжен да се произнася в решението си по искане което не е приел за разглеждане. Молбата на „ПРО“ ЕАД за допълване се явява неоснователна, а решение № 347, с което тя е отхвърлена – е правилно според „Технострой“. Моли се за потвърждаване на решение № 347 на ОС, и да се остави без разглеждане жалбата на „ПРО“ ЕАД срещу определението от 23.01.2019г.

Въззивната инстанция – апелативен съд – Бургас е извършил анализ на доказателствата по делото, фактическата обстановка и правните изводи: - с обжалваното решение а ОС - Ямбол е отхвърлен иск на жалбоподателя – ищец с правно основание чл.59 от ЗЗД, предявен като частичен за заплащане на сума в размер на 25 000.14 лв. – частичен от общо 151 079.23 лв.

Спорния имот представлява едноетажна масивна сграда – столова към почивна база „Лада 1“, състояща се от кафене, магазин, стол – кухня, бар и склад, находяща се в гр.Н.. По иск по чл.108 от ЗС от „Технострой“ е издаден изпълнителен лист от Апелативния съд. По повод изпратена до „ПРО“ ПДИ в срока за доброволно изпълнение ищецът с приемо-предавателен протокол от 28.03.2016г. предава имота на „Технострой“. След касационно обжалване ВКС отменя решението на АпС и отхвърля иска на „Технострой“. С протокол от 15.03.2017г. имота е предаден обратно на „ПРО“ ЕАД. Ищецът „ПРО“ ЕАД претендира на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД, че за периода, когато имота е бил у „Технострой“ – 11 месеца и 15 дни като негов собственик е бил лишен от ползите от собствената си вещ, а ответникът се е обогатил за негова сметка, ползвайки имота без правно основание. Ап. Съд е посочил в решението си, че ответникът като е ползвал имота без правно основание отговаря за обезщетение, изразяващо се в спестен от него разход за наем, 5 който би плащал за същия имот в размер на пазарния. За основателността на иска по чл.59 от ЗЗД не е от значение начина на ползване на вещта и дали са генерирани приходи от ответника – държател, а е достатъчно да се намира във фактическата му власт, с което е създадена реална възможност за спестяване на наема. Обсъден е проблема по годността на спорния имот – отразеното от вещите лица, че той не бил годен като се отбелязва, че огледа е от 2018г. и не се касае за процесния период, за който се търси обезщетението. Съдът е кредитирал информацията в приемо-предавателните протоколи, според които в обекта има оборудване, което сочи, че е годен да се ползва по предназначението си. Претенцията по размер е приета за доказана.