Решение № 6897 от 21.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6897 гр. София, 21.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР С. САВЧЕВ при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело № 20221110105606 по описа за 2022 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ гр.София, 21.06.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание на деветнадесети октомври 2021 год. , в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5606/2022 год. , за да се произнесе взе предвид следното :

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

1

Ищецът „... твърди в депозираната искова молба, че е сключил като кредитополучател със „.. четири договора за кредит, както следва: № MS16-00017/20.04.2016 г. , № MS1600018/18.04.2016 г. , № MS16-00073/19.12.2016 г. и № MS16-00074/19.12.2016 г. Твърди, че съгласно чл. 2.7.3 от първите два договора при предсрочно погасяване на кредитите със собствени средства кредитополучателят дължал такса от 1 % от погасяваната сума, а по вторите два договора в тази хипотеза не се дължала такса изобщо. Твърди, че съгласно чл.

2.7.3 от всичките 4-ри договора при предсрочно погасяване на кредитите с рефинансиране от друга банка кредитополучателят дължал такса от 5 % от погасяваната сума. Твърди, че правата и задълженията по 4-те договора се прехвърлили върху ответника „... по силата на реорганизация на „.. – вливане от 05.02.2018 г. Твърди, че на 01.10.2018 г. погасил напълно задълженията си по 4-те договора за кредит, но ответника приел, че погасяването е с рефинансиране от друга банка и му начислил неоснователно такса от 5%. Така се получили следните неоснователни удържания на суми при следните погасявания: договор за кредит № MS16-00017/20.04.2016 г. – погасени 161 138,35 евро и начислена в повече такса от 6 441,24 евро /разликата между 1% и 4 %/, № MS16-00018/18.04.2016 г. - погасени 70 000 лв. и начислена в повече такса от 2 800 лв. /разликата между 1% и 4 %/ , № MS1600073/19.12.2016 г. - погасени 126 671 лв. и начислена такса от 6 333,55 лв. /такса от 5 % при дължима такса 0 %/ и № MS16-00074/19.12.2016 г. - погасени 133 330 лв. и начислена такса от 6 666,50 лв. /такса от 5 % при дължима такса 0 %/. Твърди още, че при погасяването на сумата от 161 138,35 евро по договор за кредит № MS16-00017/20.04.2016 г. превел сума в лева, която била превалутирана от ответника в евро по курс 1,956 лв. за едно евро, а не по обичайния за банката курс от 1,95 лв. за едно евро, което му нанесло вреда от 966,83 лв.

Предвид гореизложеното, моли ответника да бъде осъден да му заплати сумите от 6 441,24 евро, 2 800 лв. , 6 333,55 лв. , 6 666,50 лв. , 966,83 лв. , ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата. Претендира деловодни разноски.

Ответникът оспорва иска изцяло по съображения, изложени в отговор на исковата молба.

Претендира деловодни разноски.

Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа и правна страна:

По исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, този който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. Липсата на основание съществува тогава, когато икономически блага преминават от една правна сфера в друга извън валидно правоотношение. В конкретния случай, страните не спорят и съдът приема за установено по делото, че ищецът е сключил като кредитополучател със „.. четири договора за кредит, както следва: № MS16-00017/20.04.2016 г. , № MS16-00018/18.04.2016 г. , № MS162 00073/19.12.2016 г. и № MS16-00074/19.12.2016 г. /л.л. №№ 18-34 от изпратеното по подсъдност дело на РС гр. Пловдив./. Съгласно чл. 2.7.3 от първите два договора при предсрочно погасяване на кредитите със собствени средства кредитополучателят дължи такса от 1 % от погасяваната сума, а по вторите два договора в тази хипотеза не се дължала такса изобщо. Съгласно чл. 2.7.3 от всичките 4-ри договора при предсрочно погасяване на кредитите с рефинансиране от друга банка кредитополучателят дължи такса от 5 % от погасяваната сума. Съдът приема посочените уговорки за валидни и обвързващи страните със силата на закон, съгласно разпоредбите на чл. 9, ал. 1 от ЗЗД и чл. 20а от ЗЗД. По посочената валидност страните и не спорят. Спори се по факта на рефинансирането на договорите с пари от друга банка. Страните не спорят, че правата и задълженията по 4-те договора се прехвърлили върху ответника по силата на реорганизация на „.. – вливане от 05.02.2018 г. Безспорно е, че на 01.10.2018 г. ищецът е погасил напълно задълженията си по 4-те договора за кредит, като ответникът е приел, че погасяването е с рефинансиране от друга банка и е начислил и събрал от ищеца такса от 5%. Безспорно е, че са се получили следните удържания на суми при следните погасявания: договор за кредит № MS1600017/20.04.2016 г. – погасени 161 138,35 евро и начислена в повече такса от 6 441,24 евро /разликата между 1% и 4 %/, № MS16-00018/18.04.2016 г. - погасени 70 000 лв. и начислена в повече такса от 2 800 лв. /разликата между 1% и 4 %/ , № MS16-00073/19.12.2016 г. погасени 126 671 лв. и начислена такса от 6 333,55 лв. /такса от 5 % при дължима такса 0 %/ и № MS16-00074/19.12.2016 г. - погасени 133 330 лв. и начислена такса от 6 666,50 лв. /такса от 5 % при дължима такса 0 %/. Безспорно е, че при погасяването на сумата от 161 138,35 евро по договор за кредит № MS16-00017/20.04.2016 г. ищецът е превел сума в лева, която е била превалутирана от ответника в евро по курс 1,956 лв. за едно евро, а не по курс от 1,95 лв. за едно евро, което е довело да разлика от 966,83 лв. в повече за ищеца.

Както се посочи по-горе, страните спорят по факта дали е налице погасяване на договорите за кредит със собствени средства или чрез рефинансиране от друга банка по смисъла на горецитираната разпоредба 2.7.3 от договорите. По делото се приеха две ССЕ /л.л. №№ 1130 и 61-82/, които не се оспориха от страните, и от които е видно, че преди датата на погасяване на кредитите – 01.10.2018 г. , ищецът сключва като кредитополучател три договора за кредит със „..., а именно – на 23.02.2018 г. , на 27.08.2018 г. и на 21.08.2018 г. , по които получава съответно 200 000 лв. , 717 000 лв. и 349 000 лв. Във вторите два договора изрично е посочено, че сумите се отпускат с цел погасяване на договорите за кредит с ответника. Видно от цитираните две ССЕ /л.л. №№ 11-30 и 61-82/, преди отпускането на кредитите от „..., които са в размер достатъчен да погаси договорите за кредит с ответника, ищецът няма достатъчно налични средства, дори твърде малко. След отпускането на кредитите от „... кредитите с ответника са погасени на 01.10.2018 г. и сметки на ищеца в други банки са захранени с пари. Ищецът не доказа други източници на доходи.

Всъщност, защитната позиция на ищеца е не да докаже, че има източници на доход различни от кредитите със „..., а че отпускането на кредит, съответно даването на пари в заем, не е рефинансиране на кредит, доколкото заемът на пари, превръща последните в собствени на заемателя. Действително, разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД постановява, че 3 природата на договора за заем е да даде в собственост пари на заемателя, доколкото задължението му е да върне стойност, а не конкретните пари. Тази правна фигура, обаче, не бива да дерогира смисъла на договорката по чл. 2.7.3 от договорите, а именно – да се дължи 5 % такса, когато предсрочното погасяване е с рефинансиране от друга банка. Съдът тълкува разпоредбата по правилата на чл. 20 от ЗЗД и приема, че общата воля на страните е да се заплаща по-висока такса при предсрочно погасяване на договора, когато кредитополучателят прави това с пари, взети в кредит от друга банка. По делото това се установи. Не е необходимо преводът да е непременно между двете банки без преминаването на сумата през сметка на ищеца, доколкото смисълът на договорката на страните по чл. 2.7.3 от договорите е конкретно да се таксува 5 % погасяването на кредита с кредит от друга банка независимо от механизма на тази операция. В този смисъл, начисляването и събирането на такса от 5 % при предсрочното погасяване на кредитите не е незаконно, поради което исковете следва да се отхвърлят изцяло.

По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, този който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Обогатяването следва да е станало по начин, различен от този, посочен в чл.

55, ал. 1 от ЗЗД, а именно, чрез предаване на нещо на обогатяващия се, който го задържа без правно основание. В конкретния случай страните не спорят, че при погасяването на сумата от 161 138,35 евро по договор за кредит № MS16-00017/20.04.2016 г. , ищецът е превел сума в лева, която е била превалутирана от ответника в евро по курс 1,956 лв. за едно евро, а не по курс от 1,95 лв. за едно евро, при което се е получила разлика от 966,83 лв. за ищеца.

Съдът приема, че е законно кредитът в евро да се върне в същата валута. Превеждайки сума в лева за да погаси кредит в евро ищецът се е съгласил с курса на банката, който е бил общодостъпен и известен. Следователно, не може да се твърди, че ответникът се е обогатил неоснователно поради неприлагането на друг валутен курс. В този смисъл, искът е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 2 900 лв. Прилагайки чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът уважава частично възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника от 3 600 лв. , като намалява същото до 2 000 лв. За да процедира така съдът взема предвид минимума по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 1 409,81 лв. и го отнася към фактическата и правна сложност на делото.

Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд

4

Р Е Ш И :

ОТХЪВРЛЯ изцяло исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, предявени от ищеца „... за осъждане на ответника „... да му заплати сумите от 6 441,24 евро, 2 800 лв. , 6 333,55 лв. и 6 666,50 лв.

ОТХЪВРЛЯ изцяло иска с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, предявен от ищеца „... за осъждане на ответника „... да му заплати сумата от 966,83 лв.

ОСЪЖДА ищеца „... да заплати на ответника „..., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 2 900 лв. – деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5