Решение № 423 от 08.07.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 423 гр. Ямбол, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Х.а Иванова при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Х.а Иванова Гражданско дело № 20252330103146 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 8, т. 1 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по повод на подадена молба от Р. И. К. – лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетните деца – И. А. Х., Б. Р. И., М. Р. И. и В. Р.

И. за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на молителите домашно насилие от страна на С. М. К. – лице, с което първата молителка е живяла на съпружески начала и лице по чл. 3, т.10 по отношение на останалите четирима молители.

В молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при които се твърди да са извършени твърдените актове на насилие. Посочва се, че след фактическата раздяла между страните ответникът започнал да упражнява психическо и емоционално насилие над майката и децата. В началото на месец ноември ги взел от училище и детска градина без знанието и съгласието на майката, закарал ги в дома си, започнал да ги настройва против нея и да ги кара да извършват неправомерни действия. На 10.11.2025 год. се обадил по телефона на детето И. и го изкомандвал да отиде у тях, като детето което се страхувало избягало от училище, като споделило,че С. го кара да рови в телефона на майка си , да претърсва чантата й и да краде пари, карал го да я бие. Ищцата е изключително изплашена за здравето и живота си, както и за този на децата си предвид изключително агресивното поведение на ответника.

Към молбата е приложена декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал.

3 от ЗЗНД.

В съдебно заседание страните, редовно и своевременно уведомени, не се явяват и не се представляват.

Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените в нея доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Молбата е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 10 от ЗЗДН, т.к. се твърди, че актовете на домашно насилие са осъществени в периода месец ноември 2025 г. , пред родово и местно компетентен съд.

От представените 4 бр. удостоверения за раждане се установява, че ищцата Р. И.

К. е майка на четиримата ненавършили пълнолетие ищца – И. А. Х., Б. Р. И., М. Р. И. и В. Р. И..

От изготвените справки за съдимост на страните се установява, че ищцата не е осъждана, а ответникът е осъждан неколкократно. Приети са и удостоверения за родствени връзки, както и за налагани мерки по реда на ЗЗДН.

От изискана от РУ –Т. докладна записка се установява, че лицето Р. К. е подала сигнал на тел. 112 на 10.11.2025 година, вкл. е подала и жалба, по която е образувана преписка и събраните материали изпратени по компетентност на ЯРП. основаниелността на подадената по реда на ЗЗДН молба се предпоставя от осъществено спрямо молителя действие, което законът въздига като противоправно и съдът квалифицира, като акт на домашно насилие. За преценка на последното, съдът изхожда от твърденията на молителя, доколкото те очертават наличието на някоя от предвидените по чл.2 ЗЗДН форми, а именно - всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка , във фактическо съпружеско съжителство, или интимна връзка.

Съгласно правната доктрина домашното насилие е съставомерен акт, подобен на престъплението и неговата противоправност е изрично и изчерпателно очертана в закона. То може да бъде: физическо насилие – да е насочено към причиняване на смърт, телесна повреда, увреждане на здравето; сексуално насилие – изнасилване, блудство; психическо насилие – причиняване на депресия и друго психическо заболяване, насаждане на страх, омраза, отчуждение от социалната среда; емоционално насилие – предизвикване на отрицателни емоции; икономическо насилие – отказ да се предоставят финансови средства, които се следват и от които се нуждае насилваното лице, използване на икономическа принуда, за да се държи в подчинение едно лице и да се принуждава да извършва или неизвършва нещо, неправомерно изразходване на активите на имуществото му; опит за физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие; принудително ограничаване на личния живот – забрана да се среща с определени хора, да учи, да спортува, да посещава културни мероприятия; принудително ограничаване на личната свобода – заключване, заплаха да излиза навън; принудително ограничаване на другите лични права на засегнатото лице – например, да се облича по определен начин, да слуша или чете определени произведения, да общува с определени хора; някои от изброените действия, извършвА. върху друго лице в присъствие на дете.

В настоящия случай съдът намира, с оглед събраните по делото доказателства, че е налице осъществено по отношение на молителите психическо и емоционално насилие, по начина и времето посочени в молбата за защита.В процесния случай декларацията по чл.9,ал. 3 от ЗЗДН , на осн. чл. 13,ал.3 от същия закон може да служи като единствено основание за издаване на заповед за защита. От своя страна ответникът, въпреки предоставената възможност и дадените указания , не е ангажирал доказателства в процеса, оборващи съдържанието на декларацията.

При установеността на извършеното домашно насилие през процесния период, 2 следва да бъде преценено какви мерки съдът следва да наложи, за да гарантира защитата на молителите. Съдът намира, че следва да бъдат наложени мерките по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН за срок от дванадесет месеца , при приспадане срока на действие на мерките по издадената заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН- чл.

5,ал.2 ЗЗДН, като при преценката си отчете конкретиката на настоящия казус, фактът , че поведението на ответника се характеризира със системност. Тези мерки съдът намира за справедливи и съответстващи на степента на тежест на извършеното, като при съобразяване на примерните критерии по ППЗЗДН, съдът приема,че в процесния случай е налице средно ниво на риск.

На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН , в тежест на ответника следва да се възложи и заплащането на държавната такса за настоящото производство в размер на 12, 78 евро.

В полза на ищците разноски не се присъждат, т.к. до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция не са представени доказателства за сторени такива.

Мотивиран от горното и на основание чл. 15, ал.7 във вр. с чл. 5 и чл.11, ал.2 от ЗЗДН, Ямболският районен съд

РЕШИ:

НАЛАГА мерки за защита на Р. И. К., ЕГН **********- лично и в качеството на майка и законен представител на малолетните деца И. А. Х., ЕГН **********, Б. Р. И., ЕГН **********, М. Р. И. , ЕГН ********** и В. Р. И., ЕГН ********** срещу осъществено спрямо тях домашно насилие от страна на С. М. К., ЕГН ********** , КАТО:

ЗАДЪЛЖАВА С. М. К. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Р. И. К. , И. А. Х., Б. Р. И., М. Р. И. и В. Р. И..

ЗАБРАНЯВА на С. М. К. да приближава Р. И. К., И. А. Х., Б. Р. И., М. Р.

И. и В. Р. И., жилището, местоработата и местата им за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 100 м, за срок от дванадесет месеца /при приспадане срока на действие на мерките по издадената на 20.11.2025 год. заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН/.

ОСЪЖДА С. М. К., ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на Ямболския районен съд в размер на 12, 78 евро.

Да се издаде служебно изпълнителен лист за присъдената държавна такса.

Да се издаде заповед за защита.

Указва на полицейските оргА. да следят за изпълнението на заповедта.

Предупреждава С. М. К., ЕГН ********** , че при неизпълнение на заповедта полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

Препис от настоящото съдебно решение и от заповедта да се връчи на 3 страните и да се изпрати служебно на РУ на МВР – Т..

Решението може да се обжалва пред Ямболския окръжен съд в седемдневен срок , считано от 08.07.2026 год.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 423 гр. Ямбол, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Х.а Иванова при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Х.а Иванова Гражданско дело № 20252330103146 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 8, т. 1 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по повод на подадена молба от Р. И. К. – лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетните деца – И. А. Х., Б. Р. И., М. Р. И. и В. Р.

И. за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на молителите домашно насилие от страна на С. М. К. – лице, с което първата молителка е живяла на съпружески начала и лице по чл. 3, т.10 по отношение на останалите четирима молители.

В молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при които се твърди да са извършени твърдените актове на насилие. Посочва се, че след фактическата раздяла между страните ответникът започнал да упражнява психическо и емоционално насилие над майката и децата. В началото на месец ноември ги взел от училище и детска градина без знанието и съгласието на майката, закарал ги в дома си, започнал да ги настройва против нея и да ги кара да извършват неправомерни действия. На 10.11.2025 год. се обадил по телефона на детето И. и го изкомандвал да отиде у тях, като детето което се страхувало избягало от училище, като споделило,че С. го кара да рови в телефона на майка си , да претърсва чантата й и да краде пари, карал го да я бие. Ищцата е изключително изплашена за здравето и живота си, както и за този на децата си предвид изключително агресивното поведение на ответника.

Към молбата е приложена декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал.

3 от ЗЗНД.

В съдебно заседание страните, редовно и своевременно уведомени, не се явяват и не се представляват.

Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените в нея доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Молбата е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 10 от ЗЗДН, т.к. се твърди, че актовете на домашно насилие са осъществени в периода месец ноември 2025 г. , пред родово и местно компетентен съд.

От представените 4 бр. удостоверения за раждане се установява, че ищцата Р. И.

К. е майка на четиримата ненавършили пълнолетие ищца – И. А. Х., Б. Р. И., М. Р. И. и В. Р. И..

От изготвените справки за съдимост на страните се установява, че ищцата не е осъждана, а ответникът е осъждан неколкократно. Приети са и удостоверения за родствени връзки, както и за налагани мерки по реда на ЗЗДН.

От изискана от РУ –Т. докладна записка се установява, че лицето Р. К. е подала сигнал на тел. 112 на 10.11.2025 година, вкл. е подала и жалба, по която е образувана преписка и събраните материали изпратени по компетентност на ЯРП. основаниелността на подадената по реда на ЗЗДН молба се предпоставя от осъществено спрямо молителя действие, което законът въздига като противоправно и съдът квалифицира, като акт на домашно насилие. За преценка на последното, съдът изхожда от твърденията на молителя, доколкото те очертават наличието на някоя от предвидените по чл.2 ЗЗДН форми, а именно - всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка , във фактическо съпружеско съжителство, или интимна връзка.